Р, р e буква от кирилицата. Обозначава беззвучната венечната трептяща съгласна /r/. Присъства във всички славянски кирилски азбуки (17-а в българската, 18-а в руската и беларуската, 20-а в сръбската и 21-ва в украинската и македонската). Използва се също така и в някои от азбуките на народите от бившия СССР. В старобългарската азбука има название рьци, съответно в църковнославянска — рцы. В глаголицата се изписва така , а в кирилицата — Р. И в двете азбуки има цифрова стойност 100. Произлиза от гръцката буква Ро ρ. Не трябва да се бърка с латинската буква Р, която обозначава звука /p/.
Ӑ · Ӓ · Ә · Ӛ · Ӕ · Ғ · Ҕ · Ӻ · Ӷ · Ӗ · Ӂ · Җ · Ӝ · Ҙ · Ӟ · Ԑ · Ӡ · Ӣ · Ҋ · Ӥ · Қ · Ӄ · Ҡ · Ҟ · Ҝ · Ԟ · Ԛ · Ӆ · Ԓ · Ԡ · Ԕ · Ӎ · Ӊ · Ң · Ӈ · Ҥ · Ԣ · Ӧ · Ө · Ӫ · Ҩ · Ԥ · Ҧ · Ҏ · Ԗ · Ҫ · Ҭ · Ӯ · Ӱ · Ӳ · Ү · Ұ · Ҳ · Ӽ · Ӿ · Һ · Ԧ · Ҵ · Ҷ · Ӵ · Ӌ · Ҹ · Ҽ · Ҿ · Ӹ · Ҍ · Ӭ · Ԙ · Ԝ · Ӏ
, а в кирилицата — Р. И в двете азбуки има цифрова стойност 100. Произлиза от гръцката буква Ро ρ. Не трябва да се бърка с латинската буква Р, която обозначава звука /p/.