Втора пехотна тракийска дивизия
Втора пехотна тракийска дивизия | |
Информация | |
---|---|
Активна | 23 декември 1885 – 1944 |
Държава | България |
Гарнизон/щаб | Пловдив |
Годишнини | 4 юли |
Втора пехотна тракийска дивизия е българска военна част.
Формиране и състав
[редактиране | редактиране на кода]Втора пехотна тракийска дивизия е формирана под името Пета пеша бригада съгласно указ № 61 от 23 декември 1885 на княз Александър I Батенберг, по предложение № 244 от същата дата на военния министър майор Константин Никифоров и съгласно мнението на Министерския съвет. В състава на бригадата влизат 9-и пехотен пловдивски полк и 10-и пехотен родопски полк.[1] През 1892 г. се преобразува във 2-ра пехотна тракийска дивизия в състав 1-ва, 2-ра и 3-та пехотни бригади: 9-и Пловдивски, 21 Средногорски, 27-и Чепински, 28-и Стремски, 39-и Солунски и 40-и Беломорски пехотни полкове, 3-ти артилерийски полк.
Към 1907 г. дивизията е в следния състав[2]:
- 1 бригада с щаб в Пловдив
- 9-и пехотен пловдивски полк с щаб в Пловдив
- 21-ви пехотен средногорски полк с щаб в Асеновград
- 2 бригада с щаб в Пазарджик
- 27-и пехотен чепински полк с щаб в Пазарджик
- 28-и пехотен стремски полк с щаб в Левскиград
През 1919 г. се трансформира в пехотен полк.[3] През 1928 година дивизията е възстановена.
Балкански войни (1912 – 1913)
[редактиране | редактиране на кода]През Балканската война (1912 – 1913) дивизията е разделена на две части. Първа и Трета бригада образуват ядрото на Родопския отряд, който участва в боевете от 5 до 23 октомври 1912 г. за завладяване на Разлога при Аврамово, Веница, Таш Боаз, Фотен, Лилково, Дьовлен, Якоруда, Мехомия, Елешница, Дервент, Неврокоп, Просечен и пред Драма. Втора бригада е основата на Хасковския отряд, който действа в Източните Родопи и превзема Кърджали и Даръдере.
На 5 ноември 1912 г. участва в боя при Иеникьой и Курулар.
През Междусъюзническа война дивизията участва в боевете за завладяване на билото на Серта планина, Градец, провели се на 17 и 18 юни, в боевете за завладяване на Криволашките позиции а 19, 20 и 21 юни и в боевете при Беаз тепе, в. Занога, в. Кавица, в Панорица от 13 до 17 юли.
Първа световна война (1915 – 1918)
[редактиране | редактиране на кода]През Първата световна война (1915 – 1918) дивизията влиза в състава на 2-ра армия и има следното командване и състав:[4]
Командване и състав
[редактиране | редактиране на кода]Щаб на дивизията
- Началник на дивизията – генерал-майор Димитър Гешев
- Началник на щаба на дивизията – от Генералния щаб, подполковник Петър Мидилев, от Генералния щаб, подполковник Георги Капитанов
- Дивизионен инженер и командир на 2-ра пионерна дружина – военен инженер, подполковник Никола Попов
- Дивизионен лекар – санитарен полковник д-р Владимир Руменов
- Дивизионен интендант – подполковник Кръстьо Бекяров
- Командир на 2-ри дивизионен ескадрон – ротмистър Васил Попов
Първа бригада
- Командир на бригадата – от Генералния щаб, полковник Александър Цветков, полковник Юрдан Георгиев (от 1917)
- Началник на Щаба на бригадата – капитан Георги Янчев
- Командир на 9-и пехотен пловдивски полк – подполковник Димо Христов
- Командир на 21-ви пехотен средногорски полкполк – полковник Климент Джеров
Втора бригада
- Командир на бригадата – от Генералния щаб, полковник Христо Чаръкчиев, от Генералния щаб, полковник Константин Живков
- Началник на Щаба на бригадата – капитан Здравко Георгиев
- Командир на 27-и пехотен чепински полк – от Генералния щаб, подполковник Стефан Рачев
- Командир на 28-и пехотен стремски полк – полковник Илия Раев
Трета бригада
- Командир на бригадата – полковник Лазар Козаров
- Началник на Щаба на бригадата – от Генералния щаб, капитан Крум Пинтев
- Командир на 43-ти пехотен полк – подполковник Христо Брайков
- Командир на 44-ти пехотен полк – от Генералния щаб, подполковник Иван Бочев
- Командир на бригадата – полковник Иван Марков
- Командир на 3-ри артилерийски полк – подполковник Петър Галунски
- Командир на 13-и артилерийски полк – подполковник Васил Савов
Части придадени към дивизията
- Командир на 10.5 см. артилерийско отделение – полковник Никола Брадинов – артилерийски инженер, подполковник Иван Додов
Боен път
[редактиране | редактиране на кода]Втора пехотна тракийска дивизия участва в боевете при Велес, Щип и Куманово.[5]
От 1 октомври до 30 ноември 1915 г. дивизията отбранява участъка между долините на реките Струма и Места. Това включва линията р. Струма – с. Горно Спанчево – Баба Тумбеси – връх Ляски – Долно Дреново – р. Бистрица – с. Доспат – Гьоз тепе – с. Тригра и взема участие в подкрепа на Четиринадесети пехотен македонски полк в боевете с англичаните и французите при Злешево, Орманли, Галаш, Висок камък, Фурка и Плавуш.
От 8 до 18 август 1916 г. дивизията участва в боевете на позицията на Южния фронт: връх Дуб, западния бряг на Дойранското езеро, (северно от гр. Дойран) с. Николич – Висока чука – кота 1150.
Втора световна война (1941 – 1945)
[редактиране | редактиране на кода]Дивизията е изпратена на Прикриващия фронт от 1940 до 1943 г. През 1944 г. е мобилизирана и влиза в състава на Първа армия.
Участва в (Страцинско-Кумановската операция). Сражава се при Крива паланка, Девебаир, Страцин, Стражин, Куманово, река Пчиня, Нови чифлик. Дава 1001 убити и 1320 ранени. За проявен героизъм на бойците от дивизията при Стражин тя е наименувана „Втора пехотна тракийска стражинска дивизия“.
Към 1944 г. дивизията е в следния състав:
- Командир – ген.-майор Никола Генчев
- Помощник-командир – полк. Делчо Андонов
- Началник-щаб – подполк. Иван Кирчев
- Съветник – полк. Афанасий Заматаев
Състав от 13 171 души:
- 9-и пехотен пловдивски полк
- Командир – полк. Иван Бонев
- Помощник-командир – Петър Стоянов
- 21-ви пехотен средногорски полк
- Командир – подполк. Стоян Колев
- Помощник-командир – Васил Балевски
- 27-и пехотен чепински полк
- Командир – полк. Борис Славов
- Помощник-командир – Стоян Попов
- Помощник-командир – Атанас Семерджиев (от 28 ноември 1944)
- 36-и пехотен козлодуйски полк
- Командир – полк. Павел Панов
- Помощник-командир – Трифон Трифонов
- 3-ти дивизионен артилерийски полк
- Командир – подполк. Васил Попненчев
- Помощник-командир – Христо Каламов
- Дивизионни части
- 2-ра дивизионна инженерно-щурмова дружина
- 2-ра дивизионна свързочна дружина
- 2-ра дивизионна бронеизтребителна дружина
- 2-ра дивизионна тежкокартечна дружина
- 2-ра дивизионна интендантска дружина
- 2-ра дивизионна коларопревозна дружина
- 2-ра дивизионна лечебница
- 2-ра дивизионна противо-въздушна батарея
- 2-ри дивизионна военно-полицейски ескадрон
- 2/2 етапна дружина
Наименования
[редактиране | редактиране на кода]През годините дивизията носи различни имена според претърпените реорганизации:
- Пета бригада (23 декември 1885 – 1892)
- Втора пехотна тракийска дивизия (1892 – 1920)
- Втори пехотен тракийски полк (1920 – 1938)
- Втора пехотна тракийска дивизия (1938 – 1950)
Началници
[редактиране | редактиране на кода]Званията са към датата на заемане на длъжността.
# | звание | име | дати |
---|---|---|---|
? | Полковник | Сава Муткуров | |
? | Полковник | Данаил Николаев | септември 1887 – 8 февруари 1891 |
? | Майор | Никола Бочев | от 12 февруари 1891 |
? | генерал-майор | Никола Иванов | март 1903 – 1907 |
? | полковник | Иван Фичев | 1907 – 1910 |
? | полковник | Стилиян Ковачев | 1910 – 1912 |
? | полковник | Димитър Гешов | 24 декември 1912 – декември 1916 |
? | генерал-майор | Христо Бурмов | 20 май 1917 – юли 1918 |
? | генерал-майор | Иван Русев | юли 1918 – края на войната |
? | генерал-майор | Асен Николов | 16 септември 1918 – 20 септември 1918 |
? | полковник | Константин Георгиев | след войната |
? | Полковник | Тодор Нейков | |
? | полковник | Димитър Настев | от 28 декември 1927 |
? | Полковник | Иван Бангеев | 1927 – 1930 |
? | Полковник | Иван Филипов | 1930 – 1931 |
? | полковник | Стефан Цанев | 1931 – 1934 |
? | генерал-майор | Тодор Радев | 1934 – 1934 |
? | Полковник | Атанас Драгиев | от 1934 |
? | Полковник | Христо Луков | 1935 – 1935 |
? | Полковник | Георги Тунтев | 1935 – 1935 |
? | Полковник | Светослав Попов | 1935 |
? | генерал | Иван Тодоров | 1935 – ? |
? | генерал | Иван Марков | 1936 – 1938 |
? | полковник | Асен Николов | март 1938 – декември 1941 |
? | Полковник | Кирил Попбожилов | 1943 – 13 септември 1944 |
? | генерал-майор | Никола Генчев | 14 септември 1944 – юли 1945 |
? | Подполковник | Стефан Терзиев | от 1945 |
? | Подполковник | Димитър Братанов | 1945 – 1947 |
? | Полковник | Делчо Симов | до октомври 1948 |
? | Полковник | Методи Христов | октомври 1948 – февруари 1950 г. |
? | Полковник | Иван Врачев | 6 март 1950 – януари 1951 |
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Христов, Христо, Дойнов, Дойно. Сръбско-българската война 1885. Сборник документи. София, Военно издателство, 1985. с. 308 – 309.
- ↑ Крапчански, В. и др. Кратък обзор на бойния състав, организацията, попълването и мобилизацията на българската армия от 1878 до 1944 г., София, 1961, Държавно военно издателство, стр. 169
- ↑ Недев, С., Командването на българската войска през войните за национално обединение, София, 1993, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, стр. 192
- ↑ Българската армия през световната война 1915 – 1918, том 3, стр. 1128 – 1129
- ↑ Недев, С., Командването на българската войска през войните за национално обединение, София, 1993, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, стр. 171
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Централен военен архив, ф.320, а.е.498
- Колектив при Щаба на армията, „Българската армия през световната война 1915 – 1918 Том III“, София, 1938, Държавна печатница
- Ташев, Т., Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, ISBN 978-954-509-407-1, стр. 108 и 359
|