694 г. пр.н.е.

<<		7 век пр.н.е.						>>

00	99	98	97	96	95	94	93	92	91
90	89	88	87	86	85	84	83	82	81
80	79	78	77	76	75	74	73	72	71
70	69	68	67	66	65	64	63	62	61
60	59	58	57	56	55	54	53	52	51
50	49	48	47	46	45	44	43	42	41
40	39	38	37	36	35	34	33	32	31
30	29	28	27	26	25	24	23	22	21
20	19	18	17	16	15	14	13	12	11
10	09	08	07	06	05	04	03	02	01

Събития

В Асирия

Цар на Асирия е Сенахериб (705 – 681 пр.н.е.).^[1]
Асирийският цар решава да проведе нов поход, шест години след успеха на предишния, срещу халдейските изгнаници и приютилото ги царство Елам. За да постигне тази цел той нарежда да бъдат построени много малки плавателни съдове по финикийски образец, с който да нападне еламитското крайбрежие на Персийския залив.^[2]
Изпратената от царя морска експедиция достига целта си, стоварва превозваните асирийски войници на брега, а те побеждават халдейците в битка при река Улая (Ulaya). След това те плячкосват района, връщат се на корабите си и се завръщат с множество пленници и плячка.^[2]
Еламитите контраатакуват, докато Сенахериб ръководи морския си поход, като нахлуват в Северна Вавилония, окупират град Сипар и дори пленяват, след като е предаден от въстанали местни жители, Ашур-надин-шуми, който управлява като цар Вавилония шест години, след като е поставен на трона от баща му Сенахериб ок. 700 г. пр.н.е. Пленникът е победоносно отведен в Елам.^[2]
На трона на разбунтувалия се Вавилон се възкачва Нергал-ушезиб, който влиза в конфликт с асирийския цар и се задържа на власт около една година.^[3]

В Елам

Цар на Еламитското царство е Халушу-Иншушинак II (699 – 693 пр.н.е.).^[1]

Починали

Ашур-надин-шуми, вероятно убит след отвеждането му в Елам като пленник
Елулай, владетел на град Тир (управлява 729-694 пр.н.е.)^[4]

Източници

↑ ^а ^б Sigfried J. de Laet, Ahmad Hasan Dani. „History of Humanity: From the third millennium to the seventh century B.C.“. UNESCO, 1994. стр. 590.
↑ ^а ^б ^в „The Cambridge Ancient History Volume III, Part 02, The Assyrian and Babylonian Empires and other States of the Near East, from the Eighth to the Sixth Centuries B.C.“, Cambridge University Press, 1991. стр. 107
↑ „The Cambridge Ancient History Volume III, Part 02, The Assyrian and Babylonian Empires and other States of the Near East, from the Eighth to the Sixth Centuries B.C.“, Cambridge University Press, 1991. стр. 108
↑ María Eugenia Aubet Semmler, Maria Eugenia Aubet. „The Phoenicians and the West: Politics, Colonies and Trade“. Cambridge University Press, 2001. стр. 57.

[Laet-1] а ^б Sigfried J. de Laet, Ahmad Hasan Dani. „History of Humanity: From the third millennium to the seventh century B.C.“. UNESCO, 1994. стр. 590.

[Cambridge2-2] а ^б ^в „The Cambridge Ancient History Volume III, Part 02, The Assyrian and Babylonian Empires and other States of the Near East, from the Eighth to the Sixth Centuries B.C.“, Cambridge University Press, 1991. стр. 107

[Cambridge3-3] „The Cambridge Ancient History Volume III, Part 02, The Assyrian and Babylonian Empires and other States of the Near East, from the Eighth to the Sixth Centuries B.C.“, Cambridge University Press, 1991. стр. 108

[Semmler-4] María Eugenia Aubet Semmler, Maria Eugenia Aubet. „The Phoenicians and the West: Politics, Colonies and Trade“. Cambridge University Press, 2001. стр. 57.

[1]

[2]

[3]

[4]