Червен дъб

	Червен дъб
	Природозащитен статут
	; Незастрашен
	Класификация
царство:	Растения (Plantae)
отдел:	Васкуларни растения (Tracheophytes)
(без ранг):	Покритосеменни (Angiosperms)
(без ранг):	Еудикоти (eudicots)
(без ранг):	Розиди (rosids)
(без ранг):	Фабиди (fabids)
разред:	Букоцветни (Fagales)
семейство:	Букови (Fagaceae)
род:	Дъб (Quercus)
вид:	Червен дъб (Q. rubra)
	Научно наименование
	Quercus rubra Linnaeus, 1753
	Разпространение
	Червен дъб в Общомедия
	[ редактиране ]

Американският червен дъб (Quercus rubra) е листопадно дърво от първа величина, принадлежащо към групата на червените дъбове (секция Lobatae). Естествената му зона на разпространение обхваща източната част на северноамериканския континент. В България това дърво присъства като декоративен вид, въведен още в началото на 20 век - заради забележителната си есенна окраска, в съчетание с добра поносимост към градски условия. От него са формирани и горски насаждения, изпълняващи лесотехнически, ландшафтноустройствени и рехабилитационни функции.^[2]

Характеристики

Северният червен дъб е светлолюбив вид, представителите му достигат до 20 - 30 метра височина (отделни екземпляри до 49 м), със среден диаметър на ствола около 50 - 100 см (максимум 2.40 м). Темпът му на растеж (особено през първите 10 години) е сред най-бързите за род Дъбови.^[3] Жизненият срок на Quercus rubra при оптимални условия се оценява на около 500 години.

Този тип широколистни растения могат да бъдат открити по-често в умерено влажни ареали, места със северно и източно изложение по ниски до средно високи склонове, котловини, речни долини, периферията на залѝвни зони, глинесто-песъчливи равнини, скални разкрития.^[4] В природата те виреят предимно върху добре дренирани, богати почви със слаба киселинност, в пояса от 0/150 до 1800 метра надморска височина.

Описание

Червеният дъб е със закръглена корона и прав ствол. Кората му е тъмносива, предимно гладка; в процеса на стареене върху нея се формират вертикални пукнатини и широки ръбове, уподобявани на „следи от ски“.^[5]

Листата му са сравнително големи: размерът им е 10 - 25 см на дължина, 8 - 15 см на ширина. Те са прости, пересто наделени, първоначално покрити с фини власинки, впоследствие лъскаво зелени и гладки отгоре, по-светли отдолу; дяловете, от 7 до 11 на брой, са ъгловати и с източени връхчета, за разлика от заоблените (вълнообразни) листни очертания, характерни за белите дъбове,^[6] към които се числят повечето местни (за България) видове Quercus.

Quercus rubra е еднодомно растение – върху всяко дърво се образуват мъжки и женски цветове (съцветия). Мъжките цветове са струпани в увиснали реси, които израстват от пазвите на миналогодишните листа. Те се появяват малко преди (или едновременно с) разлистването през април – май. Женските цветове са единични, групирани по два или повече образуват класовидни съцветия.

Плодовете са тип "орех", т.е. жълъди. Дължината им е 15 - 30 мм. Жълъдите узряват на втората година, самостоятелно или в групи от 2 до 5, покрити частично от плитки, люспести купули („чашки“, „шапчици“). Дърветата започват да плододават, когато са на възраст от 20 – 25 години, пълноценно около 40 – 50-ата си годишнина. Добри реколти се наблюдават на всеки 2 до 5 години.

Екология

В рамките на екосистемите, в които той играе по-съществена роля, жълъдите и листата (филизите) на този вид дъб са добър хранителен източник за горските животни - елени, гризачи, зайци, мечки, различни видове птици: диви пуйки, кълвачи, сойки, синигери и други представители на пойните птици, пъдпъдъци, яребици, водоплаващи птици; същото важи и за домашните животни с досег до негови месторастения, като свинете например.

Съдържание: плодовете са сравнително бедни на протеини, фосфор и фибри, но са много калорични, богати на захари, скорбяла, мазнини, танини; високите нива на последното вещество са причина за горчивия им вкус.^[7]

Употреба

Дървесината на червения дъб е ценен ресурс, който намира приложение в различни сфери – за създаването на висококачествени мебели, фурнири, ламперии и подови настилки, греди и стълбове, за отопление.^[4]

Галерия

Ствол – кора
Листа
Мъжки съцветия
Женски цветове
Жълъди

Източници

↑ Quercus rubra (Linnaeus, 1753). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 3 януари 2023 г. (на английски)
↑ ((en)) Quercus rubra L. Посетен на 1 април 2018.
↑ ((en)) What Is the Fastest Growing Oak Tree?. Посетен на 1 април 2018.
↑ ^а ^б ((en)) USDA/NRCS Plant Guide - Northern Red Oak
↑ ((en)) Virginia Department of Forestry
↑ ((en)) Nebraska Forest Service - Northern Red Oak
↑ ((en)) Tirmenstein, D. A. Quercus rubra. 1991. Посетен на 8 май 2018.

Външни препратки

[1] Quercus rubra (Linnaeus, 1753). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 3 януари 2023 г. (на английски)

[2] ((en)) Quercus rubra L. Посетен на 1 април 2018.

[3] ((en)) What Is the Fastest Growing Oak Tree?. Посетен на 1 април 2018.

[USDA-4] а ^б ((en)) USDA/NRCS Plant Guide - Northern Red Oak

[5] ((en)) Virginia Department of Forestry

[6] ((en)) Nebraska Forest Service - Northern Red Oak

[7] ((en)) Tirmenstein, D. A. Quercus rubra. 1991. Посетен на 8 май 2018.

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]