Парижки мирен договор (1856)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Парижки мирен договор.
| Парижки мирен договор (1856) | |
 Участниците на конгреса в Париж, худ. Едуард Дюбюфе | |
| Информация | |
|---|---|
| Подписване | 30 март 1856 г. |
| Място | Париж, Франция |
| Подписали | Руска империя Османска империя Втора френска империя Обединено кралство Великобритания и Ирландия Сардинско кралство |
| Парижки мирен договор (1856) в Общомедия | |
Парижкият мирен договор е подписан на 30 март 1856 г. в Париж на конгрес, открит на 25 февруари 1856 г.[1] Договорът слага край на Кримската война между Русия и съюза между Османската империя, Сардинското кралство, Втората френска империя и Британската империя, като отслабва международното влияние на Русия в Европа и довежда до изостряне на Източния въпрос.
Всички държави се задължават да не се намесват във вътрешните работи на Османската империя. Молдова и Влашко остават под нейна юрисдикция, но им се гарантира независима конституция. Русия отстъпва на Молдова част от южна Бесарабия с територии, населени предимно с български преселници, установени там в началото на XIX в. Техен център е град Болград.
Черно море става неутрална територия, открито за търговско корабоплаване на всички страни, но затворено за всички военни кораби, а по неговите брегове се забранява изграждането на укрепления и разполагане на въоръжени сили. Река Дунав се обявява за международен плавателен път под контрола на международна комисия.[2]
С договора се потвърждава съставеният същата година султански указ Хатихумаюн, с който се декларира равенство между мюсюлмани и християни и допускане на последните до военна служба и военно обучение, равно данъчно облагане за всички поданици и създаване на смесени съдилища. Създават се банки и съвременна кредитна система и се открива път за проникване на западните капитали в Османската империя.[2]
Във втората част на договора между Австрия, Великобритания и Франция, подписана на 15 април 1856 г., се изразява готовността тези три страни да защитават клаузите на Парижкия мирен договор дори с цената на въоръжена намеса срещу нарушителя. Също така е подписана Парижка декларация за морското право (на английски: Paris Declaration Respecting Maritime Law, 16 април 1856 г.) за отмяна на каперството.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Hertslet, Edward (1875), „GENERAL TREATY between Great Britain, Austria, France, Prussia, Russia, Sardinia and Turkey, signed at Paris on 30th March 1856 (Translation)“ in The Map of Europe by Treaty; which have taken place since the general peace of 1814. With numerous maps and notes, vol. II, London: Butterworth, pages 1250 – 65; Pierre Albin (1912), „ACTE GENERAL DU CONGRES DE PARIS (30 mars 1856)“, Les grands traités politiques. Recueil des principaux textes diplomatique depuis 1815 jusqu'à nos jours, Paris: F.Alcan, p. 170 – 180; Г. Генов (1940) Международни актове и договори, засягащи България, София, стр. 115; Слава Стефанова (1958), Международни актове и договори (1648 – 1918), София: Държавно издателство „Наука и изкуство“, стр. 104 – 108.
- ↑ а б Данова, Надя, Апостолос Христакудис. История на нова Гърция. София, Абагар пъблишинг, 2003. ISBN 954-584-291-1. с. 152.
