Салтово-маяцка култура
Салтово-маяцката култура е археологическа култура в южната част на Източна Европа.
Развива се през 7-10 в. в донските, прикаспийските и приазовските степи. Разкрити са номадски селища, землени укрепления, градове-крепости, каменни жилища, юрти, землянки, некрополи. Развито земеделие и скотовъдство, търговия, занаятчийство, рисунки, писмени знаци, свързани с тюркска руническа писменост. Свързвана основно с народите владели по това време тези земи - хазари, прабългари, алани. С нея се свързват погребенията в известната Сивашовска група, които следват тези от предходната Покровска група.
Условно се дели на степна и лесостепна. Наречена е по името на първите открити крупни нейни паметници – некропол с катакомбни прокопани в брега и землени погребения пограбания и значимото средновековно градище на 120 хектара от VIII—X в. с мощни частично разкрити крепостни каменни стени, облицовани двустранно с плочи от пясъчник, обграждащи пространство разделено посредата с дълбок ров, при северния ров са намерени фрагменти керамика, массивни рыболовни куки, прешлени за тъкачни станове, различни оръдия на труда и много домакински ями и зимници, но нито едно жилище, в околността са разкопани няколко неукрепени средновековни села, паметника е при днешното село Верхний Салтов на североизточната граница на Харковска област на десния бряг на река Северски Донец и другият голям комплекс – Маяцкото градище от IX—X в. при с. Дивногорье Воронежка област, включващо белокаменна крепост, поселение с некропол и грънчарски работилници при вливането на р. Тихая Сосна в Дон. Друг голям град е построения на левия бряг на Дон по поръчка на хазарите от византийски инженери в 834-837 г. Саркел, днес останките му са покрити от Цимлянското водохранилище. На някои предмети от керамиката атрибутирана към тази култура са открити рунически надписи, които не са разчетени.
Галерия
[редактиране | редактиране на кода]-
-
Средновековно погребение от 8 – 10 век.
Литература и източници
[редактиране | редактиране на кода]- Мерперт, Н.Я. К вопросу о древнейших болгарских племенах. – Казань, 1957
- Труды Волго-Донской археологической экспедиции. Т. 1 – 3. – М. – Л., 1958 – 1963. – (Материалы и исследования по археологии СССР, № 62, 75, 109)
- Кызласов И. Л. Рунические письменности евразийских степей. – М.: Восточная литература РАН, 1994. – 323 с.
- Плетнёва С. А. От кочевий к городам. – М.: Наука, 1967. – 208 с. – (Материалы и исследования по археологии СССР. № 142)
- Савицкий Н. М. Жилые постройки лесостепного варианта салтово-маяцкой культуры: диссертация на соискание ученой степени кандидата исторических наук. – Воронеж: Воронежский государственный университет, 2011
- Смоляк А. Р. Исследование могильника Матюхин Бугор // Историко-археологические исследования в Азове и на Нижнем Дону в 1994 г. – Азов, 1997. – В. 14. – С. 48
- Колода В.В., Горбаненко С.А. Сельское хозяйство носителей салтовской культуры в лесостепной зоне. – К.: ИА НАН Украины, 2010. – 216 с.
- Коловрат Ю. А. Вооружение войск Хазарского каганата на северо-западной окраине (По материалам раскопок на Змиевщине) / Ю. А. Коловрат // История Змиевского края. – Змиев. – 27.10.2008.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
В Общомедия има медийни файлове относно Салтово-маяцката култура- ((bg)) „Салтово-маяцката българска култура в земите на Кубратова България“ в samoistina.at.ua
