664 г. пр.н.е.
Облик
<< | 7 век пр.н.е. | >> | |||||||
00 | 99 | 98 | 97 | 96 | 95 | 94 | 93 | 92 | 91 |
90 | 89 | 88 | 87 | 86 | 85 | 84 | 83 | 82 | 81 |
80 | 79 | 78 | 77 | 76 | 75 | 74 | 73 | 72 | 71 |
70 | 69 | 68 | 67 | 66 | 65 | 64 | 63 | 62 | 61 |
60 | 59 | 58 | 57 | 56 | 55 | 54 | 53 | 52 | 51 |
50 | 49 | 48 | 47 | 46 | 45 | 44 | 43 | 42 | 41 |
40 | 39 | 38 | 37 | 36 | 35 | 34 | 33 | 32 | 31 |
30 | 29 | 28 | 27 | 26 | 25 | 24 | 23 | 22 | 21 |
20 | 19 | 18 | 17 | 16 | 15 | 14 | 13 | 12 | 11 |
10 | 09 | 08 | 07 | 06 | 05 | 04 | 03 | 02 | 01 |
Събития
[редактиране | редактиране на кода]В Азия
[редактиране | редактиране на кода]В Асирия
[редактиране | редактиране на кода]- Цар на Асирия е Ашурбанипал (669/8 – 627 г. пр.н.е.).[1]
- Шамаш-шум-укин (668 – 648 г. пр.н.е.) е цар на Вавилон и управлява като подчинен на своя брат Ашурбанипал.[2]
В Елам
[редактиране | редактиране на кода]- Царят на Елам Уртаку (675 – 664 г. пр.н.е.) умира и е наследен от Темпти-Хума-ин-Шушинак (Теуман), които може да е бил негов роднина.[3]
- Синовете на Уртаку и други членове на царското семейство бягат в Асирия. По-късните искания на Теуман за тяхното връщане са отхвърлени от асирийците, което влошава отношенията между двете държави.[3]
В Африка
[редактиране | редактиране на кода]- Прогоненият от асирийците фараон на Египет Тахарка (690 – 664 г. пр.н.е.) умира в Куш и е погребан в Нури. Той е наследен от племенника си Танутамун (664 – 653 г. пр.н.е.), който става цар на Куш и има претенциите да се завърне в Египет като фараон.[4]
- Танутамун нахлува с войска в Египет като бързо се установява в Тива и Хелиополис, след което достига и превзема Мемфис.[4]
- Асирийският васален владетел на Саис и Мемфис Нехо I (672 – 664 г. пр.н.е.) вероятно загива в боевете за града. Той е наследен от сина си Псаметих (664 – 610 г. пр.н.е.).[5]
- Асирийският цар Ашурбанипал организира поход, за да възстанови васалните си египетски владения и успешно изтласква Танутамун, който бяга от мемфис обратно в Тива, а след това в Куш.[4]
- Тива е превзета и разграбена от асирийците.[4]
- Управлението на Тантамун в Египет приключва, но формално неговия сюзеренитет продължава да бъде признаван в Тива и Горен Египет поне още осем години, макар самият той вероятно повече да не напуска Куш.[4]
- Възкачването на Псаметик през тази година, макар и все още като васал на Асирия, отбелязва началото на Двадесет и шеста династия на Древен Египет (664 – 525 г. пр.н.е.).[6]
В Европа
[редактиране | редактиране на кода]- В Гърция се провеждат 29-тe Олимпийски игри:
Починали
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ „The Cambridge Ancient History Volume III, Part 02, The Assyrian and Babylonian Empires and other States of the Near East, from the Eighth to the Sixth Centuries B.C.“, Cambridge University Press, 1991. стр. 119
- ↑ „The Cambridge Ancient History Volume III, Part 02, The Assyrian and Babylonian Empires and other States of the Near East, from the Eighth to the Sixth Centuries B.C.“, Cambridge University Press, 1991. стр. 49 и 749
- ↑ а б „The Cambridge Ancient History Volume III, Part 02, The Assyrian and Babylonian Empires and other States of the Near East, from the Eighth to the Sixth Centuries B.C.“, Cambridge University Press, 1991. стр.148
- ↑ а б в г д „The Cambridge Ancient History Volume III, Part 02, The Assyrian and Babylonian Empires and other States of the Near East, from the Eighth to the Sixth Centuries B.C.“, Cambridge University Press, 1991. стр.701-702
- ↑ „The Cambridge Ancient History Volume III, Part 02, The Assyrian and Babylonian Empires and other States of the Near East, from the Eighth to the Sixth Centuries B.C.“, Cambridge University Press, 1991. стр.710
- ↑ Robert G. Morkot. „The A to Z of Ancient Egyptian Warfare“, Scarecrow Press, 2010. стр. 27
- ↑ Apostle Arne Horn. „Eusebius of Caesarea“, Lulu.com. стр. 81