Направо към съдържанието

Васил Котев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Цильо Кономладски)
Васил Котев
български революционер
Роден
Починал
7 октомври 1903 г. (43 г.)
Васил Котев в Общомедия

Васил (Цильо) Котев или Котов,[1] наречен Какальо[2] и Кономладски,[3] е български революционер, войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[4]

Васил Котев (четвърти прав) в четата на Пандо Кляшев

Васил Кономладски е роден в костурското село Кономлади, днес Макрохори, Гърция. Брат е на Новачко Котев. Получава начално образование. Влиза във ВМОРО и е четник при Атанас Петров, като участва в убийството на Касъм ага. В 1900 година е арестуван и лежи една година в затвора. В края на 1902 година е четник при Митре Влаха. Взима активно участие в Илинденско-Преображенското въстание като войвода на Кономладската центрова чета, действала в родното му Костурско и в Мариово.[5] Участва в превземането на градчето Невеска. При завръщането си от Мариово, костурската чета попада на засада в полите на планината Вич при Лаген, при която войводата ѝ Васил Кономладски загива.[6][7][8][9]

Христо Силянов нарича Васил Кономладски:

един голям локален вожд – от ония, чиличеният дух на които не знаеше какво е крушение.[10]

Георги Константинов Бистрицки пише за него:

Цильо Котев от с. Кономлади, с първоначално образование, горещ патриот, участвал в повечето сражения през въстанието, представител на едно от най-пострадалите семейства и на най-нещастен род в околията за отечеството благо, свърши живота си къде края на въстанието – при битката в с. Лаген.[11]

Васил Кономладски е син на Коте и потомък (най-вероятно внук) на поп Петър от Кономлади. Има четирима братя и три сестри, от които са известни трима братя: Новачко, Христо (? – около 1909) и Доне (Андон, около 1859 - около 1959). Оженва се към 1880 година за Търпена Васильовска-Бърдарова също от Кономлади, (? – 1925), от която има трима сина и три дъщери: Мария (около 1890 – януари 1963), Георги, София (Софка), трета дъщеря, Тодор (около 1893 – около 1968) и Траян (около 1897 – 8 март 1969).[12]

  1. Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 145.
  2. Тзавелла, Христофор. Дневник на костурския войвода Лазар Киселинчев. София, Македония прес, 2003. ISBN 954-8823-46-2. с. 302.
  3. Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 102.
  4. Чекаларов, Васил. Дневник 1901 - 1903 г. София, ИК „Синева“, 2001. ISBN 954-9983-11-0. с. 55, 79, 81, 83, 84, 93, 104, 106, 114, 118, 142, 151, 153, 154, 187, 210, 237, 239, 240, 245, 261, 264, 266-268, 272, 275.
  5. Дневници и спомени за Илинденско-Преображенското въстание. София, Издателство на Отечествения фронт, 1984. с. 68.
  6. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 83.
  7. Куманов, Милен. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, 1993, стр. 128.
  8. Борбата въ Костурско и Охридско (до 1904 г.). По спомени на Иванъ Поповъ, Смиле Войдановъ, Деянъ Димитровъ и Никола Митревъ. Съобщава Л. Милетичъ. София, Материяли за историята на македонското освободително движение, Издава Македонскиятъ Наученъ Институтъ, Книга III, Печатница П. Глушковъ, 1926. с. 170.
  9. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 231.
  10. Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. I. Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1933. с. 196.
  11. Бистрицки. Българско Костурско. Ксанти, Издава Костурското Благотворително Братство „Надежда“ в гр. Ксанти. Печатница и книжарница „Родопи“, 1919. с. 53.
  12. Сведения на Васил Траянов Котев, внук на Васил Кономладски.