Бойко Златев
Бойко Златев | |
български преводач и поет | |
Роден | |
---|---|
Националност | България |
Учил в | Софийски университет |
Бойко Златев е български поет, учен и преводач.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Бойко Златев е роден в Пловдив на 24 август 1975 г. Завършва НПМГ през 1993. Магистър по астрономия (1999) и магистър по приложна статистика (2004) в СУ „Св. Климент Охридски“. Основател (2003) и главен редактор на интернет списание „Палитра“ – издание за изкуство, наука, философия и публицистика. В периода 2005 – 2007 е експерт в Националния статистически институт. От края на 2007 г. живее в Канада.[1]
Поезия
[редактиране | редактиране на кода]Публикации
[редактиране | редактиране на кода]Стихове на Бойко Златев са публикувани в множество български периодични издания – сп. „Пламък“[2], сп. „Понеделник“[3], сп. „Литературен свят“, в. „Новият пулс“[4][5], алманах „Мисъл“[6][7][8] и др. През 2004 излиза първата му стихосбирка „Азбука на светлината“[9], високо оценена от литературната критика.[10][11][12] През 2012 излиза втората поетична книга на Бойко Златев – „Коренът на Времето“, както и второ, допълнено издание на „Азбука на Светлината“.
Оценки на литературната критика
[редактиране | редактиране на кода]Според Георги Константинов за поезията на Златев е характерна „една интересна, на моменти глобална мисловност, която има своята стойност, независимо от пестеливата образност“.[13] Литературният критик Георги Н. Николов отбелязва, че трудно би посочил друг автор в съвременната българска литература с подобна самобитност и индивидуалност.[13] Друг литературен критик – Николай Дойнов – пише: „...Бойко Златев понякога смайва с точен метафоричен рисунък, тънка наблюдателност, достигаща често до сърцевината на нещата, приближаваща почерка му до поетиките на Далчев и Иван Цанев“.[10] Според Нели Лишковска в основата на спецификата на творчеството на Златев стои „високата естетическа и етическа мярка на поета, неговата богата култура и не на последно място – научна ерудиция“.[14] А астрономът и литератор Петко Недялков смята, че „с изключение на Кирил Кадийски, отдавна на българската поетическа сцена не се е появявал поет с толкова завършено архитектонично мислене, който да е в състояние да предава умонастроенията си във вид на цялостни, завършени структури.“[9] Според председателя на Съюза на българските писатели в САЩ и по света Георги Витанов Богат „Поетичното творчество на Златев (...) е наситено със съвременно и модерно поетическо усещане за света и нещата от живота. Неговата поезия е дълбока и проникновена, като същевременно е лека за възприемане и запомняща се.“[15]
Награди
[редактиране | редактиране на кода]- 1999 г. – Поощрителна награда на Втори национален литературен конкурс „Младежта – следа от бъдещето“. [6]
- 2000 г. – Втора награда за поезия на Трети национален литературен конкурс „Младежта – следа от бъдещето“.[7]
- 2002 г. – Втора награда за поезия на Четвърти национален литературен конкурс „Младежта – следа от бъдещето“.[8]
- 2003 г. – Поощрителна награда във Втория национален поетичен конкурс „Стара Загора – 2003“ [16].
- 2005 г. – Награда на Българския ПЕН център на 33-тия преглед-конкурс на дебютната литература „Южна пролет“. Наградата връчва Леда Милева.[17][18]
- 2008 г. – Награда на априлската сесия на конкурса за поезия и кратка проза на Форум за литература и хора „ГЛОСИ“.[19]
Друго литературно творчество
[редактиране | редактиране на кода]Публицистика
[редактиране | редактиране на кода]В своите публицистични статии Бойко Златев критикува най-вече автори, които са негативно настроени към Николай Рьорих и Людмила Живкова[20]. Сред тях има както функционери на бившата БКП (Константин Дилчев), така и свързани с Православната църква (Андрей Кураев, Лазар Абашидзе, Стефан Чурешки), скептицизма (Лилия Гурова, Лидия Фесенкова) и Хатха йога (Дамян Василев, Димитър Пройнов).
Полемика със Сергей Скородумов
[редактиране | редактиране на кода]През 2010 руският гражданин Сергей Скородумов публикува в един издаден в Русия сборник статия[21] срещу Бойко Златев и основаното от него списание „Палитра“, без да извести за публикацията нито Б. Златев, нито някой от другите редактори на списанието.[22] Недоволството на Скородумов е предизвикано от интервю на Бойко Златев за сайта „Книги-News“, дадено през 2007. Научил с голямо закъснение за статията на Скородумов, Бойко Златев кратко я характеризира като „демагогски пасквил“[23], а по-късно, след като публикацията на Скородумов става достъпна и в интернет, в статия, поместена на руския сайт „Адамант“[22], дава разгърнато опровержение на твърденията на Скородумов. През април 2015 интервюто на Златев за „Книги-News“ е заличено вследствие на посегателство от страна на хакери[22], но скоро след това е възстановено, снабдено с предговор от главния редактор на „Книги-News“, писателя Стоян Вълев, който характеризира изтрилите интервюто хакери като „врагове на истината“.[24]
Преводи
[редактиране | редактиране на кода]Бойко Златев превежда от руски език поезия (Н. Гумильов [25], О. Манделщам[26][27], Ал. Чижевски [28] и др.), философски и религиозни произведения (о. Павел Флоренски, о. Сергей Булгаков [29], Владимир Соловьов[30], Николай Бердяев[31], Е.П.Блаватска[32] и др.), научни трудове (Владимир Вернадски[33], Николай Козирев[34], Лев Гиндилис [35] и др.). Голяма част от неговите преводи са публикувани в списание „Палитра“.
Научна дейност
[редактиране | редактиране на кода]Научните интереси на Бойко Златев са в областта на морфологията на историята [36] (исторически цикли[37][38] и приложение на закона на златното сечение към историческия процес[39][40]), занимава се и с изучаване на въздействието на космофизични фактори върху динамиката на творческия процес.[41] Бойко Златев има и публикации по статистика[42], история на теософията[43], проблеми на демаркацията наука-псевдонаука[44] и др.
Обществена дейност
[редактиране | редактиране на кода]Бойко Златев е съучредител (2005) на сдружение „Нова палитра“ и председател на сдружението от неговото основаване[45]. По негова инициатива през пролетта на 2005 година е проведена първата пролетна лектория „Единство на времената“[46], която оттогава ежегодно се провежда в София. Сред участниците в лекторията са видни български интелектуалци – проф. Вера Ганчева, проф. Валерия Фол, ст.н.с. д.ф.н. Нина Димитрова, проф. Мони Алмалех, Карандаш, д-р Орлин Стефанов и др.
Бойко Златев е инициатор на възстановяването в края на 1990-те години на честването в България на Деня на Белия Лотос – 8 май (годишнина от смъртта на Елена Блаватска).[47]
През май 2007 г. заедно с Кристин Димитрова, Георги Константинов, Никола Инджов, Димитър Гулев и Ганчо Савов Бойко Златев участва в творческата среща между писатели от Сърбия и България, проведена в гр. Димитровград, Сърбия, по покана на Сръбския ПЕН.[48]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Бойко Златев в „Литературен свят“.
- ↑ Пламък: XLI, 1997, N 1 – 2, с. 83 – 84; XLII, 1998, N 3 – 4, с. 33 – 34; XLII, 1998, N 9 – 10, с. 57 – 58; XLVI, 2003, N 3 – 4, с. 48 – 49; XLIX, 2006, N 9 – 10, с. 134 – 135.
- ↑ Бойко Златев. Стихотворения. // Понеделник, VII, 2004, N 5 – 6, с. 132 – 138.
- ↑ Въжена решетка / Бойко Златев. // Новият пулс, I, N 1, 17 декември 2001, с. 6 – 7.
- ↑ Сънувах се напълно сам...: [Стихотворение] / Бойко Златев. // Новият пулс, III, N 15 – 16, 18 август – 14 септември 2003, с. 5.
- ↑ а б Литературен алманах „Мисъл“, 2, 1999, с. 75.
- ↑ а б Литературен алманах „Мисъл“, 3, 2000, с. 20.
- ↑ а б Литературен алманах „Мисъл“, 4, 2002, с. 21.
- ↑ а б Златев, Бойко. Азбука на светлината: Стихотворения – С.: Хрикер, 2004.
- ↑ а б Пламен Дойнов. 2005: основанията на литературата.
- ↑ Георги Константинов. Дебютните стихосбирки [представени в „Южна пролет“ 2005]. // Словото днес, X, N 16, 20 май 2005, с. 4.
- ↑ Петко Недялков. Неразгаданият код на светлината. // Новият Пулс, VI, N 2, 23 януари – 5 февруари 2006, с. 8.
- ↑ а б Георги Н. Николов. „Животът тук все тъй ще продължава...“. // Пламък, LVII, 2013, N 1 Архив на оригинала от 2015-04-17 в Wayback Machine., с. 199 – 200.
- ↑ Нели Лишковска. Мултивселена поезия (Размисли на Нели Лишковска върху стихосбирките на Бойко Златев „Коренът на времето“ и „Азбука на светлината“). Културни новини, 27 август 2014.
- ↑ Гост на българските писатели в Чикаго поетът Бойко Златев. България СЕГА, 4 юли 2014.
- ↑ в. „Новият пулс“, III, N 15 – 16, 18 август – 14 септември 2003, с. 5.
- ↑ Деян Енев, Потоп от награди на „Южна пролет“ Архив на оригинала от 2021-04-10 в Wayback Machine.. // в. Сега, 19.4.2005 г.
- ↑ Софийска „Южна пролет“ в Мачу Пикчу, Словеса, 20 април 2005.
- ↑ Лауреати на априлската сесия на националния литературен конкурс за поезия и кратка проза на „Форум за литература и хора „Глоси“[неработеща препратка].
- ↑ Бойко Златев. В мрежата на безпросветното невежество. Превъплъщенията на клеветата. // Културни новини: диагноза, 5 октомври 2006.
- ↑ С. Скородумов. Виртуальная этика господина Златева / Защитим имя и наследие Рерихов. Т. 5. М., МЦР, 2010. С. 1123 – 1130.
- ↑ а б в Б. Златев. Реальная демагогия господина Скородумова. // Адамант, 8 май 2015.
- ↑ Бойко Златев. 10 години „Палитра“. // Палитра, бр. II-2013 (50).
- ↑ Стоян Вълев. Българският писател Бойко Златев пред Книги-News.
- ↑ На далечната звезда венера (прев. Бойко Златев //Николай Гумилев: Электронное собрание сочинений)
- ↑ Осип Манделщам, Стихотворения в превод на Людмил Люцканов, Бойко Златев, Димитър Калев. Електронно издателство LiterNet, 2000 – 2004.
- ↑ О. Манделщам. Стихотворения (прев. Бойко Златев). Сп. „Палитра“, бр. 2, декември 2003
- ↑ Ал. Чижевски. Етюд за човечеството. Сп. „Палитра“, бр. 27, януари-март 2007
- ↑ Сергей Булгаков. За Възкресението Христово. Прев. Бойко Златев. //Портал pravoslavie.bg, 2006.
- ↑ Владимир Соловьов. Кратка повест за антихриста. Прев. Бойко Златев. Сп. „Палитра“, бр. 13, януари 2005
- ↑ Николай Бердяев. За фанатизма, ортодоксията и истината. (прев. Бойко Златев) //Портал pravoslavie.bg, 2006[неработеща препратка]
- ↑ Елена Блаватска. Кръстът и огънят. Прев. Бойко Златев. Сп. „Палитра“, бр. 3, януари 2004
- ↑ Владимир Вернадски. За логиката на естествознанието. (прев. Бойко Златев). Сп. „Палитра“, бр. IV – 2009 (37).
- ↑ Николай Козирев. Времето като физическо явление. Прев. Бойко Златев. Сп. „Палитра“, бр. 4, февруари 2004.
- ↑ Лев Гиндилис. Проблемът за свръхнаучното знание. Прев. Бойко Златев. Сп. „Палитра“, бр. 2, декември 2003.
- ↑ БОЙКО ЗЛАТЕВ: ”ДУХОВНИТЕ ТЪРСЕНИЯ БИВАТ ИЗТЛАСКВАНИ КЪМ ПЕРИФЕРИЯТА НА ОБЩЕСТВОТО” – интервю за всекидневника за култура КНИГИ-NEWS // Архивиран от оригинала на 2012-07-16. Посетен на 2012-07-16.
- ↑ Борис Цветанов. Историометрията изучава човешката активност. // 168 часа, 30 март 2011.
- ↑ Борис Цветанов, За „Гневното слънце“ и 2012. // Вестник Десант, 31 декември 2011.
- ↑ В. Будина. Творческая мастерская молодых ученых
- ↑ Б.С.Златев О применении закона золотого сечения к историческому процессу. Космическое мировоззрение – новое мышление XXI века. Материалы Международной научно-общественной конференции. 2003. – Том 2. Электронная библиотека Международного Центра Рерихов Архив на оригинала от 2010-01-11 в Wayback Machine..
- ↑ Ученые считают, что творческая активность может иметь связь с активностью Солнца – Выпуск „Лента новостей ИА „Телеинформ“ от 01 декабря 2006 г." рассылки „Новости Байкальского региона от ИА „Телеинформ“ от 1 декабря 2006 года.
- ↑ Златев, Бойко. Опитът на Статистиката на Швеция и на Националния статистически институт на Португалия в статистическия одит // Статистика, 2007, N 2, 101 – 108.
- ↑ Бойко Златев. Теософската периодика в България. Сп. „Палитра“, бр. 2, декември 2003.
- ↑ Златев, Бойко. Аферата с „торзионните полета“ като типична проява на лъженауката. Опит за анализ на явлението. // Списание на БАН, CXVIII, 2005, N 2, с. 28 – 32.
- ↑ Сдружение „Нова палитра“
- ↑ Пролетна лектория „UNITAS TEMPORUM“
- ↑ БОЙКО ЗЛАТЕВ: БЪЛГАРСКИТЕ ПИСАТЕЛИ СЕ ОБЕДИНЯВАТ ОКОЛО ПОЛИТИЧЕСКИ КАУЗИ, ИМУШЕСТВЕНИ ПРЕТЕНЦИИ ИЛИ СПОНСОРИРАЩИ ФОНДАЦИИ (Интервю по повод Деня на Белия Лотос за всекидневника за култура КНИГИ-NEWS) // Архивиран от оригинала на 2015-04-02. Посетен на 2010-01-14.
- ↑ Бюлетин „Български П.Е.Н.“, бр. 10, 2007, с. 20, архив на оригинала от 31 март 2010, https://web.archive.org/web/20100331104707/http://www.pen.org.tr/files/bulgarianpen-no10.pdf, посетен на 14 януари 2010