Бразилски орех
| Бразилски орех | ||||||||||||||||||
 | ||||||||||||||||||
| Природозащитен статут | ||||||||||||||||||
 Уязвим[1] | ||||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||||||
Bonpl. | ||||||||||||||||||
| Бразилски орех в Общомедия | ||||||||||||||||||
| [ редактиране ] |
| Главни производители на Бразилски орех през 2021 г. | |
| (милиони t) | |
 Бразилия
|
0,034 |
 Боливия
|
0,033 |
 Перу
|
0,007 |
| Общо в света | 0,074 |
| Източник: Организация за прехрана и земеделие на ООН (FAO) | |
Бразилският орех (Bertholletia excelsa) е южноамериканско дърво от семейство Lecythidaceae, а също така е и името на получената реколта за търговски цели ядливи семена от дървото. Това е едно от най-големите и дълготрайни дървета в тропическите гори на Амазонка. Плодовете и ореховата му черупка – съдържащи годен за консумация бразилски орех – са сравнително големи, като теглото им достига общо 2 кг.
Употреба
[редактиране | редактиране на кода]Храна
[редактиране | редактиране на кода]Като храна бразилските орехи се отличават с разнообразно съдържание на микроелементи, особено голямо количество селен.
Дървесина
[редактиране | редактиране на кода]Дървесината на дървото на бразилския орех е ценена заради качеството си в дърводелството, като има различни приложения от подови настилки до тежка конструкция.[2] Сечът на дърветата е забранен от закона във всичките три страни производителки (Бразилия, Боливия и Перу). Незаконното добиване на дървен материал и прочистване на земи представляват продължаващи заплахи.[3]
Масло
[редактиране | редактиране на кода]Маслото от бразилски орех съдържа 75% ненаситени мастни киселини, съставени главно от олеинова и линолова киселини, както и фитостеролът, бета-ситостеролът[4] и мастноразтворимия витамин Е.[5]
Следващата таблица представя състава на мастните киселини в етеричното масло от бразилски орех:[6]
| Палмитинова киселина | 16 – 20% |
| Палмитолеинова киселина | 0.5 – 1.2% |
| Стеаринова киселина | 9 – 13% |
| Олеинова киселина | 36 – 45% |
| Линолова киселина | 33 – 38% |
| Наситена мазнина | 25% |
| Ненаситени мазнини | 75% |
Галерия
[редактиране | редактиране на кода]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Bertholletia excelsa (Bonpl.). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 2 януари 2023 г. (на английски)
- ↑ Bertholletia excelsa (Brazil nut) // CABI, 19 November 2019. Посетен на 29 November 2019.
- ↑ Greenpeace Activists Trapped by Loggers in Amazon // Greenpeace, October 18, 2007. Посетен на July 17, 2012.
- ↑ Kornsteiner-Krenn, Margit и др. Phytosterol content and fatty acid pattern of ten different nut types // International Journal for Vitamin and Nutrition Research 83 (5). 2013. DOI:10.1024/0300-9831/a000168. с. 263 – 70.
- ↑ Ryan, E. и др. Fatty acid profile, tocopherol, squalene and phytosterol content of brazil, pecan, pine, pistachio and cashew nuts // International Journal of Food Sciences and Nutrition 57 (3 – 4). 2006. DOI:10.1080/09637480600768077. с. 219 – 28.
- ↑ Nutrition facts for Brazil nuts, dried, unblanched, 100 g serving // Self NutritionData. Conde Nast; US Department of Agriculture National Nutrient Database, version SR-21, 2014. Посетен на 30 December 2014.
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Brazil nut в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
|
