Архаичен период на Египет

Част от серията статии за
История на Древен Египет
Периоди
Додинастичен период Архаичен период Старо царство I преходен период Средно царство II преходен период Ново царство III преходен период Късен период
Династии
0  – I  – II  – III  – IV  – V  – VI  – VII  – VIII  – IX  – X  – XI  – XII  – XIII  – XIV  – XV  – XVI  – XVII  – XVIII  – XIX  – XX  – XXI  – XXII  – XXIII  – XXIV  – XXV  – XXVI  – XXVII  – XXVIII  – XXIX  – XXX  – XXXI  – Птолемеи

Архаичният период, или Ранно царство, е първият династически период в историята на Древен Египет. Обхваща периода на управление на Първа и Втора династия на фараоните. Продължава от около 3100 до 2686 пр.н.е. (или 2926 – 2575 пр.н.е.) или до началото на Старото царство.

Нарича се още тинитски, от град Тинис, близо до Абидос, откъдето произлизат корените на фараонските семейства от тези династии.

• Първа династия (от около 3000 до 2800 пр.н.е.)
• Втора династия (от около 2800 до 2675 пр.н.е.)

Първият фараон от този период е цар Менес (или Нармер), който обединява двете царства (южно и северно). По времето на Втората династия се наблюдава засилване на влиянието на религията.

Краят на този период се бележи с първата постройка от камък – стъпаловидната пирамида на Джосер (или Зосер) – първи или втори цар от Третата династия, построена от неговия архитект Имхотеп (Имхотеп се смята за божество в Периода на упадък).