Чернолик

Чернолик
Панорамен изглед на село Чернолик
Чернолик 43.883052, 27.084762 Чернолик
Общи данни
Население	1471 души (15 март 2024 г.) 44,3 души/km²
Землище	33,229 km²
Надм. височина	194 m
Пощ. код	7693
Тел. код	08644
МПС код	СС
ЕКАТТЕ	81150
Администрация
Държава	България
Област	Силистра
Община    – кмет	Дулово Невхис Мустафа (ДПС; 2023)
Кметство    – кмет	Чернолик Бейджан Исмаил (ДПС)
Адрес кметство
ул. Кирил и Методий 1, п.к. 7693, тел. (08644) 234
Чернолик в Общомедия

Чернолик е село в Североизточна България. То се намира в община Дулово, област Силистра.

География

Чернолик е в Лудогорието, намира се на 8,5 km от град Дулово.

История

Първото официално сведение за съществуването на селото е от една османска демографска записка от 1676 г. Тогава то се е наричало Кара-Иса-кьой (Kara İsa köy, тур.) в някои източници се отбелязва като Кара-есе-кьой. Буквално преведено, Кара-Иса-кьой означава „село на черноликия Иса“. Този превод е използван в указ № 2191/обн. от 27.06.1942 г. за преименуването на селото на сегашното му име Чернолик. Румънските власти по време на окупацията записват селото като Caraesechioi и на места като Kara Esekoj.

Има предание което гласи, че основател на селото е Иса от рода на Балабаните (едри хора, от тур.). Балабанлар е и турското име на съседното село Златоклас. В миналото селата били именувани на първия заселник. Според преданието Балабана е имал синове – Иса и Вели. Иса се настанил на днешното място на селото поради наличието на естествен воден източник, а мястото е било заобиколено от гъста гора. Другият син, Вели, основал село Любен, със старо име Кара-Вели-кьой, „село на черноликия Вели“.

Съществуват различни теории за произхода на населението. Предполага се, че в мнозинството си са наследници на уседнали юруци а също и изселници, дошли по тези земи след 1487 г., когато османците унищожават Караманското царство и изселват членовете му. Съществуват данни и за семейства с куманско потекло сред жителите, също има сведения и за заселници от Босненски бекташки произход.

През 1856 г. в селото се заселват 4 – 5 семейства кримски татари, принудени да напуснат родните си места по време на Кримската война.

Направените преброявания през 1881 и 1893 г. дават подробна статистика относно жителите на Кара-Иса-кьой.

През 1893 г. в селото е имало 182 домакинства и общо 1131 души, от които 572 мъже и 559 жени. Според Силистренската кааза от 1848 година в село Кара Иса тогава са преброени 230 глави дребен рогат добитък.

Основното училище на селото, ОУ „Др. Петър Берон“, е основано през 1908 г. В него се обучават приблизително 130 ученици, от които и деца от село Златоклас.

От 1913 г. Чернолик попада в границите на Румъния, която тогава окупира Южна Добруджа.

Поради агресивната политика, провеждана от румънската страна, през 1936 г. 439 души се преселват в Турция, в селата Саръхамзалъ (Sarıhamzalı), обл. Йозгат и Карадере (Karadere), обл. Ескишехир. Това са близо половината домакинства на селото от тогавашните 180.

По силата на Крайовската спогодба село Чернолик е върнато на България през 1940 г.

От 07.03.1959 г. до 08.05.1971 г. Чернолик става селищен център, включващ селата Златоклас, Правда, Яребица и Руйно.

След създаването на ТКЗС през 1950 г. и колективизацията на земята, провеждана насилствено по съветски модел от комунистическия режим, други 10 домакинства отпътуват за Турция, а в селото са настанени 25 – 30 семейства българи и 5 – 6 семейства от ромски произход.

През 1978 г. още 10 домакинства емигрират, а нови 30 домакинства емигрират през 1989 г. по времето на Голямата екскурзия.

Население, етнически състав и религии

Населението в мнозинството си е от турски произход.

Текущата демографска статистика за населението на НСИ към 31.12.2022 г. сочи че селото наброява 1238 жители.

Числеността на населението според преброяванията през годините:

Година на преброяване Численост 1934 1215 1946 1362 1956 1513 1965 1739 1975 1874 1985 1863 1992 1788 2001 1560 2011 1428 2021 1345

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:

	Численост, души	Дял, %
Общо	1428	100 %
Българи	27	2 %
Турци	1115	78 %
Цигани	163	11 %
Други	-	-
Не се самоопределят	-	-
Не са отговорили	123	9 %

Микро-регионалната идентичност на населението предполага, че мнозинството изповядва Ислям. Той се ограничава до степента на културно-етническата обредност, либералност или номиналност и не е крайно ортодоксален. Другата част от населението изповядва православие.

Обществени институции

• Кметство с. Чернолик – ул. „Кирил и Методий“ 1, тел. 08644 234
• Читалище „Неофит Рилски 1942“ – ул. „Кирил и Методий“ 1
• Основно училище „Д-р Петър Берон“ – ул. „Кирил и Методий“ 3, тел. 08644 278
• Целодневна детска градина „Здравец“ – ул. „Кирил и Методий“ 1, тел. 08644 240

Икономика

Икономически селото е ориентирано аграрно, като основен дял имат пшеницата, царевицата и слънчогледът.

През първото десетилетие на XXI век се популяризира отглеждането на сорт тикви с цел добив на тиквени семки. Те се използват за ядки и рафиниране на масла за авиоиндустрията, но под конкуренцията на пазарите от северо-източна Европа този отрасъл е в упадък.

Отглеждат се различни сортове тютюн (Вирджиния, Бърлей, Ориенталски).

Поради наличието на голямо количество пасища и мери в района на селото животновъдството също се радва на популярност, като най-разпространени са говедовъдството (черношарена порода), овцевъдството (тънкорунни – вълнодайни породи), а в по-малка част се отглеждат и кози (местна порода и кръстоски със саанската коза).

Много разпространено е и пчеларството.

Основното предприятие в селото е млекопреработвателното „ЖоСи“ ООД, даващо работа на около 120 души.

Почви и климат

Откритата теренна конфигурация на селото обуславя достъпа на ветровете от всички посоки. През зимните месеци духат силни студени североизточни ветрове, които предизвикват снегонавявания.

През лятото често явление е появата на силни сухи ветрове, които пораждат ерозия на почвата.

Земята е плодородна, като в землището на селото преобладават силно излужените и оподзолени черноземни почви.

Гористите местности са покрити с тъмносиви горски почви.

Флора и фауна

Районът на селото в миналото е бил покрит от обширни широколистни гори.

Днес горите са фрагментирани в резултат на изсичането им, преобладаващите широколистни видове са цер, акация, сребролистна липа, орех и червен дъб.

Малки части от землището на селото са засадени с кайсиеви и лозови масиви, които са в упадък.

Районът е богат е на птиче многообразие, а също така и на едър и дребен дивеч. С безразборното изсичане на горите през последните години количеството на дивеча спада изключително рязко.

Култура и природни забележителности

ФК „Лудогорец – Чернолик“ 1965 г.

• Футболен Клуб „Чернолик“ е с дълга история, по времето на комунизма носи името „Лудогорец – Чернолик“.

В селото има два естествени водоема.

• Бьоме (Böme/Bölme – преграда/дял от тур.) е езеро, част от някогашна река, стигала до р. Дунав, която е изоставила част от ръкава си и формирала ново речно корито. За да се увеличи дълбочината му за сметка на площта след човешка намеса, е изградена язовирна стена на западния бряг на водоема, откъдето идва и името му. В езерото основно може да се лови шаран и каракуда (наричана още карас или таранка).
• Кемик гьолджук (Kemik gölcüğü – костно езеро) е второто езеро в рамките на селото. През последното десетилетие то много често пресъхва и се пълни само по време на проливни дъждове.
• Близката до селото хижа „Караджата“ и едноименният лесопарк събират значителна част посетители от околността на 1 май всяка година, за традиционните чествания на деня на труда.

Редовни събития

„Празник на моето село“ – 9 май

Ежегодно на 9 май се провеждат културни мероприятия под надслов „Празник на моето село“.

Конните състезания и ездата или така нареченият „юрюкчюлюк“ са със столетна традиция,
останала от юруците и събират редица ентусиасти от околията.

Личности

Родени в Чернолик

• Осман Октай (р. 1952 г.), политик и политически анализатор.

Други

• Сградата на джамията в селото е от средата на XVII век, тя е разширена и добива съвременния си вид през 1822 г.

изображение на местното турско училище в с. Чернолик от 1957 г.

• Основно училище „Д-р Петър Берон“ – е наследник на откритите през 1908 г. българско и турско училище. От 1940 до 1946 г. в селото съществува само частно турско училище. През 1947 г. училището става държавно и се помещава в училищна сграда с 4 класни стаи и учителска стая. В по-късен етап в селото бива построена нова сграда на училището, а старата става част от местното подразделение на СК „Камъшит“ – Силистра.
• Читалище „Неофит Рилски“ е открито през 1942 г., там през същата година просвирва и първото радио в селото. Читалището разполага с оборудван кабинет с мултимедия, реализиран по програма „Глобални библиотеки“.
• В селото е прокарана питейна вода през 1954 г., а през 1962 г. проработва първият телевизор.
• През 1957 г. за да оказват бърза и специализирана медицинска помощ на населението е открит селски здравен участък.
• През 1969 г. в селото е направен първият асфалтов път.

Кухня

Традиционната кухня се състои основно от продукция на земеделието и животновъдството. Широко се употребяват брашно, сметана, извара, яйца, картофи, боб и др.

Млечни продукти се консумират под формата на прясно и кисело мляко (тур. йоурт), сметана (тур. каймак) и извара (тур. иршимик/чьокелек).
Разнообразни са пшеничените изделия – хляб (тур. екмек) от пшеничено брашно, милинки (тур. дъзман), питки с извара (тур. кииде), мекици (тур. песмет), палачинки (тур. акътма), гьозлеме (ястие от точени тестени кори, с пълнеж от извара, намазва се с разтвор от олио, вода и мляко и се пече на сач) и др.
Сармите от лапад (тур. лабада сармасъ) са популярни през летните месеци.

Традиционни ястия по време на обреди са:
- сютлю чорба (вид млечна супа с нарязано на дребно пилешко месо и фиде от тестени топчета).
- яхнъ (рядка яхния от угоено пилешко месо).
- пиде (вид баница с точени кори с плънка от извара и сметана), най-често сервирана с ерик яхнъ (ошаф/компот от плодове, най-често сливи).
- лахана ашъ (зеле с ориз, като по-специфичното е че се готвят с мляко и сметана) или лахана сарма (зелеви сърми със сметана)
- ун халва (халва от пържено брашно и сладък сироп)
- кешкек (ястие от варено пилешко и агнешко месо, пшеница/ечемик, масло и мляко. Бие се до получаване на гъста каша (kishk) от където идва и името му.)
- акашъ (мляко с ориз)
На масата по време на Ашуре присъства аш, а по време на Байрама и баклава.
На празничната вечеря след сватбените тържества е прието да се поднасят кюфтета от телешко месо със салата от прясно зеле.

Транспорт

През селото преминава участък от Републикански път III-216, който свързва гр. Дулово с Републикански път II-21 (гр. Силистра – гр. Русе).

От центъра на селото се отклонява и общински път за с. Правда, който впоследствие се присъединява към Републикански път III-2307 свързващ община Дулово и гр. Главиница.

Има редовни автобусни линии, както и голям брой таксиметрови автомобили.

Разписанието на автобусните линии е следното:

06:30, 13:30, 14:20	с. Руйно – гр. Дулово		07:00, 17:40	гр. Дулово – с. Златоклас
07:50, 18:00	с. Златоклас – гр. Дулово		07:30, 12:40	гр. Дулово (през с. Йорданово) – гр. Силистра
12:00, 16:50	гр. Силистра (през с. Йорданово) – гр. Дулово		18:40	гр. Дулово – с. Руйно
11:10	с. Правда – гр. Дулово

Топографска карта

• Карта K-35-19