Персина

Природен парк
„Персина“
	Природен парк ; „Персина“
	Дунав при Белене
	Местоположение в България
Местоположение	България
Най-близък град	Никопол, Белене
Площ	21 762,2 хектара
Построен	4 декември 2000
Създаден	4 декември 2000
Уебсайт	www.persina.bg
	Персина в Общомедия

„Персина“ е природен парк в България.

Местоположение

Той е с площ 21 762,2 хектара (217 км²) по цялата дължина на Свищовско-Беленската низина, включително част от ограждащия стръмен дунавски бряг при Никопол и Свищов и всички български дунавски острови в тази част от река Дунав. Обхваща земи в землищата на Никопол, област Плевен, с. Драгаш войвода, община Никопол, област Плевен, град Белене, община Белене, област Плевен, Свищов, област Велико Търново, с. Ореш, община Свищов, област Велико Търново.

Статут

Обявен със Заповед № РД-684 на 4 декември 2000 г. от тогавашния министър на околната среда и водите Евдокия Манева.

Дирекцията на Парка е със седалище в град Белене и е създадена на 1 април 2001 г., със заповед No. 258 от 10 май 2001 г. Тя е на пряко подчинение на Изпълнителна агенция по горите към Министерство на земеделието на Република България.

Обявяването му цели съхранението и възстановяването на крайдунавски влажни зони, като особено се набляга на запазване естественото състояние на многобройните острови, влизащи в границите на парка. Уникалността и голямата значимост на „Комплекс Беленски острови“ е причина на 24.09.2002 г. да бъде обявено за Рамсарско място, което е най-голямото по площ в България – 6898ха.

Елементи от Националната екологична мрежа в границите на парка

По смисъла на Закона за защитените територии „Персина“ е с ранг природен парк, включващ в себе си следните защитени територии: Резерват „Персински блата“ – обявен със Заповед "'№1106/02.12.1981 г. на КОПС с цел запазване на типични дунавски блата и характерна блатна растителност, заедно с населяващите ги колонии от рибарки, чайки, корморани, чапли, диви патици и гъски. Общата му площ е 385,2 ха и включва следните територии: „Писченско блато“ с площ 182 ха, „Мъртвото блато“ с площ 122,6 ха и „Старото блато“ с „Дульова бара“ с площ 80,6 ха. Със заповед №РД-393/15.10.1999 г. резерватът е прекатегоризиран в Поддържан резерват със същото име и площ. Поддържан резерват „Персински блата“ е влажна зона с международно значение; истински рай в миналото за многочислени колонии от блатни птици – рибарки, чайки, корморани, чапли, диви патици и гъски; гнездовище на немия лебед; уникално есенно сборище на черния щъркел за страната Природна забележителност „Персин-Изток“ – обявена със Заповед №1106/02.12.1981 г. на КОПС с площ 718,9 ха. Това са най-източните девствени места на о. Персин, представляващи непроходими мочурища и просторни стари върбово-тополови гори и съобщества от тръстика и папур. Природната забележителност е прекатегоризирана в Защитена местност със Заповед №РД-711/10.06.2003 г., като запазва същото име и площ. Резерват „Китка“ на о. Китка, обявен със Заповед №1106/02.12.1981 г. с площ 25,4 ха. Обявен е с цел запазване на първичната характерна растителност и като местообитание на морския орел. Резерват „Милка“, намиращ се на о. Милка, Обявен с ПМС №849/ 28.03.1948 г., Заповед 2245 от 30.12.1956 г. Площта му е 30 ха. Обявен е с цел запазване на.първичната характерна растителност и като местообитание на морския орел. Защитена местност „Кайкуша“, обявена със Заповед №438/ 02.08.1978 г., с площ 240 ха. включва остатък от влажна зона в бившата Свищовско-Беленска заливна низина. Обявена е с цел запазването на естественото местообитание на редки водоплаващи птици и растителни видове, както и характерния облик на района. Природна забележителност в местността „Плавала“, в землището на гр. Никопол, представляваща естествено находище на обикновен сладник. Обявена е със заповед №1187/ 19.04.1976 г. на МГОПС, Дв бр. 44/1976 г., с площ 28,1 ха. Със заповед №РД-702 от 09.06.2003 г. е прекатегоризирана в Защитена местност, със същото наименование и площ.

По смисъла на Закона за биологичното разнообразие в обхвата на парка влизат изцяло или отчасти следните места от общоевропейската мрежа защитени територии Натура 2000 съобразно следните директиви на ЕС:

Директива 92/43/ЕЕС за запазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна:

– Защитена зона „Персина“ – BG0000396, включена в списъка от защитени зони, приета с Решение № 122/02.03.2007 г. на Министерски Съвет; Към 2010 г. все още не е издадена заповед за официалното и обявяване в Държавен вестник;

– Защитена зона „Никополско плато“ – BG0000247, обявена със Заповед № РД 841/17 ноември 2008 г. (ДВ бр.108/19.12.2008 г., стр.153);

Директива 79/409/ЕЕС за съхранение на дивите птици:

– Защитена зона „Комплекс Беленски острови“ – BG0002017, обявена със Заповед № РД 82/12 февруари 2008 г. (ДВ бр.26/07.03.2008 г., стр.87);

– Защитена зона „Свищовско-беленска низина“ – BG0002083, обявена със Заповед № РД 768/28 ноември 2008 г. (ДВ бр.102/28.11.2008 г., стр.83);

– Защитена зона „Остров Лакът“ – BG0002091, обявена със Заповед № РД 511/22 август 2008 г. (ДВ бр.78/05.09.2008 г., стр.32);

Според международната Конвенцията за влажните зони, подписана на 2 февруари 1971 г. в иранския град Рамсар (Рамсарска конвенция) по която Р България е страна и е поела ангажимент за запазване и управление както на местообитанията, така и на свързаните с тях водолюбиви птици. В границите на парка „Комплекс Беленски острови“ – 6898 ха, е обявена за водна и заблатена екосистема – влажна зона с международно значение, най-голямата към момента в България.

Резервати

Защитени местностти

Източници

Външни препратки

Природен парк „Персина“ – Изпълнителна агенция по околна среда // Посетен на 27 юни 2014.
Природен парк „Персина“ – Официален сайт

[1] Персин изток

[2] Плавала

[1]

[2]