690 г. пр.н.е.
Облик
<< | 7 век пр.н.е. | >> | |||||||
00 | 99 | 98 | 97 | 96 | 95 | 94 | 93 | 92 | 91 |
90 | 89 | 88 | 87 | 86 | 85 | 84 | 83 | 82 | 81 |
80 | 79 | 78 | 77 | 76 | 75 | 74 | 73 | 72 | 71 |
70 | 69 | 68 | 67 | 66 | 65 | 64 | 63 | 62 | 61 |
60 | 59 | 58 | 57 | 56 | 55 | 54 | 53 | 52 | 51 |
50 | 49 | 48 | 47 | 46 | 45 | 44 | 43 | 42 | 41 |
40 | 39 | 38 | 37 | 36 | 35 | 34 | 33 | 32 | 31 |
30 | 29 | 28 | 27 | 26 | 25 | 24 | 23 | 22 | 21 |
20 | 19 | 18 | 17 | 16 | 15 | 14 | 13 | 12 | 11 |
10 | 09 | 08 | 07 | 06 | 05 | 04 | 03 | 02 | 01 |
Събития
[редактиране | редактиране на кода]В Азия
[редактиране | редактиране на кода]В Асирия
[редактиране | редактиране на кода]- Цар на Асирия е Сенахериб (705 – 681 пр.н.е.).[1]
- Конфликтът с вавилонците навлиза в решителна фаза. Асирийците подлагат на обсада Вавилон, която предизвиква глад и измиране на част от населението, но въпреки това градът и обявения за негов цар Мушезиб-Мардук (693/2 – 689 пр.н.е.) отказват да се предаде цели 15 месеца след началото ѝ.[2]
В Елам
[редактиране | редактиране на кода]- Цар на Елам е Хума-Менану III (692 – 688 пр.н.е).[3]
В Ликия
[редактиране | редактиране на кода]В Африка
[редактиране | редактиране на кода]В Египет
[редактиране | редактиране на кода]- След смъртта на Шабатака, в Мемфис за нов фараон на Египет е коронясан Тахарка (690 – 664 г. пр.н.е.).[5]
Починали
[редактиране | редактиране на кода]- Шабатака, нубийски фараон от кушитската Двадесет и пета династия на Древен Египет (управлявал 707 – 690 г. пр.н.е)
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Sigfried J. de Laet, Ahmad Hasan Dani. „History of Humanity: From the third millennium to the seventh century B.C.“. UNESCO, 1994. стр. 590.
- ↑ „The Cambridge Ancient History Volume III, Part 02, The Assyrian and Babylonian Empires and other States of the Near East, from the Eighth to the Sixth Centuries B.C.“, Cambridge University Press, 1991. стр. 109
- ↑ Jane McIntosh. „Ancient Mesopotamia: New Perspectives“, ABC-CLIO, 2005. стр. 359
- ↑ Richard Stillwell. „The Princeton Encyclopedia of Classical Sites“, Princeton University Press, 2017. стр. 700
- ↑ „The Cambridge Ancient History Volume III, Part 02, The Assyrian and Babylonian Empires and other States of the Near East, from the Eighth to the Sixth Centuries B.C.“, Cambridge University Press, 1991. стр. 696