Направо към съдържанието

Орех (плод)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Орех.

Тази статия е за плодовете с твърда черупка. За плода на дървото Орех вижте Орех (ядка). За други значения вижте Орех (пояснение).

Лешници, типични орехови плодове

Орех или орехче (на латински: nux) в ботаниката се нарича вид плодове с характерна твърда черупка. При този вид плодове няма физическо отваряне на плода и отделяне на семена. Понятието не се свежда единствено до биологичния вид орех, а включва и плодовете на редица други растения, като леската, кестена, дъба.

Ботаническо определение

[редактиране | редактиране на кода]
Орехи
Кестени

В ботаническата класификация на видовете плодове при покритосеменните растения плодът орех е един от типовете плодове, спадащ към апокарпните {прости или сложни от един видоизменен плодолист} неотварящи се плодове със сух перикарп[1]. Освен орех плодът често се нарича и орехче. Често плод орех с купула се нарича жълъд.

Като отделни типове плодове се класифицират и други два вида:

  • Сборно орехче. Състои се от множество неотварящи се едносеменни плодчета. Характерен за семейства Ranunculaceae, Agrimoniaceae и род Geum
  • Ягодовидно многоорехче. Характерен за род Fragaria

Плодът орех може да се срещне при множество представители на сем. Лютикови (Ranunculaceae) – например лютиче (Ranunculus), на сем. Розови (Rosaceae) – например очиболец (Potentilla), някои едносемеделни – лаваница (Alisma). Особеност е че плода в тези случаи е сборен многоорехов, тъй като всяко орехче има по едно семе.

Друг тип сборен многоорехов плод е този на ягодата (Fragaria). При нея върху месесто и разраснало се цветно легло, богато на захари и с характерен цвят, се разполагат и плодовете. Те са същински орехчета, но целия плод се означава като лъжлив плод, заради своя произход. Аналогична е ситуацията при омайничето, което също има разраснало цветно легло, но плодчетата са с незначително по-големи размери в сравнение с тези на ягодата.

Плодът на шипката – кучешка роза (Rosa canina) е също близък до строеж на ягодата, въпреки различията на пръв поглед. Плодът на кучешката роза се означава с наименованието цинародий.

Сходен строеж има плода на индийския лотос (Nelumbium nuciferum), но в него цветното легло разраства така, че всяко плодче се оказва разположено в малка вдлъбнатина.

Друг път в еволюцията на многомехунния плод води към формиране на сочните сборни многокостилкови плодове, а от тях – на еднокостилковите.

Голяма част от растенията даващи плод орех или негови подобни са култивирани и се отглеждат в овощарството с цел добив на плода за консумация и по-рядко техническа преработка. Най-известните от тях като орех, бадем, леска и кестен спадат към орехоплодните култури. Ягодата е причислена заедно с малина, къпина, френско грозде, бодливо грозде, облепиха, смокиня, лоза и киви към ягодоплодните овощни растения[2].

Думата орех в българския език се използва за да посочи дървесният овощен вид Обикновен орех (Juglans regia) и неговите плодове. Плодовете на ореха обработени с цел предлагане на пазара и пряка консумация от хората често се наричат и с определението ядки. Често като ядки се предлагат и ядивната част от плодовете на други видове с плод орехче. Приликата на черупката или ядивната част от плода често са основание и други плодове да бъдат наричани като орех.

Понятието за орех в кулинарията се разминава с ботаническото и в голяма степен се припокрива с термина ядка. Прието е като ядка да се считат всички черупкови плодове, които съдържат ядлива сърцевина, която се консумира под различна форма от хората. Тук обаче освен орехите спадат и ядките на някои костилкови плодове, а така също и соята и нахутът.

Орехите са важен източник на хранителни вещества за хората и за обитателите на дивата природа. Причината за това е, че имат високо съдържание на мазнини и микроелементи и са високо ценени като храна богата на енергия. Голям брой семена са годни за консумация от хората и се използват в готварството, консумират се сурови, покълнали, печени или с допълнителна обработка. Някои се пресоват за масло, което се използва в готварството и козметиката. Орехите са важен източник на храна за дивите животни. Те са особено ценени от животни в умерения климатичен пояс където се събират и съхраняват като хранителен запас и избягване на глада по време на късната есен, зимата и началото на пролетта. Много от животинските видове са развили анатомичен или поведенчески начин да разчупват твърдата обвивка на плода.

Видове, имащи плод орех

[редактиране | редактиране на кода]

Същинските орехи са типични за растенията от разред Fagales със следните по-характерни примери:

Разред Fagales
Таксономично
семейство
Таксономичен
род
Име Особености Изображение
Орехови (Juglandaceae) Орех
(Juglans)
Обикновен орех
(J. regia)
-
Черен орех
(J. nigra)
-
Манджурски орех
(J. mandshurica)
-
Carya Пекан
(C. illinoensis)
-
Букови (Fagaceae) Бук
(Fagus)
? -
Кестен
(Castanea)
Сладък кестен
(C. sativa)
-
Американски кестен
(C. dentata)
-
Японски кестен
(C. crenata)
-
Дъб
(Quercus)
? - Дъбови жълъди
Брезови (Betulaceae) Елша
(Alnus)
? -
Леска
(Corylus)
? -
Габър
(Carpinus)
? -
Воден габър
(Ostrya)
Обикновен воден габър
(O. carpinifolia)
-
Плод орех при други семейства
Таксономично
семейство
Таксономичен
род
Име Особености Изображение
Розови (Rosaceae) Слива
(Prunus)
Бадем
(P. dulcis)
-
Filipendula Брястнолистно орехче
(F. ulmaria)
-
Острикови (Cyperaceae) Cyperus Земен бадем
(C. esculentus)
-
Сумахови (Anacardiaceae) Anacardium Кашу
(A. occidentale)
-
Pistacia Шамфъстък
(P. vera)
-
Нарови (Lythraceae) Trapa Воден орех
(T. natans)
Плодът е изграден от дебела, черна и твърда обвивка с четири роговидни, разположени на кръст израстъци. Съдържанието на скорбяла е високо. Имат приятен вкус. Наподобяват на сладък варен картоф или кестен. Поради тази причина още от древността се използват за храна от човека. В България също има традиции на консумация на плодовете от хора. Консумират се след сваряване и обелване на твърдата обвивка. В миналото са изхранвани и пасищно отглеждани стада от свине[3].
Бобови
(Leguminosae)
Фъстък
(Arachis)
? -
Сминдух
(Trigonella)
Обикновен сминдух
(T. foenum-graecum)
Ядката добита от орехчето на сминдуха се използва за приготвяне на различни ястия в индийската кухня. Най-известно от тях е ястието наречено дал.
Лецитисови
(Lecythidaceae)
Bertholletia Бразилски орех
(B. excelsa)
-
Райски орех
(Lecythis)
? Плодът е орех, който е различен по размери, но сходен по строеж с този на бразилския орех. Семената съдържат до 75% мазнини, които на вкус също напомнят този на бразилския орех. Интересен факт е, че растенията имат способност да поглъщат селен от почвата и да го натрупват в големи количества в плодовете си. Ето защо консумацията на семена от орехи би могло да бъде причина за отравяне със селен. Консумацията ме обаче в минимални количества би могла да набави нужното количество при недостиг на селен в организма. Плод на Lecythis zabucajo
Протейнови (Proteaceae) Макадамия
(Macadamia)
? -
Гевуина
(Gevuina)
Чилийски лешник
(G. heterophylla)
-
Grevillea Чилийски орех
(G. robusta)
-
Бурзерови
(Burseraceae)
Canarium Филиппински канариум
(C. ovatum)
-
Комбретови
(Combretaceae)
Тропически бадем
(Terminalia)
? -
Слезови
(Malvaceae)
Pachira Малабарски кестен
(P. aquatica)
Плодът е вдървисена продълговата и закръглена ягода с маслинен цвят и дължина 10 – 25 cm. В него се съдържат закръглени семена. Плодът съдържа много йод и на вкус наподобява на обикновен орех.
Млечкови
(Euphorbiaceae)
Ricinodendron Монгонго
(R. rautanenii)
Орехите на плода се консумират от местните бушменски племена в Намибия и Ботсвана още от преди 7000 години. Черупката на плода е много твърда и достигането до семената в нея е изключително трудно. За достигането до нея е нужно орехите да се обработят на пара за да омекне черупката, след това се варят, а за пълното отделяне се пекат на жар. Алтернативен начин за отделянето на черупката е да бъдат открити орехите в слонски изпражнения, които омекват под действието на ензимите в храносмилателната система на слона.[4]
Aleurites Лумбанг
(A. moluccana)
Плодът е кръгъл с вдървесинена черупка и дължина 4 – 6 cm. Семената му се консумират от хората. Съдържат голямо количество сапунини и форбол и поради тази причина са токсични при консумация в суров вид.[5] От тях се добива и масло, което обаче не е токсично и не дразни дори очите.[6]
Палмови
(Arecaceae)
Cocos Кокосова палма
(C. nucifera)
Плодът на кокосовата палма се нарича кокосов орех
Lodoicea Сейшелска палма
(L. maldivica)
Сейшелски орех, малдивски орех
Миристикови (Myristicaceae) Индийско орехче
(Myristica)
? -
Борови
(Pinaceae)
Бор
(Pinus)
Сибирски кедър
(P. sibirica)
Сибирски орех

Хранителна стойност

[редактиране | редактиране на кода]
Таблица на хранителните вещества[7]
(Хранителна стойност за 100 g)
Орех Лешник Бадем Фъстък Кашу Нахут Макадамия Кестен Шамфъстък Кокосов орех
Енергия, kcal654628575567553364718245562354
Основни, %
Белтъчини15.2314.9521.2225.818.2219.37.913.1720.273.33
Мазнини65.2160.7549.4249.2443.856.0475.772.245.3933.49
Наситени6.1264.4643.7316.8347.7830.62612.0610.4145.55629.698
Мононенаситени8.93345.65230.88924.42923.7971.35858.8770.75923.821.425
Полиненаситени47.1747.9212.0715.5597.8452.6941.5020.86913.7440.366
Холестерол0000000000
Въглехидрати13.7116.721.6716.1330.1960.6513.8252.9627.5115.23
Захари2.614.343.893.975.9110.74.5710.67.666.23
Влакна6.79.712.28.53.317.48.65.110.39
Вода4.075.314.76.55.211.531.3640.483.9146.99
Пепел1.782.292.992.332.542.481.141.22.910.97
Витамини, mg
Витамин A0000000000
α-каротин00.00300000000
β-каротин0.0120.0110.001000.04-0.0140.2490
Витамин B10.3410.6430.2110.640.4230.4771.1950.2430.870.066
Витамин B20.150.1131.0140.1350.0580.2120.1620.1750.160.02
Витамин B31.1251.83.38512.0661.0621.5412.4731.3421.32.54
Витамин B439.245.652.152.5-95.2-1.5-12.1
Витамин B50.570.9180.4691.7670.8641.5880.7580.5540.520.3
Витамин B60.5370.5630.1430.3480.4170.5350.2750.4971.70.054
Витамин B90.0980.1130.0500.240.0250.5570.0110.070.0510.026
Витамин B120000000000
Витамин C1.36.3000.541.2265.63.3
Витамин D000000000.00080
Витамин Е0.715.0326.228.330.90.820.540.500.24
Витамин K0.00270.0142000.03410.009-0.007800.0002
Ликопен000000-01.4050
Минерали, mg
Калций, Ca981142649237105852910514
Желязо, Fe2.914.73.724.586.686.243.690.913.922.43
Магнезий, Mg1581632681682921151303312132
Фосфор, P346290484376593366188107490113
Калий, K4416807057056608753685921025356
Натрий, Na20118122452120
Цинк, Zn3.092.453.083.275.783.431.300.572.21.1
Мед, Cu1.5861.7250.9961.1442.1950.8470.7560.5071.30.435
Манган, Mn3.4146.1752.2851.9341.6552.2044.1311.181.21.5
Селен, Se0.00490.00240.00250.00720.01990.00820.00360.00120.0070.0101
Аминокиселини, mg
Триптофан170193214250287185673527139
Треонин596497598883688716370113667121
Изолевцин625545702907789828314125893131
Левцин1170106314881672147213746021881542247
Лизин4244205809269281291181881142147
Метионин236221151317362253237533562
Цистин208277189331393259610135566
Фенилаланин7116631120133795110346651341054169
Тирозин406362452104950847951188412103
Валин753701817108210948093631781230202
Аргинин22782211244630852123181914022272012546
Хистидин3914325576524565311958850377
Аланин69673010271025837828388212914170
Аспараг. к-на18291679291131461795227010995491803325
Глутам. к-на28163710681053904506337522674103790761
Глицин81672414691554937803454164946158
Пролин70656110321138812797468167805138
Серин934735948127110799734191591216172
Орех в Общомедия