Направо към съдържанието

Андрю Йоркски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Андрю Йоркски
херцог на Йорк, член на британското кралско семейство
Роден
Андрю Албърт Крисчън Едуард
РелигияЦърква на Англия
Управление
Период23 юли 1986 –
ПредшественикАлбърт, херцог на Йорк
Други титлипринц на Обединеното кралство;
граф на Инвърнес;
барон Килилей;
вицеадмирал на Кралската флота
Герб
Семейство
РодУиндзор
БащаФилип, херцог на Единбург
МайкаЕлизабет II
Братя/сестриЧарлз III
Принцеса Ан
Принц Едуард
СъпругаСара Фъргюсън (1986 – 1996)
Децапринцеса Беатрис
принцеса Юджини
Подпис
Уебсайт
Андрю Йоркски в Общомедия

Принц Андрю, херцог на Йорк (на английски: Prince Andrew, Duke of York), пълно име Андрю Албърт Крисчън Едуард[N 1] (на английски: Andrew Albert Christian Edward), е член на британското кралско семейство. Той е втори син (след Чарлз III) и трето дете (след Чарлз III и принцеса Ан) на кралица Елизабет II и съпруга ѝ принц Филип. Към септември 2022 г. е осми в линията за наследяване на британския трон[1] и първият, който не е потомък на Чарлз III.

Андрю служи в Кралския флот като пилот и инструктор на хеликоптер и като капитан на военен кораб. По време на Фолкландската война изпълнява множество мисии, включително такива за елиминиране на кораби, евакуация на ранени и отклоняване на ракети Екзосе. През 1986 г. се жени за Сара Фъргюсън и получава титлата „Херцог на Йорк“. Двамата имат две дъщери: принцеса Беатрис и принцеса Юджини. Техният брак, раздялата през 1992 г. и разводът през 1996 г. имат широко медийно отразяване.

Андрю служи като специален представител за международна търговия и инвестиции на британското кралско семейство от 2001 до 2011 г.

Името му е замесено при разследване на секс трафик в САЩ, извършван дълги години от Джефри Епстийн и Гилейн Максуел. През 2014 г. Вирджиния Джуфре обявява публично, че като 17-годишна е била обект на сексуален трафик, предназначен за Андрю. Принцът отрича каквото и да е участие в престъпление[2][3]. Повторното разследване срещу Епстийн през 2019 г. е прекратено поради смъртта му. Джуфре завежда гражданско дело срещу принц Андрю, което приключва с извънсъдебно споразумение през февруари 2022 г.[4] След негативния отзвук от замесването му с Епстийн и Максуел Андрю прекратява публичните си изяви[5], престава да използва титлата „Негово кралско височество“ и се отказва от почетните военни титли, дадени му от кралицата.[6][7]

Произход и ранни години

[редактиране | редактиране на кода]
Училище „Гордънстаун“

Андрю е роден в Бъкингамския дворец на 19 февруари 1960 г.[8] като трето дете и втори син на кралица Елизабет II и Филип, херцог на Единбург. Кръстен е в Музикалната зала на двореца на 8 април 1960 г.[9] Той е първото дете, родено от управляващ британски монарх след управлението на кралица Виктория.[1]

Подобно на своите братя и сестри Чарлз, Ан и Едуард той има гувернантка, която ръководи ранното му образование в Бъкингамския дворец.[10] Изпратен е в училище „Хедърдаун“ близо до Аскът в Бъркшър.[11] През септември 1973 г. постъпва в училището „Гордънстаун“ в Северна Шотландия, където са учили баща му и по-големият му брат Чарлз.[12] Съучениците му дават прякора „Кикотещият се“ (на английски: The Sniggerer) заради склонността му към неприятни шеги, на които се смее прекомерно.[13] Докато е там, той прекарва шест месеца през 1977 г. в колежа „Лейкфийлд Скул“ в Канада по програма за обмен.[11] Завършва Гордънстаун през юли 1979 г. с отличие по английски, история и икономика.[14]

Военна служба

[редактиране | редактиране на кода]

Кралски военноморски сили

[редактиране | редактиране на кода]

През 1978 г. кралският дом обявява, че Андрю ще постъпи в Кралските военноморски сили. През декември той преминава различни спортни тестове и изпити. През април 1979 г. е записан в Кралския военноморски колеж „Флайт“, където преминава пилотно обучение, след което е приет като стажант-пилот на хеликоптер и е назначен на служба от 11 май 1979 г. На 1 септември същата година Андрю е назначен за старшина и постъпва в Кралския военноморски колеж „Британия“ в Дартмут, Девън. Завършва курс за командоси на Кралските морски пехотинци, за което получава зелена барета.[15] Става младши лейтенант на 1 септември 1981 г. и е зачислен към Трениращите части на 22 октомври.[16]

След като завършва Дартмут, Андрю получава летателно обучение с Кралските военновъздушни сили отначало в база Лийминг (Северен Йоркшър), а по-късно във флота на кораба HMS Сийхоук близо до Хелстън (Корнуол), където се научава да управлява хеликоптер Газел. След като получава пагони на пилот („крила“), той продължава с обучение на хеликоптера Сий Кинг до 1982 г. Постъпва в 820 палубна военновъздушна ескадрила, служейки на борда на самолетоносача HMS Invincible (Непобедим).[15]

Фолкландска война

[редактиране | редактиране на кода]

На 2 април 1982 г. започва Фолкландската война.[17] „Непобедим“ е един от двата действащи самолетоносача по това време и част от оперативната група на Кралския флот, която отплава на юг, за да си върне островите.[18]

Присъствието на принц Андрю на борда и рискът да бъде убит в битка карат британското правителство да предложи принц Андрю да премине на административна работа. Кралицата обаче е против.[19] Принцът остава на борда на „Непобедим“ и служи като втори пилот на хеликоптер Сий Кинг, летейки на мисии, включващи противоподводна отбрана и надводна война, примамка за ракети Екзосе, евакуация на пострадали, транспорт и търсене и спасяване по въздух.[20][21][22] Той става свидетел на аржентинското нападение срещу британския търговски кораб SS Атлантик Кънвейър, ударен на 25 май 1982 г. от две ракети Екзосе, при което загиват 12 моряка.[23]

В края на войната „Непобедим“ се завръща в Портсмът, където е посрещнат от кралицата и принц Филип заедно с другите семейства на екипажа. Има данни, че аржентинското военно правителство е имало намерение да убие принца на малкия частен остров Мустик (част от Сейнт Винсент и Гренадини) през юли 1982 г., но планът не е реализиран.[24]

В мемоарите си командир Найджъл Уорд описва принц Андрю като „отличен пилот и многообещаващ офицер".[25]

Кариера на морски офицер

[редактиране | редактиране на кода]
Принц Андрю през 2007 г.

В края на 1983 г. Андрю се прехвърля на о-в Портланд в Дорсет и е обучен да управлява хеликоптер Уестланд Линкс.[15] На 1 февруари 1984 г. той е повишен в чин лейтенант[26], след което кралицата го назначава за свой личен адютант.[27] Принц Андрю служи на борда на фрегата HMS Брейзън като пилот до 1986 г.,[15] включително на мисия в Средиземно море като част от Постоянната морска група 2 на НАТО. Той преминава курс в Кралския военноморски колеж „Гринуич“ (Лондон). На 23 октомври 1986 г. се прехвърля в Корпуса на Генералната служба (General Service Corps (GSC)), записва се в четиримесечен курс за хеликоптерен инструктор в Йоувил (Южен Съмърсет) и след дипломирането си служи от февруари 1987 до април 1988 г. като военен офицер на хеликоптер към 702 Военновъздушна ескадрила в RNAS Портланд. Той е служил и на ескадрения миноносец с управляеми ракети HMS Едингбург като вахтен офицер и помощник-навигатор до 1989 г., включително в шестмесечна мисия в Далечния Изток като част от учението Outback 88.[15]

Принц Андрю през 2011 г.

От 1989 до 1991 г. Андрю служи като командир на полет и пилот на хеликоптер Линкс HAS3 на фрегата HMS Кембълтаун. От 1990 до 1991 г., докато Кембълтаун е флагман на силите на НАТО в Северния Атлантически океан, той е и офицер от авиацията към Постоянната морска група 1 на НАТО. На 16 юли 1991 г. издържа изпита за командир на ескадрила, а на следващата година посещава Щабния колеж „Камбърли“ в Камбърли (Съри) и завършва курса за щаба на армията. Повишен е в лейтенант-командир на 1 февруари и полага изпит за командир на кораб на 12 март 1992 г. От 1993 до 1994 г. принц Андрю командва минотърсач от клас „Ловец“ HMS Котсмор.[15]

Между 1995 и 1996 г. Андрю е командирован като старши пилот на 815 Военновъздушна ескадрила, тогава най-голямата летателна единица във Въздушните сили към флота на Великобритания (Fleet Air Arm). Повишен е в командир на 27 април 1999 г.,[15] като завършва активната си военноморска кариера в Министерството на отбраната през 2001 г. като офицер от Дипломатическата дирекция на Военноморския щаб.[15] През юли същата година е отписан от активния списък на Военноморските сили.[28] Три години по-късно той става почетен капитан.[29] На 19 февруари 2010 г., неговия 50-ти рожден ден, е повишен в контраадмирал.[30] Пет години по-късно е повишен във вицеадмирал.[31][32]

През януари 2022 г. Андрю спира да използва почетните си военни звания, след като повече от 150 ветерани от Кралския флот, Кралските военновъздушни сили и армията подписват писмо, с което искат кралицата да отнеме почетните му военни звания поради заведеното срещу него гражданско дело за сексуално насилие. Той все пак запазва служебния си ранг на вицеадмирал.[33]

Личен живот

[редактиране | редактиране на кода]

Връзка с Ку Старк

[редактиране | редактиране на кода]

Андрю се запознава с американската фотографка и актриса Катлийн Норис Старк (Ку Старк, р. 1956) през февруари 1981 г. преди активната си служба във Фолкландската война.[34][35] През октомври 1982 г. те почиват заедно на частния остров Мустик.[36][37] През 1983 г. двамата се разделят под натиска на пресата, папараците и двореца.[34] През 1997 г. Андрю става кръстник на дъщеря ѝ.[38] Старк се изказва в негова защита през 2015 г., когато става известна връзката му с Джефри Епстийн.[34]

Брак със Сара Фъргюсън

[редактиране | редактиране на кода]
Пощенска марка от Сейшелите по случай сватбата

Андрю се жени за Сара Фъргюсън в Уестминстърското абатство на 23 юли 1986 г. Същия ден кралицата го удостоява с титлите на херцог на Йорк, граф на Инвърнес и барон Килилей.[39] Първите две титли са принадлежали преди на дядо му крал Джордж VI и прадядо му крал Джордж V. Принц Андрю познава Фъргюсън от дете; те се срещат от време на време на мачове по поло и се запознават отново на конното надбягване Роял Аскът през 1985 г.[40]

Двойката има щастлив брак с две дъщери: Беатрис и Юджини, и в края на 80-те години на 20 век семейството изглежда сплотено. Личните качества на Сара се смятат за освежаващи официалния протокол около кралското семейство.[41] Въпреки това честите пътувания на Андрю по служба, както и безмилостното, често критично медийно внимание, фокусирано върху Сара, довеждат до трудности в брака.[42] На 19 март 1992 г. двойката обявява намерението си да се раздели приятелски.[43] Няколко месеца по-късно в таблоидите се появяват снимки на херцогинята в компрометираща поза с Джон Браян, неин финансов съветник по онова време, което на практика слага край на всякакви надежди за спасение на брака. Бракът завършва с развод на 30 май 1996 г. Двойката се съгласява да сподели попечителството над двете си дъщери и семейството продължава да живее в Сънингхил Парк (построен близо до парка Уиндзор за тях през 1990 г.), докато Андрю не се мести в Роял Лодж (в същия парк) през 2004 г.

През май 2010 г. Сара попада в капана на репортер на таблоида „Нюз ъф дъ Уърлд“, който се представя за международен магнат и търси от нея съдействие за бизнес контакти. Тя е заснета да получава в брой 40 хил. долара като първоначална вноска от 500 хил. лири. Според вестника Андрю не е знаел нищо.[44] През юли 2011 г. Сара заявява, че многомилионните ѝ дългове са били изплатени благодарение на намесата на бившия ѝ съпруг.[45]

Хобита

[редактиране | редактиране на кода]
  • Андрю е запален играч на голф и има едноцифрен хендикап.[N 2][46] Той е капитан от Кралския голф клуб „Сейнт Андрюс“ между 2003 и 2004 г. и е избран за почетен член на много други. През 2004 г. е критикуван от депутата от Лейбъристката кооперативна партия Иън Дейвидсън, който в писмо до Националната сметна палата поставя под съмнение решението му да лети до двореца Сейнт Андрюс със самолети на Военновъздушните сили за две голф събития.[47] Андрю се отказва от почетното си членство в клуба през януари 2022.[48] Неговото почетно членство в Кралския дорнохски голф клуб е отнето на следващия месец.[49]
  • Андрю е пълноправен (т.е. старши) член на Почитаемата компания на корабостроителите – най-старото морско професионално дружество в Лондонското Сити.[51]

Специален представител за международна търговия и инвестиции

[редактиране | редактиране на кода]
Принц Андрю, херцог на Йорк, специален представител на кралското семейство за международна търговия и инвестиции, по време на сесията „Бъдещето на Близкия Изток“ на Световния икономически форум за Близкия изток 2008 г. в Шарм еш-Шейх, Египет.
Херцогът на Йорк с президента на Азербайджан Илхам Алиев, 2011 г.

В продължение на 10 години, от 2001 до юли 2011 г., Андрю е членът на кралското семейство, специален представител за международна търговия и инвестиции (на английски: Special Representative for International Trade and Investment).[53] Постът е заеман преди него от принц Едуард, херцог на Кент и включва представяне и популяризиране на Обединеното кралство на различни търговски панаири и конференции по света.[54] Пригодността му за ролята е оспорена в Камарата на общините през февруари 2011 г., по време на либийската гражданска война с мотива, че той е „не само е много близък приятел на Сейф ал-Ислам Кадафи, но също и близък приятел на осъдения либийски контрабандист на оръжие Тарек Кайтуни".[55][56] Допълнителни проблеми възникват, когато по времето на Тунизийската революция той дава обяд в двореца за Сахер Ел Матери, член на корумпирания тунизийски режим.[54] Андрю става приятел и с Илхам Алиев, президент на Азербайджан, критикуван от Амнести Интернешънъл за корупция и за нарушаване на човешките права, и го посещава както по време, така и след мандата си като специален представител. Към ноември 2014 г. Андрю се е срещал с Алиев 12 пъти.[57] През 2011 г. оповестяването на връзките му с Джефри Епстийн го карат да се оттегли от ролята[54]

Обществена и благотворителна дейност

[редактиране | редактиране на кода]

Херцогът е бил патрон на Близкоизточната асоциация (MEA) – водещата организация в Обединеното кралство за насърчаване на търговията и добрите отношения с Близкия Изток, Северна Африка, Турция и Иран.[58] След приключването на ролята му на специален представител за международна търговия и инвестиции британският журналист Робърт Джобсън казва, че е свършил тази работа добре и пише: „Той е особено запален, когато се занимава с млади стартиращи предприемачи и ги среща с успешни бизнеси за работа в мрежа и общи събития. Андрю е директен и точен и методите му изглежда работят."[59]

Херцогът на Йорк на парада Trooping the Colours в Лондон, 16 юни 2012 г.
Херцогът на Йорк през 2013 г.

Херцогът е бил също патрон на Файт фор Сайт – благотворителна организация, посветена на изследването на превенцията и лечението на слепота и очни заболявания.[60] Той често обикаля Канада по задължения, свързани с канадската му военна роля. Рик Питърс, бившият командващ офицер на Кралските планински стрелци на Канада, заявява, че принц Андрю е много добре информиран за канадските военни методи.[61]

Херцогът на връчване на награда „Чатам Хаус“ през 2013 г.

При обиколка на Индия по повод Диамантения юбилей на кралицата през 2012 г.,[62] Андрю се интересува от работата на Women's Interlink Foundation – благотворителна организация, която помага на жените да придобият умения, за да печелят доходи. По-късно той и семейството му инициират Key to Freedom – проект, който се опитва да насочи към пазара продукти, произведени от фондацията.[63][64]

През 2012 г. Андрю е сред отбор от 40 души, които се спускат по Дъ Шард в Лондон (най-високата сграда в Европа), за да съберат пари за благотворителни цели.[65][66]

През 2013 г. Андрю става патрон на Лондонския метрополен университет[67] и университета „Хъдърсфийлд“.[68] През юли 2015 г. е назначен за канцлер на университета в Хъдърсфийлд.[69]

Принц Андрю, руският президент Медведев и японският премиер Таро Асо посещават нефтения и газов проект Сахалин-II в руския Далечен изток, 2009 г.

Като признание за популяризирането на предприемачеството е избран за почетен член на Хюз Хол в Кеймбриджкия университет на 1 май 2018 г.[70] Той става патрон на благотворителната организация „Attend“[71] през 2003 г. и е член на Международния консултативен съвет на Кралски съвместен институт за отбранителни изследвания – британски мозъчен тръст за отбрана и сигурност.

През 2014 г. Андрю основава инициативата Pitch@Palace[72] в подкрепа на стартиращи предприемачи при разширяването и ускоряването на техните бизнес идеи. Предприемачите, избрани за тренировъчен лагер Pitch@Palace Bootcamp, са официално поканени от Андрю[73] да посетят двореца „Сейнт Джеймс“, да представят своите идеи и да се свържат с потенциални инвеститори, ментори и бизнесмени.[74] Херцогът основава благотворителен тръст с цел да подкрепя млади хора в различни области като образование и обучение.[75] Той учредява и редица награди.[76][77][78][79][80] Херцогът на Йорк подкрепя организации, които се фокусират върху науката и технологиите, като става патрон на Каталист Инк и ТийнТех.[81][82][83]

През 2014 г. Андрю посещава Женева, за да популяризира британската наука на честванията по повод 60-ата годишнина на Европейската организация за ядрени изследвания.[84] През май 2018 г. посещава Китай и открива Pitch@Palace China Bootcamp 2.0 в Пекинския университет.[85]

През март 2019 г. Андрю поема патронажа на Тръст „Външни връзки“ от баща си, херцога на Единбург, като служи до оставката си през ноември 2019 г.[86] Благотворителната организация се опитва да възпитава лидерски качества сред младежите.[87] През май 2019 г. е обявено, че Андрю е наследил лорд Карингтън като патрон на Тръста на Кралската комисия по изобразителни изкуства.[88]

На 13 януари 2022 г. неговото кралско покровителство е разпределено от кралицата между другите членове на кралското семейство.[33]

Финанси и бизнес

[редактиране | редактиране на кода]

Андрю не получава заплата за ролята си на специален представител, но разходите му при пътуване с делегации са платени. Твърди се, че понякога е използвал тези пътувания за лична почивка, което му печели прякора „Анди въздушните мили“ (Airmiles Andy) от пресата.[54] На 8 март 2011 г. в. „Дейли Телеграф“ съобщава: „През 2010 г. принцът е похарчил 620 хил. лири като търговски пратеник, включително 154 хил. лири за хотели, храна и приеми и 465 хил. лири за пътувания“.[89]

Към 2011 г. херцогът на Йорк е получавал 249 хил. лири рента от кралица Елизабет II.[90] Той има и пенсия от Кралския флот от 20 хил. лири.[91]

През май 2020 г. става ясно, че Андрю и Сара водят съдебен спор относно дълг от 5 милиона лири за швейцарската им ски хижа.[92] Вестник „Таймс“ съобщава през септември 2021 г., че те са постигнали споразумение с предишния собственик на имота и ще продадат къщата, за да изплатят дълга си.[93] Собственикът се съгласява да получи 3,4 млн. лири, т.е. половината от дължимото, тъй като Андрю и Сара имали финансови проблеми. Съобщава се, че парите от продажбата на имота ще бъдат използвани и за плащане на съдебните разноски на Андрю по гражданското дело срещу него.[94] През юни 2022 г. швейцарският вестник „Льо Тан“ съобщава, че вилата е под възбрана, тъй като Андрю дължи на кредитори 1,6 млн. лири. Според професор Никола Жанден: „Продажбата е принципно невъзможна освен със съгласието на кредитора“.[95][96]

Връзка с банка Хавиланд

[редактиране | редактиране на кода]

През ноември 2020 г. в Люксембург започва разследване на частна банка „Хавиланд“, собственост на Дейвид Роуланд. В хода му става ясно, че Андрю е използвал кралския си печат и ролята си на специален представител за международна търговия и инвестиции, за да подпомогне Роуланд да си осигурява сделки с клиенти по цял свят.[97] Семейство Роуланд са сред инвестиционните съветници на Андрю[98] и той е присъствал на официалната церемония по откриването на банката през юли 2009 г.[99] През 2021 г. Блумбърг Нюз съобщава, че фирма, свързана с Дейвид Роуланд, е изплатила дълговете на Андрю.[100]

Банка „Хавиланд“ е кредитор на Андрю. Например през ноември 2017 г. той тегли заем от 250 хил. лири, увеличавайки съществуващ заем от 1,25 млн. лири, който от 2015 г. е „удължаван или увеличаван 10 пъти“. Документите показват, че макар „платежоспособността на кредитополучателя“ да е била поставена под съмнение, той е получил заема с цел да „разшири бизнес потенциала си с кралското семейство“. Малко по-късно през декември 2017 г. 1,5 млн. са прехвърлени от сметка в Олбани Ризървс, контролирана от семейство Роуланд, към сметката на Андрю в банка „Хавиланд“, като така той изплаща предсрочно заема, който е трябвало да стане изискуем през март 2018 г.[101] Политикът от либералдемократите и убеден републиканец Норман Бейкър заявява: „Това още веднъж демонстрира, че трябва да бъдат зададени важни въпроси относно бизнес отношенията на принц Андрю и връзката му с някои съмнителни личности“.[102]

Бизнес отношения с Казахстан

[редактиране | редактиране на кода]

Като специален търговски представител на Обединеното кралство, Андрю пътува по света, за да популяризира британския бизнес. През 2010 г. при изтичането на информация, огласено от УикиЛийкс, става ясно, че Татяна Гфьолер, посланик на Съединените щати в Киргизстан, съобщава за грубо изказване на Андрю по повод разследване от страна на английски журналисти и антикорупционни служби на оръжейната сделка Ал-Ямама. Според нея „херцогът осъжда разследването, застрашило многогодишен, доходоносен договор на Би Ей И Систъмс със саудитските сили за сигурност“.[103][104] По-рано същата година е разкрито, че зетят милиардер на казахстанския президент Тимур Кулибаев е платил на представители на Андрю 15 млн. лири (3 млн. над исканата цена) чрез офшорни компании за имението Сънингхил Парк в Бъркшър. Кулибаев често се появява в американските депеши като един от хората, натрупали милиони в Казахстан.[104] По-късно е разкрито, че по същото време офисът на Андрю е опитал да купи имот в близост до двореца Кенсингтън за Кулибаев.[105] Част от сумата е платена от „Енвиро Пасифик Инвестмънтс“, начислявала хонорари за много милиони лири на енергийни компании, желаещи да работят с Казахстан. Компанията става обект на разследване на мрежа за международна корупция през май 2012 г. от страна на швейцарската и италианската полиция. Говорител на двореца опровергава: „Това е частна продажба между два тръста. Никога не е имало некоректност от страна на херцога на Йорк“.[106]

През май 2016 г. избухва нова полемика, когато в. „Дейли Мейл“ твърди, че докато е британски търговски пратеник, Андрю е посредничил в сделка на гръцко-швейцарски консорциум относно договор за изграждане на ВиК мрежи за 385 млн. лири в два от най-големите градове в Казахстан, и може да получи комисионна от 4 млн. лири. Вестникът публикува негов имейл до казахстанския олигарх Кенгес Ракишев (за когото се твърди, че е посредничил при продажбата на Сънингхил парк) и казва, че Ракишев е уредил срещи за консорциума. След като първоначално заявява, че имейлът е фалшификат, Бъкингамският дворец се опитва да блокира публикуването му като нарушение на поверителността.[107] Дворецът отхвърля обвинението, че Андрю е действал като „посредник“, наричайки статията „невярна, клеветническа и нарушаваща кодекса за поведение на редактора“.

Продажба на оръжие

[редактиране | редактиране на кода]

През март 2011 г. Кей Стърман от Кампанията срещу търговията с оръжия (CAAT) казва пред новините на Чанъл 4, че принц Андрю е „лицето на служба Търговия и инвестиции в Обединеното кралство (UKTI). Нашите притеснения касаят не само принц Андрю, а цялата организация на UKTI. Те гледат на оръжията като на обикновена стока, но разполагат с напълно непропорционални ресурси. В лондонския офис на UKTI оръжейният сектор има повече служители от всички останали, взети заедно. Ние сме загрижени, че принц Андрю е използван за продажба на оръжие вероятно на деспотични режими. Той е главният „мажоретен лидер“ на оръжейната индустрия, ръкува се и проправя пътя на търговците.“[108]

През януари 2014 г. принц Андрю участва в делегация в Бахрейн, близък съюзник на Обединеното кралство. Говорителят на CAAT Андрю Смит казва: „Призоваваме принц Андрю и правителството на Обединеното кралство да спрат да продават оръжие на Бахрейн. Подкрепяйки диктатурата на Бахрейн, принц Андрю дава своята имплицитна подкрепа за потисническите им практики. Когато нашето правителство продава оръжие, то морално и практически подкрепя един нелегитимен и авторитарен режим и пряко подкрепя систематичното потискане на опозиционните групи... Не трябва да позволяваме международният ни имидж да бъде използван като PR инструмент на насилствената и потисническа диктатура в Бахрейн.“[109] Андрю Смит добавя: „Принцът последователно е използвал позицията си, за да насърчава продажбите на оръжия и да подкрепя някои от най-неприятните правителства в света, неговите продажби на оръжия не само оказват военна подкрепа на корумпирани и репресивни режими, но и придават на тези режими политическа и международна легитимност.“[110]

Предполагаема търговия с влияние

[редактиране | редактиране на кода]

През март 2022 г. е съобщено, че на 15 ноември 2019 г. съпругата на затворения бивш турски политик Илхан Ишбилен е прехвърлила 750 хил. лири на Андрю с убеждението, че това ще ѝ помогне да си осигури паспорт.[111] Херцогът връща парите 16 месеца по-късно, след като с него се свързват адвокатите на г-жа Ишбилен. Вестник „Телеграф“ съобщава, че парите, изпратени по сметката на Андрю, са били описани на банкерите като сватбен подарък за най-голямата му дъщеря Беатрис, въпреки че не е известно дали принцесата е знаела за трансакцията.[112] Г-жа Ишбилен твърди, че още 350 хил. са били преведени на Андрю чрез банкера Селман Тюрк, когото г-жа Ишбилен съди за измама. Тюрк е удостоен с наградата „Пийпълс Чойс“ за своя бизнес Хейман Ал на събитието на Андрю (Pitch@Palace), проведено дни преди плащането от г-жа Ишбилен.[111] Въпреки че печели наградата чрез публично гласуване онлайн и гласуване на публиката в нощта на церемонията, възникват опасения, че Тюрк може да е използвал ботове, за да увеличи вота си.[113] Андрю се запознава с Тюрк през май или юни 2019 г. чрез родения в Либия Тарек Кайтуни, осъден контрабандист на оръжие, и провежда срещи с него най-малко два пъти.[114] Според съобщенията Кайтуни, в чиято полза Андрю е лобирал в британска компания, е подарил на принцеса Беатрис огърлица от злато и диаманти на стойност 18 хил. лири за нейния 21-ви рожден ден през 2009 г. и е бил поканен на сватбата на принцеса Юджини през 2018 г.[114]

Отношение към репортери, служители и др.

[редактиране | редактиране на кода]

По време на четиридневната си обиколка в Южна Калифорния през април 1984 г. Андрю пръска боя върху американски и британски журналисти и фотографи, които правят репортажи от обиколката, след което той казва на окръжния управител на Лос Анджелис Кенет Хан: „Това ми хареса“. Инцидентът поврежда дрехите и екипировката на репортерите и в. „Лос Анджелис Хералд Икзаминър“ праща сметка от 1200 долара до британското консулство с искане за финансова компенсация.[115]

В. „Гардиън“ пише през 2022 г., че „неговият груб маниер със служителите е добре документиран."[116][117] Бивша прислужница на херцога, Шарлот Бригс, си спомня, че когато била ухапана от неговия норфолкски териер през 1996 г., той само се засмял и „не се притеснил“.[118][119] Тя казва, че е била разплакана от Андрю, защото не е затворила правилно тежките завеси в кабинета му и добавя, че поведението му е в контраст с това на братята му Чарлз и Едуард и баща му Филип.[118]

Обвинения в сексуално насилие

[редактиране | редактиране на кода]

Приятелство с Джефри Епстийн и обвинения от Вирджиния Джуфре

[редактиране | редактиране на кода]
Джефри Епстийн

Андрю е приятел с Джефри Епстийн – американски финансист, осъден за секс трафик през 2008 г. Андрю се запознава с него чрез старата си приятелка Гилейн Максуел и през декември 2010 г. е сниман да се разхожда с Епстийн в Сентръл Парк по време на посещението си в Ню Йорк.[120] През март 2011 г. Би Би Си съобщава, че това приятелство предизвиква постоянен поток от критики и призиви Андрю да се оттегли от ролята си на специален представител на кралското семейство.[121] Това става факт през юли 2011 г., когато ролята на Андрю като специален представител е прекратена.[121][122] Разкриването на връзката с Епстийн обаче продължава, като Сара Фъргюсън разкрива, че Епстийн е изплатил 15 хил. лири нейни дългове.[123]

Гилейн Максуел, приятелка на Андрю и Епстийн

На 30 декември 2014 г. във Флорида е подаден съдебен иск от името на пострадали жени, които не са доволни от леката присъда на Епстийн от 2008 г. В иска Андрю се посочва сред други знаменитости,[124] обвинени за връзки с Епстийн и секс с непълнолетни. По-късно става известно, че Вирджиния Джуфре (тогава известна с моминското си име Вирджиния Робъртс) е една от непълнолетните жертви на Епстийн.[125][126]

През януари 2015 г. медийният и обществен натиск Андрю да обясни връзката с Епстийн се подновява.[127] Бъкингамският дворец заявява, че „всяко внушение за некоректност с непълнолетни е категорично невярно“.[128][129] Исканията на адвокатите на Джуфре за разпит на Андрю под клетва остават без отговор.[130][131]

Джуфре твърди, че е правила секс с Андрю три пъти: при пътуване до Лондон през 2001 г., когато е била на 17 г.,[132] по-късно в Ню Йорк и на остров Литъл Сейнт Джеймс, собственост на Епстийн.[133] Тя твърди, че Епстийн ѝ е платил 15 хил. долара след срещата с Андрю в Лондон.[132] Полетните дневници потвърждават, че Андрю и Джуфре са пътували до местата, за които тя твърди, че са се срещали.[134][135] Андрю е сниман около 2001 г. в Лондон с ръка около кръста на Джуфре, на заден план с Гилейн Максуел,[136] въпреки че поддръжниците на Андрю многократно заявяват, че снимката е фалшива и редактирана.[137] Джуфре заявява, че е била принудена да прави секс с Андрю и не е посмяла да откаже от страх.[138]

На 7 април 2015 г. съдия Кенет Мара постановява, че „обвиненията за секс срещу Андрю в съдебния иск, подаден във Флорида, трябва да бъдат заличени от публичния регистър“.[139] Той изрично заявява, че Джуфре може да даде показания по-късно, когато делото стигне до съд.[140] Джуфре заявява, че няма „да ... замълчи“ и че Гилейн Максуел и Епстийн са трафикирали нея и други непълнолетни момичета, често на секс партита, организирани от финансиста в домовете му в Ню Йорк, Ню Мексико, Палм Бийч и Американските Вирджински острови.[141] В отговор Максуел я нарича „лъжкиня“ и Джуфре я съди за клевета във Федералния окръжен съд на Южния окръг на Ню Йорк през 2015 г. Делото е решено в полза на Джуфре през май 2017 г. и въпреки че подробности за постигнатото споразумение не са оповестени публично, Максуел плаща на Джуфре милиони.[142]

Джефри Епстийн е обвинен повторно в сексуално посегателство през 2019 г., но умира в затвора през август 2019, като смъртта му е обявена за самоубийство.

След смъртта на Епстийн

[редактиране | редактиране на кода]

През август 2019 г. съдебни документи, свързани с делото между Джуфре и Максуел, разкриват, че второ момиче, Йохана Сьоберг, е обвинила Андрю в нежелани действия.[143] Същия месец Андрю публикува изявление: „На нито един етап от ограниченото време, което прекарах с Епстийн, не видях, не станах свидетел нито съм подозирал каквото и да било укоримо поведение от вида, който впоследствие доведе до неговия арест и осъждане“, и изразява съжаление, че се е срещал с него през 2010 г., след осъждането му.[144]

В интервю от октомври 2019 г. за предаването „Панорама“ на Би Би Си, излъчено на 2 декември, Джуфре описва преживяванията си. Това засилва негативното обществено мнение за принц Андрю.[145][146]

През юли 2020 г. Каролайн Кауфман, предполагаема жертва на Епстийн, свидетелства, че през декември 2010 г. е видяла Андрю в имението на Епстийн в Ню Йорк.[147] По време на процеса срещу Гилейн Максуел двама пилоти свидетелстват, че принц Андрю е летял с частния самолет на Епстийн заедно с други знаменитости и това е документирано в бордовия дневник.[148][149]

През юли 2020 г. в САЩ е арестувана Гилейн Максуел, чието дългогодишно приятелство е в основата на връзката на Андрю с Епстийн. Срещу нея е повдигнато обвинение и разкритията на мрежата за сексуален трафик продължават. Изяснява се и връзката ѝ с Андрю. На журито е показана снимка от около 1999 г. на Епстийн и Максуел, за да се докаже статусът им на партньори, като те гостуват в имението Балморал по покана на Андрю.[150] В същата посока са твърденията на бившия служител на кралската охрана Пол Пейдж, направени в документален филм на Ай Ти Ви.[151] Твърди се, че Андрю е присъствал на социални събития, организирани от Гилейн.[152] Името на Андрю и телефоните му в Бъкингамския дворец, Сънингхил Парк, Ууд Фарм и Балморал са записани в „Малката черна книжка“ – списък с контакти на влиятелни и известни приятели на Максуел и Епстийн.[152] „Дейли Телеграф“ публикува снимка на Андрю с Гилейн Максуел в Бъкингамския дворец по време на обиколка от Бил Клинтън и Кевин Спейси, гости на Андрю през 2002 г., като Максуел е описана като „тази, която ни доведе в Бъкингамския дворец“.[153]

През 2021 г. Максуел е осъдена за съучастие в сексуалното насилие на Епстийн.[154]

Интервю за Би Би Си

[редактиране | редактиране на кода]

През ноември 2019 г. телевизионното предаване „Нюзнайт“ на Би Би Си организира интервю с Андрю, в което той за първи път разказва за приятелството си с Джефри Епстийн.[155] Епизодът със заглавие „Принц Андрю и скандалът „Епстийн“ е излъчен на 16 ноември. В интервюто принц Андрю казва, че се е запознал с Епстийн през 1999 г. чрез Гилейн Максуел; това противоречи на думите на личния секретар на Андрю от 2011 г., който казва, че двамата са се срещнали по-рано.[156] Херцогът казва още, че не съжалява за приятелството си с Епстийн, защото „хората, които срещнах, и възможностите, които ми бяха дадени да се уча или от него, или благодарение на него, всъщност бяха много полезни“.[157]

В интервюто Андрю отрича обвиненията на Джуфре за среща в Лондон, тъй като на тази дата той е бил в компанията на дъщерите си.[158][159] Той добавя, че твърденията на Джуфре за танци с него в клуб в Лондон, докато се изпотил, са неверни, тъй като той временно е загубил способността си да се поти след „свръхдоза адреналин“ по време на Фолкландската война.[160] Според лекари, консултирани от в. „Таймс“, предозирането на адреналин обикновено причинява прекомерно изпотяване при хората.[161] Андрю също казва, че не пие, въпреки разказа на Джуфре, че е осигурявал алкохол и за двамата.[162] Други хора подкрепят твърдението му, че не пие.[163][164][165]

По повод тридневния си престой в имението на Епстийн през 2010 г., (след присъдата на Епстийн за сексуални престъпления срещу непълнолетно лице), Андрю твърди, че е „удобно място за престой“ и че се е срещнал с него с единствената цел да прекъсне всякакви отношения.[166] Той заявява, че е готов да свидетелства под клетва относно връзките си с Епстийн.[167]

Гражданско дело

[редактиране | редактиране на кода]

През август 2021 г. Вирджиния Джуфре подава жалба срещу принц Андрю във Федералния окръжен съд за Южния окръг на Ню Йорк, обвинявайки го в „сексуално насилие и умишлено причиняване на емоционален стрес“.[168] На 29 октомври адвокатите на Андрю отговарят, че техният клиент „недвусмислено отрича неверните твърдения на Джуфре“ и искат прекратяване.[169][170]

На 12 януари 2022 г. съдия Каплан отхвърля молбата за прекратяване, позволявайки делото да продължи.[171][172] През февруари е постигнато извънсъдебно споразумение, като Андрю прави дарение за благотворителната организация на Джуфре.[173] По този повод в. „Гардиън“ съобщава, че кралицата е твърдо решена да лиши Андрю „от неговите кралски патронажи, почетни военни титли и всякаква официална употреба на титлата му HRH (Негово кралско височество)“.[174] Въпреки споразумението по иска на Джуфре все още са възможни наказателни производства в Съединените щати.[175]

Оттегляне от публични функции

[редактиране | редактиране на кода]

Интервюто от 2019 г. бележи преломна точка в публичния имидж на Андрю. Въпреки че той самият е доволен, интервюто предизвиква отрицателни реакции сред медиите и обществеността в Обединеното кралство. То е квалифицирано като „автомобилна катастрофа“, „ядрена експлозия“[176][177] и най-лошата криза във връзките с обществеността за кралското семейство след смъртта на Даяна, принцесата на Уелс. Експерти и хора, свързани с Бъкингамския дворец, казват, че интервюто, последиците от него и внезапното прекратяване на кралските задължения на Андрю, са безпрецедентни.[178]

На 20 ноември 2019 г. Бъкингамският дворец обявява, че Андрю спира да изпълнява публични задължения „за обозримо бъдеще“. Решението е придружено с изявление, че Андрю съчувства на жертвите на Джефри Епстийн.[179] Другите кралски особи поемат ангажиментите му в краткосрочен план.[180] Три дни по-късно дворецът потвърждава, че Андрю ще се оттегли от всичките си 230 патронажи.[181]

На 16 януари 2020 г. Министерството на вътрешните работи слага край на денонощната му въоръжена полицейска охрана, платена от бюджета.[182] На 28 януари 2020 г. прокурорът на САЩ Джефри Берман заявява, че принц Андрю не сътрудничи с федералните прокурори и ФБР по текущите разследвания, въпреки първоначалното си обещание, дадено в интервюто за Би Би Си.[183] Бъкингамският дворец не коментира въпроса, въпреки че източници, близки до Андрю, казват, че той не е бил потърсен от американските власти и следователи,[184] и правният му екип обявява, че той е предложил да бъде свидетел „поне на три случая“, но е получил отказ от Министерството на правосъдието.[185]

През следващите месеци са спрени всички дейности на благотворителния тръст на принц Андрю.[186] През май 2020 г. тръстът е разследван относно неправомерни плащания. Според в. „Таймс“ старши чин във флотата и армията смята Андрю за срам за военните и смята, че той трябва да бъде лишен от военните си звания.[187] През май 2020 г. е обявено, че Андрю ще се оттегли завинаги от всички публични роли.[188]

През юни 2020 г. Съединените щати подават официална молба за правна взаимопомощ до британските власти, за да разпитат Андрю, но без успех.[189][190] „Нюзуик“ съобщава, че мнозинството от британските граждани смятат, че Андрю трябва да бъде лишен от титлите си и екстрадиран в Съединените щати.[191]

След завеждането на дело от Джуфре през август 2021 г. кралският биограф Пени Джунор потвърждава, че репутацията на принц Андрю пред обществеността е непоправимо увредена.[192]

През януари 2022 г. акаунтите на Андрю в социалните медии са изтрити, страницата му в уебсайта на кралското семейство е пренаписана в минало време, а военните му принадлежности и патронажи са отнети.[193] Той спира да използва обръщението „Негово кралско височество“ (HRH), въпреки че официално то не е премахнато.[33] През същия месец пистата за конни надбягвания „Йорк Рейскорс“ в град Йорк обявява, че ще преименува частта от трасето, дотогава наречена на херцога на Йорк. Следват много други отмени, които отразяват негативния ефект върху имиджа на принца, включително са отправени и призиви за отнемане на титлата „херцог на Йорк“.[194]

Публични изяви през 2022 г.

[редактиране | редактиране на кода]

През март 2022 г. Андрю придружава кралицата в Уестминстърското абатство за възпоменателна служба за баща му, което е първата му официална поява от месеци.[195] Реакцията е смесена, като някои казват, че това ще изпрати грешно послание към жертвите на сексуално насилие за това как силните на деня могат да бъдат опростени за поведението си, а други твърдят, че появата му се изисква от син в памет на баща му.[196]

През юни 2022 г. в. „Телеграф“ съобщава, че Андрю е помолил кралицата да бъде възстановен като полковник от Гренадирската гвардия, да използва титлата си Негово кралско височество и да му бъде позволено да се появява на официални събития като „принц по кръв“.[197] Същия месец той взима участие в частните аспекти на церемонията за Ордена на жартиерата, включително обяд и инвеститура на нови членове, но след намесата на Чарлз и Уилям е изключен от публичното шествие.[198]

През август 2022 г. службата за защита на кралски особи и публични фигури прави извода, че Андрю трябва да запази своята полицейска охрана, като годишните разходи за това се оценяват на между 500 хил. и 3 млн. лири. В началото на 2021 г. се съобщават най-малко два инцидента с нахлуване в имота му в Уиндзор, а през декември той е малтретиран словесно от жена, докато шофира.[199]

След смъртта на кралицата на 8 септември 2022 г. Андрю присъства в цивилно облекло на различни церемониални събития.[200] Носи военна униформа само за 15-минутното бдение до ковчега на кралицата в Уестминстър Хол на 16 септември.[201]

Титли, обръщения, звания, гербове и щандарти

[редактиране | редактиране на кода]

Титли и обръщения

[редактиране | редактиране на кода]
Кралски монограм на принц Андрю
  • 19 февруари 1960 – 23 юли 1986 г.: Негово кралско височество принц Андрю[202]
  • 23 юли 1986 г. – понастоящем: Негово кралско височество Херцогът на Йорк[N 3]
  • 16 февруари 2022 г. – понастоящем: принц Андрю, херцог на Йорк (запазва титлата си „Негово кралско височество“, но няма да я използва в официално качество)[203]

Към септември 2022 г. Андрю е осми в линията за наследяване на британския трон.[1] През януари 2022 г. е съобщено, че въпреки че Андрю запазва обръщението „Негово кралско височество“, той повече няма да го използва в публично качество.[33] През април 2022 г. няколко съветници от Йорк призовават Андрю да бъде лишен от титлата „херцог на Йорк“.[204] Също през 2022 г. е подновена петиция да му бъде отнета титлата „Граф на Инвърнес“.[205]

Военни звания

[редактиране | редактиране на кода]
Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Обединено кралство
  • Кралски военноморски сили
    • 1979 – 1981: Мичман, Кралски военноморски колеж „Британия“, база HMS Seahawk
    • 1981 – 1984: Младши лейтенант, пилот, 820 Военноморска ескадрила на самолетоносача HMS Invincible;
    • 1984 – 1992: Лейтенант, пилот, 815 Военноморска ескадрила на фрегата HMS Brazen; инструктор по хеликоптерни военни действия, 702 Военноморска ескадрила в база RNAS Culdrose; полетен командир на 829 Военноморска ескадрила на фрегата HMS Campbeltown
    • 1992 – 1999: Лейтенант командир, капитан, минотърсач HMS Cottesmore; старши пилот в 815 Военноморска ескадрила в база RNAS Portland; Директорат на военноморските операции към Министерство на отбраната
    • 1999 – 2005: Командир, Дипломатическа секция на военноморския щаб.[15] Отписан от активна служба през 2001 г.[28]
    • 2005 – 2010: Почетен капитан[29]
    • 2010 – 2015: Контраадмирал[30]
    • 2015 – понастоящем: Вицеадмирал[31][33]

Герб

[редактиране | редактиране на кода]

Личният герб на херцога, от 1963 г., е Кралският герб на Обединеното кралство, различаващ се по сребриста бризура с три върха: в централния има светлосиня котва. Подковата е в бризурата на херцога на Йорк от 1892 г.

Надшлемникът е короната на дете на суверена, върху която стои позлатен лъв на четири крака, увенчан със същата корона с тривърхова бризура, подобна на тази в герба.

Щитът е разделен на четири: първата и четвъртата четвърт са гербовете на Англия, втората на Шотландия, третата на Ирландия. Първата и четвъртата четвърт са в червено с три леопардоподобни лъва със светлосини нокти и език. Втората четвърт е в златисто с червен лъв, изправен на две лапи, със светлосини лапи и език, в двойна рамка с червени хералдически лилии. Третата четвърт е светлосиня с позлатена арфа със сребристи струни.

Десният щитодръжец[N 4] е златист лъв, изправен на двете си задни лапи с корона, а левият – сребрист еднорог, изправен на две копита, със златисти грива и рог, и със златиста корона на шията, украсена с кръстове и хералдически лилии. От короната тръгва верига, преминаваща зад гърба и през двата предни крака на еднорога.

Кръгът на жартиерата, който обгражда щита, е изписан с девиза на Ордена на жартиерата на средновековен френски: Honi soit qui mal y pense („Срам за този, който мисли зло за него“).


  • Герб на Андрю, херцог на Йорк
    Герб на Андрю,
    херцог на Йорк
  • Пример за тривърхова бризура върху щит
    Пример за тривърхова бризура върху щит

Знамена и щандарти

[редактиране | редактиране на кода]

Щандартът на Андрю е Кралският щандарт на Обединеното кралство, различаващ се по бризурата с котва, подобно на тази в герба му.

Кралският щандарт на принц Андрю за употреба в Шотландия е този на принц Албърт, 3-ти граф на Ивърнес, (бъдещ крал Джордж VI) до 1936 г..

От 2014 г. херцогът на Йорк има лично хералдическо знаме за използване в Канада. Това е Кралският герб на Канада под формата на щандарт, нарушен със син кръг, заобиколен от венец от златни кленови листа, в който има изображението „А“, увенчано от корона. Над кръга има бяла бризура с три върха, от които в централния има котва.

  • Кралски щандарт на принц Андрю, херцог на Йорк
    Кралски щандарт на принц Андрю, херцог на Йорк
  • Кралски щандарт на принц Андрю, граф на Инвърнес (Шотландия)
    Кралски щандарт на принц Андрю, граф на Инвърнес (Шотландия)
  • Кралски щандарт на принц Андрю, херцог на Йорк (Канада, 2014 – понастоящем)
    Кралски щандарт на принц Андрю, херцог на Йорк (Канада, 2014 – понастоящем)

Брак и потомство

[редактиране | редактиране на кода]

Принц Андрю се жени веднъж:

∞ 23 юли 1986 в Уестминстърското абатство, Лондон за Сара Маргарет Фъргюсън (* 15 октомври 1959, Лондон), херцогиня на Йорк, дъщеря на майор Роналд Фергюсън и Сюзан Барант. Развеждат се на 30 май 1996 г. Имат две дъщери:

Родословие

[редактиране | редактиране на кода]
  • Родословие
  • Принц Андрю Гръцки и Датски (1991 – 1944), дядо по бащина линия
    Принц Андрю Гръцки и Датски (1991 – 1944),
    дядо по бащина линия
  • Принцеса Алис Батенберг (1885 – 1969), баба по бащина линия
    Принцеса Алис Батенберг (1885 – 1969),
    баба по бащина линия
  • Крал Джордж VI (1895 – 1952), дядо по майчина линия
    Крал Джордж VI (1895 – 1952),
    дядо по майчина линия
  • Кралица Елизабет (1900 – 2002), баба по майчина линия
    Кралица Елизабет (1900 – 2002),
    баба по майчина линия
  • Принц Филип (1921 – 2021), херцог на Единбург, баща
    Принц Филип (1921 – 2021), херцог на Единбург,
    баща
  • Кралица Елизабет II (1926 – 2022), майка
    Кралица Елизабет II (1926 – 2022),
    майка
  • Крал Чарлз III (1948), брат
    Крал Чарлз III (1948),
    брат
  • Принцеса Ан (1950), сестра
    Принцеса Ан (1950),
    сестра
  • Принц Едуард (1964), брат
    Принц Едуард (1964),
    брат
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Георгиос I
 
 
 
 
 
 
 
Андрей Гръцки и Датски
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Олга Константиновна
 
 
 
 
 
 
 
Филип, херцог на Единбург
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Лудвиг Александър фон Батенберг
 
 
 
 
 
 
 
Алис Батенберг
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Виктория фон Хесен-Дармщат
 
 
 
 
 
 
 
Андрю Йоркски
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Джордж V
 
 
 
 
 
 
 
Джордж VI
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Мери Тек
 
 
 
 
 
 
 
Елизабет II
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Клод Джордж Боуз-Лайън
 
 
 
 
 
 
 
Елизабет Боуз-Лайън
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Сесилия Боуз-Лайън
 
 
 
 
 
 

Вижте също

[редактиране | редактиране на кода]

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Принц Андрю обикновено не използва фамилно име, но когато е необходимо, то е Маунтбатън-Уиндзор (Mountbatten-Windsor). По въпр. вж. "The Royal Family name". Official website of the British monarchy. Архивирано от оригинала на 15 февруари 2009. Посетено на 3 февруари 2009.
  2. ↑ Хендикапът в голфа е числена мярка за потенциала на играча, която се използва, за да позволи на играчи с различно ниво да се състезават един срещу друг. По-добрите играчи са тези с по-нисък хендикап
  3. ↑ Въпреки че Андрю запазва обръщението „Негово кралско височество“, както е правото му на британски принц, той не го използва в публично качество от 13 януари 2022 г.
  4. ↑ В хералдиката страните на щита се определят не от положението на зрителя, а от това на този, който го държи. Поради тази причина хералдично ляво е всъщност дясно за зрителя и т.н.

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ а б в Royal Family tree and line of succession // BBC, 18 септември 2022. Посетен на 21 септември 2022.
  2. ↑ Prince Andrew again denies having sex with Epstein victim // AP NEWS. 16 ноември 2019. Посетен на 21 септември 2022.
  3. ↑ Calfas, Jennifer. Prince Andrew Sued by Epstein Accuser Virginia Giuffre Over Alleged Sexual Assault // Wall Street Journal. 10 август 2021. Посетен на 21 септември 2022.
  4. ↑ Prince Andrew settles US civil sex assault case // BBC News. 15 февруари 2022. Посетен на 21 септември 2022.
  5. ↑ Nikkhah, Roya. Prince Andrew didn't think it was all over, but it is now // The Times. 21 май 2020. Посетен на 20 юли 2020.
  6. ↑ Low, Valentine. Queen strips Prince Andrew of all military titles and royal patronages // The Times. януари 13, 2022. Посетен на 21 септември 2022.
  7. ↑ A statement from Buckingham Palace regarding The Duke of York // The Royal Family. 13 януари 2022. Посетен на 21 септември 2022.
  8. ↑ No. 41961. The London Gazette. 20 февруари 1960. с. 1377.
  9. ↑ Queen Elizabeth II holding an infant Prince Andrew // Royal Collection Trust. Посетен на 21 септември 2022. The Queen's third child, Prince Andrew, was born on 19 February 1960 at Buckingham Palace, and was christened on 8 April.
  10. ↑ Prince Andrew: Envoy career plagued with controversy // BBC. Посетен на 21 септември 2022. Educated by a governess, then at Heatherdown Prep School, Surrey, and Gordonstoun in Scotland
  11. ↑ а б Barkham, Patrick. The Guardian profile: Prince Andrew // The Guardian. 9 юли 2004. Посетен на 21 септември 2022.
  12. ↑ Gordonstoun turns back clock to a golden age of cold showers (but would Prince Charles agree?) // The Scotsman. 28 април 2009. Посетен на 14 април 2016.
  13. ↑ Cawthorne, Nigel. Prince Andrew: Epstein, Maxwell and the Palace. Gibson Square, 2021. ISBN 9781783341771.
  14. ↑ The life and times of Prince Andrew // The Times. London, England, 25 ноември 2019. Посетен на 21 септември 2022.
  15. ↑ а б в г д е ж з и The Duke of York – Naval Career // The Duke of York official website. Посетен на 25 април 2015.
  16. ↑ "No. 49322". The London Gazette (Supplement). 19 April 1983. p. 5304.
  17. ↑ Cawley, Charles. Colonies in Conflict: The History of the British Overseas Territories. Cambridge Scholars Publishing, 2015. ISBN 978-1-4438-8128-9. с. 202.
  18. ↑ O'Hara, Glen. Britain and the Sea: Since 1600. Macmillan International Higher Education, 2010. ISBN 978-1-137-07312-9. с. 213–214.[неработеща препратка]
  19. ↑ Queen Elizabeth II and the Royal Family: A Glorious Illustrated History. London, DK Publishing, 2015. ISBN 978-1465438003. с. 217.
  20. ↑ Prince Andrew Talks of His Dangerous Falklands Experiences // MercoPress. 12 юни 2001. Посетен на 21 септември 2022.
  21. ↑ Prince Andrew, a hero of the Falklands war // United Press International. 19 юни 1982. Посетен на 21 септември 2022.
  22. ↑ Helicopter pilot Prince Andrew is flying anti-submarine patrols in... // United Press International. 3 юни 1982. Посетен на 21 септември 2022.
  23. ↑ Prince Andrew talks of Falklands horror // Glasgow Herald. 14 ноември 1983. с. 2. Посетен на 21 септември 2022.
  24. ↑ Argentines planned to kill Prince Andrew // Montreal Gazette. Montreal, Quebec, Postmedia Network, 17 октомври 1983. с. C6. Посетен на 21 септември 2022.
  25. ↑ Ward, Sharky. Sea Harrier Over the Falklands. Barnsley, South Yorkshire, Pen and Sword Books, 1993. ISBN 978-0850523058. с. 113. Посетен на 21 септември 2022.
  26. ↑ "No. 49633". The London Gazette (Supplement). 31 януари 1984. с. 1382.
  27. ↑ "No. 49639". The London Gazette (Supplement). 7 февруари 1984. с. 1735.
  28. ↑ а б "No. 56295". The London Gazette (1st supplement). 7 август 2001. с. 9327.
  29. ↑ а б "No. 57705". The London Gazette (1st supplement). 19 юли 2005. с. 9323.
  30. ↑ а б "No. 59341". The London Gazette (1st supplement). 23 февруари 2010. с. 3085.
  31. ↑ а б "No. 61160". The London Gazette (2nd supplement). 3 март 2015. с. 3798.
  32. ↑ Low, Valentine. Queen makes Prince Andrew a vice-admiral // The Times. London, 12 февруари 2015. Посетен на 21 септември 2022.
  33. ↑ а б в г д Prince Andrew loses military titles and patronages // BBC News. 2022-01-13. Посетен на 21 септември 2022.
  34. ↑ а б в Battersby, Matilda. Prince Andrew's ex Koo Stark speaks about their relationship for first time in 30 years // The Independent. 15 февруари 2015. Посетен на 21 септември 2022.
  35. ↑ Burnet, Alastair. The ITN Book of the Royal Wedding. London, England, Michael O'Mara Books, 1986. с. 38.
  36. ↑ McNamara, Kim. Paparazzi: Media Practices and Celebrity Culture. Cambridge, England, Polity, 2015. ISBN 978-0745651743. с. 29.
  37. ↑ Campbell, Lady Colin. The Real Diana. Mount Pleasant, South Carolina, Arcadia Publishing, 1998. с. 161.
  38. ↑ Newsweek, Volume 128 (1997), с. 76
  39. ↑ "No. 50606". The London Gazette (Supplement). 23 юли 1986. с. 1.
  40. ↑ DeYoung, Karen. Fergie: Bedlam Over the Bride // The Washington Post. 22 юли 1986. Посетен на 21 септември 2022.
  41. ↑ DeYoung, Karen. Fergie: Bedlam Over the Bride // The Washington Post. 22 юли 1986. Посетен на 21 септември 2022.
  42. ↑ Kindelan, Katie. Sarah Ferguson Reveals Her Road to Recovery in Documentary on OWN, Oprah Winfrey Network // ABC News, 11 май 2011. Посетен на 21 септември 2022.
  43. ↑ 1992: Fergie and Andrew split // BBC, 19 март 1992. Посетен на 21 септември 2022.
  44. ↑ BBC News - Duchess of York 'wanted cash for Prince Andrew access' // BBC. Посетен на 22 декември 2023. (на английски)
  45. ↑ Collins, Nick. Duchess of York clears debts thanks to 'knight on white charger' Andrew // The Daily Telegraph. London, 25 юли 2011. Архивиран от оригинала на 10 януари 2022. Посетен на 21 септември 2022.
  46. ↑ Royal, by Robert Lacey, 2002.
  47. ↑ Barkham, Patrick. The Guardian profile: Prince Andrew // The Guardian. 9 юли 2004. Посетен на https://www.thegazette.co.uk/London/issue/56295/supplement/9327.
  48. ↑ Murray, Ewan. Relief as Prince Andrew relinquishes membership of Royal & Ancient Club // The Guardian. Посетен на 28 януари 2022.
  49. ↑ 'New humiliation' for Prince Andrew as his membership of royal golf club revoked // Geo TV. 26 февруари 2022. Посетен на 21 септември 2022.
  50. ↑ Prince Andrew and Sarah Ferguson buy luxury chalet // BBC News. 10 януари 2015. Посетен на 21 септември 2022.
  51. ↑ HRH The Duke of York installed as Liveryman // The Worshipful Company of Shipwrights. Архивиран от оригинала на 16 декември 2013.
  52. ↑ Foggo, Daniel. Prince Andrew, his £15m home and the Kazakhstan connection // The Times. London, 27 юли 2008. Архивиран от оригинала на 4 септември 2008.
  53. ↑ "Prince Andrew to stand down as UK trade envoy", BBC News, 21 юли 2011“ Посетено на 21 септември 2022
  54. ↑ а б в г Prince Andrew: Envoy career plagued with controversy // BBC News. Посетен на 3 януари 2024. (на английски)
  55. ↑ "Duke of York must lose trade job, says Labour MP", BBC News, 1 март 2011. Посетено на 21 септември 2022
  56. ↑ Libyan gun smuggler was at Princess Eugenie's royal wedding // The Times. 15 октомври 2018. Посетен на 21 септември 2022.
  57. ↑ Armitage, Jim. Duke of York to meet Azeri despot Ilham Aliyev for 12th time // The Independent. London, 12 ноември 2014. Посетен на 21 септември 2022.
  58. ↑ The Middle East Association // Global Arab Network. Архивиран от оригинала на 3 август 2009. Посетен на 7 януари 2015.
  59. ↑ Robert Jobson. What's the point of Prince Andrew? // CNN. 23 януари 2015. Посетен на 21 септември 2022.
  60. ↑ "Message from the Royal Patron" Архив на оригинала от 2015-02-04 в Wayback Machine., Fight for Sight, accessed 4 февруари 2015
  61. ↑ Hurst, Jeff; "Princely plans for Andrew", Cambridge Times (Canada), 1 май 2007. Архивирано от оригинала на 16 октомври 2007.
  62. ↑ Royal family global tour to mark Diamond Jubilee // The Daily Telegraph. 14 декември 2011. Архивиран от оригинала на 10 януари 2022. Посетен на 21 септември 2022.
  63. ↑ "Key to Freedom Архив на оригинала от 2023-02-06 в Wayback Machine.". Key to Freedom. Посетено на 26 май 2018.
  64. ↑ Perry, Simon (28 юли 2015). "Prince Andrew and Ex-Wife Fergie Come Together for a Fashionable Cause: 'It Is About Family Unity'". People. Посетено на 21 септември 2022.
  65. ↑ Prince Andrew rappels down U.K. building for charity // CBC News. 3 септември 2012. Посетен на 21 септември 2022.
  66. ↑ Prince Andrew abseils down Europe's tallest building the Shard // 3 септември 2012. Архивиран от оригинала на 2022-09-21. Посетен на 21 септември 2022.
  67. ↑ By Royal Appointment: London Met welcomes new Patron // London Metropolitan University, 3 юни 2013. Посетен на 21 септември 2022.
  68. ↑ The Duke of York to be Patron of the University of Huddersfield // ITV News, 2 юли 2013. Посетен на 21 септември 2022.
  69. ↑ HRH The Duke of York installed as University Chancellor // University of Huddersfield, 22 юли 2015. Архивиран от оригинала на 14 юли 2015. Посетен на 21 септември 2022.
  70. ↑ Hughes Hall appoints the Duke of York as an Honorary Fellow and HRH opens Gresham Court // Архивиран от оригинала на 2021-05-05. Посетен на 2022-09-20.
  71. ↑ Attend VIPs // Посетен на 21 септември 2022.
  72. ↑ Emma.Goodey. Pitch OUT of Palace – Duke of York steps down from Pitch@Palace as event goes independent // The Royal Family. 1 ноември 2019. Посетен на 21 септември 2022.
  73. ↑ Nick Hatter – Life Coach in London | How to get a royal invitation // Nick Hatter – Life Coach in London. 19 март 2015. Посетен на 21 септември 2022.
  74. ↑ What is Pitch@Palace? // Pitch@Palace. 1 юни 2017. Посетен на 21 септември 2022.
  75. ↑ The Prince Andrew Charitable Trust // Public register for charities (BETA), 21 септември 2022. Посетен на 26 май 2018.
  76. ↑ Duke of York's Inspiring Digital Enterprise Awards // University of Huddersfield. Архивиран от оригинала на 2018-05-27. Посетен на 26 май 2018.
  77. ↑ iDEA // Wigan Council. Посетен на 21 септември 2022.
  78. ↑ The Duke of York Award // The University Technical College Network. Архивиран от оригинала на 2018-05-26. Посетен на 26 май 2018.
  79. ↑ The Duke of York Award for Technical Education: Educate's involvement // Educate School Services Ltd. Архивиран от оригинала на 2018-05-27. Посетен на 26 май 2018.
  80. ↑ York graduate awarded Duke of York Young Entrepreneur Award // The University of York. Посетен на 26 май 2018.
  81. ↑ Duke of York visits Northern Ireland Science Park // Gov.uk. Посетен на 26 май 2018.
  82. ↑ Mulgrew, John. Prince Andrew launches tech park offices // Belfast Telegraph. 18 октомври 2016. Посетен на 26 май 2018.
  83. ↑ Philbin, Maggie. TeenTech@Buckingham Palace // TeenTech. Архивиран от оригинала на 2018-05-26. Посетен на 26 май 2018.
  84. ↑ Visit of His Royal Highness, The Duke of York, KG to Geneva, Switzerland // Gov.uk. Посетен на 26 май 2018.
  85. ↑ The Duke of York visits China 2018 // The Royal Family. Посетен на 2 ноември 2018.
  86. ↑ Prince Andrew could be handed a summons to face Epstein questions // Sky News. 21 ноември 2019. Посетен на 21 септември 2022.
  87. ↑ The Duke of York, KG // The Outward Bound Trust. Архивиран от оригинала на 2018-05-26. Посетен на 26 май 2018.
  88. ↑ Pitcher, Greg. Prince Andrew takes design champion role // Architects Journal, 15 май 2019. Посетен на 21 септември 2022.
  89. ↑ Swinford, Steven. Duke of York costs taxpayers £15m // The Daily Telegraph. London, 7 март 2011. Архивиран от оригинала на 10 януари 2022. Посетен на 21 септември 2022.
  90. ↑ Financial arrangements of members of the Royal Family // Royal Household. Архивиран от оригинала на 22 януари 2011. Посетен на 7 март 2011.
  91. ↑ Wilson, Harry. Prince Andrew's £1.5 Million Loan Paid Off by Top Political Donor // Bloomberg Businessweek. 16 ноември 2021. Посетен на 21 септември 2022.
  92. ↑ Prince Andrew to face legal case over reported £5m ski chalet debt // 8 май 2020. Посетен на 21 септември 2022.
  93. ↑ Nicholl, Katie; Vanderhoof, Erin (28 септември 2021). "Prince Andrew and Sarah Ferguson Have Solved One Big Financial Woe". Vanity Fair. Посетено на 21 септември 2022.
  94. ↑ Giordano, Chiara. Prince Andrew 'rushing through sale of £17m Swiss chalet' as legal bills spiral // The Independent. 7 януари 2022. Посетен на 21 септември 2022.
  95. ↑ Prince Andrew branded 'absolute fool' over £1.6 million Swiss debt // Geo TV. 11 юни 2022. Посетен на 21 септември 2022.
  96. ↑ Ward, Victoria. 'Absolute fool': Prince Andrew embroiled in another debt battle, this time over £1.6m // The Telegraph. 10 юни 2022. Посетен на 21 септември 2022.
  97. ↑ Finch, Gavin. Prince Andrew Helped a Secretive Luxembourg Bank Woo Sketchy Clients // Bloomberg Businessweek. 19 ноември 2020. Посетен на 21 септември 2022.
  98. ↑ Croft, Jane. Former Conservative party treasurer wins Luxembourg bank case // Financial Times. 9 октомври 2017. Посетен на 21 септември 2022.
  99. ↑ Ouverture officielle Banque Havilland en présence de S. A. R le Duc d'York K. G. // Paperjam.lu. 30 септември 2009. Посетен на 21 септември 2022.
  100. ↑ Stewart, Heather. Prince Andrew's £1.5m loan paid off by firms linked to Tory donor – report // The Guardian. 16 ноември 2021. Посетен на 21 септември 2022.
  101. ↑ Wilson, Harry. Prince Andrew's £1.5 Million Loan Paid Off by Top Political Donor // Bloomberg Businessweek. 16 ноември 2021. Посетен на 21 септември 2022.
  102. ↑ Wadhera, Celine. Prince Andrew's £1.5m loan 'paid off by firms linked to Tory donor' // The Independent. 17 ноември 2021. Посетен на 21 септември 2022.
  103. ↑ Cablegate Chronicles: Prince Andrew on 'These (Expletive) Journalists' // 30 ноември 2010. Посетен на 21 септември 2022.
  104. ↑ а б Leigh, David. WikiLeaks cables: 'Rude' Prince Andrew shocks US ambassador // 29 ноември 2010. Посетен на 21 септември 2022.
  105. ↑ Booth, Robert. Prince Andrew tried to broker crown property deal for Kazakh oligarch // The Guardian. 3 юли 2016. Посетен на 21 септември 2022.
  106. ↑ Lewis, Jason. Money laundering probe puts spotlight on the £15 million sale of the Duke of York's home // The Sunday Telegraph. London, 26 май 2012. Архивиран от оригинала на 26 май 2012. Посетен на 26 май 2012.
  107. ↑ Sawer, Patrick. Prince Andrew brokered £385m deal with Kazakh regime while working as British trade envoy // The Daily Telegraph. 21 май 2016. Архивиран от оригинала на 10 януари 2022. Посетен на 21 септември 2022.
  108. ↑ "Prince Andrew: 'Cheerleader in chief for the arms industry'". 10 март 2011. Посетено на 21 септември 2022
  109. ↑ "Campaigners call for UK to halt arms exports to Bahrain as Prince Andrew joins sales drive".15 януари 2014. Посетено на 21 септември 2022.
  110. ↑ What Scandal Involving Prince Andrew Says – Al Jazeera America // 19 април 2016. Посетен на 21 септември 2022.
  111. ↑ а б Dixon, Hayley. Prince Andrew took £1 million from Turkish 'fraudster' // The Daily Telegraph. 31 март 2022. Посетен на 21 септември 2022.
  112. ↑ Dixon, Hayley. Exclusive: Princesses Beatrice and Eugenie received money from Turkish 'fraudster' linked to Prince Andrew // The Telegraph. 1 април 2022. Посетен на 21 септември 2022.
  113. ↑ Grierson, Jamie. New questions raised over Prince Andrew's award to Selman Turk // The Guardian. 4 април 2022. Посетен на 21 септември 2022.
  114. ↑ а б Grierson, Jamie. More details emerge of Prince Andrew's alleged links with banker Selman Turk // The Guardian. 3 април 2022. Посетен на 21 септември 2022.
  115. ↑ Childress, Deirdre. Crown may pay for cameras, clothes sprayed by prince // UPI. 24 април 1984. Посетен на 21 септември 2022.
  116. ↑ Anthony, Andrew. Royals await anxiously the fallout from Prince Andrew's disgrace // The Guardian. 8 януари 2022. Посетен на 21 септември 2022.
  117. ↑ Andrew's teddy bear collection was not to be disturbed, claims documentary // The Independent. 17 януари 2022. Посетен на 21 септември 2022.
  118. ↑ а б Cartwright, Lexie. Former palace maid spills on Prince Andrew's 'entitled' demands // news.com.au. 22 януари 2022. Посетен на 21 септември 2022.
  119. ↑ Hanna, Aoife. Prince Andrew laughed when his dog bit maid, leaving her 'bleeding' // Woman & Home. 21 януари 2022. Посетен на 21 септември 2022.
  120. ↑ Prince Andrew's links to Jeffrey Epstein // BBC News. 16 ноември 2019. Посетен на 21 септември 2022.
  121. ↑ а б Prince Andrew: Envoy career plagued with controversy // BBC News. 21 юли 2011. Посетен на 21 септември 2022.
  122. ↑ Lewis, Paul. Jeffrey Epstein: inside the decade of scandal entangling Prince Andrew // The Guardian. London, England, 10 януари 2015. Посетен на 21 септември 2022.
  123. ↑ Swinford, Steven. Duchess of York admits Duke arranged for convicted paedophile Jeffrey Epstein to pay off her debts // The Daily Telegraph. London, England, 7 март 2011. Архивиран от оригинала на 10 януари 2022. Посетен на 21 септември 2022.
  124. ↑ Prince Andrew sex claims woman 'should not be believed' // BBC News. 3 януари 2015. Посетен на 21 септември 2022.
  125. ↑ Gibson, Megan. U.S. Lawyer Sues in Prince Andrew Sex Claims Case // time.com. 6 януари 2015. Посетен на 21 септември 2022.
  126. ↑ Wiliams, Timothy. Alan Dershowitz Denies Suit's Allegations of Sex With a Minor // The New York Times. 6 януари 2015. Архивиран от оригинала на 7 януари 2015. Посетен на 21 септември 2022.
  127. ↑ Booth, Robert. Palace digs in over Prince Andrew's links to sex offender Jeffrey Epstein // The Guardian. London, England, 9 януари 2015. Посетен на 21 септември 2022.
  128. ↑ Withnall, Adam. Teenage 'sex slave' Virginia Roberts claims she was paid £10,000 by Jeffrey Epstein to have sex with Prince Andrew // The Independent. London, 4 януари 2015. Посетен на 21 септември 2022.
  129. ↑ Booth, Robert. Palace takes unusual step to deny Prince Andrew underage sex claims // The Guardian. London, 4 януари 2015. Посетен на 21 септември 2022.
  130. ↑ Tim Walker. Virginia Roberts sex claims: Prince Andrew arrives in Davos amid calls for him to answer 'sex slave' allegations under oath // The Independent. 22 януари 2015. Посетен на 21 септември 2022.
  131. ↑ Prince Andrew set for first public event since sex claim // BBC News. 22 януари 2015. Посетен на 21 септември 2022.
  132. ↑ а б Prince Andrew again denies having sex with Epstein victim // AP NEWS. 16 ноември 2019. Посетен на 21 септември 2022.
  133. ↑ Prince Andrew's links to Jeffrey Epstein // BBC News. 16 ноември 2019. Посетен на 21 септември 2022.
  134. ↑ Prince Andrew under renewed pressure to speak about 'sex abuse' claims after flight logs emerge // Telegraph.co.uk. 21 януари 2015. Архивиран от оригинала на 10 януари 2022. Посетен на 21 септември 2022.
  135. ↑ Sykes, Tom. Flight Logs Reportedly Link Prince Andrew to Alleged Jeffrey Epstein Victim Virginia Roberts // The Daily Beast. 20 август 2019. Посетен на 21 септември 2022.
  136. ↑ The Independent // Архивиран от оригинала на 23 юли 2015. Посетен на 19 април 2016.
  137. ↑ Gardner, Bill. Prince Andrew's supporters say his 'chubby' fingers prove photo of him with Epstein victim is fake // The Telegraph. 29 август 2019. Архивиран от оригинала на 10 януари 2022. Посетен на 21 септември 2022.
  138. ↑ Greenslade, Roy "Prince Andrew story runs and runs – but editors should beware", The Guardian (blog), 5 януари 2015. Посетено на 21 септември 2022
  139. ↑ Sherwell, Philip. Prince Andrew sex abuse allegation thrown out by judge // UK Daily Telegraph – 7 април 2015, 7 април 2015. Архивиран от оригинала на 10 януари 2022. Посетен на 21 септември 2022.
  140. ↑ Jon Swaine. Judge orders Prince Andrew sex allegations struck from court record // The Guardian. 7 април 2015. Посетен на 21 септември 2022.
  141. ↑ Lewis, Paul. Prince Andrew named in US lawsuit over underage sex claims // The Guardian. London, 3 януари 2015. Посетен на 21 септември 2022.
  142. ↑ Brown, Julie K. Alan Dershowitz suggests curbing press access to hearing on Jeffrey Epstein sex abuse // The Miami Herald. 1 март 2019. Архивиран от оригинала на 2 март 2019. Посетен на 1 март 2019.
  143. ↑ Bekiempis, Victoria. Prince Andrew groped young woman's breast at Epstein house, court files allege // The Guardian. 9 август 2019. Посетен на 21 септември 2022.
  144. ↑ Berlinger, Joshua. Epstein accuser on Prince Andrew: 'He knows exactly what he's done' // CNN, 28 август 2019. Посетен на 21 септември 2022.
  145. ↑ Martin, Guy. Prince Andrew's Public Relations War With Virginia Roberts Giuffre: Her Direct Appeal To Britain Harries His Retreat // Forbes. Посетен на January 23, 2020.
  146. ↑ Mansoor, Sanya. "'Only One of Us Is Telling the Truth.' The Biggest Moments From Prince Andrew Accuser Virginia Giuffre's BBC Interview". Time. Retrieved December 13, 2019. Посетено на 26 септ. 2022
  147. ↑ Hall, Richard. Woman claims she was raped as a teenager by Epstein in New York mansion while Prince Andrew was visiting // The Independent. 3 юли 2020. Посетен на 21 септември 2022.
  148. ↑ Ghislaine Maxwell was ‘No 2’ in Jeffrey Epstein’s hierarchy, pilot says // the Guardian. Посетен на 3 януари 2024. (на английски)
  149. ↑ Humphries, Will. Jeffrey Epstein pilot's logs pose questions for Prince Andrew // The Times. 22 август 2019. Посетен на 21 септември 2022.
  150. ↑ Epstein and Maxwell pictured at Queen's residence at Balmoral // BBC News. Посетен на 3 януари 2024. (на английски)
  151. ↑ Bancroft, Holly. Prince Andrew and Ghislaine Maxwell may have been in relationship, former friend claims // The Independent. 18 януари 2022. Посетен на 21 септември 2022.
  152. ↑ а б ITV documentary sheds light on Prince Andrew's connection with disgraced socialite Ghislaine Maxwell // ITV. 17 януари 2022. Посетен на 21 септември 2022.
  153. ↑ Mendick, Robert. 'They knew each other well': Prince Andrew pictured with Ghislaine Maxwell in 2002 palace tour // The Telegraph. 11 февруари 2022. Посетен на 21 септември 2022.
  154. ↑ Casciani, Dominic. Ghislaine Maxwell: What the trial means for Prince Andrew // BBC. 30 декември 2021. Посетен на 21 септември 2022.
  155. ↑ As it happened: Prince Andrew's Interview // BBC News. 16 ноември 2019. Посетен на 21 септември 2022.
  156. ↑ Letter casts doubt on when prince met Epstein // BBC News. 20 ноември 2019. Посетен на 21 септември 2022.
  157. ↑ Mansoor, Sanya. Prince Andrew Says He Doesn't Regret His 'Very Useful' Relationship With Jeffrey Epstein // Time. 17 ноември 2019. Посетен на 21 септември 2022.
  158. ↑ Prince Andrew denies sex with 17-year-old because he was 'at Pizza Express' on night in question // The Independent. 16 ноември 2019. Посетен на 21 септември 2022.
  159. ↑ Prince Andrew denies sex with 17-year-old: 'I went to Pizza Express that day' // Sky News. 18 ноември 2019. Посетен на 21 септември 2022.
  160. ↑ Hamblin, James. The Man Who Did Not Sweat // The Atlantic, 18 ноември 2019. Посетен на 21 септември 2022.
  161. ↑ Whipple, Tom. Why can't Prince Andrew sweat? The answer is anhidrosis // The Times. 18 ноември 2019. Посетен на 21 септември 2022.
  162. ↑ Prince Andrew 'categorically' denies sex claims // BBC News. 19 ноември 2019. Посетен на 21 септември 2022.
  163. ↑ Clarkson, Jeremy. All Prince Andrew's woes can be blamed on the bottle: he never has one in his manicured hands // The Times. 20 декември 2020. Посетен на 21 септември 2022.
  164. ↑ McElvoy, Anne. A majestic silence is no longer an option for Prince Andrew // Evening Standard. 13 август 2021. Посетен на 21 септември 2022. (на английски)
  165. ↑ Sykes, Tom. The Perils of a Playboy Prince // The Daily Beast. 29 август 2014. Посетен на 21 септември 2022.
  166. ↑ Mohdin, Aamna. Prince Andrew: I thought staying with Epstein was 'honourable thing' // The Guardian. 16 ноември 2019. Посетен на 21 септември 2022.
  167. ↑ Mansoor, Sanya. Prince Andrew Says He Doesn't Regret His 'Very Useful' Relationship With Jeffrey Epstein // Time. 17 ноември 2019. Посетен на 21 септември 2022.
  168. ↑ Walters, Joanna. Epstein accuser Virginia Giuffre sues Prince Andrew // The Guardian. 10 август 2021. Посетен на 21 септември 2022.
  169. ↑ Media, P. A. Prince Andrew 'unequivocally denies' Virginia Giuffre sexual assault claims // edinburghlive. 30 октомври 2021. Посетен на 21 септември 2022.
  170. ↑ Moghe, Sonia. Prince Andrew's attorneys ask to dismiss US sex assault lawsuit saying it violates the terms of a settlement agreement // CNN. 30 октомври 2021. Посетен на 21 септември 2022.
  171. ↑ Bekiempis, Victoria. Prince Andrew rejected in effort to get US sexual abuse case dismissed // The Guardian. 12 януари 2022. Посетен на 21 септември 2022.
  172. ↑ Prince Andrew to face civil sex assault case after US ruling // BBC. 12 януари 2022. Посетен на 21 септември 2022.
  173. ↑ Prince Andrew settles US civil sex assault case // BBC News. 15 февруари 2022. Посетен на 21 септември 2022.
  174. ↑ Davies, Caroline. Prince Andrew's settlement raises many questions but answers none // The Guardian. 15 февруари 2022. Посетен на 21 септември 2022.
  175. ↑ Bryant, Nick. Royal roadkill: The downfall of Britain's Prince Andrew // The Sydney Morning Herald. 26 март 2022. Посетен на 21 септември 2022.
  176. ↑ Adam, Karla. Prince Andrew's Epstein interview roundly panned: 'nuclear explosion level bad' // 21 септември 2022. Посетен на 17 ноември 2019.
  177. ↑ Lewis, Aimee. Prince Andrew sparks near-universal condemnation with TV interview // CNN, 17 ноември 2019. Посетен на 21 септември 2022.
  178. ↑ Landler, Mark. After Disastrous Epstein Interview, Prince Andrew Steps Down From Public Duties // The New York Times. 20 ноември 2019. Посетен на 21 септември 2022.
  179. ↑ Quinn, Ben. Prince Andrew to step back from public duties 'for foreseeable future' // The Guardian. London, England, 20 ноември 2019. Посетен на 21 септември 2022.
  180. ↑ Prince Andrew seen for first time since stepping back from royal duties // BBC News. 21 ноември 2019. Посетен на 21 септември 2022.
  181. ↑ Booth, Robert. Prince Andrew to stand aside from all 230 of his patronages // 24 ноември 2019. Посетен на 21 септември 2022.
  182. ↑ Davies, Caroline. Prince Andrew: Home Office 'recommends downgrade of security' // 16 януари 2020. Посетен на 21 септември 2022.
  183. ↑ Jeffrey Epstein accusers outraged by Prince Andrew's 'lack of co-operation' // BBC, 28 януари 2020. Посетен на 21 септември 2022.
  184. ↑ Davies, Caroline. Prince Andrew 'angry' at claims he is not cooperating on Epstein inquiry // 29 януари 2020. Посетен на 21 септември 2022.
  185. ↑ Prince Andrew 'offered to help Jeffrey Epstein prosecutors' // BBC News. 8 юни 2020. Посетен на 21 септември 2022.
  186. ↑ AXED! – Prince Andrew's junior golf tournament is scrapped // Посетен на 25 април 2020.
  187. ↑ Fisher, Lucy. Prince Andrew: Strip duke of military roles, urge top brass // The Times. 28 ноември 2019. Посетен на 26 януари 2022.
  188. ↑ Nikkhah, Roya. Prince Andrew didn't think it was all over, but it is now // The Times. 21 май 2020. Посетен на 20 юли 2020.
  189. ↑ Katersky, Aaron. NY prosecutors request testimony from Prince Andrew as part of Jeffrey Epstein investigation // ABC News. 8 юни 2020. Посетен на 21 септември 2022.
  190. ↑ Winter, Tom. Prosecutors formally request to talk with Prince Andrew in Epstein investigation // NBC News. 9 юни 2020. Посетен на 21 септември 2022.
  191. ↑ Prince Andrew Should Lose Royal Titles, Face Extradition // Newsweek. 26 юни 2020. Посетен на 21 септември 2022.
  192. ↑ Davies, Caroline. Prince Andrew's reputation damaged for ever by Giuffre claims, experts say // The Guardian. 20 август 2021. Посетен на 21 септември 2022.
  193. ↑ Davies, Caroline. Prince Andrew's social media accounts deleted as he fights US lawsuit // The Guardian. 19 януари 2022. Посетен на 21 септември 2022.
  194. ↑ Wheeler, Richard. MP advised to speak to Commons officials over bid to remove Duke of York title // The Independent. 21 февруари 2022. Посетен на 21 септември 2022.
  195. ↑ Turner, Lauren. Queen attends Prince Philip memorial service at Westminster Abbey // BBC News. 29 март 2022. Посетен на 21 септември 2022.
  196. ↑ Hall, Rachel. Was Prince Andrew's role at service a bid to rehabilitate 'soiled royal'? // The Guardian. 29 март 2022. Посетен на 21 септември 2022.
  197. ↑ Ward, Victoria. Exclusive: Prince Andrew wants royal status 'reinstated, recognised and respected' // The Daily Telegraph. 12 юни 2022. Посетен на 21 септември 2022.
  198. ↑ Davies, Caroline. Prince Andrew misses Windsor Castle procession after 'family decision' // The Guardian. 13 юни 2022. Посетен на 21 септември 2022.
  199. ↑ Ward, Victoria. Taxpayers still forking out eye-watering sum to fund Prince Andrew's police protection // The Telegraph. 11 август 2022. Посетен на 21 септември 2022.
  200. ↑ Davies, Caroline. Prince Andrew unlikely to resume royal duties under King Charles // The Guardian. 12 септември 2022. Посетен на 21 септември 2022.
  201. ↑ Davies, Caroline. King Charles to lead siblings in vigil over Queen’s coffin in Westminster Hall // BBC News. 15 септември 2022. Посетен на 21 септември 2022.
  202. ↑ "The Duke of York – Style and titles". royal.gov.uk.Архивирано от оригинала на 5 май 2015. Посетено на 25 април 2015.
  203. ↑ "Prince Andrew: Who is he and what titles is he losing?". BBC News. 16 февруари 2022. Посетено на 21 септември 2022.
  204. ↑ Ng, Kate (28 април 2022). "Will Prince Andrew still be the Duke of York?". The Independent. Посетено на 21 септември 2022.
  205. ↑ Meighan, Craig (16 септември 2022). "More than 6000 sign petition calling for Prince Andrew to lose Earl of Inverness title". The National. Посетено на 21 септември 2022.

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
Общомедия
Общомедия
Общомедия разполага с мултимедийно
съдържание за: Андрю Йоркски
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Prince Andrew, Duke of York в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

     Портал „Биографии“         Портал „Биографии“    
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Андрю_Йоркски&oldid=12359107“.