696 г. пр.н.е.
(пренасочване от 696 пр.н.е.)
| << | 7 век пр.н.е. | >> | |||||||
| |||||||||
| 00 | 99 | 98 | 97 | 96 | 95 | 94 | 93 | 92 | 91 |
| 90 | 89 | 88 | 87 | 86 | 85 | 84 | 83 | 82 | 81 |
| 80 | 79 | 78 | 77 | 76 | 75 | 74 | 73 | 72 | 71 |
| 70 | 69 | 68 | 67 | 66 | 65 | 64 | 63 | 62 | 61 |
| 60 | 59 | 58 | 57 | 56 | 55 | 54 | 53 | 52 | 51 |
| 50 | 49 | 48 | 47 | 46 | 45 | 44 | 43 | 42 | 41 |
| 40 | 39 | 38 | 37 | 36 | 35 | 34 | 33 | 32 | 31 |
| 30 | 29 | 28 | 27 | 26 | 25 | 24 | 23 | 22 | 21 |
| 20 | 19 | 18 | 17 | 16 | 15 | 14 | 13 | 12 | 11 |
| 10 | 09 | 08 | 07 | 06 | 05 | 04 | 03 | 02 | 01 |
Събития
[редактиране | редактиране на кода]В Европа
[редактиране | редактиране на кода]- В Древна Гърция се провеждат 21-те Олимпийски игри. Победител в дисциплината бягане на разстояние един стадий става Пантакъл от Атина, който с победата си прекъсва многото последователни победи на състезатели от полуостров Пелопонес.[1]
В Западна Азия
[редактиране | редактиране на кода]В Асирия
[редактиране | редактиране на кода]- Цар на Асирия е Сенахериб (705 – 681 пр.н.е.).[2]
- Вавилон е управляван от Ашур-надин-шуми (700 – 694 пр.н.е).[3]
- Асирийският цар изпраща военна експедиция, която потушава въстание в Киликия. Разбунтувалите се градове Ингира (Анхиала), Тарс и Илубру са превзети, а водачът на въстаниците Кируа откаран с пленената плячка в Ниневия.[4]
В Елам
[редактиране | редактиране на кода]- Цар на Еламитското царство е Халушу-Иншушинак II (699 – 693 пр.н.е.).[2]
Във Фригия
[редактиране | редактиране на кода]- През 696/5 г. пр.н.е. кимерийците, които са постигнали големи успехи в Мала Азия с превземането на Кападокия и гръцкия град на Черно море Синопе, нахлуват във Фригия и започват завоеванието на царството на Мидас, което завършва успешно към 680 пр.н.е.[5]
- 696/5 г. пр.н.е. са вероятни години, в които Мидас се самоубива, а Гордион е разрушен поради успешното кимерийско нашествие. Според Евсебий, в Хроникa, царят е принуден да пие кръв от бик, за да си отнеме живота.[6] Друга година посочвана от съвременни изследователи е 676 пр.н.е.[7]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Jonathan M. Hall. „Hellenicity: Between Ethnicity and Culture“. University of Chicago Press, 2002. стр. 160.
- ↑ а б Sigfried J. de Laet, Ahmad Hasan Dani. „History of Humanity: From the third millennium to the seventh century B.C.“. UNESCO, 1994. стр. 590.
- ↑ H. W. F. Saggs. „Babylonians“, University of California Press, 2000. стр. 157
- ↑ „The Cambridge Ancient History Volume III, Part 02, The Assyrian and Babylonian Empires and other States of the Near East, from the Eighth to the Sixth Centuries B.C.“, Cambridge University Press, 1991. стр. 112
- ↑ „The Cambridge Ancient History Volume III, Part 02, The Assyrian and Babylonian Empires and other States of the Near East, from the Eighth to the Sixth Centuries B.C.“, Cambridge University Press, 1991. стр. 559
- ↑ „The Cambridge Ancient History Volume III, Part 02, The Assyrian and Babylonian Empires and other States of the Near East, from the Eighth to the Sixth Centuries B.C.“, Cambridge University Press, 1991. стр. 624
- ↑ C. Brian Rose, Gareth Darbyshire. „The New Chronology of Iron Age Gordion“, University of Pennsylvania Press, 2012. стр. 51