Георги Тунтев
| Георги Тунтев | |
| български офицер | |
| Звание | Полковник |
|---|---|
| Години на служба | 1906 – 1934 |
| Род войски | Пехота |
| Командвания | 2-ра пехотна дивизия |
| Битки/войни | Балканска война Междусъюзническа война Първа световна война |
| Награди | Военен орден „За храброст“ „Свети Александър“ |
| Дата и място на раждане | |
| Дата и място на смърт | неизв.
|
Георги Чонов Тунтев е български офицер, полковник от артилерията, участник в Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913), адютант на 28-и пехотен стремски полк през Първата световна война (1915 – 1918), командир на 2-ра пехотна тракийска дивизия (1935).
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Георги Тунтев е роден на 19 юни 1889 г. в Карлово, Княжество България. През 1913 г. е произведен в чин подпоручик, а от 2 август 1915 г. е поручик.
По време на Първата световна война (1915 – 1918) поручик Георги Тунтев служи като адютант на 28-и пехотен стремски полк, като на 18 септември 1917 е произведен в чин капитан. „За бойни отличия и заслуги във войната“ на службата полкови адютант, съгласно заповед № 679 от 1917 г. по Действащата армия е награден с Военен орден „За храброст“ IV степен, 2-ри клас[1], по-късно съгласно заповед № 905 от 1917 г. по Действащата армия наградата е променена на Военен орден „За храброст“ IV степен, 1-ви клас[2] и съгласно заповед № 355 от 1921 г. по Министерството на войната е награден с орден „Св. Александър“ V степен с мечове в средата[3].
През военната си кариера служи последователно в 17-и пехотен доростолски полк и 38-и пехотен полк. По-късно е началник-щаб на 17-а опълченска дружина, след което е в Щаба на армията и в 39-и пехотен полк. По-късно служи във 2-ри пехотен искърски полк, 38-и пехотен полк и 21-ви пехотен средногорски полк, като на 6 май 1924 година е произведен в чин майор.
През 1927 г. майор Тунтев е назначен за домакин на 21-ви пехотен средногорски полк[4], на 6 май 1928 г. е произведен в чин подполковник и през 1931 г. е назначен за помощник-командир на 21-ви пехотен средногорски полк[5]. През 1934 г. е назначен за командир на дружина от 27-и пехотен чепински полк[6], след което същата година е назначен за помощник-командир на 9-и пехотен пловдивски полк. От 12 април 1934 до 16 май 1935 е командир на 9-и пехотен пловдивски полк.
На 6 май 1935 г. Георги Тунтев е произведен в чин полковник, като същата година е назначен за командир на 2-ра пехотна тракийска дивизия[7], като по-късно същата година е откомандирован[8]. През 1938 г. полковник Тунтев е отново командир на 9-и пехотен пловдивски полк и същата година е назначен на служба в Пехотната инспекция[9]. По-късно същата година е уволнен от служба и преминава в запаса.[10]
Семейство
[редактиране | редактиране на кода]Полковник Георги Тунтев е женен има 2 деца.
Военни звания
[редактиране | редактиране на кода]- Подпоручик (1913)
- Поручик (2 август 1915)
- Капитан (18 септември 1917)
- Майор (6 май 1924)
- Подполковник (6 май 1928)
- Полковник (6 май 1935)
Награди
[редактиране | редактиране на кода]- Военен орден „За храброст“ IV степен, 1-ви клас (1917)
- орден „Св. Александър“ V степен с мечове в средата (1921)
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 221, л. 22
- ↑ ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 221, л. 348
- ↑ ДВИА, ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 148 – 149
- ↑ Министерска заповед № 228-а от 1927 година
- ↑ Министерска заповед № 47 от 1931 година
- ↑ Министерска заповед № 99 от 1934 година
- ↑ Министерска заповед № 108 от 1935 година
- ↑ Министерска заповед № 323 от 1935 година
- ↑ Министерска заповед № 54 от 1938 година
- ↑ Царска заповед № 86 от 1938 година
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 5 и 6. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 357.
