Воден орех

Воден орех

Природозащитен статут

Незастрашен

Червена книга на България

Застрашен

Класификация

царство: Растения (Plantae) отдел: Васкуларни растения (Tracheophytes) (без ранг): Покритосеменни (Angiosperms) (без ранг): Еудикоти (eudicots) (без ранг): Розиди (rosids) (без ранг): Малвиди (malvids) разред: Миртоцветни (Myrtales) семейство: Джулюнови (Trapaceae) род: Trapa вид: Воден орех (T. natans)

Научно наименование

Trapa natans Linnaeus, 1753

Синоними

Trapa acicularis V.N.Vassil. Trapa arcuata Trapa astrachanica N.A.Winter, 1931 Trapa europaea Flerow, 1925 Trapa flerovii Dobrocz., 1955 Trapa maleevii V.N.Vassil., 1949 Trapa manshurica Flerow, 1925 Trapa maximowiczii Korsh., 1892 Trapa quadrispinosa Wall., 1832 Trapa rossica V.N.Vassil., 1949

Воден орех в Общомедия

[ редактиране ]

Водният орех (на латински: Trápa nátans), известен още като дяволски орех, джулюн, рогатка е едногодишно водно растение от семейство Lythraceae. Видът се среща и в България.

Разпространение

Естествените находища на водния орех са в Африка, голяма част от Азия и Южна и Източна Европа. Видът е пренесен от човека в Северна Америка, където се приема за инвазивен. Находищата му в България са по Черноморското крайбрежие, североизточните части на страната, Дунавската равнина, Предбалкана, Източна Стара Планина, Източните Родопи и Тракийската низина. Среща се на надморска височина от 0 до 500 метра. Расте в заблатени местности, бавнотечащи реки и разливи на реки със сладка и полусолена вода.

Особености на вида

Видът е едногодишен или многогодишен, тревист. Стъблото израства до 2 и повече метра дължина. Листата му биват два вида. Първите са подводни, наделени на нишковидни дялове, подобни на пера. Вторите са надводни, като имат мехуресто подути дръжки, изпълнени с въздухоносна тъкан. Имат листна петура с ромбична форма и назъбен външен ръб. Надводните листа образуват видимата част на растението над водната повърхност. То наподобява на розетка. Растението цъфти през юни – юли. Цветовете са дребни, с бели венчелистчета. Плодът е орех. Изграден и от дебела, черна и твърда обвивка. Обвивката притежава четири роговидни, разположени на кръст израстъци.

Плодовете на джулюна са с високо ниво на скорбяла. Имат приятен вкус. Наподобяват на сладък варен картоф или кестен. Поради тази причина още от древността се използват за храна от човека. В България също има традиции на консумация на плодовете от хора. В миналото са изхранвани и пасищно отглеждани стада от свине. Понастоящем видът е застрашен от изчезване и консумацията на плодовете му е забранена.

Природозащитен статус и опазване

Видът е включен в Червената книга на България с категория „застрашен“. В миналото е образувал плътни популации, особено в заблатени местности покрай река Дунав. Днес много от старите находища са пресушени и не съществуват. Среща се единично или на малки групи.

Съгласно Закона за биологичното разнообразие видът е защитен. Част от известните находища се намират в природен парк Персина, защитена местност Джолюнгьол край село Драганово, природна забележителност Блатото Алепу, както и в защитени зони от Европейската екологична мрежа Натура 2000.

Интересни факти

В България две села носят името Джулюница – в областите Велико Търново и Русе. Смята се, че и двете са наречени на растението джулюн, в чиито околности в миналото са се намирали естествени находища от него.

Галерия

• Джулюн
• 
  Общ вид на растението
• 
  Плод на воден орех
• 
  Езеро с воден орех в САЩ, където видът е инвазивен
• 
  Хербаризиран образец