Ѳ

Ѳ, ѳ или Тита е буква от ранната кирилица, произхождаща от гръцката тета (Θ, θ). Използвана е главно за правилното изписване на произлизащи от гръцки език думи и имена. Числовата ѝ стойност възлиза на 9. Тита не присъства в първоначалния състав на глаголицата, но на по-късен етап се среща като (Ⱚ), въпреки че не ѝ се отрежда числова стойност.

Названието „тита“ (на руски език - „фита“) е свързано със съвременното гръцко произношение на думата θῆτα „[th]ѝта“, където първият звук се отъждествява с английското „thin“ (беззвучна зъбна проходна съгласна). В славянските езици, предаваният от буквата звук се произнася като [t] или [f].

Буквата просъществува в руската азбука до 1918 г., когато се заменя с Ф. Имена като Ѳеодоръ/Ѳёдоръ, производни на гръцкото Θεόδωρος, започват да се изписват като Фёдор/Феодор.

Тита се използва и в румънската кирилица до към 1860 г.

Буквата не трябва да се бърка с някои сходни по вид, но коренно различни по звукова стойност знаци, като например Ө, ө (О с чертичка), чието произношение е [œ], [wʉ].

Кодиране	Буква	Регистър	Код
Уникод	Кирилска тита (Ѳ ѳ)	Главна	U+0472
		Малка	U+0473
	Глаголическа тита (Ⱚ ⱚ)	Главна	U+2C2A
		Малка	U+2C5A
	Гръцка тета (Θ θ)	Главна	U+0398
		Малка	U+03B8
	„О“ с чертичка (Ө ө)	Главна	U+04E8
		Малка	U+04E9
	Латинско „О“ с чертичка (Ɵ ɵ)	Главна	U+019F
		Малка	U+0275