Инзовка
| Инзовка | |
| — Село — | |
  Инзовка  Инзовка | |
| Страна |  Украйна |
|---|---|
| Област | Запорожка област |
| Район | Приморски |
| Площ | 2,66 km² |
| Надм. височина | 15 m |
| Население | 1339 души (2001) |
| Демоним | орманджийци[1], инзовци |
| Основаване | 1861 |
| Пощенски код | +380 6137 |
| Телефонен код | 72142 |
| МПС код | AP / 08 |
| Инзовка в Общомедия | |
Инзовка, Инзово или Орманджи (на украински: Інзівка, на руски: Инзовка) е село в Украйна, разположено в Приморски район, Запорожка област. През 2001 година населението му е 1339 души.[2]
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено на десния бряг на река Лозоватка.
История
[редактиране | редактиране на кода]Днешното село е основано през 1861 година от бесарабски българи от Ташбунар[3], преселили се в Таврия. До 1861 г. на това място съществува ногайското селище Орманджи (Орманчик).
През 1861 година в Орманджи е открито училище.[4] На 17 декември 1863 година е осветена местната църква „Успение Божия Матери“.[3] В 1892 година със средства на енориаршите е посторена каменна църква.[5]
През 1897 година Инзовка има 1823 жители, а през 1904 - 1990.[6] Според днанни, публикувани от Михаил Греков, към 1912 година Инзовка има 3 училища, с 5 учители и 327 ученици.[7]
През 1924 година селото е част от Преславски район. Жителите му са 2576 души, от които 2457 - българи, 106 руснаци и 13 украинци.[8] През 1932-1933 година Инзовка е засегната от глада в Съветска Украйна, при който умират много местни жители.[9]
Според писателя Мишо Хаджийски в миналото Инзово е било най-богатото село в Таврия. Наричано е било „златно Инзово“. До 1917 година в него има повече от 120 конни и моторни вършачки, до 500 жетварки, 50 000 овце. Десетина селяни имат по 2-3000 декара земя.[10]
През 1929 година в селото е открита гимназия.[11]
По време на Втората световна война, през 1942-1943 година 174 жители на Инзовка са изпратени принудително на цивилна работа в Германия.[12]
През 30-те години на ХХ век църквата е закрита, а сградата се използва за колхозен склад. През 1968 година е взривена. С тухли от църквата е построен селският Дом на културата.[5]
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Мишо Хаджийски (1916-1944) - писател и общественик
Галерия
[редактиране | редактиране на кода]-
Детската градина -
Църквата -
Пощата -
Паметника на Иван Инзов -
Автобусна спирка -
Електрическа подстанция -
Табела на селото -
Река Лозоватка при Инзовка -
Мост пред селото
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Хаджийски, Мишо. Пуста чужда чужбина, София, 1994, с. 101, 157, 175.
- ↑ Сайт Верховной Рады Украины.
- ↑ а б Бонов, Йонко. Таврийски българи. Кратка история на сънародниците ни в Приазовието, Враца, 1998, с. 11.
- ↑ Червенков, Николай и Иван Грек. Българите от Украйна и Молдова. Минало и настояще, София 1993, с. 84.
- ↑ а б Калоянов, Владимир. Цената на българщината в Таврия (1917-1945), София, 2022, с. 98.
- ↑ Державин, Николай С., Болгарскиія колониіи въ Россіи, Сборникъ за народни умотворения и народописъ, книга XXIX, София 1914, с. 23.
- ↑ Греков, Михаил. Как ние освобождавахме България, София 1990, с. 298.
- ↑ Калоянов, Владимир. Цената на българщината в Таврия (1917-1945), София, 2022, с. 57.
- ↑ Калоянов, Владимир. Цената на българщината в Таврия (1917-1945), София, 2022, с. 84, 86-87.
- ↑ Хаджийски, Мишо. Пуста чужда чужбина, София, 1994, с. 205.
- ↑ Хаджийски, Мишо. Пуста чужда чужбина, София, 1994, с. 206.
- ↑ Калоянов, Владимир. Цената на българщината в Таврия (1917-1945), София, 2022, с. 157.
