Тази статия се нуждае от подобрение.
Необходимо е: заменяне с превод.Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции.
Хронология на влиянието на промените в околната среда върху човешката история, както и на влиянието на човека върху околната среда.
Времето от около 15000 до 5000 г. пр.н.е. е било време на преход, на бърза и всеобхватна промяна в околната среда, тъй като планетата преминава от Ледникова епоха към топла епоха. Морското равнище се покачва драматично (както се покачва и сега), земята затисната от тежестта на ледниците започва да се издига отново, горските и пустинните пояси се разширяват, климатът постепенно става „по-модерен“. В процеса на постепенното затопляне планетата е свидетел на няколко топли и студени периода, като късен дриас и холоценски температурен оптимум, както и на обилни валежи. Плейстоценската мегафауна изчезват, но масовото измиране продължава с холоценското масово измиране. Общоприето е, че преди около 11 700 години (9700 г. пр.н.е.) завършва старата ера (Плейстоцен, Палеолит, Каменна епоха, последна Ледникова епоха), и започва съвременната епоха каквато я познаваме.
Най-ранни следи от първите съвременни хора, мигрирали в Еропа от Близкия Изток (Оринякска култура). За първи път се появява в източна Европа ок. 41 000 г. пр.н.е., след това се разпространява в Западна Европа между 38 и 34 000 г. пр.н.е.
ок. 31 000 г. пр.н.е.
ок. 20 000 – 15 000 г. пр.н.е.
Граветска култура – последната 'унифицирана' Европейска култура. Идва на смяна на Оринякската и изчезва около 20 000 г. пр.н.е., около пикът (LGM) на последната Ледникова епоха, като някои елементи се наблюдават чак до 15 000 г. пр.н.е.
Около LGM поради спадането на нивото на Средиземно море се образува сухоземна връзка между Италия и Балканският полуостров – Голямата Адриатическа низина, залята отново в края на Ледената епоха (вероятно ок. 15 000 г. пр.н.е.)[2]
ок. 22 000 г. пр.н.е.
Най-ранни следи от първите хора, преминали от Сибир в Северна Америка през Беринговия проток[3]
От топенето на снеговете се образува ледниковото езеро Агасис. Около 11 000 г. пр.н.е. то прелива и се изпразва през река Маккензи в северния ледовит океан, което може би причинява следващият студен период.
Образува се беринговият проток: сухопътната връзка между Сибир и Северна Америка изчезва поради покачването на морското ниво, преминаването от Сибир в Америка става възможно само по леда през зимата
студеният период завършва. Край на Плейстоцена и начало на Холоцена. Голяма част от замръзналата земя става обитаема отново. Според някои учени този студен период е продължил от около 10 800 г. пр.н.е. до към 9500 г. пр.н.е. и е бил предизвикан от нарушаването на топлото течение в Северния Атлантически океан (Гълфстрийм), причинено от изливането на езерото Агасис.
езерото Агасис се излива в океана за последен път, формирайки езерата Манитоба, Уинипег, Уинипегосис, и Горското езеро, както и някои други. Това събитие може да е причина за следващото рязко застудяване 200 години по-късно.
Поленова зона VI, свързана с натрупване на цветен прашец от дъб и бряст, по-топъл и морски климат. Съвременна фауна, нарастващо влияние на човека с разпространението на Неолитното земеделие.
Повишаващите се морски нива поради топенето на ледниците започват да заливат територията, която ще се превърне в Ирландско море, отделяйки Ирландия от Великобритания.
В резултат на изригване на вулкана Етна в Сицилия се образува мега цунами, което опустошава бреговете на източното Средиземноморие от Европа през Азия до Африка.[13]
Според хипотезата за Потоп в Черно море то се превръща от сладководно езеро в соленоводно море при потоп през Босфора. Според последното изследване, това се е случило преди 7600 г., нивото е било 120 м. по-ниско от сегашното, а изравняването е станало за няколко десетилетия.[14]
ок. 5500 г. пр.н.е.
Начало на опустинване на Северна Африка, която в крайна сметка води до появата на пустинята Сахара. През този период територията е все още по-влажна от днес. Има вероятност този процес да е принудил хората да мигрират към района на Нил на изток, създавайки условия за формирането на античната цивилизация в Древен Египет.
В резултат на понижаване на сушата Ютландският полуостров се отделя от Южна Швеция и се образуват проливите Голям и Малък Белт. Водите от Северно море нахлуват в басейна на Мастоглоя, и се образува Литориново море, което покрива значителни части от днешните Швеция и Финландия. Нивото му е било със 7 до 9 метра по-високо от съвременното. Има теория, че Ладожкото езеро тогава е представлявало само залив, който се е съединявал с него с широк пролив на север от Карелския провлак.
ок. 5500 г. пр.н.е.
ок. 3500 – 2500 г. пр.н.е.
Развитие на първото земеделско общество в Европа; заражда се в Дунавските низини (ок. средата на 7 хил. пр.н.е.) след миграция на земеделци от Анатолия, които се смесват с местните ловци, и след това се разпространява на запад по крайбрежието на Средиземно море и на северозапад срещу течението на река Дунав. Обхваща няколко вълни на културно развитие, които продължават до пристигането на носителите на Ямната култура през 3 хил. пр.н.е. Неолитните земеделци в Гърция (Пелопонес) се различавали от останалите Европейски земеделци и изглежда са дошли по друг път.
Архаичен период на Египет. През този период се формират отличителните черти на Древен Египет. Предполага се, че тогава са измислени и египетските йероглифи (за началото на използването им се спори, като спорен някои учени то е в началото на тоя период, а според други – в края).
м/у 3000 г. пр.н.е. и 2800 г. пр.н.е.
Метеорит или комета удрят Земята, създавайки кратер с диаметър 30 км на дъното на Индийския океан, според една от теориите за световния Потоп.
Започва изграждането на Стоунхендж. В първоначалните си варианти той е представлявал канавка и насип, оформящи кръг, с 56 дървени стълба по края. (National Geographic, June 2008).
Създаден е шумерският клинопис, считан за една от най-старите писмени системи.
2900 г. пр.н.е.
Наводнения в Шурупак с катастрофичен характер, доказани със седименти в Северен Ирак, простиращи се на север до Киш, а на юг до Урук; за вероятна причина се посочва нов период на силни дъждове в Ниневия довело до преливането на реките Карун и Тигър. С това наводнение се свързва края на периода Jemdet Nasr period и началото на раннодинастичния период в развитието на местната култура. Това наводнение е свързвано и с мита за Потопа.
Пониква дървото Метусалем (мъхестошишарен бор), най-старият известен неколониален организъм в света.
2807 г. пр.н.е.
Предполагаемата дата на падането на астероид или комета между Африка и Антарктида около слънчевото затъмнение на 10 май, изведена от анализа на митовете за потопа. Възможно е удара да е довел до образуването на кратера Бъркъл и шеврона Фенамбози близо до Мадагаскар.[17][18]
Носителите и идват в Северна Европа от степната зона над Черно и Каспийско море. На Юг/Юго-Запад тя се разпространява предимно като културно влияние, а на Север и Северо-Запад – като физическа миграция.
[19][20]
2650 г. пр.н.е.
Шумерският епос за героя Гилгамеш описва обширни гори от Кедър на мястото на сегашен южен Ирак. Гилгамеш побеждава боговете и отсича горите, но боговете в отговор проклинат Шумер с огън (или засуха). Към 2100 г. пр.н.е. в резултат на ерозия и осоляване почвата става неплодородна. Един шумер е писал, че „земята (почвата) стана бяла“. Цивилизацията се премества на север към Вавилон и Асирия. И при тези цивилизации изсичането на горите е фактор за възхода и упадъка им.
Един от най-старите закони за запазване на останалите гори е приет в Ур.
Сахара се превръща в суха пустиня, с условия близки до съвременните. Изсушаването е започнало около 7500 – 6000 г. пр.н.е., в резултат на изместването на западноафриканския тропически мусонен пояс на юг от Сахел, и усилено от събитията през 3900 г. пр.н.е.. Увеличената скорост на изпаряване на водата от почвата в региона води до изсъхването на Сахара, видимо от спадането на нивото на езерото Чад. Има и следи за пресъхване на Нил по пирамидата на фараон Унас.
Племената техену от Сахара се опитват да проникнат в Египет.
ок. 2500 г. пр.н.е.
ок. 2200 г. пр.н.е.
Носители на културата на камбановидните чаши мигрират от територията на съвременна Холандия към Англия и Ирландия, донасяйки гените на светлата кожа. Към 2400 г. пр.н.е. почти 90% от местното население вече има и степни гени.
Построен е зикурата в Ур – пирамидален храм с основи 64x45 м и височина ок. 30 метра.
ок. 2000 г. пр.н.е.
В резултат от повдигането на сушата и отдръпване на океана Литориново море започва да намалява обема и нивото си. Като следствие от тази регресия се образува древното Балтийско море, с ниво 4 до 6 метра по-високо от съвременното. Образуват се река Нева и езерото Ладога (водите му заливат значителна част от сушата по южното крайбрежие, унищожавайки растителност и жилища).
Продължаващото формиране на планини в Хималаите допринася за (частичното) пресъхване на река Сарасвати и превръщането на региона Тар в пустиня. Това води до упадъка на цивилизацията Харапа.
ок. 1800 г. пр.н.е.
ок. 1500 г. пр.н.е.
Силно застудяване по време на средната бронзова епоха, последвано от топъл период м/у 1500 и 900 г. пр.н.е. Редица вулканични изригвания м/у 1660 и 1620.
ок. 1700 г. пр.н.е.
Създаден е епосът Атра-Хасис, съдържащ митове за сътворението, историята за потопа и предупреждение за последствията от свръхнаселение.
Изригване на Санторини ок. 1620 г. пр.н.е. и последвалото земетресение (и цунами) унищожава по-голямата част от остров Санторини, и водят до изчезването на Критско-минойската цивилизация. Това събитие може да е вдъхновило легендата за Атлантида.
1450 г. пр.н.е.
край на Критско-минойската цивилизация. Освен теорията, че упадъка и е свързан с изригването на вулкана Тера, има и друга теория – че е причината е в изсичането на горите – развита от John Perlin в A Forest Journey.
Свидетелства за силна засуха в Източното Средиземноморие. Хетски и Угаритски надписи свидетелстват, че са изпращани молби за зърно към Египет, вероятно по времето на фараон Мернептах. Карпентър предполага, че засушавания със същата сила като тези в Гърция през 50-те години на 20 век биха били достатъчни за Колапсът в късната Бронзова епоха (довел до залезът на Микенската цивилизация, края на каситската династия във Вавилон, империята на Хетите, Угарит и Амореи, раздробяването на Лувийците и периода на хаос в Ханаан). Причина за засухата може да е било временното отклоняване на зимните циклони северно от Пиренеите и Алпите. Времето в Централна Европа по същото време е било по-влажно. Изглежда, че по това време населението в Централен Анатол, Сирия и Северна Месопотамия, Палестина, Синай и Северозападна Арабия преминава от уседнало земеделие към номадство.
Осева епоха, революционен преход в развитието на философията, религията и културата протича едновременно в Китай, Индия, Иран и Европа. По това време живеят философи като Сократ, Платон, Лао Дзъ и Конфуций.
Управление на император Ашока Велики в Индия, начало на разпространение на Будизма
ок. 250 г. пр.н.е.
В Европа и Северна Америка започва период на топло време (наречен римски топъл период), като условията тогава са почти същите като в началото на 21 век. Той продължава до ок. 400 г.
ок. 225 г. пр.н.е.
Започва по-влажен и хладен период, с повече валежи, с превес на буковите гори. Фауната през този период отговаря на съвременната (ако се изключи човешкото влияние). На този период отговаря Поленова зона IX.
Изригва вулканът, в калдерата на който сега се намира езерото Таупо в Нова Зеландия. Изхвърлени са 170 км³ пепел, което оцветява небето от Китай до Рим в червено.[22]
164
180
Галенова или Антонинова епидемия (от едра шарка). Според историка Касий Дион в някои от провинциите епидемията убила до една трета от населението.
Следват и други бедствия: слаба реколта и масов глад, наводнения и земетресения, което сложило край на „Златния Век“ на Рим.
Криза в Римската империя. „Киприановата чума“ (вероятно от дребна шарка) от 249 – 262 г. допринася за възхода на Християнството. Епидемията и вражеските нашествия водят до намаляване на населението – няма кой да обработва земята и да служи в армията. За да се справи с този проблем Император Аврелиан взема сериозни мерки: през 272 г. преселва голямо количество карпи в Панония, а през 275 г. преселва цялото население на провинция Дакия в провинция Мизия (ка).[23]
535 – 536: най-рязкото и продължително единично глобално застудяване за последните 2000 г., засегнало няколко цивилизации. Вероятна причина – вулканичен прах.
541
550
Юстинианова чума – първата зафиксирана в историята чумна пандемия. По съвременни изчисления в Ориента и Северна Африка жертвите на чумата достигат 100 милиона, а в Европа – около 25 милиона.
Близо 40% от населението на Константинопол умира; император Юстиниан I преселва гърци от близките острови да попълни загубите.
След като започва 541/542 г. в Египет, болестта продължава с циклични чумни пандемии през годините 558 – 561, 599 – 600, 608, 618, 628, 640, 684 – 686, 694 – 700, 718, 740 – 750 г., като в периода VI – VIII век. Европа загубва от пандемията от 50 до 60% от своето население.
Чумна пандемия, наречена Черната смърт, покосява Европа, пораждайки първите опити със закон да се наложи публично здравеопазване и карантина. Върлуването на черната смърт продължава до 16 век циклично на периоди от 10-12-20 години. Към средата на 14 век населението на Европа е достигало 75 млн., а до края на 15 век намалява до 40/45 милиона жители.
Христофор Колумб достига Карибските острови, започвайки т.нар. Колумбов обмен; като резултат империите на Ацтеките и Инките ще бъдат завладени през следващия век от испанците, по-голямата част от местното население ще измре от европейски болести, а в Европа ще се появят растения и животни от Америка.
Изригване на вулкана Уайнапутина в Перу, Южна Америка, повлиявайки сериозно на климата в Северното полукълбо (за Южното полукълбо няма достатъчно сведения), като 1601 година е била най-студената година от предишните 6 века; В резултат над 2 милиона души умират в Русия (виж Велик глад в Русия (1601 – 1603)).[26]
1610
Учени предлагат тази година да се счита за начало на нова епоха – Антропоцен, в която въздействието на човека върху околната среда става забележимо.[27][28]
Лисабонско земетресение – едно от най-разрушителните и смъртоносни земетресения в историята на Европа. Земетресението от 9 степен в 9:40 сутринта на 1 ноември, Хелоуин, последвано от цунами и пожари, почти изцяло разрушават Лисабон, столицата на Португалия. В резултат на това колониалните амбиции на Португалия са пресечени, а опитите да се установи причината за земетресението полагат основите на Сеизмологията.
Изригване на вулкана Laki в Исландия изхвърля достатъчно серен диоксид да убие 25% от населението и 80% от добитъка на острова, както и да причини необичайно студена зима в Европа и Западна Азия.
1789
1793
Според скорошно изследване върху поведението на Ел Ниньо, особено силното му въздействие през 1789 – 93 може да е причинило лошата реколта в Европа през 1788 – 89, което е допринесло за избухването на Великата френска революция.[29]
Изригване на вулкана Tambora в Индонезия през 1815 г., най-голямото за последните 2000 години, е причина за „годината без слънце“ в Северна Америка и Европа през 1816 г.
1845
1857
Необичайно влажното време в Северна Европа води до унищожаване на картофената реколтата от картофена чума. Това води до масов глад, най-тежко засегнати от който са Ирландия (Ирландския картофен глад) и Шотландия. Навсякъде в Европа гладът води до граждански вълнения и става една от причините за Революциите от 1848 г.. За да избягат от глада милиони европейци (особено Ирландци) емигрират към Северна и Южна Америка и Австралия.
Изригване на вулкана Кракатау на остров Ява в Индонезия. Звукът от изригването е бил чут чак в Австралия и Китай, в резултат от изхвърлените пепел и газове времето застудява през следващите години, а цветът на небето се променя. Яркият залез е пресъздаден от Едвард Мунк в картината му Викът.
Ураган минава през град Галвестън, ставайки най-смъртоносния ураган в САЩ дотогава. Това прекъсва развитието на града, т.к. инвеститорите се насочват към Хюстън.
Продължителната засуха в Северното полукълбо подсилено от човешката дейност причинява прашните бури в САЩ, сериозно отразили се на икономиката, и е фактор за Гладомор в СССР.
Канадският физик Гилбер Плас публикува статия с прогноза за повишаване на глобалната температура вследствие нарастващата концентрация на въглероден диоксид в резултат от човешката дейност „Теория за влиянието на CO2 върху климатичните промени“.[32] Прогнозата в общи линии се потвърждава 50 г. по-късно.
Чернобилска авария – най-тежката авария в историята на ядрената енергетика, довела до стопяване и взрив на ядрения реактор, радиоактивно замърсяване на областта и река Припят.
Земетресение в Индийския океан на 26 декември 2004 предизвиква разрушително цунами в Индийския океан, в резултат от което загиват 283 100 души, за изчезнали се водят 14 100 души, а 1 126 900 души са останали без дом.
2005
Ураганите Катрина, Рита и Уилма причиняват разрушения и материални щети по крайбрежието на САЩ, особено в района на Нови Орлеан.
2008
Циклонът Наргис засяга Мианмар, нанасяйки огромни разрушения и отнемайки живота на около 130 000 души.
2010
Земетресение в Хаити разрушава голяма част от инфраструктурата на страната, Има 200 000 предполагаеми жертви и над 3 милиона засегнати.
Земетресение в Чили с магнитуд 8.8, довело и до образуването на цунами, причинява разрушения в много градове в страната.
Изригване на вулкана Ейяфятлайокутъл в Исландия има разнообразни економически, политически и други въздействия в Европа о по света.
Нефтен разлив в Мексиканския залив, най-големият регистриран в американската история, при който в океана са изхвърлени милиони литри суров петрол, причинявайки екологична катастрофа в региона.
Серия от торнада през април и май нанасят щети за милиарди долари в сърцето на САЩ, причиняват смъртта на стотици, особено в щатите Мисури и Алабама, но и на други места.
2012
Ураганът Санди опустошава източното крайбрежие на САЩ, от Флорида до Квебек, и от Мичиган до Нова Скотия. Това е най-опустошителният в Американската история ураган дотогава.
2013
Супертайфунът Хайан (Yolanda) опустошава централните Филипини, с рекордна скорост на вятъра от 314 км/ч.
Торнадото Ел Рено минава през централна Оклахома, като достига рекордна ширина от над 4 км.
2015
Прието е [[Парижко споразумение относно изменението на климата, за първи път ангажиращо всички страни по света да намалят емисиите на парникови газове.[34]
2016
150 страни на среща в Кигали, Руанда, приемат да се добави към Монреалския протокол ограничаването на флуоровъглеводородите (HFCs).[35]
2017
Ураганите Харви в САЩ и Мария в Централна Америка нанасят най-много щети дотогава.
↑Taylor, K.ок. и др. Abrupt climate change around 22 ka on the Siple Coast of Antarctica // Quaternary Science Reviews 23 (1 – 2). January 2004. DOI:10.1016/j.quascirev.2003.09.004. с. 7 – 15.
↑Kobashi, T. и др. 4 ± 1.5 °C abrupt warming 11 270 yr ago identified from trapped air in Greenland ice // Earth and Planetary Science Letters 268 (3 – 4). 30 април 2008. DOI:10.1016/j.epsl.2008.01.032. с. 397 – 407.
↑Kerry A. Odell and Marc D. Weidenmier, Real Shock, Monetary Aftershock: The 1906 San Francisco Earthquake and the Panic of 1907, The Journal of Economic History, 2005, vol. 64, issue 04, p. 1002 – 1027.