Мисисипи

Мисисипи
Mississippi
	Мисисипи Mississippi
	Мисисипи в Ню Орлиънс
	Местоположение в САЩ; – начало, – устие
Общи сведения
Местоположение	САЩ
Дължина	6640 km
Водосб. басейн	2 981 076 km²
Отток	16 792 m³/s
Начало
Място	Езеро Айтаска
Координати	47°14′22.92″ с. ш. 95°12′27″ з. д. / 47.2397° с. ш. 95.2075° з. д.
Надм. височина	450 m
Устие
Място	Мексикански залив
Координати	29°09′03.96″ с. ш. 89°15′11.88″ з. д. / 29.1511° с. ш. 89.2533° з. д.
Надм. височина	0 m
	Мисисипи в Общомедия

Тази статия е за реката в САЩ. За щата вижте Мисисипи (щат). За други значения вижте Мисисипи (пояснение).

Мисисипи (на английски: Mississippi) е река в Северна Америка, пресичаща централната част на САЩ.

Мисисипи тече от север на юг от северната част на Минесота до Мексиканския залив. Със своите 3 778 km, тя е втора по дължина на континента след Мисури (4 130 km). Понеже Мисури е приток на Мисисипи, двете реки обикновено се разглеждат като една речна система с обща дължина над 6 800 km,^[1]^[2] а общият им водосборен басейн е сред най-големите в света. Още в предколумбовата епоха Мисисипи е важен воден път, а в наши дни играе важна роля в американската икономика и култура.

Името на реката произлиза от думата миси-зииби („голяма река“) на езика оджибуе.^[3]

Хидрография и хидрология

Описание на течението

Началото на реката е в северния край на езерото Айтаска в северна Минесота, на 450 m над морското равнище. Реката бързо достига надморска височина 220 m след водопада Сейнт Антъни край Минеаполис. След като напуска Минесота, Мисисипи служи за граница на още осем други щата – Уисконсин, Айова, Илинойс, Мисури, Кентъки, Арканзас, Тенеси и Мисисипи. Преминавайки през Луизиана, тя се влива в Мексиканския залив. Водата от езерото Айтаска достига до Мексиканския залив за около 90 дни.

В Мисисипи се вливат големите реки Илинойс и Мисури при Сейнт Луис и Охайо при Кайро, където надморската височина е 100 m. Тези две точки често се използват за условно разделяне на течението на реката на горно, средно и долно (в някои случаи – на горно и долно, под и над устието на Охайо^[4]). Горното течение е разположено на ширини от 47°N до 37°N, а долното – от 37°N до 29°N.^[5]

Долното течение на Мисисипи се характеризира с множество меандри, особено под град Мемфис. Повечето от тях са типични за меандрите в алувиални низини – разположени са безредно в главното корито на реката и се разливат свободно в низината, образувайки крайречни езера.^[6]^[7]^[8]

Водосборен басейн

Водосборният басейн на Мисисипи с шестте му подразделения

Водосборният басейн на река Мисисипи е най-големият в Северна Америка и третият по големина в света след тези на Амазонка и Конго. Общата му площ е 3 238 000 km²^[1] – една трета от площта на Съединените щати, като в него живеят над 72 милиона души^[9] – една четвърт от американското население. Заливните тераси на реките в басейна заемат около 90 000 km²,^[1] почти колкото територията на България. Мисисипи отводнява основната част от района между Скалистите планини и Апалачите, с изключение на областите около Големите езера. Във водосборния басейн на реката попадат около 40% от общата площ на Съединените щати.

В басейна на Мисисипи влизат части от 31 от 50-те американски щата, както и от 2 провинции на Канада.^[9] Той обикновено се разделя на шест подбасейна, съответстващи на горното и долното течение на Мисисипи и на четирите най-дълги притока – Мисури, Арканзас, Охайо и Тенеси.

Река Мисисипи получава 25 притока с дължина над 200 km, като 13 от тях са дължина до 500 km; 7 с дължина от 501 до 1000 km и 5 притока с дължина над 1000 km. По-долу са изброени всичките тези 25 броя реки, за които е показано дали са леви (→), или десни (←) притоци, тяхната дължина, площта на водосборния им басейн (в km²) и щатите, през които текат. Притоците са подредени от извора на Мисисипи към нейното устие.^[10]

→ Рум Ривър – 243 / – , Минесота
← Минесота – 543 / 44030, Южна Дакота, Минесота
→ Сен Кроа – 272 / 20 000, Уисконсин, Минесота
→ Чипеуа – 294 / – , Уисконсин
→ Блек Ривър – 310 / 6200, Уисконсин
→ Уисконсин – 692 / 31 800, Уисконсин
← Турска река – 246 / 4384, Айова
← Макуокета – 240 / 4387, Айова
←Уапсипиникон – 480 / – , Айова
→ Рок Ривър – 481 / 9194, Уисконсин, Илинойс
← Айова – 520 / 32 700, Айова
← Де Мойн – 845 / 38 337, Айова
→ Илинойс – 439 / 74 479, Илинойс
← Мисури – 3726 / 1 371 010, Монтана, Северна Дакота, Южна Дакота, Небраска, Айова, Канзас, Мисури
← Мерамек – 369 / 10 300, Мисури
→ Каскаския – 523 / 14 880, Илинойс
→ Биг Мъди Ривър – 251 / 6070, Илинойс
→ Охайо – 1579 / 490 600, Пенсилвания, Охайо, Западна Вирджиния, Кентъки, Индиана
→ Хачи – 383 / – , Мисисипи, Тенеси
← Сейнт Франсис – 686 / 19 600, Мисури, Арканзас
← Уайт Ривър – 1162 / 71 910, Арканзас, Мисури
← Арканзас – 2364 / 440 000, Колорадо, Канзас, Оклахома, Арканзас
→ Язу – 303 / – , Мисисипи
→ Биг Блек Ривър – 530 / 8800, Мисисипи
← Ред Ривър – 2190 / 169 890, Тексас, Оклахома, Арканзас, Луизиана

Хидрология

Мисисипи е река с относително голям отток и силно течение, като се вземе предвид характера на нейния водосборен басейн.^[11] Той е разположен главно в умерения пояс, а не в тропически области, както басейните на Амазонка или Конго. Тези две реки имат значително по-голям отток от Мисисипи, което се дължи на изобилните валежи, падащи в техните водосборни басейни.

Хидроложкият режим на Мисисипи е сложен, тъй като реката се подхранва от разнородни източници – докато горното течение има дъждовно-снежен режим, долното течение преминава през влажна субтропична област.^[12] Мисури, един от основните притоци на Мисисипи, значително увеличава оттока си през пролетта, когато се топят снеговете в Скалистите планини, докато долното течение на Мисисипи се подхранва от силните дъждове през лятото и началото на есента, а в най-южната част и от възможните силни тропически бури.

В резултат на неравномерното подхранване оттокът на Мисисипи се характеризира с големи вариации в зависимост от сезона и положението по дължина на самата река – обикновено между 8 и 50 хиляди m³/s. При устието на реката средният отток обикновено е 18 000 m³/s,^[1]^[12] значителна стойност за река в умерения пояс, като по този показател Мисисипи е на шесто място сред реките в света.^[13] В същото време при пълноводие оттокът може да достигне 70 000 m³/s или дори 300 000 m³/s, измерени през 1927 година.^[14] Притокът Охайо допринася с почти половината от общия отток на Мисисипи (8 000 m³/s).^[1]^[12]

Среден месечен отток на Мисисипи в m³/s, измерен при Виксбърг (усреднени данни за 1965 – 1983 г.)

Пренос на наноси

Мисисипи пренася алувий, пясък и баластра, по-голямата част от които идват от Скалистите планини.^[15] Твърдите наноси, отлагани в Мексиканския залив, са между 312 и 450 милиона тона годишно.^[16] Именно тези материали образуват множеството острови и делтата на реката. По по-голямата част от течението на Мисисипи надлъжният наклон е средноголям или малък, поради което и отлагането на седименти е относително голямо. Наносите са със смесен състав. За година реката пренася общо 131 милиона тона разтворен във водата материал, два пъти по-малко от Амазонка.

Сравнителна таблица на големите реки в света:
	Амазонка	Нил	Мисисипи	Конго
Дължина в km	7025	6671	3779	4700
Водосборен басейн (милиони km²)	7	2,9	3,2	3,7
Обичаен отток (хиляди m³/s.)	209	2 – 3	18	41

Флора и фауна

Река Мисисипи и нейната наносна низина са дом на много богата флора и фауна, които образуват най-голямата блатна екосистема в Северна Америка. Във водите на реката живеят над 260 вида риби или една четвърт от видовото многообразие на континента.^[17] Реката е важен коридор за миграцията на много птици, а в нейното долно течение е установено наличието на поне 60 вида миди. Горното течение обитават над 50 вида бозайници и 145 вида земноводни и влечуги.^[17]

Някои характерни за долината на Мисисипи бозайници:
Американски енот
Канадска видра
Източноамерикански бурундук
Деветопоясен броненосец

Начало на реката

Участъкът от Мисисипи, разположен над Минеаполис, включва частта от течението, близка до началото на реката – северния край на езерото Айтаска, на 450 m надморска височина. Климатът на тази област е континентален и се характеризира с влиянието на полярни въздушни маси през зимата – тук Мисисипи често замръзва изцяло. В самото начало реката е бистра, но с отдалечаване от Айтаска водите ѝ се увеличават, а с тях и наносите и органичните частици, и водата става червеникавокафява.

В този пръв участък от течението реката преодолява най-голяма разлика в надморската височина. Тя преминава през заблатени зони, езера и бързеи, обитавани от разнообразни риби, птици и бозайници. Растителността тук включва борове, елша, див ориз и колонии от папур. Между градовете Ейткин и Брейнърд реката преминава през хълмиста област с морени и гори, равнини с ледников произход и участъци с дюни и блата. Днес голяма част от областта се обработва, но в миналото тя е покрита с иглолистни гори.

Горно течение

Горното течение на Мисисипи включва участъка от водопада Сейнт Антъни при Минеаполис до устието на Охайо при Кайро. Той има дължина 1 462 km, като общата посока на течението е югоизточна. Режимът на реката е дъждовно-снежен, с пълноводие през пролетта и при силни летни бури.^[12]

Басейнът на Горно Мисисипи включва 5 екологични региона, 3 биома и 3 физикогеографски области (области с определен геоморфологичен тип): Горно възвишение, Централна низина и плато Озарк.^[5] Територията на Горно Мисисипи е обитаема от около 9000 години. За първите изследователи на тези местности се считат французите Луис Жулиет и Жак Маркет, пристигнали тук през 1673 г.^[5]

Коритото се разширява значително след вливането на река Минесота. След това реката преминава през дълбока долина, врязана в седиментните слоеве, незасегнати от ледниците. Езерото Пепин, образувано преди около 9 500 години, заема 35 km по дължина на реката, а средната му дълбочина е 5 m. То задържа част от наносите и замърсителите, идващи от по-горните части на реката.

Непосредствено на север от Сейнт Луис от запад в Мисисипи се влива река Мисури. Нейните води носят голямо количество наносни частици, но голяма част от тях се задържат от построените в средата на XX век множество язовири в басейна на Мисури. От друга страна човешката дейност увеличава пренасяните наноси чрез урбанизацията и отводняването на блатата, а дигите и каналите усилват отлагането им в речното легло. Речните тераси са засегнати от издигането на диги за защита на хората от наводнения, а обработваемите земи отдавна са изместили много от блатата и горите, които днес са ограничени до самите брегове на Мисисипи и островите в реката. Част от бреговете са включени в природни резервати, в които влизат 800 km² от долината по горното течение.

Основните дървесни видове в този участък са канадски клен, ясен, американски бряст, черна върба, делтоидна топола, ясенолистен явор, черна бреза. Водната растителност включва папурови, Potamogeton, Elodea, Vallisneria americana. Обикновената блатия има европейски произход и е интродуцирана по течението на реката в началото на XX век.

Долно течение

Долното течение на Мисисипи започва от вливането на река Охайо и първоначално има посока юг-югозапад, а след вливането на Арканзас се насочва на юг. Алувиалната равнина се характеризира с множество меандри, които увеличават трикратно дължината на реката.^[1] Долното течение има слаб наклон към Мексиканския залив и е доминирано от ниски алувиални тераси. Южно от устието на Охайо долината става по-широка и дълбока, заради ерозията на терциерните слоеве, пресичани от реката.^[1] Надморската височина на терасите е малка, едва няколко десетки метра. Извън изкуствено мелиорираните зони съществуващ обширни области с блата и гори, крайречни езера и меандри с голяма амплитуда.

Много от притоците на Мисисипи в нейното долно течение текат успоредно с нея на голямо разстояние, преди да се влеят. В най-южните му части климатът е тропичен, с циклони в края на лятото и началото на есента, а зимите са меки и не причиняват замръзване. Ландшафтът се характеризира с влажни и заблатени зони, често откъснати ръкави и меандри на реката, които образуват обширни застояли водоеми и представляват мрежа от водни пътища с дължина хиляди километри.

Площта на басейна на Долно Мисисипи, заедно с притоците, е около 880 хиляди квадратни километра.^[4] Територията на района е обитаема от 16 хиляди години. Първият изследовател тук е испанския конкистадор Ернандо де Сото. Басейнът на Долно Мисисипи включва 3 физикогеографски области: Крайбрежна равнина, районът Уошито и платото Озарк.^[4]

Делта на Мисисипи

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

Опазване на природата

Много части от течението на Мисисипи са защитени територии, включени в природни резервати, а обширни пространства остават залесени и наводнени в естествения си вид.^[18] Екосистемата на горното течение на реката е защитено в Националното убежище на дивия живот и риба на Горна Мисисипи, простиращо се от Уабаша в Минесота до Рок Айлънд в Илинойс, разположени на отстояние почти 500 km. Този резерват обхваща около 80 000 хектара в четири щата и включва разнородни хабитати – блата, влажни меандрови зони, езера, гори в алувиалните тераси, пясъчни плажове и други.

Въпреки това околната среда на реката е преобразувана от човека за нуждите на корабоплаването и стопанското развитие. Голяма част от речните тераси се обработват интензивно, а притоците на Мисисипи донасят в реката значителни количества наноси, торове и пестициди. Крайречните урбанизирани територии и промишлени зони също са източник на замърсяване.

Според изследванията, изхвърлянето на замърсени води над Сейнт Луис е намаляло след приемането на Закона за чисти води от 1972 година,^[19] но положението става по-лошо при Сейнт Луис, където концентрацията на колиморфни бактерии става значително. Концентрациите на пестициди се дължат на селскостопанската дейност – те нарастват след вливането на Мисури, преминаваща през зърнопроизводителния регион на Големите равнини. Част от азотните и фосфорни съединения по долното течение идват от промишлените и земеделски райони в басейна на Охайо. В наносите присъстват полихлоробифенили, въпреки тяхната забрана. От друга страна етилендиаминтетраацетатната киселина, използвана в хартиената и хранителната промишленост, е в по-малки концентрации във водите на Мисисипи, отколкото в големите европейски реки.^[19]

Използване на водите

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

По горното течение на реката има 42 язовира. 14 от тях са разположени над Минеаполис и се използват основно за енергетика и отдих. Останалите 28 се използват за поддръжка на търговското корабоплаване. Като цяло, язовирите силно влияят на екологията по горното течение.

Икономика

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

Реката има и важно стопанско значение. Тя и редица от нейните притоци се използват за корабоплаване, добив на електроенергия, изкуствено напояване и други.

История

Ернандо де Сото е първият европеец, за когото е документирано, че е видял реката. Достигайки до нея на 8 май 1541 г., той я кръщава Rio de Espiritu Santo (река на Светия дух).

През 1682 г. французите Рьоне Робер Кавелие и Анри дьо Тонти наричат реката Колбер, на името на Жан-Батист Колбер. Те също наричат областта по поречието Луизиана (La Louisiane), на името на крал Луи XIV, и я обявяват за френска територия. През 1803 г. Наполеон Бонапарт продава тази територия на САЩ. Двете понятия не трябва да се бъркат – днешният щат Луизиана е само малка част от територията Луизиана.

След британската победа в Седемгодишната война, Мисисипи се превръща в граница между Британската и Испанската империя. Парижкият договор от 1763 г. дава на Великобритания право върху всички земи, разположени на изток от Мисисипи, а на Испания – на запад от реката. Испания също така отстъпва Флорида на Великобритания, за да получи отново Куба, която британците завладяват по време на войната.

Член 8 от Парижкия договор от 1783 г. гласи: „Навигацията по река Мисисипи, от нейния извор до океана, ще остане завинаги свободна и открита за поданиците на Великобритания и гражданите на Съединените щати“.

Мисисипи преминава през два климатични пояса преди да стигне до Мексиканския залив: умерен пояс и субтропичен. Реката прекосява целите Съединени американски щати (САЩ) преди да достигне до Мексиканския залив, откъдето тя се отправя към Атлантическия океан.

Мисисипи в културата

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

Главни градове

Вижте също

Бележки

Общомедия

Общомедия разполага с мултимедийно

съдържание за: Мисисипи

↑ ^а ^б ^в ^г ^д ^е ^ж Carrière 2002, с. 236 – 237.
↑ Brunet 1992, с. 186.
↑ Gilfillan 1887.
↑ ^а ^б ^в Benke 2005.
↑ ^а ^б ^в Benke 2005, с. 327 – 374.
↑ Derruau 2001, с. 19.
↑ Brunet 1993, с. 323.
↑ Coque 1998, с. 159.
↑ ^а ^б US Geological Survey 2006.
↑ Хидроложка карта на САЩ
↑ Amat 2002, с. 175.
↑ ^а ^б ^в ^г Bethemont 2000, с. 31.
↑ Bethemont 2000, с. 22.
↑ De Koninck 2006, с. 20, 33.
↑ Michel 2005, с. 178.
↑ Pech 1992, с. 213.
↑ ^а ^б nps.gov 2004.
↑ Bethemont 2000, с. 226.
↑ ^а ^б Meade 1995.

Цитирана литература

Amat, Jean-Paul et al. Éléments de géographie physique. Paris, Bréal, coll. Grand Amphi, 2002. ISBN 978-2-7495-0021-8. (на френски)
Benke, Arthur C. et al. Rivers of North America. Elsevier Academic Press, 2005. (на английски)
Bethemont, Jacques. Les grands fleuves. Paris, Armand Colin, 2000. ISBN 978-2-200-26092-7. (на френски)
Brunet, Roger (dir.). Géographie universelle: États-Unis, Canada. Paris, Hachette-Reclus, 1992. ISBN 978-2-01-014829-3. (на френски)
Brunet, Roger. Les mots de la géographie. Paris, Reclus, 1993. ISBN 978-2-11-003036-8. (на френски)
Carrière, Pierre. Mississippi et Missouri // Encyclopædia Universalis, corpus 15. 2002. ISBN 978-2-85229-550-6. (на френски)
Coque, Roger. Géomorphologie. Paris, Armand Colin, 1998. ISBN 978-2-200-21739-6. (на френски)
De Koninck, Rodolphe. Le delta du Mississippi: une lutte à finir entre l’homme et la nature // Hérodote 121. 2006. (на френски)
Derruau, Max. Les formes du relief terrestre. Notions de géomorphologie. Paris, Armand Colin, 2001. ISBN 978-2-200-21014-4. (на френски)
Gilfillan, Joseph A. Minnesota Geographical Names Derived from the Chippewa Language // The Geological and Natural History Survey of Minnesota: The Fifteenth Annual Report for the Year 1886. St. Paul, Pioneer Press Company, 1887. (на английски)
Meade, Robert H. Contaminants in the Mississippi River, 1987 – 92 // usgs.gov. U.S. Geological Survey, 1995. Посетен на 4 януари 2001. (на английски)
Michel, François. Roches et paysages, reflets de l’histoire de la Terre. Paris, Belin, Orléans, brgm éditions, 2005. ISBN 978-2-7011-4081-0. (на френски)
General Information about the Mississippi River // nps.gov. nps.gov, 2004. Архивиран от оригинала на 2008-01-26. Посетен на 10 февруари 2015. (на английски)
Pech, Pierre et al. Géographie physique. Paris, PUF, 1992. ISBN 978-2-13-044735-1. (на френски)
Mississippi River // water.usgs.gov. US Geological Survey, 2006. Посетен на 4 февруари 2015. (на английски)

[Carrière2002236&#32;–&#32;237-1] а ^б ^в ^г ^д ^е ^ж Carrière 2002, с. 236 – 237.

[Brunet1992186-2] Brunet 1992, с. 186.

[Gilfillan1887-3] Gilfillan 1887.

[Benke2005-4] а ^б ^в Benke 2005.

[Benke2005327&#32;–&#32;374-5] а ^б ^в Benke 2005, с. 327 – 374.

[Derruau200119-6] Derruau 2001, с. 19.

[Brunet1993323-7] Brunet 1993, с. 323.

[Coque1998159-8] Coque 1998, с. 159.

[US_Geological_Survey2006-9] а ^б US Geological Survey 2006.

[10] Хидроложка карта на САЩ

[Amat2002175-11] Amat 2002, с. 175.

[Bethemont200031-12] а ^б ^в ^г Bethemont 2000, с. 31.

[Bethemont200022-13] Bethemont 2000, с. 22.

[De_Koninck200620,&#32;33-14] De Koninck 2006, с. 20, 33.

[Michel2005178-15] Michel 2005, с. 178.

[Pech1992213-16] Pech 1992, с. 213.

[nps.gov2004-17] а ^б nps.gov 2004.

[Bethemont2000226-18] Bethemont 2000, с. 226.

[Meade1995-19] а ^б Meade 1995.

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]

[8]

[9]

[10]

[11]

[12]

[13]

[14]

[15]

[16]

[17]

[18]

[19]