Сейнт Винсент и Гренадини
Сейнт Винсент и Гренадини Saint Vincent and the Grenadines | |
Девиз: Peace and Justice (латински) „Мир и правосъдие“ | |
Химн: Saint Vincent, Land so Beautiful | |
Местоположение на Сейнт Винсент и Гренадини | |
География и население | |
---|---|
Площ | 389 km² (на 184-то място) |
Води | незначителен% |
Климат | тропичен |
Столица | Кингстаун |
Най-голям град | Кингстаун |
Официален език | |
Религия | 88,6% християнство —70,2% протестанти —18,4% други християни 3,4% индуизъм 2,5% нерелигиозност 1,8% растафари 1,6% бахайство 1,5% ислям 0,6% други религии |
Демоним | винсентинец |
Население (2021) | 104 332 (на 179-о място) |
Население (2018) | 110 211 |
Гъстота на нас. | 283 души/km² (на 39-о място) |
Градско нас. | 52,2% (на 121-во място) |
Управление | |
Форма | унитарна парламентарна конституционна монархия |
Монарх | Чарлз III |
Министър-председател | Ралф Гонсалвес |
Организации | ООН, ОН |
Законодат. власт | Камара на събранието |
История | |
Асоциирана държава | 27 октомври 1969 г. |
Независимост от Великобритания | 27 октомври 1979 г. |
Икономика | |
БВП (ППС, 2019) | 1,373 млрд. щ.д.[1] |
БВП на човек (ППС) | 12 431 щ.д.[1] |
БВП (ном., 2019) | 864 млн. щ.д.[1] |
БВП на човек (ном.) | 7827 щ.д.[1] |
ИЧР (2021) | 0,751 (висок) (на 89-о място) |
Прод. на живота | 72,4 години (на 107-о място) |
Детска смъртност | 16,4/1000 (на 145-о място) |
Грамотност | 88,1% (на 98-о място) |
Валута | Източнокарибски долар (XCD) |
Други данни | |
Часова зона | AST (UTC-4) |
Автомобилно движение | ляво |
Код по ISO | VC |
Интернет домейн | .vc |
Телефонен код | +1 784 |
ITU префикс | J8A-J8Z |
Официален сайт | www.gov.vc |
Сейнт Винсент и Гренадини в Общомедия |
Сейнт Винсент и Гренадини или само Сейнт Винсент (на английски: Saint Vincent and the Grenadines; на испански: San Vicente y las Granadinas; на френски: Saint-Vincent-et-les Grenadines) е суверенна островна държава в Централна Америка от групата на Наветрените острови (англ. Windward Islands, исп. Islas de Barlovento, фр. Îles du Vent, нидерл. Bovenwindse Eilanden), които са част от архипелага Малки Антили. Столица е град Кингстаун.
Приблизително на 61° з.д. и 13° с.ш. Заема площ от 389 км2.
География
[редактиране | редактиране на кода]Страната е съставена от остров Сейнт Винсент и северната част на о-ви Гренадини (Бекия, Мюстик, Кануан, Юниън Айлънд, Палм Айлънд и други по-малки острови с вулканичен произход; другата част от островите е в състава на Гренада). Най-близките ѝ съседи са Барбадос на 160 км на изток, Сейнт Лусия на 34 км на север и Гренада на 45 км на юг.
Релефът на страната е планинско-хълмист, с малко крайбрежни низини. Климатът й е топъл и влажен, често я връхлитат урагани. Средна температура: 27°С. Годишните валежи достигат 2100 мм.
В централната и южната част на остров Сейнт Винсент планинските склонове се спускат стръмно към брега. Източното крайбрежие се характеризира с много скални клифове и черни пясъчни плажове. На север се издига най-високата му точка, активният вулкан Суфриер (1234 м), който е изригвал няколко пъти през 20 век, както и през 2021 година.
Островите Гренадини имат по-слабо разчленен релеф и са заобиколени от коралови рифове.
История
[редактиране | редактиране на кода]- отначало населени с индианци-араваки, по-късно островите са превзети от сибонеи и караиби;
- 1498 г. – островите са открити от Христофор Колумб, който наименова главния остров на раннохристиянски мъченик Викентий Сарагоски, известен и като Свети Винсент, на чийто ден (22 януари) именно става това;
- до ХVII в. – владение на Испания;
- 1627 г. – владение на Франция, начало на колонизацията;
- 1763 г. – завладени от Великобритания и внос на негри-роби от Африка;
- 1838 г. – отмяна на робството;
- до 1956 г. – в състава на владението Британски наветрени острови;
- 1958 – 1962 г. – в състава на Западноиндийската федерация (по популярното название Западни Индии за Карибския басейн); Обединението от колонии, под това име, участва под друго - Антили - на Летните олимпийски игри през 1960 г. в Рим.
- 1969 г. – обявени за асоциирана с Великобритания държава;
- 27 октомври 1979 г. – след референдум страната обявява официално независимостта си от Великобритания. Тя учредява парламентарна демокрация по западен стандарт и остава в асоциация с Великобритания и други страни, които са били нейно владение (част от Британската общност).
- Член е на Асоциацията на Карибските държави. Сейнт Винсънт и Гренадини се присъединява към ООН съгласно чл.4 от Устава на ООН.
Държавно устройство и административно деление
[редактиране | редактиране на кода]Сейнт Винсент и Гренадини попада в категорията на държави, които активно прилагат смъртни наказания. Съдебната й система е базирана на английската съдебна система.
Административно страната е разделена на 6 енории (parishes).
Енории:
- Енория Шарлот
- Енория Гренадини
- Енория Сейнт Андрю
- Енория Сейнт Дейвид
- Енория Сейнт Джордж
- Енория Сейнт Патрик
Население
[редактиране | редактиране на кода]Има население от 117 848 (юли 2006) души, което се състои от 66% чернокожи, 19% смесени (включително т.нар. гарифуна), 6% източни индианци, 2% карибски амер-индианци и 7% други.
Официален език – английски. Разпространен е и местен език, повлиян от френски, наричан "патуа". 80% от населението е грамотно.
47% от жителите на страната изповядват англиканство, 13% - римо-католици, 28% са методисти, а останалите - индуисти и представители на различни протестантски групи, включително Адвентисти от Седмия ден.
Икономика
[редактиране | редактиране на кода]Валутата на страната е източнокарибският долар (EC$) и се разменя за около 0,37 щатски долара. Сейнт Винсент е дом на малък банков офшорен сектор, работещ според международните стандарти.
Водещи отрасли - селско стопанство и туризъм. Важно място в икономиката заема отглеждането на банани. Сент Винсент е водещ световен производител на нишестено брашно от арорут (тръстиковидна маранта - лат. Maranta arundinacea).
Относно поддържането на икономическия си растеж, страната се сблъсква с ред проблеми. Тропически бури унищожават сериозна част от посевите през 1994, 1995 и 2002 година, а броят на туристите спадна след атентатите в САЩ на 11 септември 2001 г.
Фотогалерия
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г Saint Vincent and the Grenadines // International Monetary Fund. Посетен на 21 април 2010.