Средновековен топъл период
Средновековният топъл период или средновековен климатичен оптимум е времето в теснии рамки от около 950 г. до 1250 г., а в широки – от X до XIII век.[1]
През този период времето в Европа като цяло се затопля и средногодишните температури са значително по-високи от тези през предходния период, довел до Велико преселение на народите, както и от последващия Малък ледников период.
Причини
[редактиране | редактиране на кода]Като възможни причини за средновековния топъл период учените цитират повишената слънчева активност, както и относително редките изригвания вулкани. Последното обстоятелство причинява по-малко аерозоли в атмосферата, които филтрират слънчевата светлина и допринасят за охлаждането (виж вулканична зима).
Според друга теория, климатичният оптимум е резултат от периодични колебания в интензитета на Гълфстрийм, свързани с промените в солеността на океанската вода, която от своя страна зависи от промените в обем на ледниците.
Последствия
[редактиране | редактиране на кода]Средновековният климатичен оптимум причинява значително увеличение на населението и селскостопанското производство в Европа поради разширяването на земеделската земя и по-висококачествените култури. Разрастването на обработваемата земя допринася за образуването на села вместо индивидуални стопанства и домакинства, характерни за това време. Освен това развитието насърчава разширяването на нарастващите земеделски народи към периферни, слабо развити региони с по-висок процент от населението, живеещо от лов и риболов. Примерите включват разселване на немците на изток, в гористите земи на полабските славяни, както и вече споменатата Славянска колонизация на Североизточна Европа (с последващо формиране на великоруската народност). В същото време учените отбелязват намаляване на площта на горите под влияние на по-топлия климат.[2]
В летописите се споменава за винопроизводство в Източна Прусия, Померания и дори в южната част на Шотландия през този период. В същото време в Норвегия зърнената реколта нараства на географски ширини до Полярния кръг. Намаляването на ледниците позволява на викингите да населят за постоянно Исландия (870 г.) и Гренландия (от 986 г.; селищата са изоставени през XV век).
В други части на света този период се характеризира отчасти с по-влажен климат, например има доказателства за човешки селища в пустинята Намиб.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Bradley, Raymond S. Climate System Research Center. „Climate of the Last Millenium.“ 2003. 23 февруари 2007. [1], Приступљено 25. 4. 2013.
- ↑ Hans-Rudolf Bork, Helga Bork, Claus Dalchow et al.: Landschaftsentwicklung in Mitteleuropa: Wirkung des Menschen auf Landschaften. Klett, Gotha 1998, ISBN 3623008494, стр. 328.