В тази година умира царят на АсирияАшурбанипал (669/8 – 627 г. пр.н.е.), както и подчиненият му вавилонски цар Кандалану (648/7 – 627 г. пр.н.е.), което предизвиква голяма политическа нестабилност.[1] Асирийското царство навлиза в период на бърз упадък и разпад.
С помощта на Синшумулишир и неговата частна войска на асирийския трон се възкачва Ашур-Етилилани, но това събитие е придружено с размирици в страната.[2]
Скоро след това в тази или следващите няколко години новият владетел и за кратко претендиралият за престола Синшумулишир са заменени от Синшаришкун.
След смъртта на Кандалану във Вавилон избухват граждански безредици. Това предизвикват намесата на асирийската армия и няколко военни сблъсъка с халдейски въстаници за чиито водач се утвърждава Набополасар.[3]
↑„The Cambridge Ancient History Volume III, Part 02, The Assyrian and Babylonian Empires and other States of the Near East, from the Eighth to the Sixth Centuries B.C.“, Cambridge University Press, 1991. стр. 62
↑„The Cambridge Ancient History Volume III, Part 02, The Assyrian and Babylonian Empires and other States of the Near East, from the Eighth to the Sixth Centuries B.C.“, Cambridge University Press, 1991. стр. 170 и 172
↑„The Cambridge Ancient History Volume III, Part 02, The Assyrian and Babylonian Empires and other States of the Near East, from the Eighth to the Sixth Centuries B.C.“, Cambridge University Press, 1991. стр. 173
↑ аб„The Cambridge Ancient History Volume III, Part 3, The Expansion of the Greek World, Eighth to Sixth Centuries BC, 2nd edition“, Cambridge University Press, 1982. стр. 160
↑Michael Haag. „The Rough Guide History of Egypt“, Rough Guides, 2003. стр.115
↑„The Cambridge Ancient History Volume III, Part 02, The Assyrian and Babylonian Empires and other States of the Near East, from the Eighth to the Sixth Centuries B.C.“, Cambridge University Press, 1991. стр.714
