Направо към съдържанието

Мисури

Тази статия е за реката в Съединените щати. За щата вижте Мисури (щат). За кораба вижте Мисури (кораб).

Мисури
Missouri River
Общи сведения
Местоположение САЩ
Монтана
Северна Дакота
Южна Дакота
Небраска
Айова
Канзас
|Мисури
Дължина3767 (4147) km
Водосб. басейн1 371 010 km²
Отток2478 m³/s
Начало
МястоДжеферсън (лява съставяща)
Мадисън (дясна съставяща)
Координати45°55′35.39″ с. ш. 111°30′17.64″ з. д. / 45.9265° с. ш. 111.5049° з. д.
Надм. височина1234 m
Устие
МястоМисисипиМексикански залив
Координати38°48′43.2″ с. ш. 90°07′07.67″ з. д. / 38.812° с. ш. 90.1188° з. д.
Надм. височина122 m
Мисури в Общомедия

Мисури (на английски: Missouri River) е река в САЩ, десен приток на Мисисипи, протичаща през щатите Монтана, Северна Дакота, Южна Дакота, Небраска, Айова, Канзас и Мисури.[1] Дължината ѝ е 3767 km (заедно с лявата съставяща я река Джеферсън и нейния ляв приток Биг Хол – 4147 km), а площта на водосборния басейн – 1 371 010 km².[2]

Извор, течение, устие

[редактиране | редактиране на кода]

Река Мисури се образува на 1234 m н.в. в югозападната част на щата Монтана, в окръг Галатън, на 5 km североизточно от град Трий Форкс от сливането на двете съставящи я реки Джеферсън (лява съставяща) и Мадисън (дясна съставяща), извиращи от Скалистите планини. Голяма част от горното течение на реката преминава през Скалистите планини, където тя на места тече в дълбоки и тесни ждрела и образува множество бързеи и прагове. Най-големите са около град Грейт Фолс, къдета на участък от 16 km има пад на водата от 187 m. В средното си течение Мисури тече предимно в източна посока, като пресича платото Мисури в дълбока долина със стръмни склонове. В този участък реката отмива бреговете си и водите и са много мътни, с кафяв цвят. Тук в стеснените ѝ участъци са изградени преградните стени на редица язовири, превръщайки я във верига от дълги и криволичещи езера. След изтичането си от язовира „Харисън“ завива на юг-югоизток и запазва тази посока до устието на десния си приток река Канзас. Долното течение на реката е разположено в пределите на Централните равнини, където коритото ѝ изобилства от меандри и е неустойчиво, като широката и заливна тераса е защитена с преградни диги, предотвратяващи разливането ѝ. Влива се отдясно в река Мисисипи, на 122 m н.в., на 8 km северно от град Сейнт Луис.[2]

Водосборен басейн, притоци

[редактиране | редактиране на кода]
Мисури и нейните притоци

Водосборният басейн на река Мисури е с площ от 1 371 010 km², като около 10 000 km² са на канадска територия. Той обхваща около 1/6 от територията на САЩ, около 5% от територията на Северна Америка и представлява 46% от водосборния басейн на река Мисисипи. На североизток и север водосборния басейн на Мисури граничи с водосборния басейн на река Нелсън, протичаща през Канада и вливаща се в залива Хъдсън. На северозапад и югозапад граничи с водосборните басейни на реките Колумбия и Колорадо, вливащи водите си в Тихия океан. На изток и юг басейнът на Мисури граничи с водосборните басейни на реките Минесота, Де Мойн и Арканзас, десни притоци на Мисисипи.[2]

Във водосборния басейн а река Мисури има 69 реки с дължина над 200 km, като 29 от тях се вливат директно в нея. От тях 20 са с дължина от 200 до 500 km, 6 с дължина от 500 до 1000 km и 3 с дължина над 1000 km. По-долу са изброени всичките всичките 29 директни притока на Мисури с дължина над 200 km, като за всяка от тях е показано какъв приток е (, ляв), (, десен), неговата дължина в (km), площ на водосборния басейн в (km²) и щата през който протичат.[2]

Подхранването на река Мисури в горното течение е предимно снежно, а в средното и долното – предимно дъждовно. Количеството на оттока през годината е много различен. Пълноводието през пролетта предизвиква в долното течение покачване на нивото на водата с 8 – 12 m, като максималният отток достига до 21 000 m³/s, а по време на лятното маловодие той се снижава до 150 – 170 m³/s (в някои години до 17 m³/s). Средният годишен отток в устието на реката при град Херман е 2478 m³/s. Въпреки че коритото на реката е обградено с водозащитни диги, понякога тя ги пробива и причинява големи наводнения в долното си течение. Река Мисури е много мътна река, като средно за година тя отлага около 220 млн. т. наноси.[2]

Стопанско значение, селища

[редактиране | редактиране на кода]

Реката играе важна роля в заселването на Дивия Запад, като до построяването на железопътните линии в края на 19 век е основно средство за транспорт в региона. През 20 век по нейното течение са изградени 15 язовира (10 в щата Монтана, 1 в Северна Дакота, 3 в Южна Дакота и 1 на границата между Южна Дакота и Небраска), които я превръщат в най-голямата система язовири в Северна Америка.[3][4] Най-големите от тях са: „Форт Пек“ (в Монтана), „Харисън“ (в Северна Дакота), „Оахе“ (в Южна Дакота). Всичките 15 язовира служат за регулиране на нейния отток, за иригация, производство на електроенергия и за подобряване на условията за корабоплаване. По време на пълноводие река Мисури е достъпна за големи речни съдове до град Су Сити (в щата Айова), а за плитко газещи речни съдове – до град Форт Бентън (в щата Монтана).[2]

Най-големите селища по нейното течение са градовете: Грейт Фолс (в Монтана), Бисмарк (в Северна Дакота), Пиър (в Южна Дакота), Су Сити (в Айова), Омаха, сейнт Джоузеф, Канзас Сити и Сейнт Луис (в Мисури).[2]

Историческа справка

[редактиране | редактиране на кода]

Устието на реката е открито през 1673 г. от френските трапери-пътешественици Луи Жолие и Жан Маркет, а през 1738 г. френският колонизатор Пиер Готие Варен дьо ла Верандри открива участък от средното ѝ течение, на територията на днешните щати Северна и Южна Дакота. През 1764 г. френският търговец на кожи Пиер Лаклед основава търговска фактория на мястото, където Мисури се влива в Мисисипи. Той нарича новосъздадения град Сейнт Луис в чест на френския крал Луи IX. През 1803 г. града преминава към САЩ след покупката на Луизиана. През следващите години щата Мисури и град Сейнт Луис се превръщат в „американската врата към Запада“. В чест на този исторически етап в центъра на града е издигнат огромен бетонен монумент, наречен Гейтуей Арч, като 8 асансьора издигат туристите на внушителна височина от 190 м.[5][6] От тази „американска врата към Запада“ през 1804 – 1806 г. американските пътешественици Мериуотър Луис и Уилям Кларк се изкачват нагоре по реката, като откриват и проследяват цялото ѝ течение до мястото на нейното образуване (Трий Форкс).