653 г. пр.н.е.
Облик
<< | 7 век пр.н.е. | >> | |||||||
00 | 99 | 98 | 97 | 96 | 95 | 94 | 93 | 92 | 91 |
90 | 89 | 88 | 87 | 86 | 85 | 84 | 83 | 82 | 81 |
80 | 79 | 78 | 77 | 76 | 75 | 74 | 73 | 72 | 71 |
70 | 69 | 68 | 67 | 66 | 65 | 64 | 63 | 62 | 61 |
60 | 59 | 58 | 57 | 56 | 55 | 54 | 53 | 52 | 51 |
50 | 49 | 48 | 47 | 46 | 45 | 44 | 43 | 42 | 41 |
40 | 39 | 38 | 37 | 36 | 35 | 34 | 33 | 32 | 31 |
30 | 29 | 28 | 27 | 26 | 25 | 24 | 23 | 22 | 21 |
20 | 19 | 18 | 17 | 16 | 15 | 14 | 13 | 12 | 11 |
10 | 09 | 08 | 07 | 06 | 05 | 04 | 03 | 02 | 01 |
Събития
[редактиране | редактиране на кода]В Азия
[редактиране | редактиране на кода]В Асирия
[редактиране | редактиране на кода]- Цар на Асирия е Ашурбанипал (669/8 – 627 г. пр.н.е.).[1]
- Шамаш-шум-укин (668 – 648 г. пр.н.е.) е цар на Вавилон и управлява като подчинен на своя брат Ашурбанипал.[2] Вероятно към тази година той формира антиасирийска коалиция, която включва Елам чиито цар през същата година напада асирийските територии на изток от река Тигър, но е отблъснат.[3]
- Ашурбанипал подготвя и започва военни походи срещу Елам и племето Гамбулу.[4]
В Елам
[редактиране | редактиране на кода]- Асирийците нахлуват в Елам и побеждават в битка при Телл Туба (Tell Tuba), на река Улая (Ulaya или Ulai), царя на Темпти-Хума-ин-Шушинак (Теуман) (664 – 653 г. пр.н.е.), който е убит, а на негово място победителите поставят двама еламитски принца, които дотогава са изгнаници в Асирия.[4]
- Съобразно асирийското разделение на Елам Хумбанигаш II (653 – 652 г. пр.н.е.) управлява едната част със столици Суза и Мадакту, а Тамариту I (652 – 649 г. пр.н.е.) управлява другата част със столица Хайдалу (Khaidalu).[5]
В Мидия
[редактиране | редактиране на кода]- Асирийците повеждат и успешен поход срещу мидийското царство като го побеждават и оставят техните съюзници скитите да го управляват.[6]
- Царят на Мидия Фраорт (675 – 653 г. пр.н.е.) загива по време на военните действия.[7]
- Скитите властват над Мидия в периода 653 – 625 г. пр.н.е.[7]
В Африка
[редактиране | редактиране на кода]В Египет
[редактиране | редактиране на кода]В Куш
[редактиране | редактиране на кода]- Царят на Куш Танутамун (664 – 653 г. пр.н.е.) умира и е наследен от Атланерса (653 – 643 г. пр.н.е.).[10]
Починали
[редактиране | редактиране на кода]- Танутамун, цар на Куш (664 – 653 г. пр.н.е.)
- Темпти-Хума-ин-Шушинак (Теуман), цар на Елам (664 – 653 г. пр.н.е.)
- Фраорт, цар на Мидия (675 – 653 г. пр.н.е.)
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ „The Cambridge Ancient History Volume III, Part 02, The Assyrian and Babylonian Empires and other States of the Near East, from the Eighth to the Sixth Centuries B.C.“, Cambridge University Press, 1991. стр. 119
- ↑ „The Cambridge Ancient History Volume III, Part 02, The Assyrian and Babylonian Empires and other States of the Near East, from the Eighth to the Sixth Centuries B.C.“, Cambridge University Press, 1991. стр. 49 и 749
- ↑ „The Cambridge Ancient History Volume III, Part 02, The Assyrian and Babylonian Empires and other States of the Near East, from the Eighth to the Sixth Centuries B.C.“, Cambridge University Press, 1991. стр. 148
- ↑ а б „The Cambridge Ancient History Volume III, Part 02, The Assyrian and Babylonian Empires and other States of the Near East, from the Eighth to the Sixth Centuries B.C.“, Cambridge University Press, 1991. стр. 52
- ↑ „The Cambridge Ancient History Volume III, Part 02, The Assyrian and Babylonian Empires and other States of the Near East, from the Eighth to the Sixth Centuries B.C.“, Cambridge University Press, 1991. стр.57
- ↑ „The Cambridge Ancient History Volume III, Part 02, The Assyrian and Babylonian Empires and other States of the Near East, from the Eighth to the Sixth Centuries B.C.“, Cambridge University Press, 1991. стр.565
- ↑ а б Tao Wang. „A Brief History of the World“, iUniverse, 2002. стр.80
- ↑ Michael Haag. „The Rough Guide History of Egypt“, Rough Guides, 2003. стр.115
- ↑ „The Cambridge Ancient History Volume III, Part 02, The Assyrian and Babylonian Empires and other States of the Near East, from the Eighth to the Sixth Centuries B.C.“, Cambridge University Press, 1991. стр.714
- ↑ J. D. Fage. „The Cambridge History of Africa, Том 2“. Cambridge University Press, 1978. стр. 213