Георги Дерманчев
Георги Дерманчев | |
български офицер | |
Дерманчев през 1882 г. Фото: Онорий Марколеско | |
Звание | Полковник |
---|---|
Години на служба | 1879 – ? |
Служи на | България |
Род войски | Българска армия |
Битки/войни | Боеве при Акчар (1885), Чаталджанска операция (1912) |
Награди | Вижте по-долу |
Образование | Национален военен университет |
Дата и място на раждане | |
Дата и място на смърт | |
Георги Дерманчев в Общомедия |
Георги Василев Дерманчев е български офицер (полковник), участник в Сръбско-българска война (1885), Балканската (1912 - 1913) и Междусъюзническата война (1913).
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Георги Дерманчев е роден на 11 януари 1857 година (30 декември 1856 стар стил) в Ташбунар, Бесарабия в семейството на преселници. Учи в Болградската гимназия и при обявяването на Руско-турската война (1877 - 1878) се записва доброволец и се сражава в боевете при Шипка. След Освобождението се записва в първия випуск на Военното училище в София и през 1879 година завършва и е произведен в чин подпоручик. През 1883 година завършва Военната академия в Русия.
По време на Сръбско-българската война (1885) ротмистър Дерманчев е началник-щаб на Северния отряд и е пръв помощник на коменданта на Видинската крепост. По време на боевете при Лом и Белоградчик командва колона. С поверените му части участва в боя при Гайтанци (15 ноември). За заслуги във войната е награден с княжеский орден „Св Александър“ V степен.
Дерманчев взема участие в детронацията на княз Александър I Батенберг, за което е уволнен от армията и емигрира в Русия. След решаването на т.нар. „емигрантски въпрос“ (1898) се завръща в България и отново постъпва на служба.
По време на Балканската война (1912 - 1913) Георги Дерманчев е мобилизиран в щаба на 8-а пехотна дивизия е началник на съобщенията и етапите на 3-та армия.[1]. Взема участие в атаката на Чаталджанската позиция.
По време на Първата световна война (1915 - 1918) подписва протеста до цар Фердинанд по повод въвличането на България във войната на страната на Централните сили.
Полковник Георги Дерманчев умира на 12 януари 1927 г. в София.
Военни звания
[редактиране | редактиране на кода]- Прапоршчик (10 май 1879)
- Подпоручик (1 ноември 1879, преименуван)
- Поручик (30 август 1882)
- Капитан (30 август 1885)
- Майор (1898)
- Подполковник (1904)
- Полковник (15 декември 1907)
Награди
[редактиране | редактиране на кода]- Княжеский орден „Св Александър“ V степен
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Митев, Т., Осемдесет години от балканските войни, 1912-1913, София, 1995, Издателство „Св. Георги Победоносец“, стр. 40
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Съединението 1885 - енциклопедичен справочник. София, Държавно издателство „д-р Петър Берон“, 1985., стр. 90
- Български полковници
- Български офицери от Бесарабия
- Български военни дейци от Сръбско-българската война
- Български военни дейци от Балканските войни
- Първи випуск на Националния военен университет „Васил Левски“
- Носители на орден „Свети Александър“
- Хора от Измаилски район
- Възпитаници на Болградската гимназия