Щетин (бронепалубен крайцер)
„Щетин“ SMS Stettin | |
Бронепалубният крайцер „Щетин“ на пощенска картичка от 1914 г. | |
Флаг | Германия |
---|---|
Клас и тип | Бронепалубен крайцер от типа „Кьонигсберг“ |
Производител | AG Vulcan в Щетин, Германска империя |
Служба | |
Заложен | 1906 г. |
Спуснат на вода | 7 март 1907 г. |
Влиза в строй | 29 октомври 1907 г. |
Изведен от експлоатация | утилизиран през 1921 г. |
Състояние | извън експлоатация |
Основни характеристики | |
Водоизместимост | 3480 t (нормална); 3822 t (пълна) |
Дължина | 117,4 m |
Дължина по водолинията | 116,8 m |
Ширина | 13,2 m |
Газене | 5,2 m |
Броня | щитове оръдия: 50 mm на палубата: 20 – 30 mm (по скосовете 45 – 80 mm) гласис: 100 mm; на бойната рубка: 80 – 100 mm[4] |
Задвижване | 2 парни турбини; 11 водотръбни котли „военноморски“ тип |
Мощност | 13 500 к.с.[1][2][3] (10,1 МВт) |
Движител | 4 гребни винта |
Скорост | 24 възела (44,4 km/h) |
Далечина на плаване | 4170 морски мили на ход 12 възела; Запас гориво: 880 t въглища |
Екипаж | 322 души |
Кръстен в чест на | Град Щетин |
Въоръжение | |
Артилерия | 10×1 105 mm; 8×1 52 mm |
Торпедно въоръжение | 2×1 450 mm подводни ТА[~ 1] |
„Щетин“ в Общомедия |
Щетин (на немски: SMS Stettin[~ 2]) (по немския вариант на името на град Шчечин) е бронепалубен крайцер[~ 3] на Императорските военноморски сили на Германия през Първата световна война от серията бронепалубни крайцери тип „Кьонигсберг“. Единствения кораб от този проект, който за силова установка има парни турбини.
Корабите на тази серия са:
- „Нюрнберг“ (SMS „Nürnberg“)
- „Щутгарт“ (SMS „Stuttgart“)
- „Щетин“ (SMS „Stettin“)
- „Кьонигсберг“ (SMS „Königsberg“)
Конструкция
[редактиране | редактиране на кода]Водоизместимост на „Щетин“: 3480 t и 3822 t[2].
Силовата установка на кораба е от две парни турбини на „Парсънс“, разчитани на сумарна мощност от 13 500 к.с. (10,1 KW) и максимална скорост 24 възела (44 km/h). Той надскача проектната скорост, развивайки на изпитанията скорост от 25,2 възела, при мощност 21 670 к.с. На крайцерите от типа „Кьонигсберг“ има 11 тънкотръбни котли, военноморски тип, димът им се отвежда от три комина[2].
Далечината на плаване съставлява 4170 морски мили на 12 възела[2].
Въоръжение
[редактиране | редактиране на кода]Главният калибър се състои от десет 105-mm скорострелни оръдия система SK L/40[~ 4] на единични лафети. По две оръдия са разположени на носа и на кърмата, оставащите шест са по три на всеки борд. Общият боекомплект са 1500 изстрела, по 150 на оръдие. Оръдията са с прицелна далечина на стрелбата 12 200 m. Корабът носи и десет 52-mm L/55 оръдия с общ боезапас 4000 изстрела. Крайцерите имат и два 450 mm траверсни подводни торпедни апарата с общ боезапас от пет торпеда[5].
Брониране
[редактиране | редактиране на кода]Бронирана палуба е главната защита на крайцерите. Хоризонталния участък от палубата е с дебелина 20 – 30 mm, а скосовете към борда – 45 – 80 mm. Палубата се спуска към носа и кърмата на крайцера. Бойната рубка е защитена в стените от Круповска броня дебела 100 mm и стоманена 20 mm на покрива. Щитовете на оръдията на главния калибър са дебели 50 mm[2].
История на службата
[редактиране | редактиране на кода]След приемането си във флота „Щетин“ е зачислен към „Флота на откритото море“ (lang|de|Hochseeflotte) и служи в Германски води. В началото на 1912 г. прави посещение на добра воля в САЩ, заедно с SMS Moltke и крайцера „Бремен“.
По време на Първата световна война, като част от Флота на откритото море взема участие бойните действия в Северно море и Балтийско море, като участва в Битката в Хелголандския залив – август 1914 г. и Ютландската битка – май-юни 1916 г.
През 1917 г. „Щетин“ е изтеглен от активна бойна служба и превърнат в учебен кораб за екипажи на подводници. След края на войната е изваден от списъците на флота през 1919 г. и предаден като репарация на Великобритания, която продава кораба в Копенхаген за скрап през 1921 г.
Коментари
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Всички данни са към момента на влизането в строй.
- ↑ Префиксът „SMS“ е от на немски: Seiner Majestat Schiff (Кораб на Негово Величество).
- ↑ Според немската класификация те се обозначават като малки крайцери (на немски: Kleiner Kreuzer).
- ↑ Съгласно номенклатурата на артилерията на флота на Германската империя „SK“ (Schnelladekanone) означава „скорострелно оръдие“, а L/40 означава сравнителната дължина на оръдието в калибри. В дадения случай L/40 означава, че дължината на оръдието съставлява 40 негови калибра (105 × 40).
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Conway ATWFS 1906 – 1921 157, с. 2.
- ↑ а б в г д Gröner_1_1982 131, с. 2.
- ↑ Kleine Kreuzer 2004.
- ↑ Ненахов Ю. Ю. Энциклопедия крейсеров 1860 – 1910 стр.254
- ↑ Gröner_1_1982 133, с. 2.
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Conway's All the World's Fighting Ships: 1906 – 1922. Annapolis, MD, Naval Institute Press, 1984. ISBN 0-87021-907-3.
- Gröner, Erich. German Warships: 1815 – 1945. Annapolis, MD, Naval Institute Press, 1990. ISBN 0-87021-790-9.
- Halpern, Paul G. A Naval History of World War I. Annapolis, MD, Naval Institute Press, 1991. ISBN 0773507787.
- Scheer, Reinhard. Germany's High Seas Fleet in the World War. London, Cassell and Company, 1920. OCLC 2765294. Архив на оригинала от 2008-09-16 в Wayback Machine.
- Staff, Gary. German Battlecruisers: 1914 – 1918. Oxford, Osprey Books, 2006. ISBN 978-1-84603-009-3. OCLC 64555761.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- KÖNIGSBERG light cruisers (1907 – 1908) ((en))
- Konigsberg Class Light Cruiser ((en))
- В Общомедия има медийни файлове относно Щетин (бронепалубен крайцер)
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата SMS Stettin в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
|