Ъ
- Ер пренасочва насам. За френската група вижте Ер (група).
| Кирилска буква Ъ | ||||||
|---|---|---|---|---|---|---|
| ||||||
| Уникод (hex) | ||||||
| Главна: U+042A | ||||||
| Mалка: U+044A |
Ъ, ъ или ер голям е буква от кирилицата, 27-а в българската азбука. В руския език е известна като „твърд знак“ (на руски: твёрдый знак), но не представлява отделен гласен звук. Преди реформата в сръбския език се нарича „дебело йер“ (на сръбски: дебело їер).
При записване с международната фонетична азбука, звуковата стойност на буквата „ъ“ в българския език, когато е под ударение, се отбелязва със знака за междинна задна незакръглена гласна [ɤ̞] (път: [ˈpɤ̞t]).
Когато не е под ударение обаче, звукът се редуцира до ɐ (ка̀мък [ˈkamɐk]). В такива случаи, звукът на буквата „ъ“ е практически неразличим от звука на неударената гласна „а“ [1], което понякога създава трудности при писане.
Употреба
[редактиране | редактиране на кода]По съвременния български правопис „ъ“ много рядко се пише накрая на думи (пише се напр. когато звукът е под ударение в думи от турски, китайски и други езици).[2] При определени окончания, които съдържат или завършват със звука ъ, като при членуваните с кратък член съществителни имена или определени глаголни форми при някои видове глаголи, правописните правила изискват да се пише „а“ вместо „ъ“, „я“ вместо „йъ“ и вместо „ъ“ след мека съгласна: мъжа̀ [мъжъ̀] (но мъжъ̀т), ца̀ря [ца̀рʼъ], ца̀рят [ца̀рʼът], пѐя [пѐйъ], пеят [пѐйът] благодаря̀ [благодарʼъ̀], благодаря̀т [благодарʼъ̀т].
Исторически развой
[редактиране | редактиране на кода]Старобългарската гласна ъ (голям ер) е била задна гласна, с предполагаем звук на свръхкратка гласна [u] (според някои автори [о]).[3] Тя се употребява в българската писмена традиция векове след като е спряла да съществува като звук. Писането на краесловните ерове е премахнато едва с правописната реформа от 1945 година.
Кодове
[редактиране | редактиране на кода]| Кодова таблица | Буква | Десетично | Шестнадесетично | Осмично | Двоично |
| Уникод | Главна | 1066 | 042A | 002052 | 00000100 00101010 |
| Малка | 1098 | 044A | 002112 | 00000100 01001010 | |
| ISO 8859-5 | Главна | 202 | CA | 312 | 11001010 |
| Малка | 234 | EA | 352 | 11101010 | |
| KOI 8 | Главна | 255 | FF | 377 | 11111111 |
| Малка | 223 | DF | 337 | 11011111 | |
| Windows 1251 | Главна | 218 | DA | 332 | 11011010 |
| Малка | 250 | FA | 372 | 11111010 |
HTML кодовете са: Ъ или Ъ за главна буква и ъ или ъ за малка буква.
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Стр. 8 от Пашов, Петър. Българска граматика. Хермес, 2005, [1999], 456 с. ISBN 9544596534.: И все пак трябва да се признае, че неударено а и неударено ъ, неударено о и неударено у звучат толкова близко, че практически не се различават.
- ↑ стр. 12, §1.7 от БАН. Правопис и пунктуация на българския език: Основни правила. София, Просвета, 2011, 176 с. ISBN 9789540126043.
- ↑ стр. 49 от Харалампиев, Иван. Историческа граматика на българския език. Велико Търново, Фабер, 2001. ISBN 954775064X. с. 244.
| |||||||||||||||||||||||