Стоян Вълев
Стоян Вълев | |
български писател и журналист | |
Роден |
1956 г.
|
---|---|
Починал | |
Националност | България |
Учил в | Пловдивски университет |
Стоян Костов Вълев е български писател и журналист.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е през 1956 г. в с. Генерал Инзово, Ямболско.[1] Завършва българска филология в Пловдивския университет, където впоследствие преподава пет години като асистент по „Руска литература на ХХ век“.
Занимавал се е с журналистика още като студент. Преминал е през всички степени на журналистическия занаят – репортер, редактор, главен редактор и управител на медии. Основател и главен редактор на сайта „Книги-News“ – всекидневник с новини за живота на книгите и писателите.
Член е на Съюза на свободните писатели в България.[2]
Умира на 2 юли 2017 г. в с. Плодовитово, Чирпанско.[3]
Творчество
[редактиране | редактиране на кода]Негови разкази са публикувани в САЩ, Великобритания, Канада, Нова Зеландия, Австралия, Италия, Индия, Непал, Швейцария, Полша.[4] Според критика Веселин Веселинов, разказите на Вълев от сборника „Време за изневери“ се родеят с ренесансовата традиция и нямат аналог в България.[5]
Стоян Вълев е автор и на пиеси и телевизионни сценарии, както и на множество статии на теми от българската история.
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- „Когато Господ беше в отпуск“ (роман), 1999.
- „Българският Декамерон“ (сборник с разкази), 2001.
- „Българският Декамерон“, втора част, 2002.
- „Време за изневери“ (сборник с разкази), 2003.
- „Да прецакаш Чърчил“ (роман), 2014.
- „Най-страшните български приказки: страхотии ужасии, забравените български приказки“, 2011.
- „Животът на полковника“ (повест), 2014.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Биография и интервю в Ide.li // Архивиран от оригинала на 2015-06-27. Посетен на 2015-06-26.
- ↑ Стоян Вълев // сайт на Съюза на свободните писатели в България. Посетен на 2024-10-14.
- ↑ Почина писателят и журналистът Стоян Вълев // Литературен свят. Посетен на 2024-10-14.
- ↑ Страница за Стоян Вълев в LiterNet.
- ↑ Веселин Веселинов. Редове за Стоян Вълев. LiterNet, 31.03.2003.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
|