Ташбунар
| Ташбунар Кам'янка | |
| — село — | |
 | |
  Ташбунар  Ташбунар | |
| Страна |  Украйна |
|---|---|
| Област | Одеска област |
| Район | Измаилски |
| Площ | 373 km² |
| Надм. височина | 23 m |
| Население | 3478 души (2001) |
| Основаване | 1811 |
| Пощенски код | 68643 |
| Телефонен код | +380 4841 |
| МПС код | BH, НН / 16 |
| Часова зона | EET (UTC+2; Лятно часово време – UTC+3) |
| Ташбунар в Общомедия | |
Ташбунар или Каменка (на украински: Кам'янка; руски: Каменка) е село в Южна Украйна, Одеска област, Измаилски район. Заема площ от 3,73 км2.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото се намира в историческата област Буджак (Южна Бесарабия). Разположено е на 30 километра северно от Измаил, североизточно от Каланчак (Дермендере) и западно от Суворове (Шикирли Китай), на 5 километра от железопътната линия Одеса-Измаил (станция Ташбунар).[1]
История
[редактиране | редактиране на кода]В околностите на Ташбунар са открити останки от късната бронзова епоха, от края на второто и началото на първото хилядолетие пр.н.е., както и от първите векове на нашата ера и от салтово-маяцката култура (VII-VIII век).[1]
В Руската империя 1812 – 1856
[редактиране | редактиране на кода]Приема се, че днешното село е основано през 1814 година.[2] В Указ на руския император Александър І от 29 декември 1819 година, регламентиращ статута на „българите и другите отвъддунавски преселници“, Таш Бунар е посочено като селище в Измаилски окръг.[3]
През 1835 година в Ташбунар са регистрирани 126 семейства със 793 жители (387 мъже и 406 жени). Шест от семействата (27 души) са нови преселници, установили се в селото след Руско-турската война от 1828-1829 г. Според данните от 1837 година в селото се отглеждат 391 коня, 1168 глави едър рогат добитък, 10442 овце, 6 магарета и 241 свине. Има 29 вятърни мелници и 29 тъкачни стана. Църквата в селото, „Успение на Света Богородица“ е изградена в 1841 година.[4]
В 1852 година Ташбунар, което продължава да е част от Измаилския окръг, наброява 1211 жители. Отглеждат се 640 коня, 470 вола, 290 крави, 20 680 овце.[5] В началото на 50-те години на XIX век в селото има 170 къщи и 30 вятърни мелници. От къщите само 7 са каменни, тухлени няма.[6]
В Молдова/Румъния 1857 – 1878
[редактиране | редактиране на кода]Съгласно Парижкия мирен договор от 1856 г. Ташбунар попада в Княжество Молдова, а впоследствие - в новообразуваната Румъния. През 1861-1862 година жители на селото се включват в преселническото движение на бесарабските българи от Румъния в Русия и основават селата Преслав и Инзовка в Таврия.[7][8]
През учебната 1872/1873 година броят на учениците в Ташбунар е 63 - 44 момчета и 19 момичета.[9]
В Русия 1878 – 1918
[редактиране | редактиране на кода]През 1878 година Ташбунар отново е в състава на Руската империя. В началото на ХХ век селото има 278 двора и 1650 жители, притежаващи 7336 десетини земя.[10]
В Румъния 1918 – 1940
[редактиране | редактиране на кода]През 1918-1940 и 1941-1944 година Ташбунар е в границите на Румъния. Според данните от преброяването от 1930 година жителите му са 2.415 души, от които 2333 българи (96,60%), 49 румънци (2,03%), 17 руснаци (0,70%), 9 гагаузи и 1 грък.[11]
В 1933 година за пръв път в селото е прожектирано кино - филм за възкресението на Христос.[1]
В СССР
[редактиране | редактиране на кода]От 28 юни 1940 до юни 1941 година и от 1944 до 1991 година селото е в състава на Съветския съюз. Преименувано е на Каменка. През 1946-1947 година, по време на глада в Бесарабия, мнозина местни жители умират. Описанието на съвременник е следното:
| „ | Страшно време беше. Вървиш, а по улицата умрели хора... Има много семейства, където по двама-трима умираха, та и цели семейства.[12] | “ |
През 1947 година е извършена колективизацията на селското стопанство в Каменка.
В 1958 година колхозът в Каменка, „Прогрес“ е оглавен от местния жител Николай Мъндру, впоследствие герой на социалистическия труд, депутат във Върховния съвет на СССР.
В Украйна
[редактиране | редактиране на кода]От 1991 година селото е в пределите на независима Украйна, в която е преименувано на Камянка.
Население
[редактиране | редактиране на кода]Населението на селото възлиза на 3478 души (2001). Гъстотата е 932,44 души/км2. По-голяма част от жителите са бесарабски българи.
Демографско развитие:
- 1835 – 793 души
- 1852 – 1211 души
- 1930 – 2415 души
- 1940 – 2968 души
- 2001 – 3478 души
Езици
[редактиране | редактиране на кода]Численост и дял на населението по роден език, според преброяването на населението през 2001 г.:[13]
| Роден език | Численост | Дял (в %) |
| Общо | 3478 | 100.00 |
| Български | 2625 | 75.47 |
| Руски | 479 | 13.77 |
| Украински | 261 | 7.50 |
| Молдовски | 69 | 1.98 |
| Гагаузки | 30 | 0.86 |
| Беларуски | 5 | 0.14 |
| Други | 9 | 0.25 |
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Ташбунар
Димитър Казанакли - участник в Учредителното събрание.- Георги Дерманчев (1857-1927), български офицер
- Иван Кирпиков (1877-?), български офицер
- Александър Кирпиков (1889-?), български офицер
-
Антонина Иванова, украинска журналистка от български произход
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в Кам’янка, Ізмаїльський район, Одеська область, Історія міст і сіл Української РСР, ukrssr.com.ua, посетен на 11 декември 2022 г.
- ↑ Червенков, Николай и Иван Грек. Българите от Украйна и Молдова. Минало и настояще, София 1993, с. 14.
- ↑ Новаков, Савелий З. Социально-экономическое развитие болгарских и гагаузких сел Южной Бессарабии (1857-1918), Chişinău 2004, с. 518.
- ↑ Duminica, Ivan. Coloniile bulgarilor în Basarabia (1774–1856). Chișinău: Lexon-Prim, 2017. p. 266, 270, 275.
- ↑ Новаков, С. З., Новаков, Савелий З. Социально-экономическое развитие болгарских и гагаузких сел Южной Бессарабии (1857-1918), Chişinău 2004, с. 527.
- ↑ Новаков, Савелий З. Социально-экономическое развитие болгарских и гагаузких сел Южной Бессарабии (1857-1918), Chişinău 2004, с. 530.
- ↑ Червенков, Николай и Иван Грек. Българите от Украйна и Молдова. Минало и настояще, София 1993, с. 34.
- ↑ Дойнов, Стефан. Българите в Украйна и Молдова през Възраждането (1751-1878). София, Академично издателство „Марин Дринов“, 2005. ISBN 954-322-019-0. с. 136.
- ↑ Жечев, Николай. Два документа за учебното дело в Южна Бесарабия от 60-70-те години на ХІХ век, Известия на научния архив на БАН, книга IV, 1968, с. 99.
- ↑ Державин, Н. С., Болгарскиія колониіи въ Россіи, Сборникъ за народни умотворения и народописъ, книга XXIX, София 1914, с. 27.
- ↑ Rezultatele recensământului din 1930 în judeţul Ismail, р. 1., архив на оригинала от 5 март 2014, https://web.archive.org/web/20140305182238/http://dediserver.eu/hosting/ethnodoc/data/MO_Ismail_1930.pdf, посетен на 1 януари 2011
- ↑ Бесарабските българи за себе си. Съставители Петър-Емил Митев и Николай Червенков, София 1996, с. 246 Архив на оригинала от 2017-02-25 в Wayback Machine. (спомени на Димитър Плачков от Ташбунар (Каменка)).
- ↑ „Linguistic composition, Odeska oblast: 2001 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 24 април 2018. (на украински)
| ||||||||||||
