Направо към съдържанието

Румънска кирилица

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Румънска кирилица
Информация
Типазбука
Създаденслед 1710
Период на използванеслед 1710-1881
Родителски системи
Кирилица
Посока на писанеот ляво на дясно
Румънска кирилица в Общомедия

Румънската кирилица (молдова-влашка азбука, кирилица, използвана в Румъния, старата кирилица, използвана в Молдова) се е използвала за записване на румънския език до 1865 г. Тя не съвпада с молдовска азбука, използвана в Молдавската ССР през 1940-1989 г.

До обединението на Влашко и Молдова в средата на 19 век в земите на днешна Румъния се пише на кирилица, а богослужението се извършва на църковнославянски език. Из по-старите църкви в Румъния иконите са надписани на кирилица (такъв надпис има и на каменна колона на хълма на Патриаршията в Букурещ), а църковната лексика е изпълнена с църковнославянски думи като „spovedanie“ – изповед, „pocăinţa“ – покаяние и др.

Едва след 18 век започва бавната замяна на църковнославянския език с румънски. През 1780 г. Йохан Клаин Мику издава във Виена граматика – първата румънска книга с латински букви: „Elementa linguä dacoromanä sive valachicä“, в която за пръв път се доказва, че румънският език е романски. Изхождайки от западните земи с немско население, латинската азбука се налага постепенно, особено след оттеглянето на фанариотите през 1815 година. Това става и в Дунавските княжества, но бавно, защото Църквата се бои от влиянието на католицизма. Австрийското влияние прониква и се налага през Трансилвания посредством въвежданата гражданска азбука, която има за цел постепенно изместване и замяна на кирилицата. Последното става факт след Влашката революция и Кримската война довела до обединение на Влашко и Молдова.

Таблица на съответствията

[редактиране | редактиране на кода]
Най-старият съхранен документ на румънски език.
Пример на румънски текст, написан на румънска кирилица
Музикална граматика от Антон Иванов, 1845 г.
Буква Числова
стойност
Румънско
латинско
съответствие
Преходен вариант
на азбуката
Фонема Румънско
название[1]
А а 1 a A a /a/ Az
Б Б b Б Б /b/ Buche
В в 2 v В /v/ Vede
Г г 3 g, gh G g /g/ Glagol
Д д 4 d D d /d/ Dobru
Є є, Е e[2] 5 e E e /e/ Est
Ж ж j Ж ж /ʒ/ Juvete
Ѕ ѕ 6 dz Ḑ ḑ /dz/ Zalu
З з 7 z Z z /z/ Zemle
И и 8 i I i /i/ Ije
Й й[3] i Ĭ ĭ /j/, /ʲ/
І і[4] 10 i I i /i/ I
К к 20 c, ch K k /k/ Kaku
Л л 30 l L l /l/ Liude
М м 40 m M m /m/ Mislete
N N 50 n N n /n/ Naş
Ѻ ѻ[2] 70 o O o /o̯/ On
П п 80 p П п /p/ Pocoi
Р р 100 r Р р /r/ Râţă
С с 200 s S s /s/ Slovă
Т т 300 t T t /t/ Tferdu
ОУ Ѹ ѹ[2] 400 u У, Ȣ /u/ Upsilon
Ѹ Ȣ, У Ȣ[2] u У, Ȣ /u/ Ucu
Ф ф 500 f F f /f/ Fârta
Х х 600 h Х х /h/ Heru
Ѡ ѡ[5] 800 o O o /o/ Omega
Щ щ şt Щ щ /ʃt/ Ştea
Ц ц 900 ţ Ц ц /ʦ/ Ţi
Ч ч 90 c (пред e, i) Ч ч /ʧ/ Cervu
Ш ш ş Ш ш /ʃ/ Şa
Ъ ъ ă, ŭ[6] Ъ ъ /ə/ Ier
Ы ы â, î Î î /ɨ/ Ieri
Ь ь ă, ŭ, ĭ[6]  –  –
Ѣ ѣ ea Ea ea /æ/ Eati(u)
Ю ю iu Iѹ iѹ, Ĭѹ ĭѹ /ju/ Io / Iu
Ꙗ ꙗ, IA[2] ia Ia ia /ja/ ia
Ѥ ѥ, IE[2] ie Ie ie /je/ Ie
Ѧ ѧ ĭa, ea[6] Ia ia, Ea ea /ja/, /æ/ Ia
Ѫ ѫ î Î î /ɨ/ Ius
Ѯ ѯ[7] 60 x Ks ks /ks/ Csi
Ѱ ѱ[7] 700 ps Пs пs /ps/ Psi
Ѳ ѳ[7] 9 th, ft T t, Ft ft /t/ и приблизително /θ/ Thita
Ѵ ѵ[7] 400 i, u I i, У ʏ /i/, /y/, /v/ Ijița
(↑ ) în îm În în, Îm îm /ɨn/, /ɨm/ În
Џ џ g (преди e, i) Џ џ /ʤ/ Gea
  1. Според Костаке Негрузи, „Cum am învăţat româneşte“, публикувано в Curier de Ambe Sexe, I, nr. 22, p.337–343
  2. а б в г д е Със или без инициална форма: Є/Е, Ѻ/О, Ѹ/У, IA/Ѧ.
  3. Й е току-що дефинирана като отделна буква в азбуката; буквите Ю, Ȣ and Ѡ също се изписват с диакритичен знак за краткост (брев).
  4. В заемките от гръцки произход или в думите, възприети чрез гръцки език, буквите И и І съответстват на Ета и Йота. В думите от румънски произход и в славянските заемки тяхната употреба следва правилата на руския правопис от преди 1917 година, а именно І се пише преди гласна, а в останалите случаи се пише И.
  5. Разграничаването между буквите Ѡ и О е не само в заемките, но и в думите от румънски произход.
  6. а б в Буквите ĭ и ŭ означават едва доловимият звук i или u.
  7. а б в г Буквите Ѯ, Ѱ, Ѳ i Ѵ се използват за предаване на гръцки заемки (особено при имена и топоними).