Направо към съдържанието

Далечен изток на Русия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Далечен Изток на Русия)
Тази статия е за географския обект. За административния окръг вижте Далекоизточен федерален окръг.

Далечен изток на Русия
Дальний Восток России
Корякская Сопка, Камчатка
Разположение на картата на РусияРазположение на картата на Русия
Страна Русия
Федерален окръгДалекоизточен
Площ6 169 300 km²
Население6 226 640 души (2014 г.)
1,01 души/km²
Далечен изток на Русия в Общомедия

Далечният изток на Русия е северноазиатска географска област, заета от източната част на Руската федерация, към която се отнасят водосборните басейни на реките, вливащи се в Тихия океан, а също така и Курилските, Командорските, Шантарските острови, Сахалин и остров Врангел.[1]

Заемащ 36 % от територията на Русия районът е с население, съставляващо около 5 % държавното население, като за периода 1991 – 2010 жителите са намалели с 1,8 млн. (22 %).[2].

Най-старата руска карта на Далечния изток, 1701 год[3]
Граф Амурский

Според археологическите данни през първото хилядолетие пр.н.е. по левия бряг и долното течение на Амур се заселват ловно-събирателските племена на даурите, евенките, нивхите, удегейците, орочите и нанайците. В днешния Приморски край и района на град Находка са открити свидетелства, датирани към палеолита. Полуостров Камчатка е заселен през каменната епоха от коряките, айните и ителмените. През XVII век започва руската експанзия в Сибир и през 1632 е основан град Якутск. Завоевателните мисии са предимно на казаци и един от тях – Семьон Шелковников, достига до Охотско море през 1647. Руските пътешественици Василий Поярков и Ерофей Хабаров влизат в контакт с империята Цин и е сключен Нерчинският договор, поставящ границата между двете държави по долината на река Горбица. През 1724 и 1730 Петър Велики организира две Камчатски експедиции, ръководени от Витус Беринг. Те картографират и изследват крайбрежието и междуконтиненталния пролив, достигайки Аляска. Изследванията са продължени от Степан Крашенинников, а в Камчатка са пратени заселници-старообредци.

През XIX век отслабва могъществото на империята Цин, което води до Първа опиумна война. Заети с бойни действия на юг срещу колониалните армии на Великобритания и Франция и срещу Тайпинско въстание, китайците изоставят контрола над севера. От това се възползва Русия. През 1850 лейтенант Генадий Невелски прониква до устието на Амур и основава там военен пост на Руската империя. Генерал-губернаторът на Източен Сибир граф Николай Муравьов-Амурский осигурява продоволсвтия и логистика за изграждането на първите руски селища: Иркутское, Богородское, Ново-Михайловское, Сергеевское. През 1858 е сключен Айгунски договор между Русия и Китай, по силата на който руските придобивки са признати и узаконени.

Река Амур
Езеро Джек Лондон, Магаданска област
Височина 611“.

Регионът днес граничи с Китай и КНДР на юг, Япония на югоизток и САЩ на североизток. На изток и север граничи съответно с Тихия и Северния ледовит океан. Далекоизточният федерален окръг се дели на три физико-географски дяла:

  • Североизточен Сибир – Якутия източно от Лена и Алдан;
  • Амуро-Сахалински дял – Амурска област, Еврейска Автономна область, Южен Хабаровски край, Приморски край и о. Сахалин;
  • Северен Притихоокеански дял – източна Чукотка, Магаданска област и Северен Хабаровски край, Камчатка и Курилските острови.[4][5]

Руският Далечен изток обхваща 3-часови пояса: +10, +11 и +12 UTC.

Разположен в няколко климатични пояса (4500 км), климатът на Далечния изток на Русия преминава от континентален в Якутия и Магаданска област до субтропичен мусонен на югоизток. Съществено влияние оказват студеното Приморско течение и планинският релеф. На крайбрежието целогодишно се оформят циклони, проливни няколкодневни дъждове, тайфуни и мъгли с влажност на въздуха до 90%.

Стопанство и ресурси

[редактиране | редактиране на кода]
Кариера „Мир“, Якутия
Подводница „Св. Георгий Победоносец“ на ремонт
Дизелов влак Д2 на Сахалин

Географският район генерира 98% от руския добив на диаманти в мините си „Мир“, „Айхал“ и „Удачное“. Освен това се добиват и въглища, цинк, олово, калай, злато, волфрам, морски продукти и риба, соя, дървесина, флуорит, живак, апатит, титан, кварц, слюда, графит, мрамор, глина. Това определя и индустриалните отрасли, застъпени в Далечния изток – преработка на цветни метали, риболов, дърводобив, целулозно-хартиена промишленост, корабостроене. Те са ориентирани към вътрешния пазар, а това увеличава себестойността им с оглед транспортните разходи. Железопътният транспорт е основен магистрален транспорт в региона, осигуряващ 80% от стокопреноса и около 40% от пътническия поток. Автомобилната пътна мрежа е с дължина 41,5 хил. км, броят на летищата – 107, а на пристанищата – 28.

Административно деление

[редактиране | редактиране на кода]
Населени места (над 20 000 жители)
по данни 2010 – 2015 г.
Хабаровск 607 216[6] Елизово 38 643
Владивосток 603 244[7] Партизанск 37 778
Якутск 299 169[8] Лесозаводск 36 619
Комсомолск на Амур 253 030[6] Далнегорск 35 976
Благовещенск 222 192[9] Мирни 34 354[8]
Южносахалинск 192 734[7] Тинда 33 819[8]
Петропавловск Камчатски 182 711[7] Корсаков 32 860
Уссурийск 166 819[7] Холмск 28 979
Находка 156 422[7] Далнереченск 26 618
Артьом 102 405[7] Советская Гаван 25 763[6]
Магадан 94 344[7] Зея 23 966[9]
Биробиджан 74 845[7] Ленск 23 725[8]
Белогорск 67 216[9] Фокино 23 145
Нерюнгри 58 133[8] Вилючинск 21 602
Свободни 55 159[9] Оха 21 495
Арсениев 53 543[7] Алдан 21 092[8]
Спаск-Дални 42 020 Николаевск на Амур 20 274[6]
Амурск 40 803[6]
Болшой Камен 39 126
  1. Дальний Восток России в энциклопедии Вокруг света
  2. Екатерина Мотрич: Нас становится всё меньше
  3. Атлас Азиатской России, Санкт-Петербург, Издание Переселенческого управления, 1914
  4. БСЭ: СССР. Физико-географические (природные) страны, архив на оригинала от 3 декември 2005, https://web.archive.org/web/20051203080845/http://www.cultinfo.ru/fulltext/1/001/008/106/970.htm, посетен на 3 декември 2005 
  5. Н. А. Гвоздецкий, И. И. Михайлов. Физическая география СССР. Азиатская часть. Изд-е 3. М.: „Мысль“, 1978, сс. 387, 410.
  6. а б в г д Численность населения Хабаровского края по муниципальным образованиям на 1 января 2015 года. // Архивиран от оригинала на 2016-03-05. Посетен на 2016-10-28.
  7. а б в г д е ж з и Численность населения Российской Федерации по муниципальным образованиям на 1 января 2014 года.
  8. а б в г д е Численность постоянного населения по муниципальным образованиям Республики Саха (Якутия) на 1 января 2015 года. // Архивиран от оригинала на 2015-04-15. Посетен на 2015-05-02.
  9. а б в г Оценка численности населения по городским округам, муниципальным районам, городским и сельским поселениям Амурской области на 1 января 2015 года. // Архивиран от оригинала на 2019-08-14. Посетен на 2015-05-02.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Дальний Восток России“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​