Направо към съдържанието

Гилейн Максуел

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Гилейн Максуел
Ghislaine Maxwell
британска сексуална престъпничка и бивша светска личност
6 август 2007 г.
Родена
Учила вКолеж „Бейлиъл“ (Оксфордски университет)
Семейство
БащаРобърт Максуел[1]
МайкаЕлизабет Менар
СъпругСкот Дж. Боргерсън
ПартньорДжефри Епстийн
Гилейн Максуел в Общомедия

Гилейн Ноел Марион Максуел (на английски: Ghislaine Noelle Marion Maxwell; * 25 декември 1961, Мезон Лафит, Франция)[2][3] е бивша светска личност, дъщеря на медийния магнат Робърт Максуел и британска сексуална престъпничка.[4] През 2021 г. е призната за виновна в сексуален трафик на деца и други престъпления във връзка с американския финансист и осъден сексуален престъпник Джефри Епстийн[5] и е осъдена от съда в Ню Йорк на 20 години затвор на 28 юни 2022 г.[6]

Родената във Франция Гилейн израства в Оксфорд, Англия. През 80-те години учи в Колеж „Бейлиъл“ (Оксфордски университет) и след това става виден член на лондонската социална сцена. Работи за баща си до смъртта му през 1991 г. и след това се мести в Ню Йорк, където продължава да живее като светска личност и има връзка с Епстийн. Тя е натурализирана гражданка на САЩ и запазва френското си и британското си гражданство.[7]

През 2012 г. основа групата с нестопанска цел TerraMar за защита на океаните. След обвиненията в сексуален трафик, повдигнати от прокурорите срещу Епстийн през юли 2019 г., организацията обявява прекратяване на дейността си същия месец.[8]

На 2 юли 2020 г. Максуел е арестувана и обвинена от Федералното правителство на Съединените щати в престъпления за примамване на малолетни и сексуален трафик на непълнолетни момичета, свързани с нейната връзка с Епстийн.[9] Отказано ѝ е освобождаване под гаранция като риск от бягство, като съдията изразява опасения относно нейните „напълно непрозрачни“ финанси, умението ѝ да се укрива и факта, че Франция не екстрадира свои граждани.[10] На 29 декември 2021 г. е осъдена по пет от шестте обвинения, включително едно за сексуален трафик на непълнолетни.[11][12][13] Тя е изправена пред втори наказателен процес по две обвинения в лъжесвидетелстване относно злоупотребата с непълнолетни момичета от страна на Епстийн.[14][15][16]

Ранен живот

[редактиране | редактиране на кода]
Хедингтън Хил Хол, Оксфорд

Гилейн Максуел е родена на 25 декември 1961 г. в град Мезон Лафит, депaртамент Ивлин, Франция[17] като девето и най-малко дете на Елизабет Джени Жан Менар (1921 – 2013) – изследователка на Холокоста, родена във Франция, и Робърт Максуел (1923 – 1991) – британски медиен магнат, роден в Чехословакия. Баща ѝ е от еврейско семейство, а майка ѝ е от хугенотски (френски протестантски) произход. Гилейн е родена два дни преди автомобилна катастрофа, която оставя нейния 15-годишен брат Майкъл в продължителна кома до смъртта му през 1967 г. По-късно майка ѝ разсъждава, че инцидентът е повлиял на цялото семейство и предполага, че Гилейн е показала признаци на анорексия, докато е била още малко дете.[18]

През цялото си детство тя живее със семейството си в Оксфорд, Англия, в Хедингтън Хил Хол – имение с 53 стаи, където се намират и офисите на Пергамон прес – издателска компания, управлявана от баща ѝ.[8][17] Майка ѝ казва, че всичките ѝ деца са възпитани като англиканци.[19] Гилейн учи първо в Оксфордската гимназия за девойки в Северен Оксфорд и след това, на 9 години, е записана в частното начално училище „Едгарли Хол“ (днешно Милфийлд) в Стрийт, Съмърсет. На 13 години отива да учи в частното девическо училище „Хедингтън“ (Хедингтън, Оксфорд).[20] Тя посещава Колеж „Марлбъроу“, за да учи за A-Levels (матурите), преди да получи диплома по съвременна история с езици от Колеж „Бейлиъл“ (Оксфордски университет) през 1985 г.[20] [21]

Гилейн е близка с баща си и казват, че е негова любимка.[8][22][23] Според сп. „Татлър“ тя си спомня, че баща ѝ е инсталирал компютри в Хедингтън през 1973 г. и първата ѝ работа е била обучение за използване на Wang 2200 и по-късно програмен код. Сп. „Таймс“ съобщава, че той не ѝ е позволявал да води интимните си приятели у дома или да бъде виждана с тях публично, след като започва да следва в Оксфордския университет.[3][24]

Кариера

[редактиране | редактиране на кода]
Яхтата Dancing Hare, известна преди като „Лейди Гилейн“

Гилейн Максуел е виден член на лондонската социална сцена през 80-те години.[25] Тя основава женски клуб, кръстен на оригиналния Кит-Кат Клуб (английски клуб от началото на 18 век в Лондон със силни политически и литературни асоциации, чиито членове са от Вигите).[23][26] Тя също така е и директор на ФК „Оксфорд Юнайтид“ по времето, когато собственик е баща ѝ.[27][28] Работи и във вестник „Юръпиън“[29] – издание, основано от баща ѝ. Според Том Бауър, който пише за в. „Сънди Таймс“, през 1986 г. Робърт Максуел я кани на наименуването в нейна чест на новата му яхта „Лейди Гилейн“ в корабостроителница в Нидерландия.[30] В края на 80-те г. Гилейн прекарва много време на яхтата, оборудвана с джакузи, сауна, фитнес зала и дискотека.[31] В. „Скотсман“ твърди, че Робърт Максуел също е създал специално за нея компания в Ню Йорк.[32] Фирмата, занимаваща се с корпоративни подаръци, не е печеливша.[24][30][33]

В. „Сънди Таймс“ съобщава, че Гилейн лети за Ню Йорк на 5 ноември 1990 г., за да достави плик от името на баща си. Прикът, без нейното знание, е част от „заговор, иницииран от баща ѝ за кражба на 200 млн. долара“ от акционерите на Корпорация „Берлиц“.[30]

Бащата на Гилейн, Робърт Максуеп през 1989 г.

След като Робърт Максуел купува в. „Ню Йорк Дейли Нюз“ през януари 1991 г., той изпраща Гилейн в Ню Йорк, за да действа като негова представителка.[24][34] През май 1991 г. тя и баща ѝ летят със самолет Конкорд по работа в Ню Йорк, откъдето той скоро заминава за Москва и я оставя да представлява интересите му на събитие в чест на австрийския евреин Симон Визентал, оцелял в Холокоста.[35]

През ноември 1991 г. тялото на Робърт Максуел е открито да се носи в морето близо до Канарските острови и яхтата му.[36] Скоро след това Гилейн отлита за Тенерифе, където е закотвена яхтата „Лейди Гилейн“, за да се погрижи за документите на,баща ѝ, намиращи се на яхтата.[24] Тя присъства на погребението му в Йерусалим заедно с фигури от израелското разузнаване, президента Хаим Херцог и премиера Ицхак Шамир, които произнасят хвалебствената си реч.[37][38] Въпреки че е записана присъда за смърт от случайно удавяне, Максуел оттогава твърди, че баща ѝ е убит,[39] коментирайки през 1997 г.: „Той не се е самоубил. Това просто не отговаряше на неговия характер. Мисля, че е убит.“[40] След смъртта му е установено, че Робърт Максуел измамно е присвоил пенсионните активи на Мирър Нюз Нюзпейпърс – компания, която той ръководи и в която притежава голям дял от собствеността, за да поддържа цената на акциите ѝ.[41] Твърди се, че липсват пенсионни фондове в размер на над 400 мн. британски лири и са засегнати 32 хил. души.[42] Двама от братята на Максуел, Иън и Кевин, които са най-замесени с баща си в ежедневните бизнес сделки, са арестувани на 19 юни 1992 г. и обвинени в измама, свързана с пенсионния скандал.[43] Братята са оправдани три години и половина по-късно през януари 1996 г.[44]

Вследствие на скандала Гилейн се мести в Съединените щати през 1991 г.[22][23] Тя получава годишен доход от 80 хил. лири от доверителен фонд, създаден в Лихтенщайн от нейния баща.[45][46] Към 1992 г. се мести в апартамент на приятел от Иран с изглед към Сентръл Парк. По това време тя работи в офис за недвижими имоти на Медисън авеню и се съобщава, че общува с известни личности.[47] Гилейн бързо се издига до по-широка известност като светска личност в Ню Йорк.[23][48]

Връзка с Джефри Епстийн (2000 – 2002)

[редактиране | редактиране на кода]
Снимка на Епстийн от 2006 г., направена от Офиса на шерифа на окръг Палм Бийч

Разказите се различават по въпроса кога Максуел за първи път се среща с американския финансист Джефри Епстийн. Според бившия бизнес партньор на Епстийн, Стивън Хофенберг, Робърт Максуел запознава дъщеря си с Епстийн в края на 80-те години.[49] В. „Таймс“ съобщава, че тя се е запознала с Епстийн в началото на 90-те години на парти в Ню Йорк след трудна раздяла с граф Джанфранко Чиконя Моцони от групата CIGA Hotels.[50]

Гилейн има романтична връзка с Епстийн в продължение на няколко години в началото на 1990-те години и остава тясно свързана с него повече от 25 години до смъртта му през 2019 г.[23][51] Естеството на връзката им остава неясно. В показания от 2009 г. няколко от служителите в дома на Епстийн свидетелстват, че той я е наричал негова „главна приятелка“, която също е наемала, уволнявала и ръководила персонала му, започвайки около 1992 г.[52] Тя също е наричана „Госпожата на дома“ от екипа на Епстийн и негова „агресивна асистентка“.[53] В профила на Епстийн на сп. „Венити Феър“ от 2003 г. авторът Вики Уорд казва, че Епстийн нарича Максуел „моята най-добра приятелка“.[54] Уорд също отбелязва, че Гилейн изглежда „организира голяма част от живота му“.

Сп. „Политико“ съобщава, че Максуел и Епстийн са приятели с видни личности в елитните кръгове на политиката, академичните среди, бизнеса и правото, включително бившите американски президенти Доналд Тръмп и Бил Клинтън, адвоката Алън Дершовиц и принц Андрю, херцог на Йорк.[55]

Гилейн е известна с дългогодишното си приятелство[56] с принц Андрю и с това, че го придружава в Ню Йорк за социалната функция на „проститутки и сводници“.[57] Тя запознава Епстийн с принц Андрю и тримата често общуват заедно.[58] През 2000 г. Максуел и Епстийн присъстват на парти, организирано от принц Андрю в имението Сандрингам Хаус на кралица Елизабет II в Норфолк, Англия, според съобщенията за 39-ия рожден ден на Гилейн.[59] В интервю за Би Би Си през ноември 2019 г. принц Андрю потвърждава, че Максуел и Епстийн са присъствали на събитието по негова покана, но отрича това да е било нещо повече от обикновен снимачен уикенд.[60]

През 1995 г. Епстийн преименува една от своите компании на Гилейн Корпорейшън; базирана в Палм Бийч, Флорида, компанията е прекратена през 1998 г.[52] Като обучен пилот на хеликоптер Гилейн транспортира Епстийн до частния му карибски остров Литъл Сейнт Джеймс.[61][3]

През 2008 г. Епстийн е осъден за склоняване на непълнолетна към проституция и излежава 13 месеца от 18-те месеца затвор. След освобождаването му, въпреки че Гилейн продължава да посещава видни социални събития, тя и Епстийн вече не са виждани заедно публично.[8]

До края на 2015 г. Гилейн до голяма степен се оттегля от посещаването на социални събития.[8][62]

Граждански дела и обвинения

[редактиране | редактиране на кода]

Граждански дела

[редактиране | редактиране на кода]

Вирджиния Джуфре срещу Максуел (2015)

[редактиране | редактиране на кода]

Подробностите за граждански иск, публикувани през януари 2015 г., съдържат показания от „Джейн Доу 3“, която обвинява Максуел, че я е вербувала през 1999 г., когато е била непълнолетна, и я е подготвяла за предоставяне на сексуални услуги на Джефри Епстийн. Изложение от 2018 г. на Джули К. Браун във в. „Маями Херлад“ разкрива, че Джейн Доу 3 е Вирджиния Джуфре, известна като Вирджиния Робъртс преди това. 16-годишната Джуфре се среща с Максуел в клуба на Доналд Тръмп „Ма а Лого“ в Палм Бийч, Флорида, където работи. Тя твърди, че Максуел я е запознала с Епстийн, след което е била „подложена на груминг от двамата за негово удоволствие, включително уроци за предпочитанията на Епстийн по време на орален секс“.[23][63]

Максуел многократно отрича всякакво участие в престъпленията на Епстийн.[51] В изявление от 2015 г. тя отхвърля обвиненията, че е действала като негова сводница и отрича, че е „улеснявала [предполагаемите] актове на сексуално насилие на принц Андрю“. Нейният говорител казва, че „обвиненията срещу Гилейн Максуел са неверни“ и тя „категорично отрича твърдения с неприятен характер, които се появиха в британската преса и другаде, и си запазва правото да потърси обезщетение при повторението на такива стари клеветнически твърдения“.[58][64]

Джуфре твърди, че Максуел и Епстийн са трафикирали нея и други непълнолетни момичета, често на секс партита, организирани от финансиста в домовете му в Ню Йорк, Ню Мексико, Палм Бийч и Американските Вирджински острови. Максуел я нарича „лъжкиня“ при което Джуфре я съди за клевета във Федералния окръжен съд на Южния окръг на Ню Йорк през 2015 г. Въпреки че подробности за споразумението не са оповестени публично, през май 2017 г. делото е решено в полза на Джуфре,[65] като Максуел плаща на Джуфре милиони.[66]

Сара Рансъм срещу Епстийн и Максуел (2017)

[редактиране | редактиране на кода]

През 2017 г. Сара Рансъм завежда дело в Окръжния съд на Съединените щати за Южния окръг на Ню Йорк срещу Епстийн и Максуел, твърдейки, че Максуел я е наела да прави масажи на Епстийн и по-късно я е заплашила да я нарани физически или да унищожи перспективите ѝ за кариера, ако тя не се съобрази със сексуалните им изисквания в имението му в Ню Йорк и на частния му карибски остров Литъл Сейнт Джеймс. Делото е уредено през 2018 г. при неразкрити условия.[8][48][67][68]

Клетвена декларация, подадена от Мария Фармър (2019 г.)

[редактиране | редактиране на кода]

На 16 април 2019 г. американската художничка Мария Фармър подава клетвена декларация във Федералния съд в Ню Йорк, в която се твърди, че тя и нейната 15-годишна сестра Ани са били сексуално насилвани от Епстийн и Максуел на различни места през 1996 г. Клетвената декларация на Фармър е подадена в подкрепа на иск за клевета от Вирджиния Джуфре срещу американския адвокат и професор по право Алън Дершовиц.[69] Според клетвената декларация Фармър се е срещнала с Максуел и Епстийн на прием в художествена галерия в Ню Йорк през 1995 г. В клетвената декларация се казва, че през лятото на следващата година те са я наели да работи по арт проект в имението на бизнесмена милиардер Лесли Уекснър в Охайо, където след това е била сексуално насилвана от Максуел и Епстийн.[70][71] Фармър съобщава за инцидента на полицията в Ню Йорк и ФБР.[52][72] Нейната клетвена декларация също така посочва, че през същото лято Епстийн е откарал нейната тогава 15-годишна сестра Ани в имението си в Ню Мексико, където той и Максуел са се възползвали сексуално от нея на масажната маса.[73][74]

Фармър е интервюирана за предаването на Си Би Ес „Тази сутрин“ през ноември 2019 г., където тя разказва подробно за насилието от 1996 г. и твърди, че Максуел е заплашила както кариерата, така и живота ѝ след него.[75]

Дженифър Араоз срещу имението на Епстийн, Максуел и Джейн Доуз 1–3 (2019)

[редактиране | редактиране на кода]

На 14 август 2019 г. Дженифър Араоз завежда дело във Върховния съд на окръг Ню Йорк срещу групата на Епстийн, Максуел и трима неназовани членове на неговия екип; съдебният процес става възможен съгласно новия Закон за децата-жертви на щата Ню Йорк, който влиза в сила на същата дата.[76] По-късно Араоз променя жалбата си на 8 октомври 2019 г. с имената на неидентифицираните преди това жени, които дават възможност да се включат като съучастници Лесли Гроф, Кимбърли Еспиноза и Розалин Фонтанила.[77]

Присила Доу срещу имението на Епстийн (2019)

[редактиране | редактиране на кода]

Гилейн Максуел е посочена в едно от трите дела, заведени в Ню Йорк на 20 август 2019 г. срещу групата на Джефри Епстийн.[78] Жената, завела делото, идентифицирана като „Присила Доу“, твърди, че е била вербувана през 2006 г. и обучена от Максуел с инструкции стъпка по стъпка как да предоставя сексуални услуги на Епстийн.[79][80]

Ани Фармър срещу имението на Максуел и Епстийн (2019)

[редактиране | редактиране на кода]

Ани Фармър, представлявана от Дейвид Бойс, съди групата на Максуел и Епстийн във Федералния окръжен съд в Манхатън през ноември 2019 г., обвинявайки ги в изнасилване, побой и незаконно лишаване от свобода, и търсейки неуточнени щети.[81][82]

Джейн Доу срещу имението на Максуел и Епстийн (2020)

[редактиране | редактиране на кода]

През януари 2020 г. е заведено дело срещу Максуел и Епстийн, в което се твърди, че те са вербували 13-годишна ученичка по музика в Центъра за изкуства „Интерлохен“ (Мичиган) през лятото на 1994 г. и са я подложили на сексуално насилие.[82][83] В иска се посочва, че Джейн Доу е била многократно сексуално насилвана от Епстийн в продължение на четири години и че Максуел е изиграла ключова роля както в нейното вербуване, така и като е участвала в атаките.[82] Според съдебното дело Джейн Доу е била набелязана от Епстийн и Максуел, тъй като е била без баща и от затруднено семейство, по почти същия начин, както много от другите предполагаеми жертви.[83]

Максуел срещу имението на Епстийн, Дарън K. Индайк, Ричард Д. Кан и НЕС LLC (2020)

[редактиране | редактиране на кода]

На 12 март 2020 г. Максуел завежда дело във Върховния съд на Американските Вирджински острови, търсейки компенсация от групата на Епстийн за нейните съдебни разходи.[84][85] Максуел твърди, че е била дългогодишна служителка на Епстийн (от 1998 г. до 2006 г.),[86] служила е за управление на неговите имоти на Американските Вирджински острови, в Ню Йорк, в Ню Мексико, Флорида и Париж[87], като същевременно продължава да отрича каквото и да било знание или съучастие в неговите престъпни дейности.[84][85] Според делото Максуел е поискала обезщетение за правните такси, свързани със защитата си срещу нейните обвинители – разходи, които според нея Епстийн е обещал да покрие за нея.[84][85]

Джейн Доу срещу имението на Епстийн (2021)

[редактиране | редактиране на кода]

Максуел е посочена в граждански иск, заведен срещу групата на Епстийн през март 2021 г. от жена от Окръг Брауърд (Флорида), която обвинява Епстийн и Максуел в трафик на нея, след като многократно са я изнасилвали във Флорида през 2008 г.[88]

Спор за разкриване на съдебни документи

[редактиране | редактиране на кода]

На 2 юли 2019 г. Апелативният съд на САЩ за Втори окръг нарежда разпечатването на документи от по-ранния граждански иск срещу Максуел от Вирджиния Джуфре.[89] Джефри Епстийн е арестуван на 6 юли 2019 г. на летище Титърбъроу в Ню Джърси и е обвинен в сексуален трафик и съучастничество в сексуален трафик.[90]

Максуел поисква повторно изслушване във федерален апелативен съд на 17 юли 2019 г. в опита си да запази запечатани документите, които са част от делото на Джуфре.[91] На 9 август 2019 г. първата партида документи е разпечатана и освободена от по-ранния иск за клевета от Джуфре срещу Максуел.[92] Епстийн е намерен мъртъв на 10 август 2019 г., след като според съобщенията се е обесил в затворническата си килия в Манхатън.[93][94]

Максуел и нейните адвокати продължават да спорят срещу по-нататъшното оповестяване на съдебни документи през декември 2019 г.[95] Ройтерс потвърждава на 27 декември 2019 г., че Максуел е разследвана от ФБР за подпомагане на престъпните дейности на Епстийн.[96]

Допълнителни документи от делото Джуфре срещу Максуел за клевета са публикувани на 30 юли 2020 г. Документите включват показания, дадени от Джуфре, и по-скорошен обмен на имейли между Максуел и Епстийн,[97] с част от кореспонденцията от 2015 г.[49]

Опити за откриване на Максуел за връчване на съдебни документи

[редактиране | редактиране на кода]

На 27 декември 2019 г. Ройтерс съобщава, че Максуел е сред разследваните от ФБР за подпомагане на Епстийн.[96] След ареста си Максуел се укрива, общувайки със съдилищата само чрез адвокатите си, които към 30 януари 2020 г. отказват да приемат от нейно име три съдебни дела срещу нея.[82] В. „Ню Йорк Таймс“ съобщава, че от 2016 г. Максуел вече не е снимана на събития. До 2017 г. адвокатите ѝ твърдят пред съдията, че не знаят адреса ѝ; освен това заявяват, че тя е в Лондон, но не вярват, че има постоянно местожителство.[8]

Максуел има история на недостъпност по време на съдебни процедури.[82][98][99] По време на съдебния процес, заведен през 2017 г. от Ранзом срещу Максуел, окръжният съдия Джон Г. Коелтъл уважава молба за „алтернативна служба“ на основание, че усилията на ищеца да достигне до Максуел са постоянно осуетявани; те включват наемане на частна фирма за разследване с опит за доставка на три физически адреса, изпращане на информация до няколко имейл адреса и достигане до адвокатите, активно представляващи Максуел в друго дело, които отказват да станат „генерален агент на процеса“, за да предадат информацията на нея.[100]

Според съдебни документи от дело, заведено от Епстийн срещу Брадли Едуардс (представител на няколко от неговите обвинители), през 2010 г. Максуел се е съгласила да даде показания по делото, но според съобщенията е напуснала страната един ден преди Едуардс да лети за Ню Йорк, за да вземе показанията ѝ, „твърдейки, че трябва да се върне в Обединеното кралство, за да бъде със смъртно болната си майка“[99] без намерение да се връща в Съединените щати. Въпреки това Максуел се завръща в рамките на един месец, за да присъства на сватбата на Челси Клинтън.[98]

През януари 2020 г. е съобщено, че Максуел е отказала да позволи на нейните адвокати да бъдат връчени няколко дела, в които тя е била директно посочена през 2019 г. и 2020 г., включително едно от Фармър и от Араоз.[82] Докато адвокатите на Максуел продължават да спорят от нейно име срещу освобождаването на допълнителни съдебни документи от делото Джуфре срещу Максуел,[95] те твърдят, че не знаят къде се намира тя или че имат разрешение да приемат съдебните дела, заведени срещу нея.[82][71]

Властите на Американските Вирджински острови (USVI) не успяват да намерят Максуел през трите месеца и половина, в които се опитват да ѝ връчат призовка. Прокурорите на USVI смятат Максуел за „свидетел с критично значение“ в делото си срещу Епстийн.[101] В съдебна декларация от Министерството на правосъдието на USVI, публикувана на 10 юли 2020 г., се посочва, че Максуел също е била разследвана за предполагаемо участие в операцията на Епстийн за сексуален трафик на Американските Вирджински острови.[102]

Наказателни обвинения

[редактиране | редактиране на кода]

Арест и обвинение

[редактиране | редактиране на кода]
Метрополитен център за задържане, Бруклин, Ню Йорк.

Максуел е изправена пред постоянни обвинения за набавяне и сексуален трафик на непълнолетни момичета за Епстийн и други обвинения, които тя отрича.[8] Тя е арестувана в Брадфорд, Ню Хемпшир от ФБР на 2 юли 2020 г. чрез използване на устройство за проследяване на мобилен телефон IMSI-catcher („stingray“) на телефон, използван от нея, за да се обади на един от нейните адвокати, съпруга ѝ Скот Боргерсън и сестра ѝ Изабел.[103]

Прокурори, водени от окръжния прокурор на Съединените щати Одри Щраус, я обвиняват в шест федерални престъпления, включително примамване на непълнолетни, сексуален трафик и лъжесвидетелстване.[104][105][106][107] Обвинението обвинява, че между 1994 г. и 1997 г. тя е „помагала, улеснявала и допринасяла" за малтретирането на непълнолетни момичета, въпреки че е знаела, че една от трите неназовани жертви е на 14 години.[108]

Към 28 април 2021 Максуел е задържана в Метрополния център за задържане в Бруклин, Ню Йорк.[109][110] Адвокатите изискват съдия Натан да я освободи под гаранция от 5 млн. долара с наблюдаван домашен арест в очакване на процеса.[111] Максуел се явява чрез видеовръзка пред съда в Манхатън на 14 юли 2020 г. и пледира за невинна по обвиненията.[112] Като натурализирана гражданка на САЩ от 2002 г., който също така притежава паспорти от Франция и Обединеното кралство, на Максуел е отказано освобождаване под гаранция, защото съществува риск от бягство на фона на опасения относно нейните „напълно непрозрачни“ финанси, умението ѝ да се укрива и факта, че Франция не екстрадира своите граждани.[10][111][113][114][115] Съдията определя за дата на процеса 12 юли 2021 г.[112][116][117]

Адвокатът на Максуел повтаря искането си за освобождаване под гаранция на 18 декември 2020 г. и предлага тя да живее при приятел в Ню Йорк, докато е под 24-часово наблюдение, докато чака процеса. Съпругът ѝ Скот Боргерсън прави сигурна оферта от 22 млн. щатски долара, за да гарантира присъствието ѝ на бъдещи изяви.[118] На 28 декември 2020 г. следваща молба за освобождаване под гаранция отново е отхвърлена от съдията.[119] На искането за освобождаване под гаранция на Максуел се противопоставя предполагаемата жертва Ани Фармър.[118]

Тъй като съдебното производство е незаконно предавано на живо в Ютюб,[120][121] на 19 януари 2021 г. съдебното заседание е прекъснато от вярващи в QAnon, които вярват, че Максуел работи задно с група сатанистки либерални елити, които търгуват с деца за секс.

На 26 януари 2021 г. адвокатите на Максуел оспорват обвинителния акт на голямото жури, твърдейки, че той не отразява етническото многообразие на юрисдикцията, в която се твърди, че са извършени нарушенията на закона.[122]

На 29 март 2021 г. американските прокурори добавят нови обвинения за сексуален трафик на непълнолетни и заговор за сексуален трафик, като се твърди, че Максуел е участвала в грууминга на четвърто момиче, на 14 години, за да участва в сексуални действия с Епстийн между 2001 и 2004 г. в резиденцията му в Палм Бийч.[123][124] Максуел не се признава за виновна по допълнителните обвинения; тя се сблъсква с шест обвинения, които включват сексуален трафик на малолетни и заговор за сексуален трафик, в допълнение към две обвинения за лъжесвидетелстване.[125]

Адвокатите на Максуел редовно протестират срещу условията на нейното задържане, което включва държане будна от светлина, светваща в очите ѝ на всеки петнадесет минути, за да предотвратят шансовете ѝ да се самоубие, и липсата на маска за сън. Единият, Дейвид Маркъс, протестира: „Няма доказателства, че тя е склонна към самоубийство. Те го правят, защото Джефри Епстийн умря в техния затвор“, и че „Тя не е Джефри Епстийн, това не е правилно“.[126]

Съдебно дело за сексуален трафик

[редактиране | редактиране на кода]

През април 2021 г. американският окръжен съдия Алисън Нейтън постановява, че Максуел ще бъде изправена пред два отделни процеса, един за обвинения в трафик на сексуални услуги и друг за лъжесвидетелстване.[127] Нейтън отлага първия процес за 29 ноември 2021 г., след като адвокатите на защитата на Максуел успешно аргументират, че новите обвинения, добавени през март 2021 г., не им дават достатъчно време да се подготвят за процеса.[128] Максуел се явява в съда на 15 ноември 2021 г.[129] Делото започва на 29 ноември с встъпителни думи.[128]Избрани са дванадесет съдебни заседатели плюс шестима заместници от група от четиридесет до шестдесет души.[130]

Професорът по психология Елизабет Лофтъс е призована като вещо лице на защитата и дава показания относно синдрома на фалшивата памет.[131] Максуел избира да не свидетелства.[132] Говорител на семейството на Максуел преди това казва, че тя е твърде крехка, за да свидетелства.

В началото на декември 2021 г. Туитър цензурира „@TrackerTrial“ – акаунт, наблюдаващ процеса на Максуел. Акаунтът е на две седмици и има 525 хил. последователи преди спирането му.[133][134][135][136]

На 28 декември, когато съдебните заседатели приключват своя четвърти пълен ден на разисквания, съдия Нейтън казва, че се опасява, че съдебните заседатели и участниците в процеса може да се заразят с COVID-19 и да бъдат принудени да бъдат поставени под карантина, което повишава възможността за отмяна на процеса. По-късно тя казва, че е удължила работното време на съдебните заседатели до 18:00 часа и също така ще накара разискванията да продължат през празничния уикенд, докато журито стигне до решение.[137][138]

Присъда

[редактиране | редактиране на кода]

На 29 декември 2021 г. Максуел е призната за виновна и осъдена от съдебните заседатели във Федералния съд на САЩ по пет обвинения, свързани с трафик на сексуални услуги, които предвиждат потенциална присъда лишаване от свобода до 65 години лишаване от свобода: едно за сексуален трафик на непълнолетно лице (максимум 40 г.), едно за транспортиране на непълнолетно лице с намерение да участва в престъпна сексуална дейност (10 г.) и три за заговор за извършване на сигурни престъпления (общо 15 г.).[139]

Максуел е оправдана по обвинението за склоняване на непълнолетно лице да пътува с цел извършване на незаконни сексуални действия.[11][12][13] Семейството на Максуел казва, че процесът на обжалване е започнал.[140][141]

Единственият свидетел, който използва истинското си име по време на показанията си, Ани Фармър, говори след процеса, казвайки: „Надявам се, че тази присъда носи утеха на всички, които се нуждаят от нея... Дори тези с голяма власт и привилегии ще бъдат държани отговорни, когато сексуално малтретират и експлоатират младите."[142]

Поискано е преразглеждане на основание, че съдебният заседател не е разкрил по време на подбора на журито, че е бил сексуално малтретиран като дете. Той е споделил разказа за тази злоупотреба с други съдебни заседатели по време на производството.[143][144] На 1 април 2022 г. съдията установява, че пропускът на съдебния заседател да разкрие малтретирането му като дете не налага нов процес и отхвърля искането на Максуел за отмяна на присъдата.[145]

На 28 юни 2022 г. Максуел е осъдена на 20 години затвор.[146] Прокурорите искат присъда от най-малко 30 години.[147] Тя се оплаква от заплахи, идващи от служители на затвора в дните преди произнасянето на присъдата, но не дава подробности за естеството на заплахите. Въпреки че е поставена под наблюдение за самоубийство на 24 юни,[148][149] тя казва на психиатричния екип, че не е склонна към самоубийство. Свързаното искане на нейните адвокати за отлагане на присъдата е отхвърлено.[150] Тя обжалва присъдата на 7 юли.[151] През август 2022 г. нейните бивши адвокати съдят Максуел, твърдейки, че не е платила 878 хил. долара юридически такси.[152]

Процес за лъжесвидетелстване

[редактиране | редактиране на кода]

Максуел е изправена пред втори наказателен процес за лъжесвидетелстване по две обвинения, че е излъгала под клетва по време на гражданско дело през 2015 г. за малтретирането на непълнолетни момичета от страна на Епстийн. Всяко обвинение предвижда максимална присъда от пет години затвор.[14][15][16] Прокурорите казват, че обвиненията за лъжесвидетелстване ще бъдат оттеглени, ако тя бъде осъдена по график.[153] След петиция за нов процес, подадена под печат, прокурорите казват на съдията на 4 февруари, че аргументите на Максуел за повторно разглеждане на делото трябва да бъдат „публично подкрепени“; съдията казва, че причините за засекретеното им представяне трябва да бъдат оповестени публично.[154]

Проект TerraMar

[редактиране | редактиране на кода]

През 2012 г. Максуел основава проекта TerraMar[155] – организация с нестопанска цел, която се застъпва за опазването на океаните. Тя изнася лекция за TerraMar в Тексаския университет в Далас и лекция на TED на TEDx Шарлотсвил през 2014 г.[156] Максуел придружава Стюарт Бек, член на борда на TerraMar от 2013 г., на две срещи на ООН, за да обсъдят проекта.[33]

Проектът TerraMar обявява закриването си на 12 юли 2019 г., по-малко от седмица след като обвиненията в сексуален трафик, повдигнати от федералните прокурори на Ню Йорк срещу Епстийн, стават публични.[8] Свързаната базирана в Обединеното кралство компания Terramar (UK), посочва Максуел като директор.[157] Заявление за закриване на организацията в Обединеното кралство е направено на 4 септември 2019 г., като първото известие в The London Gazette е на 17 септември 2019 г. Компанията Terramar (Обединеното кралство) е обявена за официално прекратена на 3 декември 2019 г.[158]

Личен живот

[редактиране | редактиране на кода]

Поне от 1997 г. Максуел държи резиденция в богатия лондонски квартал Белгрейвия.[159][160] През 2000 г. се мести в градска къща от 650 m2 на East 65th Street, Ню Йорк, на по-малко от 10 пресечки от имението на Джефри Епстий. Къщата е купена за 4,95 милиона щатски долара от анонимно дружество с ограничена отговорност, с адрес, който съвпада с офиса на Дж. Епстийн & Co. Представител на купувача е Дарън Индик, дългогодишният адвокат на Епстийн. През април 2016 г. имотът е продаден за 15 милиона щатски долара. [8]

След нейното лична и професионална връзка с Епстийн Максуел е романтично свързана няколко години с Тед Уейт, основател на Гейтуей Компютърс.[33][161] Тя присъства на сватбата на Челси Клинтън през 2010 г. като гост на Уейт.[33] Максуел помага на Уейт да получи и обнови луксозна яхта, Plan B, и да я използва за пътуване до Франция и Хърватия, преди връзката им да приключи в края на 2010 г.[31] или началото на 2011 г.[23][33]

На 15 август 2019 г. се появяват съобщения, че от 2007 г. Максуел живее в Манчестър бай дъ Сий, Масачузетс, в дома на Скот Дж. Боргерсън, сътрудник на Съвета за международни отношения,[162] който през октомври 2020 г., поради публичността около Максуел, се оттегля като главен изпълнителен директор на Каргометрикс[163] – хедж фонд, основан от него.[164][165] Максуел и Боргерсън са описвани в романтична връзка от няколко години.[31][164] [166] Жителите на града казват, че Максуел се е старала да не привлича внимание, използвала е „Г“ вместо пълното си име и е била забелязана на няколко пъти да разхожда кучето си порода „унгарска визла“ на плажа.[167][168]

Боргерсън и Максуел подават документи в Поземления съд на Масачузетс относно резиденцията на Боргерсън, известна като Фипин Хаус, по време на граждански спор със съседи относно отменени права за достъп до по-голямото имение Шарксмут през 2019 г.[169] Мениджър на съседен имот потвърждава, че Максуел и Боргерсън живеят заедно във въпросния имот.[170] Други казват, че са били виждани многократно да тичат заедно сутрин.[165]

Боргерсън заявява през август 2019 г., че Максуел в момента не живее в дома и че не знае къде е.[164] На 15 август 2019 г. в. „Ню Йорк Поуст“ публикува снимки на Максуел, обядваща в ресторант за бързо хранене в Лос Анджелис, твърдейки: „„Поуст“ откри светската личност да се крие на най-малко вероятното място, което можете да си представите – заведение за бързо хранене в Лос Анджелис".[171] По-късно е доказано, че снимките са направени на среща с приятелката и адвокатката на Максуел Лия Сафиан, която също дава други снимки на в. „Дейли Мейл“.[172][173]

Максуел се премества в отдалечен имот от 154 акра в Брадфорд, Ню Хампшър в края на 2019 г.,[174] където използва като лична охрана бивш британски военен персонал до ареста си през юли 2020 г.[109] По време на повдигането на обвинение срещу нея федералните прокурори заявяват, че Максуел е неомъжена; тя не разкрива самоличността на съпруга си или съответните им финанси.[175] През декември 2020 г. става ясно, че тя се е омъжила за Боргерсън през 2016 г.[176][118]

Вижте също

[редактиране | редактиране на кода]

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ www.bbc.co.uk
  2. ↑ Haines, Joe. Maxwell. London, Futura, 1988. ISBN 0-7088-4303-4. с. 434 и сл.
  3. ↑ а б в Sampson, Annabel. Who is Ghislaine Maxwell, the British socialite at the centre of the Jeffrey Epstein scandal // Tatler. Посетен на 20 юли 2020.
  4. ↑ Jury finds Ghislaine Maxwell guilty on charges tied to Jeffrey Epstein's sex trafficking ring // CBSNews. 30 декември 2021. Посетен на 25 септември 2022.
  5. ↑ Ghislaine Maxwell convicted in Jeffrey Epstein sex abuse case: Live updates // AP NEWS. 30 декември 2021. Посетен на 25 септември 2022. (на английски)
  6. ↑ Bekiempis, Victoria. Ghislaine Maxwell sentenced to 20 years in prison for sex trafficking crimes // The Guardian. 28 юни 2022. Посетен на 25 септември 2022.
  7. ↑ Davis O’Brien, Rebecca; Paul, Deanna (2 July 2020). "Jeffrey Epstein Associate Ghislaine Maxwell Arrested on Federal Charges". The Wall Street Journal. ISSN 0099-9660. Архивирано от оригинала на 2 юли 2020. Посетено на 25 септември 2022.
  8. ↑ а б в г д е ж з и к Twohey, Megan. The 'Lady of the House' Who Was Long Entangled With Jeffrey Epstein // The New York Times. 15 юли 2019. Архивиран от оригинала на 16 юли 2019. Посетен на 15 юли 2019.
  9. ↑ Ghislaine Maxwell, Accused of Providing Girls for Jeffrey Epstein, Arrested in N.H. // New Hampshire Public Radio. 2 юли 2020. Посетен на 25 септември 2022.
  10. ↑ а б Orden, Erica. Ghislaine Maxwell is denied bail as judge says risks of fleeing 'are simply too great' // CNN, 14 юли 2020. Архивиран от оригинала на 23 юли 2020. Посетен на 25 септември 2022.
  11. ↑ а б Hays, Tom. Ghislaine Maxwell convicted in Epstein sex abuse case // Associated Press. 30 декември 2021. Архивиран от оригинала на 30 декември 2021. Посетен на 25 септември 2022.
  12. ↑ а б Cohen, Luc. Ghislaine Maxwell convicted of setting up girls for Epstein sex abuse // Reuters. 30 декември 2021. Архивиран от оригинала на 30 December 2021. Посетен на 25 септември 2022.
  13. ↑ а б del Valle, Lauren. Jury finds Ghislaine Maxwell sex trafficked a minor for Jeffrey Epstein, guilty on five of six counts // CNN US. 30 декември 2021. Архивиран от оригинала на 30 декември 2021. Посетен на 25 септември 2022.
  14. ↑ а б Hurtado, Patricia. Ghislaine Maxwell Now Faces Another Criminal Trial for Perjury // Bloomberg News. 30 декември 2021. Посетен на 25 септември 2022.
  15. ↑ а б Ghislaine Maxwell: What next after guilty verdict? // BBC News. 31 декември 2021. Посетен на 25 септември 2022.
  16. ↑ а б Cohen, Luc. Explainer: What happens after Ghislaine Maxwell's guilty verdict? // Reuters. 30 декември 2021. Посетен на 25 септември 2022.
  17. ↑ а б Betty Maxwell Obituary // 8 август 2013. Посетен на 25 септември 2022.
  18. ↑ Maxwell, Elisabeth. A Mind of My Own: My Life with Robert Maxwell. New York, NY, HarperCollins Publishers, 1994. ISBN 0060171049. с. 307. Посетено на 25 септември 2022
  19. ↑ McFerran, Ann. Relative Values: Elisabeth Maxwell, the widow of Robert Maxwell, and their daughter Isabel // The Sunday Times. 11 април 2004. Архивиран от оригинала на 19 декември 2019. Посетен на 25 септември 2022.
  20. ↑ а б Ffrench, Andrew. Before meeting Jeffrey Epstein, Ghislaine Maxwell was an Oxford United director // Oxford Mail. 3 август 2020. Посетен на 25 септември 2022. (на английски)
  21. ↑ Kelly, Jon. Who is Ghislaine Maxwell? The story of her downfall // BBC News. 28 юни 2021. Посетен на 25 септември 2022.
  22. ↑ а б Davies, Caroline. Court papers put daughter of Robert Maxwell at centre of 'sex slave' claims // The Guardian. 4 януари 2015. Архивиран от оригинала на 19 юли 2019. Посетен на 25 септември 2022.
  23. ↑ а б в г д е ж Schneier, Matthew. Ghislaine Maxwell, The Socialite on Jeffrey Epstein's Arm // New York (magazine). 15 юли 2019. Посетен на 25 септември 2022.
  24. ↑ а б в г Bower, Tom. Ghislaine Maxwell, daughter of Robert Maxwell, fell under the spell of rich and domineering men // The Times. 12 август 2019. Архивиран от оригинала на 12 август 2019. Посетен на 25 септември 2022.
  25. ↑ Cranley, Ellen. What to know about British socialite Ghislaine Maxwell, Jeffrey Epstein's alleged madam // Insider. 3 юли 2019. Архивиран от оригинала на 31 декември 2021. Посетен на 25 септември 2022.
  26. ↑ Field, Ophelia. Kitten Club: Friends who Imagined a Nation. Harper Press, 2009. с. 379.
  27. ↑ Profile of Ghislaine Maxwell // Walker's Research. Посетен на 25 септември 2022.
  28. ↑ Crabtree, David. A history of Oxford United Football Club // oufc.co.uk. Архивиран от оригинала на 16 октомври 2011.
  29. ↑ Whitworth, Damian. The socialite and the Epstein scandal: Ghislaine Maxwell's life and times // The Times. 13 август 2019. Архивиран от оригинала на 20 декември 2019. Посетен на 25 септември 2022.
  30. ↑ а б в Bower, Tom. Out from Cap'n Bob's shadow and into a web of sex and royals // The Sunday Times. London, 11 януари 2015. Архивиран от оригинала на 18 юли 2019. Посетен на 25 септември 2022.
  31. ↑ а б в Bernstein, Jacob. Whatever Happened to Ghislaine Maxwell's Plan to Save the Oceans? // The New York Times. 14 август 2019. Архивиран от оригинала на 29 август 2019. Посетен на 25 септември 2022.
  32. ↑ Bernstein, Jacob (14 August 2019). "Whatever Happened to Ghislaine Maxwell's Plan to Save the Oceans?". The New York Times. Архивирано от оригинала на 29 август 2019. Посетено на 28 август 2019.
  33. ↑ а б в г д Schreckinger, Ben. Meet the woman who ties Jeffrey Epstein to Trump and the Clintons // Politico. 21 юли 2019. Архивиран от оригинала на 21 юли 2019. Посетен на 25 септември 2022.
  34. ↑ Fry, Naomi. The Gall of Ghislaine Maxwell // The New Yorker. 16 август 2019. Архивиран от оригинала на 17 август 2019. Посетен на 16 август 2019.
  35. ↑ Bower, Tom. Ghislaine Maxwell, daughter of Robert Maxwell, fell under the spell of rich and domineering men // The Times. 12 август 2019. Архивиран от оригинала на 12 август 2019. Посетен на 25 септември 2022.
  36. ↑ "Family Misfortunes", 21 януари 1996, The Observer, с. 14
  37. ↑ Biedermann, Florence. The Maxwells: Scandal, conspiracy and more than a few days in court // Time of Israel. 4 юли 2020. Посетен на 25 септември 2022.
  38. ↑ Diehl, Jackson. Israel Gives Maxwell Farewell Fit For Hero // The Washington Post. 11 ноември 1991. Архивиран от оригинала на 23 July 2020. Посетен на 25 септември 2022.
  39. ↑ Lawson, Mark. Shot in the dark? // The Guardian. London, England, 20 февруари 1997.
  40. ↑ "Soundbites", The Observer, 23 February 1997
  41. ↑ Bowcott, Owen. Ghislaine Maxwell: Press baron's daughter and Epstein's former lover // The Guardian. 25 септември 2022. Архивиран от оригинала на 12 януари 2015. Посетен на 11 януари 2014.
  42. ↑ The Pensioners' Tale // BBC News. 29 март 2001. Посетен на 25 септември 2022.
  43. ↑ MacAskill, Ewan. Maxwell's Sons Arrested on Fraud, Theft Charges // The Washington Post. 19 юни 1992. Архивиран от оригинала на 29 януари 2020. Посетен на 25 септември 2022.
  44. ↑ The way is still clear for a tyrant and a fraud // The Independent. 20 януари 1996. Посетен на 25 септември 2022. (на английски)
  45. ↑ Brown, David. 'Madam' Maxwell linked to film stars and top politicians // The Times. 6 януари 2015. Архивиран от оригинала на 25 август 2019. Посетен на 25 септември 2022.
  46. ↑ Alexander, Mick Brown and Harriet. The rise and fall of socialite Ghislaine Maxwell, Jeffrey Epstein's 'best friend' // The Sydney Morning Herald. 31 януари 2020. Посетен на 25 септември 2022. (на английски)
  47. ↑ Davison, John. All right for some; Maxwell family // The Sunday Times. 7 юни 1992. с. 11.
  48. ↑ а б Arnold, Amanda (12 юли 2019). "Everything We Know About Ghislaine Maxwell, Jeffrey Epstein's Alleged Madam". New York. Архивирано от оригинала на 12 юли 2019. Посетено на 12 юли 2019.
  49. ↑ а б Helderman, Rosalind S. Before President Trump wished Ghislaine Maxwell 'well,' they had mingled for years in the same gilded circles // Washington Post. 31 юли 2020. Архивиран от оригинала на 31 юли 2020. Посетен на 25 септември 2022.
  50. ↑ Jeffrey Epstein obituary // The Times. 10 август 2019. Архивиран от оригинала на 10 август 2019. Посетен на 25 септември 2022.
  51. ↑ а б Ghislaine Maxwell: profile // The Daily Telegraph. 7 март 2011. Архивиран от оригинала на 11 януари 2015. Посетен на 25 септември 2022.
  52. ↑ а б в Hong, Nicole. Following Epstein's Arrest, Spotlight Shifts to Financier's Longtime Associate // The Wall Street Journal. 11 юли 2019. Посетен на 25 септември 2022.
  53. ↑ Abrams, Margaret. Who is Ghislaine Maxwell? The life of Jeffrey Epstein's former socialite girlfriend and alleged 'madam' // 2 юли 2020. Посетен на 25 септември 2022.
  54. ↑ Ward, Vicky (27 юни 2011). "The Talented Mr. Epstein". Vanity Fair (публикувано 1 март 2003). Архивирано от оригнала на 12 юни 2015. Посетено на 25 септември 2022.
  55. ↑ Forgey, Quint. Trump doubles down on well-wishes for alleged sex trafficker Ghislaine Maxwell // Politico. 4 август 2020. Посетен на 25 септември 2022. (на английски)
  56. ↑ Ross, Martha. Prince Andrew and Ghislaine Maxwell are still chums and still talk, reports say // The Mercury News. 31 декември 2019. Посетен на 25 септември 2022. (на американски английски)
  57. ↑ Wells, Matt. New role for Andrew in doubt after royal fiasco // The Guardian. London, England, 10 април 2001. Посетен на 25 септември 2022.
  58. ↑ а б Rayner, Gordon. Prince Andrew 'categorically denies' claims he sexually abused teenager // The Daily Telegraph. 2 януари 2015. Архивиран от оригинала на 2 януари 2015. Посетен на 25 септември 2022.
  59. ↑ Patterson, James. Filthy Rich. New York, Little Brown and Company, 2016. ISBN 978-0-316-27405-0. с. 216, 221.
  60. ↑ Prince Andrew Newsnight interview: Transcript in full // BBC News. 17 ноември 2019. Архивиран от оригинала на 21 ноември 2019. Посетен на 25 септември 2022.
  61. ↑ Hurtado, Patricia. Mystery of Ghislaine Maxwell's Wealth Hangs Over Case // Посетен на 25 септември 2022.
  62. ↑ Shubber, Kadhim. Epstein scandal's pressing issue: the role of Ghislaine Maxwell // Financial Times. 16 август 2019. Архивиран от оригинала на 2 декември 2019. Посетен на 25 септември 2022.
  63. ↑ Brown, Julie K. Even from jail, sex abuser manipulated the system. His victims were kept in the dark // The Miami Herald. 28 ноември 2018. Архивиран от оригинала на 1 декември 2018. Посетен на 25 септември 2022.
  64. ↑ Statement on Behalf of Ghislaine Maxwell // 10 март 2011. Посетено на 25 септември 2022
  65. ↑ Russell, John. Billionaire's Alleged Sex Slave Settles Libel Case // 25 май 2017. Архивиран от оригинала на 7 март 2019. Посетен на 25 септември 2022.
  66. ↑ Brown, Julie K. Alan Dershowitz suggests curbing press access to hearing on Jeffrey Epstein sex abuse // The Miami Herald. 1 март 2019. Архивиран от оригинала на 2 март 2019. Посетен на 1 март 2019.
  67. ↑ Brown, Julie K. With Jeffrey Epstein locked up, these are nervous times for his friends, enablers // 7 юли 2019. Посетен на 19 юли 2019.
  68. ↑ Dickson, EJ (9 July 2019). "Who Is British Socialite Ghislaine Maxwell, Jeffrey Epstein's Longtime Partner?". Rolling Stone. Архивирано от оригинала на 19 юли 2019. Посетено на 25 септември 2022.
  69. ↑ Ellison, Sarah. Epstein accuser holds Victoria's Secret billionaire responsible, as he keeps his distance // The Washington Post. 5 октомври 2019. Архивиран от оригинала на 31 януари 2020. Посетен на 25 септември 2022.
  70. ↑ Brown, Julie K. New Jeffrey Epstein Accuser Goes Public: Defamation Lawsuit Targets Dershowitz // The Miami Herald. 16 април 2019. Архивиран от оригинала на 17 април 2019. Посетен на 17 април 2019.
  71. ↑ а б Saner, Emine. 'She was so dangerous': where in the world is the notorious Ghislaine Maxwell? // The Guardian. 12 декември 2019. Архивиран от оригинала на 14 декември 2019. Посетен на 25 септември 2022.
  72. ↑ Hill, James. Jeffrey Epstein survivor paints portraits of other survivors: 'Each one of those should have never happened' // ABC News, 9 януари 2020. Архивиран от оригинала на 8 февруари 2020. Посетен на 25 септември 2022.
  73. ↑ Corbett, Rachel. Jeffrey Epstein's Latest Accuser Is an Artist Who Claims the Billionaire Sex Offender Lured Her in With Promises to Help Her Career // Artnet News, 9 юли 2019. Архивиран от оригинала на 21 юли 2019. Посетен на 25 септември 2022.
  74. ↑ Baker, Mike. The Sisters Who First Tried to Take Down Jeffrey Epstein // The New York Times. 26 август 2019. Архивиран от оригинала на 4 февруари 2020. Посетен на 25 септември 2022.
  75. ↑ Jeffrey Epstein accuser Maria Farmer says Ghislaine Maxwell threatened her life, FBI 'failed' her // CBS News, 19 ноември 2019. Архивиран от оригинала на 20 ноември 2019. Посетен на 25 септември 2022.
  76. ↑ Ingber, Sasha. Jeffrey Epstein Accuser Sues His Estate, Staff Over Alleged Sexual Assaults // NPR, 14 август 2019. Архивиран от оригинала на 20 август 2019. Посетен на 25 септември 2022.
  77. ↑ Stempel, Jonathan. Jeffrey Epstein accuser expands lawsuit against estate, alleged enablers // Reuters. 8 октомври 2019. Архивиран от оригинала на 25 януари 2020. Посетен на 25 септември 2022.
  78. ↑ New lawsuits detail how Jeffrey Epstein allegedly lured victims // CBS News, 20 август 2019. Архивиран от оригинала на 27 август 2019. Посетен на 25 септември 2022.
  79. ↑ Pavia, Will. Ghislaine Maxwell accused in new Jeffrey Epstein lawsuit // The Times. 22 август 2019. Архивиран от оригинала на 30 август 2019. Посетен на 25 септември 2022.
  80. ↑ Ovalle, David (20 August 2019). "Jeffrey Epstein lawsuits offer sordid details, including sex while on work release". The Miami Herald. Архивирано от оригинала на 31 август 2019. Посетено на 30 август 2019.
  81. ↑ McKinley, Jesse. Why These 5 Accusers of Jeffrey Epstein Want More Than Money // The New York Times. 17 ноември 2019. Архивиран от оригинала на 25 януари 2020. Посетен на 25 септември 2022.
  82. ↑ а б в г д е ж Hill, James. Victims allege Ghislaine Maxwell is purposefully evading justice system // ABC News, 30 януари 2020. Посетен на 25 септември 2022.
  83. ↑ а б Hill, James. Ghislaine Maxwell attorneys call federal indictment against her 'meritless' // ABC News, 14 юли 2020. Посетен на 25 септември 2022.
  84. ↑ а б в Goldstein, Matthew. Jeffrey Epstein's Ex, Ghislaine Maxwell, Sues His Estate for Legal Fees // The New York Times. 18 март 2020. Архивиран от оригинала на 19 март 2020. Посетен на 25 септември 2022.
  85. ↑ а б в Ghislaine Maxwell sues Jeffrey Epstein's estate over legal fees // BBC News, 19 март 2020. Архивиран от оригинала на 19 март 2020. Посетен на 25 септември 2022.
  86. ↑ Hall, Kevin G. Ghislaine Maxwell says she was Epstein's employee not his madam. She wants part of his estate // The Miami Herald. 18 март 2020. Архивиран от оригинала на 2 април 2020. Посетен на 25 септември 2022.
  87. ↑ Shimel, Judi. Epstein Associate Ghislaine Maxwell Sues Estate // St. Thomas Source, 27 март 2020. Посетен на 25 септември 2022.
  88. ↑ Brown, Julie K. (30 March 2021). "A lawsuit names Jeffrey Epstein, Maxwell and alleges actions sinister even by his standards". The Miami Herald. Архивирано от оригинала на 17 август 2021. Посетено на 15 май 2021.
  89. ↑ Naham, Matt. In Major Development, Court Orders Unsealing of Docs Related to Alleged Epstein Sex Trafficking Ring // Law and Crime. 3 юли 2019. Архивиран от оригинала на 25 юли 2019. Посетен на 25 септември 2022.
  90. ↑ Brown, Julie K. (6 July 2019). "Jeffrey Epstein arrested on sex trafficking charges". The Miami Herald. Архивирано от оригинала на 7 юли 2019. Посетено на 7 юли 2019.
  91. ↑ Larson, Erik. Jeffrey Epstein's Socialite Pal Ghislaine Maxwell Asks Court to Keep Files Sealed // Bloomberg L.P., 18 юли 2019. Архивиран от оригинала на 19 юли 2019. Посетен на 25 септември 2022.
  92. ↑ Sherman, Gabriel. Powerful Men, Disturbing New Details in Unsealed Epstein Documents // Vanity Fair. 9 август 2019. Архивиран от оригинала на 10 август 2019. Посетен на 25 септември 2022.
  93. ↑ Rashbaum, William K. Jeffrey Epstein Dead in Suicide at Manhattan Jail, Officials Say // 10 август 2019. Посетен на 25 септември 2022.
  94. ↑ Zapotosky, Matt. Jeffrey Epstein dead after apparent suicide in New York jail // The Washington Post. 11 август 2019. Архивиран от оригинала на 11 август 2019. Посетен на 25 септември 2022.
  95. ↑ а б Kalmbacher, Colin. Ghislaine Maxwell Argues It Would Be Too 'Difficult' to Release Full Epstein Files // Law and Crime. 12 декември 2019. Архивиран от оригинала на 31 декември 2019. Посетен на 25 септември 2022.
  96. ↑ а б Hosenball, Mark. Exclusive: FBI investigating British socialite and others who 'facilitated' Epstein // Reuters. 27 декември 2019. Архивиран от оригинала на 3 януари 2020. Посетен на 25 септември 2022.
  97. ↑ Chappell, Bill. Judge Releases Trove Of Sealed Records Related To Lawsuit Against Ghislaine Maxwell // NPR, 31 юли 2020. Посетен на 25 септември 2022.
  98. ↑ а б EXHIBIT C. Epstein vs. Edwards Undisputed Statement of Facts // docplayer.net. Посетен на 25 септември 2022. Exhibit CC. "Maxwell, however, contrived to avoid the deposition. On June 29, 2010, one day before Edwards was to fly to NY to take Maxwell's deposition, her attorney informed Edwards that Maxwell's mother was deathly ill and Maxwell was consequently flying to England with no intention of returning to the United States. Despite that assertion, Ghislaine Maxwell was in fact in the country on July 31, 2010, as she attended the wedding of Chelsea Clinton"
  99. ↑ а б The High Society That Surrounded Jeffrey Epstein // Intelligencer. 22 юли 2019. Посетен на 25 септември 2022.
  100. ↑ Ransome v. Epstein, 17-cv-616 (JGK) (S.D.N.Y. Jan. 30, 2018) // Casetext. Архивиран от оригинала на 1 февруари 2020. Посетен на 1 February 2020.
  101. ↑ Hill, James. Ghislaine Maxwell, Epstein's alleged recruiter, under investigation in US Virgin Islands // ABC News, 14 юли 2020. Посетен на 25 септември 2022.
  102. ↑ Metcalf, Tom. Ghislaine Maxwell Is Also Under Investigation in U.S. Virgin Islands // Bloomberg, 13 юли 2020. Архивиран от оригинала на 13 юли 2020. Посетен на 25 септември 2022.
  103. ↑ Revealed: How the FBI Tracked Down Ghislaine Maxwell // The Daily Beast. 4 януари 2021. Архивиран от оригинала на 5 януари 2021. Посетен на 25 септември 2022.
  104. ↑ Wolfe, Jan. Who is Ghislaine Maxwell, the Epstein confidant detained by the FBI? // Reuters. 2 юли 2020. Архивиран от оригинала на 3 юли 2020. Посетен на 25 септември 2022.
  105. ↑ Scannell, Kara. Ghislaine Maxwell, Jeffrey Epstein's longtime associate, has been charged with enticement of minors // CNN, 2 юли 2020. Архивиран от оригинала на 3 юли 2020. Посетен на 25 септември 2022.
  106. ↑ Mangan, Dan. Accused Jeffrey Epstein accomplice Ghislaine Maxwell claims possible 'perjury trap' in bid to keep court records sealed // CNBC. Посетен на 25 септември 2022.
  107. ↑ Gerstein, Josh. Jeffrey Epstein associate Ghislaine Maxwell arrested // Politico. 7 февруари 2020. Посетен на 25 септември 2022.
  108. ↑ Seal, Mark. "Ghislaine, Is That You?": Inside Ghislaine Maxwell's Life on the Lam // 3 юли 2020. Посетен на 25 септември 2022.
  109. ↑ а б Jacobs, Shayna. Ghislaine Maxwell had ex-British military as security at New Hampshire estate, prosecutors say // The Washington Post. 13 юли 2020. Архивиран от оригинала на 13 юли 2020. Посетен на 25 септември 2022.
  110. ↑ Hals, Tom. 'Crushing experience' awaits Ghislaine Maxwell at troubled jail // Reuters. 6 юли 2020. Архивиран от оригинала на 15 юли 2020. Посетен на 25 септември 2022.
  111. ↑ а б Jacobs, Shayna. Ghislaine Maxwell's siblings willing to endorse US$5 million bond, lawyer says // The Washington Post. 10 юли 2020. Архивиран от оригинала на 15 юли 2020. Посетен на 25 септември 2022.
  112. ↑ а б Neuminster, Larry. Maxwell denied bail on Epstein-related sex abuse charges // Associated Press. 15 юли 2020. Архивиран от оригинала на 15 юли 2020. Посетен на 25 септември 2022.
  113. ↑ Togoh, Isabel. Ghislaine Maxwell's US$5 Million Bail Application Could Be Blocked Because Of Her French Passport // Forbes. 14 юли 2020. Посетен на 25 септември 2022.
  114. ↑ Mangan, Dan. Alleged Jeffrey Epstein sex crime accomplice Ghislaine Maxwell tried to flee from FBI agents before arrest, prosecutors reveal // CNBC, 13 юли 2020. Посетен на 25 септември 2022.
  115. ↑ O’Brien, Rebecca Davis. Ghislaine Maxwell Pleads Not Guilty, Is Denied Bail in Case Tied to Jeffrey Epstein // The Wall Street Journal. 14 юли 2020. Архивиран от оригинала на 16 юли 2020. Посетен на 25 септември 2022.
  116. ↑ Ghislaine Maxwell denied bail in Epstein sex trafficking case // BBC News, 14 юли 2020. Архивиран от оригинала на 14 юли 2020. Посетен на 25 септември 2022.
  117. ↑ Bekiempis, Victoria. Ghislaine Maxwell pleads not guilty in trafficking case // The Guardian. 14 юли 2020. Архивиран от оригинала на 3 юни 2021. Посетен на 25 септември 2022.
  118. ↑ а б в Ensor, Josie. Ghislaine Maxwell was in process of divorcing husband, prosecution claims as it slams fresh bail bid // 19 декември 2020. Посетен на 25 септември 2022.
  119. ↑ Bekiempis, Victoria. Ghislaine Maxwell's latest request for bail denied by US federal judge // The Guardian. 28 декември 2020. Архивиран от оригинала на 29 декември 2020. Посетен на 25 септември 2022.
  120. ↑ Bekiempis, Victoria. Ghislaine Maxwell court hearing disrupted by apparent QAnon followers // The Guardian. 19 януари 2021. Архивиран от оригинала на 20 януари 2021. Посетен на 25 септември 2022.
  121. ↑ Pavia, Will. QAnon disrupts Ghislaine Maxwell case // The Times. New York, 20 януари 2021. Архивиран от оригинала на 21 януари 2021. Посетен на 25 септември 2022.
  122. ↑ Jacobs, Shayna. Ghislaine Maxwell says grand jury that indicted her was too White, seeks dismissal of sex abuse case // The Washington Post. 26 януари 2021. Архивиран от оригинала на 27 януари 2021. Посетен на 25 септември 2022.
  123. ↑ Stempl, Jonathan. Ghislaine Maxwell faces new charges as US expands sex crime case // Reuters. 29 март 2021. Посетен на 25 септември 2022.
  124. ↑ Diaz, Jaclyn. Prosecutors Add Sex Trafficking Charges Against Ghislaine Maxwell // NPR. 30 март 2021. Посетен на 25 септември 2022.
  125. ↑ Maxwell makes first US court appearance // BBC News, 23 април 2021. Посетен на 25 септември 2022.
  126. ↑ Neumeister, Larry. Ghislaine Maxwell's sleep loss in jail concerns judges // ABC News. 26 април 2021. Посетен на 25 септември 2022.
  127. ↑ Company, Tampa Publishing. Ghislaine Maxwell's bid to dismiss sex trafficking, perjury charges rejected // 18 април 2021. Посетен на 25 септември 2022.
  128. ↑ а б Judge sets November for start of Ghislaine Maxwell's trial // ABC News, 11 май 2021. Посетен на 25 септември 2022.
  129. ↑ Bekiempis, Victoria. Ghislaine Maxwell appears relaxed in pre-trial court appearance // The Guardian. 15 ноември 2021. Посетен на 25 септември 2022.
  130. ↑ Neumeister, Larry. Maxwell, Epstein were 'partners in crime,' prosecutor says // AP News. 30 ноември 2021. Посетен на 25 септември 2022.
  131. ↑ Jury in Ghislaine Maxwell trial asks to review expert testimony // Al Jazeera. 29 декември 2021. Посетен на 25 септември 2022. (на английски)
  132. ↑ Sheets, Megan. Ghislaine Maxwell tells court she will not testify as defence rests // The Independent. 17 декември 2021. Посетен на 25 септември 2022. (на английски)
  133. ↑ An Interview with the Ghislaine Maxwell Trial Tracker – The Now Suspended Twitter Account that had over 500k followers // South Florida Theater Magazine. 3 януари 2022. Посетен на 25 септември 2022.
  134. ↑ 'Tracker Trial' Twitter Account Providing Ghislaine Maxwell Trial Updates Suspended // Heavy. 9 декември 2021. Посетен на 25 септември 2022.
  135. ↑ Krystal and Saagar: Twitter Censors Nancy Pelosi Portfolio Tracker, Ghislaine Maxwell Trial Tracker // Real Clear Politics. 10 декември 2021. Посетен на 25 септември 2022.
  136. ↑ Twitter suspends account providing Ghislaine Maxwell trial updates // Fox. 8 декември 2021. Посетен на 25 септември 2022.
  137. ↑ Weiser, Benjamin. Fearing Mistrial Because of Virus, Maxwell Judge Extends Jury's Hours // New York Times. декември 2021. Посетен на 25 септември 2022.
  138. ↑ Bekiempis, Victoria. Ghislaine Maxwell: jury weighs charges as judge warns Covid could derail trial // The Guardian. 28 декември 2021. Посетен на 25 септември 2022.
  139. ↑ Weiser, Benjamin. Ghislaine Maxwell Is Found Guilty of Aiding in Epstein's Sex Abuse // The New York Times. 29 декември 2021. Посетен на 25 септември 2022.
  140. ↑ Ghislaine Maxwell's family begin appeal process after sex abuse verdict // The Irish Times. 31 декември 2021. Архивиран от оригинала на 30 декември 2021. Посетен на 25 септември 2022.
  141. ↑ Ghislaine Maxwell's family launch appeal after sex abuse verdict // The Independent. 30 декември 2021. Посетен на 25 септември 2022.
  142. ↑ Ghislaine Maxwell: Survivors speak of relief after guilty verdict // BBC News. 30 декември 2021. Посетен на 25 септември 2022.
  143. ↑ Victoria Bekiempis, Maxwell juror says he was distracted during jury selection but 'I did not lie', The Guardian, 8 март 2022. Посетено на 25 септември 2022
  144. ↑ Bekiempis, Victoria. Ghislaine Maxwell's legal team files request for retrial over juror's revelation // The Guardian. 20 януари 2022. Посетен на 25 септември 2022.
  145. ↑ "Juror’s Error Did Not Affect Ghislaine Maxwell Verdict, Judge Rules". Посетено на 25 септември 2022
  146. ↑ Ghislaine Maxwell sentenced to 20 years in prison // AP NEWS. 29 юни 2022. Посетен на 25 септември 2022. (на английски)
  147. ↑ Cohen, Luc. Ghislaine Maxwell sentenced to 20 years for 'horrific' sex trafficking // Reuters. 29 юни 2022. Посетен на 25 септември 2022.
  148. ↑ Winter, Tom. Ghislaine Maxwell on Suicide Watch Ahead of NY Sex Trafficking Sentencing: Docs // NBC New York. 27 юни 2022. с. 1. Посетен на 25 септември 2022.
  149. ↑ Moghe, Sonia. Ghislaine Maxwell is on suicide watch but isn't suicidal, may need to postpone sentencing, lawyer says // CNN. 26 юни 2022. с. 1. Посетен на 25 септември 2022.
  150. ↑ Ghislaine Maxwell reported jail staff threatened her safety, prompting suicide watch // 26 юни 2022. Посетен на 25 септември 2022.
  151. ↑ Ghislaine Maxwell appeals against sex trafficking conviction // The Guardian. 7 юли 2022. Посетен на 25 септември 2022.
  152. ↑ Law firm sues Ghislaine Maxwell, saying it's owed $878,000 for defense // 25 август 2022. Посетен на 25 септември 2022.
  153. ↑ Ghislaine Maxwell to be sentenced in New York in late June // The Guardian. 15 януари 2022. Посетен на 25 септември 2022.
  154. ↑ Bekiempis, Victoria. Ghislaine Maxwell retrial arguments must be public, prosecutors tell judge // The Guardian News. 5 февруари 2022. с. 1. Посетен на 25 септември 2022.
  155. ↑ TerraMar Project launches to celebrate and protect the world's oceans // Mother Nature Network. 15 август 2019. Посетен на 25 септември 2022.
  156. ↑ Cain, Áine. Ghislaine Maxwell abruptly torpedoed her oceanic non-profit in the wake of the scandal surrounding her associate Jeffrey Epstein // Business Insider, 18 юли 2019. Посетен на 25 септември 2022.
  157. ↑ Terramar (UK) // Companies House. Посетен на 25 септември 2022.
  158. ↑ TERRAMAR (UK) Filing History // Companies House. Посетен на 25 септември 2022.
  159. ↑ Briquelet, Kate. Jeffrey Epstein's 'Madam' Ghislaine Maxwell Spotted at In-N-Out Burger // The Daily Beast. 15 август 2019. Архивиран от оригинала на 15 август 2019. Посетен на 25 септември 2022.
  160. ↑ Ma, Alexandra. We visited alleged Epstein 'madam' Ghislaine Maxwell's upscale house in London's Belgravia, where the superrich live, and got a taste of her lifestyle before she disappeared // Business Insider, 22 август 2019. Посетен на 25 септември 2022.
  161. ↑ Whitworth, Damian. Ghislaine Maxwell: 'A modern day geisha girl of the capitalist world' // The Times. 8 март 2011. Архивиран от оригинала на 2 септември 2019. Посетен на 25 септември 2022.
  162. ↑ "How Did Scott Borgerson Get Mixed Up With Ghislaine Maxwell?" by Jacob Bernstein, The New York Times, A11 август 2020. Посетено на 25 септември 2022
  163. ↑ Briquelet, Kate. Ghislaine Maxwell's Boyfriend Resigns From His Tech Startup // Daily Beast. 2 октомври 2020. Посетен на 25 септември 2022.
  164. ↑ а б в Schneier, Matthew. Ghislaine Maxwell's Great Escape Didn't Get Her Far // New York (magazine). 19 август 2019. Архивиран от оригинала на 18 август 2019. Посетен на 25 септември 2022.
  165. ↑ а б Ghislaine Maxwell was apparently living at secluded mansion in New England beach town // CBS News, 15 август 2019. Архивиран от оригинала на 18 август 2019. Посетен на 25 септември 2022.
  166. ↑ Beakley, Fred R. CargoMetrics Cracks the Code on Shipping Data // 4 февруари 2016. Посетен на 25 септември 2022.
  167. ↑ Sabur, Rozina. Ghislaine Maxwell's sister spotted packing up bags near home where socialite was rumoured to be staying // The Telegraph. 18 август 2019. Архивиран от оригинала на 28 август 2019. Посетен на 25 септември 2022.
  168. ↑ Barrett, Devlin. Jeffrey Epstein's alleged co-conspirator lived a low-key life in this tony seaside town in New England, neighbors say // Boston.com (Boston Globe Media Partners), 16 август 2019. Архивиран от оригинала на 17 август 2019. Посетен на 28 август 2019.
  169. ↑ Millward, David. Ghislaine Maxwell involved in neighbourly dispute in picturesque Massachusetts town // The Telegraph. 17 юли 2020. Архивиран от оригинала на 18 юли 2020. Посетен на 25 септември 2022.
  170. ↑ Mangan, Dan. Mystery of Ghislaine Maxwell's whereabouts deepens as Jeffrey Epstein accusers eye his alleged madam // CNBC, 15 август 2019. Посетен на 25 септември 2022.
  171. ↑ Sara Nathan. Jeffrey Epstein's gal pal Ghislaine Maxwell spotted at In-N-Out Burger in first photos since his death // New York Post. NYP Holdings Inc., 15 август 2019. Архивиран от оригинала на 7 юли 2020. Посетен на 25 септември 2022.
  172. ↑ Britton, Bianca. Ghislaine Maxwell is the woman at the center of the Jeffrey Epstein scandal. She's not been seen in months // CNN, 8 декември 2019. Архивиран от оригинала на 8 декември 2019. Посетен на 25 септември 2022.
  173. ↑ Pompeo, Joe. The Hunt for Jeffrey Epstein's Alleged Enabler Ghislaine Maxwell // 25 ноември 2019. Посетен на 25 септември 2022.
  174. ↑ Greenberg, Zoe. What was Ghislaine Maxwell doing in a tiny New Hampshire town? // 7 юли 2020. Посетен на 25 септември 2022.
  175. ↑ Hill, James. Ghislaine Maxwell, Epstein's alleged recruiter, pleads not guilty // ABC13 Houston, 15 юли 2020. Посетен на 25 септември 2022.
  176. ↑ Kelly, Guy. Who is Scott Borgerson, Ghislaine Maxwell's 'secret' husband? // The Daily Telegraph. 19 декември 2020. Архивиран от оригинала на 21 декември 2020. Посетен на 25 септември 2022.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Ghislaine Maxwell в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

     Портал „Биографии“         Портал „Биографии“    
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Гилейн_Максуел&oldid=12082298“.