Направо към съдържанието

Тръноопашата потапница

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тръноопашата потапница
♂ Тръноопашата потапница
Тръноопашата потапница
♀ Тръноопашата потапница
Тръноопашата потапница
Червена книга на България
EN
Застрашен[1]
Класификация
царство:Животни (Animalia)
(без ранг):Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:Хордови (Chordata)
(без ранг):Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
(без ранг):Стегоцефали (Stegocephalia)
(без ранг):Амниоти (Amniota)
(без ранг):Сауропсиди (Sauropsida)
клас:Влечуги (Reptilia)
(без ранг):Диапсиди (Diapsida)
(без ранг):Архозавроморфи (Archosauromorpha)
(без ранг):Архозаври (Archosauria)
(без ранг):Динозавроморфи (Dinosauromorpha)
(без ранг):Динозавроподобни (Dinosauriformes)
разред:Гущеротазови (Saurischia)
(без ранг):Неотераподи (Neotheropoda)
клон:Целурозаври (Coelurosauria)
клон:Neocoelurosauria
клон:Манираптообразни (Maniraptoriformes)
клон:Манираптори (Maniraptora)
(без ранг):Авиали (Avialae)
клас:Птици (Aves)
разред:Гъскоподобни (Anseriformes)
семейство:Патицови (Anatidae)
род:Тръноопашати потапници (Oxyura)
вид:Тръноопашата потапница (O. leucocephala)
Научно наименование
(Scopoli, 1769)
Разпространение
Тръноопашата потапница в Общомедия
[ редактиране ]
Oxyura leucocephala

Тръноопашатата потапница[2][3] (Oxyura leucocephala), също тръноопашата патица,[2][3] белоглава потапница (патица, потапка),[2] белоглавка,[2] е сравнително дребна птица от семейство Патицови (Anatidae), разред Гъскоподобни (Anseriformes). Видът е със статут на застрашен,[4] включително в България; включен в Червената книга на България[2] и в Закона за биологичното разнообразие.[3]

Тежи между 400 и 900 гр. Има късо и набито тяло с дължина 43–48 cm, шията е къса и дебела. Крилете са и несъразмерно малки и къси, размахът им достига 70 cm. Човката е масивна, удебелена в основата и с ярък гълъбовосин цвят. Изразен полов диморфизъм. Плува и се гмурка добре, като може да задържа тялото си под водата, докато главата и е отвън. Един от най-добре приспособените за гмуркане представители на семейството. За голямата и ловкост във водата спомагат и силно изнесените и назад крака. Не обича да лети, но полета и е бърз и стремителен. Винаги каца и излита от водата. Когато прави това тя изпълнява характерно засилване, тичайки по водната повърхност. На суша излиза много рядко и се движи много непохватно. Общо взето предпазлива и мълчалива птица. Прелетен вид.

Местообитанията са и изолирани и отдалечени едно от друго. Среща се в определени силно ограничени участъци на Европа, Азия и северна Африка. Зимува на Балканския полуостров и в страните от Югозападна азия, където се събират всичките представители на вида. В България се среща единствено през този период, като зимуваща птица. Предпочита соленоводни басейни, обрасли с водна растителност и тръстика.

Начин на живот и хранене

[редактиране | редактиране на кода]

Биологията и не е изучена добре, потайна птица, която се храни в сумрак призори и привечер. Храната и е от смесен произход, дребни ракообразни, насекоми, мекотели, водни растения, семена, водорасли. Докато се храни се гмурка за продължително време.

Гнезди в близост до соленоводни езера, гнездото приготвя от различни изсъхнали растения и тръстика. Гнездото винаги така е устроено, че мътещата птица да може директно да скочи от него във водата и да се гмурне. Понякога използва изоставени гнезда на други видове. Също така има случаи когато гнезди и в колонии на чайки. Гнездото е покрито с пух. Снася от 5 до 15 яйца, които разполага често на етажи. Яйцата са едри, с размери 66 х 50 mm и маса до около 100 гр, черупката е груба, пореста и дебела. Пресните са със синкав цвят, а замътените с жълтеникав. Женската мъти сама около 25 дни. Някои автори считат, че яйцата имат нужда от подгряване само на първо време, а впоследствие ембриона получава необходимата му топлина за сметка на вътрешни процеси. Малките започват да летят след около два, два и половина месеца.

Допълнителни сведения

[редактиране | редактиране на кода]

Застрашен вид в световни мащаби, счита се че наброява общо около 10 000 индивида. В Испания гнездят около 500 двойки. Включена е в Червената книга на застрашените видове.[4]

  1. Червена книга на Република България. Тръноопашата потапница. Посетен на 25 март 2012
  2. а б в г д Димитров, Милко. Тръноопашата потапница // Червена книга на Република България. БАН. Посетен на 2022-10-25.
  3. а б в Закон за биологичното разнообразие // lex.bg. Посетен на 2022-10-25.
  4. а б White-headed Duck // The IUCN Red List of Threatened Species. 2017. Посетен на 2022-10-26. (на английски)