Графит
 |
Тази статия е за веществото. За рисунките по стени вижте Графити.
| Графит | |
 | |
| Общи | |
|---|---|
| Формула (повтаряща се единица) | C |
| Класификация на Щрунц | 1.CB.05a |
| Класификация на Дана | 1.3.6.2 |
| Характеристики | |
| Твърдост по Моос | 1,5 |
| Цвят на чертата | черно |
| Плътност | 2,16 g/cm³ |
| Графит в Общомедия | |
Графитът е сиво-черно непрозрачно вещество със слаб метален блясък.[1][2] Той е мек и мазен на допир, високотопим и електропроводим. Графитът лесно се разслоява на люспи. При слабо триене, например върху хартия, оставя тъмносива следа.
Графитът е алотропна форма на въглерода, която се среща[3] и образува в кристална и микрокристална форма. Структурата му представлява успоредни шестоъгълни равнини от въглеродни атоми. Разстоянието С-С в тези равнини е 0,142 nm, колкото е и разстоянието в ароматния пръстен. Разстоянето С-С между равнините е 0,340 nm и затова по посока на равнините има относително висока електропроводимост, по-голяма цепителност и други вещества по-лесно се включват между слоевете.
Подлагането на графита на термична обработка при температура по-висока от 3000 градуса по Целзий и високо налягане, води до преобразуването му в друга алотропна форма на въглерода – диамант. Графитът има атомна кристална решетка. В нея обаче въглеродните атоми са разположени в слоеве. В даден слой всеки въглероден атом е свързан чрез еднакво здрави ковалентни връзки с три съседни въглеродни атома. Електроните, които образуват връзките между слоевете и графита, са по-подвижни. Химичните връзки между слоевете са по-слаби, отколкото между атомите в един и същ слой. Между атомите на два съседни слоя има по-голямо разстояние, отколкото между атомите в даден слой. Следователно графитът има слоеста структура.
Разновидности на графита са още коксът, саждите, активния и дървесният въглен, които се състоят от микроскопични графитови кристали.
Приложение
[редактиране | редактиране на кода]Графитът може да се използва като смазочен материал, огнеупорен материал, за моливи, за особено устойчиви черни бои, за въглеродна стомана и други. Графит с много висока чистота се използва като забавител на неутрони в ядрените реактори. Поради високата си електропроводимост намира приложение в електрохимията и електрометалургията (за електроди).
Добив
[редактиране | редактиране на кода]Графитът може да се добива от открит или подземен рудник. След това обикновено се нуждае от обогатяване.
Най-големи производители на графит по света са Китай, Индия, Бразилия, Северна Корея и Канада. В България има малки залежи в Родопите.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Бончев, Георги. Минералите в България // Годишник на Софийския университет, Физико - математически факултет 19 (1). 1923. с. 13. Посетен на 1 май 2024.
- Костов, Иван; Бресковска, В.; Минчева-Стефанова, Й.; Киров, Г. Н. Минералите в България. София, Издателство на Българската академия на науките, 1964. OCLC 947184787. с. 84-85.
- Костов, Иван. Минералогия. 3. София, Издателство "Наука и изкуство", 1973. OCLC 859838412. с. 130-132.
- Тодоров, Тодор. Речник на скъпоценните камъни. София, Просвета, 1994. ISBN 954-01-0403-3. с. 43.
- Костов-Китин, Владислав. Графит Graphite // Енциклопедия: Минералите в България. София, Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“, 2023. ISBN 978-619-245-365-7. с. 197-198.
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]
| |||||||||||||||||||||||