Направо към съдържанието

Джосер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Джосер

Фараон на Древен Египет
Статуя на Джосер в Египетски музей, Кайро
Статуя на Джосер в Египетски музей, Кайро
Информация
Други именаНетджерихет
Торински списък „Dsr-it“
Манетон „Тосартос“
Царуване29 години Манетон или 28 години Палермски камък
(3-та династия)
ПредшественикСанахт? или Хасехемуи
НаследникСехемхет
Имена
Тронно име
Nisut-Bity-Nebty-Netjerikhetnebu
nsw.t-bty-nb.ty nṯrj-ẖt-nbw

King of Upper and Lower Egypt,
he of the two ladies,
with a divine body of gold


M23
t
L2
t
G16R8D21
F32
S12
Рождено име
Nub-Hor
Nbw-Ḥr

Golden Horus

G8
Хорическо име
Hor-Netjerikhet
Hr-nṯrj.ẖt

Horus, divine of body
G5
R8D21
F32
Име на Небти
Netjerikhet
Nb.tj Nṯrj-ẖt

The two Ladies, divine of body

nTrr
X
Златно хорическо име
Nub-Ra
Nbw-Rˁ

Golden one of Ra

N5
S12


Abydos King List
....djeser-sa
...-ḏsr-s3
...sublime protector

HASHD45V17


Saqqara Tablet
Djoser
ḏsr

The sublime

D45
D21


Turin King List
Djoserit
Ḏsr-jt

D45
r
M17X1G7G7

Роден
Починал
БащаХасехемуи?
МайкаNimaethap?
БракHetephernebti[1]
ДецаInetkaes[1]
ПаметнициПирамида на Джосер
Джосер в Общомедия

Джосер (ок. 2600 пр.н.е.) е вторият и най-известен владетел на Древен Египет от III династия. Останал е в историята с първата в света стъпаловидна пирамида, изградена за негова гробница по идея на Имхотеп. Фараонът Джосер е амбициозен, решителен и успешен египетски владетел.

Фараонът Джосер е споменаван в източниците от своето време единствено със своето Хор-име Нетджерихет („тялото на боговете“), а по-късните източници на гръцки език го наричат Тосортос. Вероятно Джосер е рожденото име на този фараон и то е употребявано само в по-късните източници. Най-ранното доказателство, че и двете имена принадлежат на този владетел е открито в надпис на скала на остров Сехел в Асуан.

Период на управление

[редактиране | редактиране на кода]

Според Торинския списък на египетските царе първият фараон от III династия е Небка (Санакхте), но този фараон е известен единствено с това, че именно от него Джосер наследява трона на Египет. Джосер управлява около 19 години. Но някои нови археологически доказателства, сред които и папирусът Уесткар, дават основание на историците да смятат, че Джосер царува веднага след Хасекхемуи, последният владетел от II династия, а Небка царува след Джосер и преди Хуни.

Много археологически доказателства сочат, че той провежда няколко успешни военни кампании в Синай, където успява да подчини местното население на властта си. Това е много важно, тъй като Синай е естествена преграда между Азия и Египет и по този начин Джосер укрепва границите на царството си. Освен това синайските военни кампании на фараона осигуряват на царството му важни суровини като медта, основна руда за онова време, дървесина и изумруди.

Други археологически свидетелства неопровержимо доказват, че Джосер успява да премести границата на царството си на юг, чак до първите прагове на Нил.

Във времената на Джосер изчезва като понятие и като царско учреждение т.нар. „червена къща“, т.е. съкровищницата на Долен Египет и данъците от двете части на страната са събирани на едно място, а царят преразпределя благата, което подпомага развитието на Египет. От един надпис на плоча, открита близо до Асуан, става ясно, че по време на управлението на Джосер в Египет настава седемгодишен глад, предизвикан от засушаване в климата. Фараонът подарява нилския остров Фила на жреците на Изида, а остров Елефантина – на жреците на бог Хнум, който, както надписът твърди, избавя страната от сушата. Именно този надпис доказва, че Джосер успява да разшири Египет на юг, до първите прагове на Нил.

  1. а б Aidan Dodson & Dyan Hilton: The Complete Royal Families of Ancient Egypt. Thames & Hudson, 2004, ISBN 0-500-05128-3 p.45