Направо към съдържанието

Бургаско езеро

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Вая)
Бургаско езеро
— крайбрежен лиман —
Бургаското езеро
Бургаското езеро
42.5° с. ш. 27.4° и. д.
Местоположение в България
МестоположениеБургаска област,
Община Бургас
ПритоциАйтоска река,
Чукарска река
Дължина9,6 km
Ширина2,5 – 5 km
Площ28 km2
Дълбочина1,3 m
Надм. височина0 m
Населени местагр. Бургас,
кв. „Долно Езерово“,
кв. „Горно Езерово“
Бургаско езеро в Общомедия

Бургаското езеро (до 29 юни 1942 година Ваякьойско езеро или Вая[1][2]) е плитък лиман на брега на Черно море, западно от Бургас.

То е част от Бургаския езерен комплекс и е след изграждането на язовир Мандра през 1963 година[3] най-голямото естествено езеро в България. Дължината му е 9,6 км, ширината от 2,5 до 5 км, площта която заема е 28 км2, а дълбочината стига до 1,3 м. Бургаското езеро е отделено от Черно море посредством пясъчната коса Кумлука и се свързва с него чрез тесен канал. Над езерото минава Виа Понтика – една от големите въздушни магистрали на мигриращи птици от цяла Европа. В него гнездят 254 вида птици, 61 от които са включени в Червената книга на България.

Обща информация

[редактиране | редактиране на кода]

Бургаско езеро е образувано в края на плиоцена и представлява морски лиман. То е образувано при покачване на морското равнище в следледниковия период, което води до наводняване на устията на реките и образуване на залив. С отдръпването на морското равнище в края на късното средновековие голяма част от най-западната част на Бургаския залив се заблатява от наносите на реките Русокастренска и Мандренска и други по-малки реки. Образуваните заблатените площи били известни под имената Ваякьойско и Язеклийско блато, които при най-малкото прииждане на водите на реките или при източен морски вятър са ставали непроходими.[4]

Лафит-Клаве, който посещава региона през 1784 г., определя Бургас като най-голям град в залива и определя първи името на залива като Бургаски, със забележката, че преди това е известен като Порос. Езерото западно от града той нарича Бургаско, а неговия естествен отток в Черно море като река Бургаска.[5]

След Освобождението блатата пречат на развитието на Бургас в тази посока и то настъпва по-късно. Пресушаването на част от блатата и възпиране водите на реките, вливащи се в тях, започва през 1921 г. Прекопаването на околовръстния на Язеклийското блато канал продължава до 1928 г. със средства по бежанския заем. Укрепване и заскаляване на брега на езерата се извършва и през втората половина на 1940-те, а през 1980-те, с изграждането на околовръстния път на кварталите Акациите и Победа е заскалено изцяло източното крайбрежие на езерото.[4]

Днес солеността на водата е около 4 – 11% и е със значителни сезонни и годишни колебания. Езерото е свързано с морето чрез канал с шлюз. Подхранва се предимно от речните води, като се прехвърлят и пресни води и от Мандренското езеро. В западната част се вливат Айтоска река и Чукарска река с левия си приток Санърдере, вливащ се в нея на около километър преди устието ѝ. В тази част през 1973 г. първоначално е изградена защитената местност „Вая“ с площ от 75 ha, която днес е увеличена и обхваща 12% от езерото. През 1989 г. езерото е обявено от BirdLife International за Орнитологично важно място. През 2003 г. Бургаското езеро е обявено за Влажна зона с международно значение съгласно Рамсарската Конвенция. През 1998 г. езерото е определено за КОРИНЕ-място, поради европейското му значение за опазването на редки и застрашени видове птици.[6]

Дъното на Бургаското езеро е покрито с глинести наноси. До североизточната част на езерото има няколко малки блатни водоема, а в северозападната му част са изградени рибарници. Зарибява се с шаран.

Флора

[редактиране | редактиране на кода]

Бреговете на Бургаското езеро са обрасли със зелен пояс водолюбива растителност, главно тръстика (Phragmites australis), теснолистен папур (Typha angustifolia), широколистен папур (Typha latifolia) и други, които в западната и северозападната част образуват обширни масиви. Около североизточната част на езерото са разположени влажни мочурливи ливади, халофитни тревни съобщества, с доминиране на свит изворник (Puccinellia convoluta), мезоксеротермна тревна растителност, предимно луковична ливадина (Poa bulbosa), пасищен райграс (Lolium perenne); обработваеми земи и пасища.[6]

Фауна

[редактиране | редактиране на кода]
Пеликани в езерото Вая

Бургаското езеро е част от Бургаския езерен комплекс, който е един от трите най-значими комплекси от влажни зони за концентриращи се водолюбиви птици по българското черноморско крайбрежие. В района на езерото са установени 245 вида птици, 71 от които са включени в Червената книга на България (1985). От срещащите се видове 105 са от европейско природозащитно значение, като 9 от тях са световно застрашени, а като застрашени в Европа са 95 вида. Бургаското езеро е единственото място в България където се концентрира до 7% от Черноморската популация на тръноопашатата потапница. През зимата са наблюдавани и световно застрашените къдроглав пеликан и червеногуша гъска. Езерото е едно от най-важните места в страната от значение за Европейския съюз за опазването на гнездящия тук малък воден бик.[6]

Езерото осигурява подходящи местообитания за 89 вида птици, включени в приложение 2 на Закона за биологичното разнообразие, за които се изискват специални мерки за защита. От тях 80 са вписани също в приложение I на Директива 79/409 на ЕС. Тъй като езерото се намира на миграционния път Via Pontica, то е една от най-важните станции при прелета на птиците по българското Черноморие. Особено многобройни са пеликаноподобните, гъскоподобните, щъркелоподобни и чапловите птици. Бургаското езеро е особено важно като място за почивка по време на прелет за къдроглавия и розовия пеликан, малкия корморан. Като мигриращ вид в района е установен и ливаден дърдавец.[6]

Бургаското езеро е от международно значение за зимуването на значителен брой водолюбиви птици, главно на малкия корморан, големия корморан, пойния лебед, голямата белочела гъска, кафявоглавата потапница и качулатата потапница.[6]

В Бургаското езеро и съседните му езера – Атанасовското и Мандренското са установени над 250 вида птици [7]

Екология

[редактиране | редактиране на кода]

Бургаското езеро е заобиколен от три страни от втория по големина град по черноморското ни крайбрежие, който е важен промишлен, индустриален и транспортен център. Езерото е замърсено с петролни продукти, феноли и други химикали от разположената в близост петролна рафинерия. Интензивната употреба на пестициди и изкуствени торове в околните земеделски земи на Бургаската низина водят до замърсяване и ускорена еутрофикация на езерото.[6]

Качеството на водите влияе на животинския свят в езерото, като то може да доведе до промяна във вида и количеството на рибните запаси и съответно в хранителната база за много от водоплаващите птици. Езерото е подложено на силен антропогенен натиск поради близостта му с гъсто населения град, големите промишлени съоръжения и комплекси, както и поради неограничения и неконтролиран достъп на хора извън защитените територии. Езерото се влияе от човешките дейности, които могат да доведат до изменение на водния режим или на качеството на водите, както и от ускоряване на развитието на града.[6]

Промишлени отпадъчни води заедно с тези на бившите бежански лагери[8][9] водят в края на 1980-те години до екологична катастрофа в Бургаското езеро.[9] Животинският свят в най-богатото на риба езеро в България е почти напълно унищожен. До 1996 година в града се провеждат протести срещу екологичната обстановка.[10][11][12]

В последните години нарасна сметоотделянето и дейностите по почистването на града, както и изграждането на канализационна система и пречиствателни станции и разширението на вече изградените. Проблем остават строителни и битови отпадъци, които са незаконно депонирани навсякъде около езерото, особено по северните му брегове, в близост до индустриалната зона „Север“. Водоемите в североизточната част на езерото се запълват със земни маси и на този етап 80% от тях са почти изцяло унищожени. Отпадните води от северната и южната промишлени зони на града се вливат в езерото след преминаване през пречиствателна станция. Значителни количества отпадни води постъпват в езерото от кварталите Горно Езерово и Долно Езерово, както и от някои предприятия в Бургас, като в началото на 2012 година започна строежа на канализационната система на първия.[13] В проект е и изграждането на нова пречиствателна станция в Горно Езерово.[6]

Териториите около езерото се замърсяват и непрекъснато се застрояват, а източния бряг е напълно укрепен и заскален.[4] Каналът, свързващ езерото с морето е почти изцяло затлачен и свободното придвижване на риба през него е силно ограничено. Международният път, който води към южното Черноморие по източния бряг, води и до силно замърсяване с отпадъци и прекомерен шум. През 2012 година започна изграждането[14] на нов, по-голям път, които да изведе транзитния трафик от магистрала Тракия извън центъра на града, но представлява предпоставка за увеличаване на антропогенния натиск и замърсяването на езерото. Промишленият и незаконния риболов, който се осъществява в езерото, както и ловът причинява безпокойство на птиците и не рядко улавянето им в риболовните мрежи.[6]

Транспорт

[редактиране | редактиране на кода]

В непосредствена близост до северния бряг на езерото преминава участък от жп линията София – Карлово – Бургас.

Покрай северния, източния и южния бряг на езерото преминават участъци и от три пътя от Републиканската пътна мрежа на България:

Вижте също

[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Промени в наименованията на физикогеографските обекти в България 1878 – 2014 г. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2015. ISBN 978-954-398-401-5. с. 35.
  2. ↑ Енциклопедия „България“, 1978 г., т.1, стр.613, БАН
  3. ↑ Иван Карайотов, Стоян Райчевски, Митко Иванов: История на Бургас. От древността до средата на ХХ век, Печат Тафпринт ООД, Пловдив, 2011, ISBN 978-954-92689-1-1, стр. 296
  4. ↑ а б в Езерата на Бургас Архив на оригинала от 2017-01-25 в Wayback Machine., factor-bs.com, посетен на 25 февруари 2012
  5. ↑ виж: Карайотов/Райчевски/Иванов: стр. 68, 274, 297; André-Joseph Lafitte-Clavé, M. Duverne de Presle: Reconnoissance nautique et militaire du Golfe de Bourgas, au Nord-Est de Constantinople. в: Annales des sciences et des arts. том 3. Colas, 1810, стр. 58 – 59.
  6. ↑ а б в г д е ж з и Птиците в България. Орнитологични важните места. Бургаското езеро // Посетен на 2012-05-9.
  7. ↑ Боев, З. 1992. Птиците на Бургаските езера. – в. „Черноморски фар“, бр. 106 (1100)/ 3 юни 1992., с. 4.
  8. ↑ Вълчанов, Веселин М., експерт с удост. от МОСВ. ветрен „няма канализация“&cd=2&hl=bg&ct=clnk&gl=bg  Оценка за степента на въздействие върху защитени зони на инвестиционно предложение 3336 // сайт на РИОСВ Бургас, 2007. Посетен на 28 декември 2009. В селото Ветрен няма канализация, а битовофекалните води се събират в септични ями. За отопление се използва твърдо гориво, но поради малкия брой жители в селото отклонения от екологичните норми не се наблюдават. Строителната програма на община Бургас предвижда чрез средства от оперативна програма „Околна среда“ да се изгради битовофекалната канализация на селото и битовофекалните води на селото се заустят в предвидената за това ПСОВ.
  9. ↑ а б CPM Consulting, гр. Варна. План за развитие на Община Бургас през периода 2007 – 2013 г. (pdf) // Виртуален консултативен център. Посетен на 28 декември 2009. Съгласно таблиците (стр. 32) към 2009 година колекторна мрежа има в гр. Бургас и кв. Д. Езерово и Сарафово. В Горно езерово, Банево, Ветрен са изградени 0% канализационна мрежа. С изключение на Бургас, битовофекалните води се заустват в морето или в септични ями без пречистване.“
  10. ↑ Deutsche Gesellschaft für Osteuropakunde: Osteuropa: Zeitschrift für Gegenwartsfragen des Ostens, Band 47, Deutsche Verlags-Anstalt, 1997, стр. 329
  11. ↑ Francis W. Carter, David Turnock: Environmental problems in Eastern Europe в Routledge natural environment – problems and management series, 2. издание, издателство Routledge, 1996, ISBN 978-0-415-13757-7, стр. 58 – 59
  12. ↑ Иванка Николова, Филип Панайотов: България. 20 век, из-во ТРУД, 1999, стр. 37; стр. 504
  13. ↑ Дияна Бедросян:Горно Езерово за първи път ще има канализация за милиони, Дарик Радио от 3 април 2012, посетен на 3 април 2012
  14. ↑ Облекчават трафика около „Славейков“ Архив на оригинала от 2012-06-23 в Wayback Machine., burgasnews.com, посетен на 24 февруари 2012

Литература

[редактиране | редактиране на кода]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Бургаско_езеро&oldid=12101080“.