Николай Гумильов

Николай Гумильов
	Николай Гумильов
руски поет
	Николай Гумильов в късните класове на гимназията
Роден	3 април 1886 г. (стар стил) Кронщат, Руска империя
Починал	26 август 1921 г. (35 г.) около Петроград, РСФСР
Националност	Русия
Учил в	Парижки университет
Литература
Псевдоним	Анатолий Грант
Жанрове	стихотворение, пиеса, поема
Направление	акмеизъм
Течение	Акмеизъм
Семейство
Съпруга	Анна Ахматова
Деца	Лев Гумильов
	Николай Гумильов в Общомедия

Николай Степанович Гумильов (на руски: Никола́й Степа́нович Гумилёв, 15 април 1886 – вероятно през август 1921) е руски поет, основател на литературното течение акмеизъм, към което се присъединяват и други значими руски поети като Осип Манделщам и съпругата на Гумильов Анна Ахматова. Течението се противопоставя на господстващия в началото на ХХ в. в руската литература символизъм и се ориентира към по-пластична, предметна, близка до ежедневния живот, а понякога – натуралистична поезия. Творчеството на самия Гумильов се характеризира с интерес към екзотиката, приключенията, пътешествията.

Николай Гумильов е баща на руския географ и историк Лев Гумильов.

На 3 август 1921 Гумильов е арестуван по обвинение за участие в контрареволюционен монархически заговор, наречен „Конспирацията Таганцев“. Всички арестувани участници, включително поетът, са разстреляни. Активното му участие в заговора обаче не е потвърдено и на 30 септември 1991 г. той е реабилитиран посмъртно с решение на Върховния съд на СССР.^[1] Мястото на екзекуцията и погребението все още са неизвестни.

Произведения

Стихосбирки

Горы и ущелья (рукописный). Тифлис, 1901.
Путь конквистадоров. СПб.: типо-лит. Р. С. Вольпина, 1905.
Романтические цветы. Париж: Impr. Danzig, 1908.
Жемчуга. М.: Скорпион, 1910.
Чужое небо. СПб.: Аполлон, 1912.
Колчан. М.—Пг.: Альциона, 1916.
Костёр. Пг.: Гиперборей, 1918.
Фарфоровый павильон: Китайские стихи. Пг.: Гиперборей, 1918.
Шатёр. Севастополь: Издание цеха поэтов, 1921; Ревель: Библиофил, [1921].
Огненный столп. Петербург: Петрополис, 1921.

Пиеси

Дон Жуан в Египте (1912)
Игра (1913, публикувана 1916)
Актеон (1913)
Гондла (1917)
Дитя Аллаха (1918)
Отравленная туника (1918, публикувана 1952)
Дерево превращений (1918, публикувана 1989)
Охота на носорога (1920, публикувана 1987)

Драматически сцени и фрагменти

Ахилл и Одиссей (1908)
Зелёный тюльпан
Красота Морни (1919, публикувана 1984)

Проза

Дитя Аллаха: Араб. сказка в 3 карт. (СПб., 1917)
Записки кавалериста (1914 – 1915)
Чёрный генерал (1917)
Весёлые братья
Африканский дневник
Вверх по Нилу
Карты
Девкалион
Скрипка Страдивариуса

Поеми

Мик. Африканская поэма (СПб.: Гиперборей, 1918)
Поэма начала (1921)

Преводи

Теофиль Готье, Эмали и камеи. СПб.: издательство б. М. В. Попова, вл. М. А. Ясный, 1914.
Роберт Браунинг. Пиппа проходит (1914)
Альбер Самен, Полифем
Гильгамеш (1919^[2])
Уильям Шекспир, Фальстаф (1921)

Критика

Статьи и заметки о русской поэзии (1923)

Посмъртни издания

Тень от пальмы. Рассказы. Петроград: Мысль, 1922.
Стихотворения: Посмертный сборник. 2-е доп. изд. Пг.: Мысль, 1923.
Письма о русской поэзии. Петроград: Мысль, 1923.
К Синей звезде: Неизданные стихи 1918 г. Берлин: Петрополис, 1923.
Посмертные стихи. Шанхай: Гиппокрена, 1935.

Източници

↑ Гумилёв Николай Степанович (1886) // Открытый список // Архивиран от оригинала на 2022-12-02. Посетен на 2022-12-03.
↑ Татьяна Сотова. Переложение эпоса о Гильгамеше Н. С. Гумилёва в соотнесении с его поэтической концепией человеческой личности // Вестник МГОУ, 2011. № 4, с. 143–148, 2011.

Външни препратки

Тази статия, свързана с литература, все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.

Тази статия, свързана с Руската империя, все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.

Тази статия, свързана със Съветския съюз, все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.

[late-1] Гумилёв Николай Степанович (1886) // Открытый список // Архивиран от оригинала на 2022-12-02. Посетен на 2022-12-03.

[2] Татьяна Сотова. Переложение эпоса о Гильгамеше Н. С. Гумилёва в соотнесении с его поэтической концепией человеческой личности // Вестник МГОУ, 2011. № 4, с. 143–148, 2011.

[1]

[2]