Орех (плод)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Орех.
- Тази статия е за плодовете с твърда черупка. За плода на дървото Орех вижте Орех (ядка). За други значения вижте Орех (пояснение).
Орех или орехче (на латински: nux) в ботаниката се нарича вид плодове с характерна твърда черупка. При този вид плодове няма физическо отваряне на плода и отделяне на семена. Понятието не се свежда единствено до биологичния вид орех, а включва и плодовете на редица други растения, като леската, кестена, дъба.
Ботаническо определение
[редактиране | редактиране на кода]В ботаническата класификация на видовете плодове при покритосеменните растения плодът орех е един от типовете плодове, спадащ към апокарпните {прости или сложни от един видоизменен плодолист} неотварящи се плодове със сух перикарп[1]. Освен орех плодът често се нарича и орехче. Често плод орех с купула се нарича жълъд.
Като отделни типове плодове се класифицират и други два вида:
- Сборно орехче. Състои се от множество неотварящи се едносеменни плодчета. Характерен за семейства Ranunculaceae, Agrimoniaceae и род Geum
- Ягодовидно многоорехче. Характерен за род Fragaria
Плодът орех може да се срещне при множество представители на сем. Лютикови (Ranunculaceae) – например лютиче (Ranunculus), на сем. Розови (Rosaceae) – например очиболец (Potentilla), някои едносемеделни – лаваница (Alisma). Особеност е че плода в тези случаи е сборен многоорехов, тъй като всяко орехче има по едно семе.
Друг тип сборен многоорехов плод е този на ягодата (Fragaria). При нея върху месесто и разраснало се цветно легло, богато на захари и с характерен цвят, се разполагат и плодовете. Те са същински орехчета, но целия плод се означава като лъжлив плод, заради своя произход. Аналогична е ситуацията при омайничето, което също има разраснало цветно легло, но плодчетата са с незначително по-големи размери в сравнение с тези на ягодата.
Плодът на шипката – кучешка роза (Rosa canina) е също близък до строеж на ягодата, въпреки различията на пръв поглед. Плодът на кучешката роза се означава с наименованието цинародий.
Сходен строеж има плода на индийския лотос (Nelumbium nuciferum), но в него цветното легло разраства така, че всяко плодче се оказва разположено в малка вдлъбнатина.
Друг път в еволюцията на многомехунния плод води към формиране на сочните сборни многокостилкови плодове, а от тях – на еднокостилковите.
В овощарството
[редактиране | редактиране на кода]Голяма част от растенията даващи плод орех или негови подобни са култивирани и се отглеждат в овощарството с цел добив на плода за консумация и по-рядко техническа преработка. Най-известните от тях като орех, бадем, леска и кестен спадат към орехоплодните култури. Ягодата е причислена заедно с малина, къпина, френско грозде, бодливо грозде, облепиха, смокиня, лоза и киви към ягодоплодните овощни растения[2].
В лексиката
[редактиране | редактиране на кода]Думата орех в българския език се използва за да посочи дървесният овощен вид Обикновен орех (Juglans regia) и неговите плодове. Плодовете на ореха обработени с цел предлагане на пазара и пряка консумация от хората често се наричат и с определението ядки. Често като ядки се предлагат и ядивната част от плодовете на други видове с плод орехче. Приликата на черупката или ядивната част от плода често са основание и други плодове да бъдат наричани като орех.
В кулинарията
[редактиране | редактиране на кода]Понятието за орех в кулинарията се разминава с ботаническото и в голяма степен се припокрива с термина ядка. Прието е като ядка да се считат всички черупкови плодове, които съдържат ядлива сърцевина, която се консумира под различна форма от хората. Тук обаче освен орехите спадат и ядките на някои костилкови плодове, а така също и соята и нахутът.
Орехите са важен източник на хранителни вещества за хората и за обитателите на дивата природа. Причината за това е, че имат високо съдържание на мазнини и микроелементи и са високо ценени като храна богата на енергия. Голям брой семена са годни за консумация от хората и се използват в готварството, консумират се сурови, покълнали, печени или с допълнителна обработка. Някои се пресоват за масло, което се използва в готварството и козметиката. Орехите са важен източник на храна за дивите животни. Те са особено ценени от животни в умерения климатичен пояс където се събират и съхраняват като хранителен запас и избягване на глада по време на късната есен, зимата и началото на пролетта. Много от животинските видове са развили анатомичен или поведенчески начин да разчупват твърдата обвивка на плода.
Видове, имащи плод орех
[редактиране | редактиране на кода]Същинските орехи са типични за растенията от разред Fagales със следните по-характерни примери:
Таксономично семейство |
Таксономичен род |
Име | Особености | Изображение | ||||||||||||||||
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
Орехови (Juglandaceae) | Орех (Juglans) |
Обикновен орех (J. regia) |
- | |||||||||||||||||
Черен орех (J. nigra) |
- | |||||||||||||||||||
Манджурски орех (J. mandshurica) |
- | |||||||||||||||||||
Carya | Пекан (C. illinoensis) |
- | ||||||||||||||||||
Букови (Fagaceae) | Бук (Fagus) |
? | - | |||||||||||||||||
Кестен (Castanea) |
Сладък кестен (C. sativa) |
- | ||||||||||||||||||
Американски кестен (C. dentata) |
- | |||||||||||||||||||
Японски кестен (C. crenata) |
- | |||||||||||||||||||
Дъб (Quercus) |
? | - | ||||||||||||||||||
Брезови (Betulaceae) | Елша (Alnus) |
? | - | |||||||||||||||||
Леска (Corylus) |
? | - | ||||||||||||||||||
Габър (Carpinus) |
? | - | ||||||||||||||||||
Воден габър (Ostrya) |
Обикновен воден габър (O. carpinifolia) |
- | ||||||||||||||||||
Плод орех при други семейства | ||||||||||||||||||||
Таксономично семейство |
Таксономичен род |
Име | Особености | Изображение | ||||||||||||||||
Розови (Rosaceae) | Слива (Prunus) |
Бадем (P. dulcis) |
- | |||||||||||||||||
Filipendula | Брястнолистно орехче (F. ulmaria) |
- | ||||||||||||||||||
Острикови (Cyperaceae) | Cyperus | Земен бадем (C. esculentus) |
- | |||||||||||||||||
Сумахови (Anacardiaceae) | Anacardium | Кашу (A. occidentale) |
- | |||||||||||||||||
Pistacia | Шамфъстък (P. vera) |
- | ||||||||||||||||||
Нарови (Lythraceae) | Trapa | Воден орех (T. natans) |
Плодът е изграден от дебела, черна и твърда обвивка с четири роговидни, разположени на кръст израстъци. Съдържанието на скорбяла е високо. Имат приятен вкус. Наподобяват на сладък варен картоф или кестен. Поради тази причина още от древността се използват за храна от човека. В България също има традиции на консумация на плодовете от хора. Консумират се след сваряване и обелване на твърдата обвивка. В миналото са изхранвани и пасищно отглеждани стада от свине[3]. | |||||||||||||||||
Бобови (Leguminosae) |
Фъстък (Arachis) |
? | - | |||||||||||||||||
Сминдух (Trigonella) |
Обикновен сминдух (T. foenum-graecum) |
Ядката добита от орехчето на сминдуха се използва за приготвяне на различни ястия в индийската кухня. Най-известно от тях е ястието наречено дал. | ||||||||||||||||||
Лецитисови (Lecythidaceae) |
Bertholletia | Бразилски орех (B. excelsa) |
- | |||||||||||||||||
Райски орех (Lecythis) |
? | Плодът е орех, който е различен по размери, но сходен по строеж с този на бразилския орех. Семената съдържат до 75% мазнини, които на вкус също напомнят този на бразилския орех. Интересен факт е, че растенията имат способност да поглъщат селен от почвата и да го натрупват в големи количества в плодовете си. Ето защо консумацията на семена от орехи би могло да бъде причина за отравяне със селен. Консумацията ме обаче в минимални количества би могла да набави нужното количество при недостиг на селен в организма. | ||||||||||||||||||
Протейнови (Proteaceae) | Макадамия (Macadamia) |
? | - | |||||||||||||||||
Гевуина (Gevuina) |
Чилийски лешник (G. heterophylla) |
- | ||||||||||||||||||
Grevillea | Чилийски орех (G. robusta) |
- | ||||||||||||||||||
Бурзерови (Burseraceae) |
Canarium | Филиппински канариум (C. ovatum) |
- | |||||||||||||||||
Комбретови (Combretaceae) |
Тропически бадем (Terminalia) |
? | - | |||||||||||||||||
Слезови (Malvaceae) |
Pachira | Малабарски кестен (P. aquatica) |
Плодът е вдървисена продълговата и закръглена ягода с маслинен цвят и дължина 10 – 25 cm. В него се съдържат закръглени семена. Плодът съдържа много йод и на вкус наподобява на обикновен орех. | |||||||||||||||||
Млечкови (Euphorbiaceae) |
Ricinodendron | Монгонго (R. rautanenii) |
Орехите на плода се консумират от местните бушменски племена в Намибия и Ботсвана още от преди 7000 години. Черупката на плода е много твърда и достигането до семената в нея е изключително трудно. За достигането до нея е нужно орехите да се обработят на пара за да омекне черупката, след това се варят, а за пълното отделяне се пекат на жар. Алтернативен начин за отделянето на черупката е да бъдат открити орехите в слонски изпражнения, които омекват под действието на ензимите в храносмилателната система на слона.[4] | |||||||||||||||||
Aleurites | Лумбанг (A. moluccana) |
Плодът е кръгъл с вдървесинена черупка и дължина 4 – 6 cm. Семената му се консумират от хората. Съдържат голямо количество сапунини и форбол и поради тази причина са токсични при консумация в суров вид.[5] От тях се добива и масло, което обаче не е токсично и не дразни дори очите.[6] | ||||||||||||||||||
Палмови (Arecaceae) |
Cocos | Кокосова палма (C. nucifera) |
Плодът на кокосовата палма се нарича кокосов орех | |||||||||||||||||
Lodoicea | Сейшелска палма (L. maldivica) |
Сейшелски орех, малдивски орех | ||||||||||||||||||
Миристикови (Myristicaceae) | Индийско орехче (Myristica) |
? | - | |||||||||||||||||
Борови (Pinaceae) |
Бор (Pinus) |
Сибирски кедър (P. sibirica) |
Сибирски орех |
Хранителна стойност
[редактиране | редактиране на кода]Таблица на хранителните вещества[7] (Хранителна стойност за 100 g) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Орех в Общомедия |
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Кожухарова К., Стоянов К. & Райчева Цв. 2011. Анатомия и морфология на растенията. Ръководство за самостоятелна подготовка на студентите от ОКС бакалавър. Акад. изд. АУ-Пловдив Архив на оригинала от 2021-08-31 в Wayback Machine..
- ↑ Биологично производство на орехоплодни култури Архив на оригинала от 2013-01-26 в Wayback Machine., Agrobiostim
- ↑ Джулюн, Воден орех (Trapa natans), bgflora
- ↑ THE MONGONGO/MANKETTI NUT – Ricinodendron rautanenii (Schinziophyton rautanenii)
- ↑ Scott, Susan и др. Poisonous Plants of Paradise: First Aid and Medical Treatment of Injuries from Hawaii's Plants. University of Hawaii Press, 2000. ISBN 978-0-8248-2251-4. с. 26.
- ↑ Price, Len. Carrier Oils For Aromatherapy And Massage, 4th edition 2008 p 119. ISBN 1-874353-02-6
- ↑ USDA Nutrient Database