Асирийците започват втория си поход срещу Египет. По пътя войската им обсажда град Тир тъй като египтяните се опитват да се съюзят с владетелите на градове във Финикия.[2]
Асирийците на Асархадон нахлуват в Египет през Синай с помощта на камили взети от арабите. В три отделни битки в делтата на Нил египтяните търпят поражение, което позволява на асирийците да превземат град Мемфис.[5]
Фараонът Тахарка успява да избяга в Тива или Напата, но семейството му и престолонаследника са пленени.[5]
Асархадон назначава васални владетели, управители и чиновници, които да събират данък от египтяните за Асирия и бог Ашур.[5]
С пробива във и окупацията на големи части от Долен Египет цар Асархадон достига зенита на разрастване на Асирийската държава, която в този момент се простира от Нил до Иран, но контрола върху новите египетски придобивки се оказва трудно удържим и относително краткотраен.[5]
↑„The Cambridge Ancient History Volume III, Part 02, The Assyrian and Babylonian Empires and other States of the Near East, from the Eighth to the Sixth Centuries B.C.“, Cambridge University Press, 1991. стр. 119
↑„The Cambridge Ancient History Volume III, Part 02, The Assyrian and Babylonian Empires and other States of the Near East, from the Eighth to the Sixth Centuries B.C.“, Cambridge University Press, 1991. стр. 124 и 470
↑„The Cambridge Ancient History Volume III, Part 02, The Assyrian and Babylonian Empires and other States of the Near East, from the Eighth to the Sixth Centuries B.C.“, Cambridge University Press, 1991. стр.749
↑„The Cambridge Ancient History Volume III, Part 3, The Expansion of the Greek World, Eighth to Sixth Centuries BC, 2nd edition“, Cambridge University Press, 1982. стр. 464
↑ абвг„The Cambridge Ancient History Volume III, Part 02, The Assyrian and Babylonian Empires and other States of the Near East, from the Eighth to the Sixth Centuries B.C.“, Cambridge University Press, 1991. стр. 124
