Съдиево (област Сливен)
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |
- Тази статия е за селото в Област Сливен. За другото българско село с това име вижте Съдиево (Област Бургас).
Съдиево | |
Сградата на кметството в Съдиево | |
Общи данни | |
---|---|
Население | 980 души[1] (15 март 2024 г.) 41,2 души/km² |
Землище | 23,827 km² |
Надм. височина | 149 m |
Пощ. код | 8923 |
Тел. код | 04529 |
МПС код | СН |
ЕКАТТЕ | 70487 |
Администрация | |
Държава | България |
Област | Сливен |
Община – кмет | Нова Загора Галя Захариева (ГЕРБ; 2023) |
Кметство – кмет | Съдиево Милен Динев (независим) |
Съдиево в Общомедия |
Съдѝево е село в Югоизточна България, община Нова Загора, област Сливен.
География
[редактиране | редактиране на кода]Село Съдиево се намира на около 27 km югозападно от областния център Сливен и около 7 km североизточно от общинския център Нова Загора. Разположено е в североизточната част на Горнотракийската низина върху равен терен с много малък наклон на юг (под 1%), по посока на течащата на около 3 km от селото река Блатница, ляв приток на река Ракитница (от поречието на река Марица). надморската височина в центъра при сградата на кметството е около 148 m. Климатът е преходно-континентален; почвите в землището са преобладаващо наносни и лесивирани.[2][3]
През Съдиево минава второкласният републикански път II-66 (Европейски път Е773), който води на югозапад към град Нова Загора, а на североизток – през селата Каменово и Злати войвода и Сливенски минерални бани към град Сливен. Общински път от Съдиево на изток води през село Младово към град Кермен (без връзка с минаващата южно от Кермен автомагистрала Тракия).
Землището на село Съдиево граничи със землищата на: село Съдийско поле на север; село Научене на север; село Каменово на изток; село Конево на югоизток; село Омарчево на юг; село Полско Пъдарево на юг; град Нова Загора на югозапад; село Кортен на запад.
В землището на Съдиево има водоем (местност „Тончев кладенец“, поземлен имот 70487.46.101) – на около 400 m северозападно извън селото.[4][5]
Населението на село Съдиево, наброявало 1247 души при преброяването към 1934 г. и 1337 към 1956 г., намалява до 848 (по служебен документ на НСИ от 2022-12-31) към 2022 г.[6]
При преброяването на населението към 1 февруари 2011 г., от обща численост 829 лица, за 664 лица е посочена принадлежност към „българска“ етническа група, за 9 – към „турска“, за 101 – към „ромска“, за 3 към „не се самоопределят“ и за 52 – „не отговорили“.[7]
История
[редактиране | редактиране на кода]В землището на Съдиево има селищна могила от халколита (приблизително периода 5 – 4 хилядолетие пр.н.е.). Открити са фрагменти от глинени съдове, идоли, печати, каменни и кремъчни сечива, хромели. В Злата могила[8][9] (една от най-големите надгробни могили в България – диаметър 90 m, височина 17,60 m) е открит зидан тухлен гроб от 1 – 2 век на богат тракиец, погребан заедно с две декорирани с ажурни бронзови апликации колесници (двукола и четирикола) и осем расови коня с богато украсени амуниции (бронзови пластини, кабари). През 2 – 4 век в близост е минавал пътят от Августа Траяна (Стара Загора) за крепостта Туида (Сливен). Открити са останки от средновековно селище (9 – 10 век), вероятно Вядица[10].[3]
Сведения за селото под името Кадъ̀ кьой има в османотурски регистри от 1472 г., 1607 г. и 1671 г. През 19 век на два пъти негови жители (232 семейства, 1354 души) емигрират и основават колонии в Бесарабия, Украйна (село Зализничное, Одеска област) и в Молдова (Валя Пержей, Тараклийски район).[3]
След Руско-турската война (1877 – 1878 г.) по Берлинския договор 1878 г. селото – тогава с име Кадъ̀ кьой – остава в Източна Румелия; присъединено е към България след Съединението 1885 г..[3] Село Кадъ̀ кьой е преименувано на Източно Съдиево през 1906 г. и на Съдиево през 1934 г.[11]
Училище (с характер на килийно) е открито в селото през 1868 г. в частна къща. Значително по-светски характер добива обучението в него след 1876 г. През 1917 г. е завършен строежът на училищна сграда. През февруари 1923 г. се открива прогимназия и училището се наименува „Източно съдиевска смесена прогимназия“. От 1 август 1997 г. – с наименование Основно училище „Христо Ботев“, то преминава на бюджет и централно счетоводно отчитане към община Нова Загора.[12][13] Към октомври 2023 г. училището е действащо.[14]
Читалището в Съдиево е основано през 1926 г. (според включената в името му година – 1926[15]; вероятно е дейността му да е започнала през 1928 г.) с име „Пробуда“.[16]
Църквата „Св. Иван Рилски“ в село Съдиево е построена през 1933 – 1935 г. по инициатива на енорийския свещеник Манол Генчев Манолов и е осветена на 22 ноември 1936 г. от старозагорския митрополит Павел. Иконите са изографисани от Кирил Кънчев, художник от град Калофер.[17]
Кредитна кооперация „Житен клас“ се основава в Съдиево през 1924 г. и започва да действа през 1925 г. Дейността ѝ включва отпускане на краткосрочни заеми на членовете за снабдяване с добитък, семена и дребен земеделски инвентар. През 1929 г. се открива потребителен магазин. Развива се усилено дейност за събиране на спестовни влогове и за първи път започва събиране на детски влогове. През 1962 г. е завършен строежът и е открит нов кооперативен дом с ресторант, магазин за хранителни стоки и магазин за текстилни стоки. През 1953 г. кооперацията в село Научен се обединява с кооперацията „Житен клас“, село Съдиево, която пък през 1969 г. се влива в кооперация „Правда“, село Коньово.[18][19]
Трудово кооперативно земеделско стопанство (ТКЗС) е основано в Съдиево през октомври 1948 г. като Трудово-производствен отдел към тогавашната Всестранна кооперация „Житен клас“ в селото. След няколко промени в организацията и наименованието през следващите години, с решение № 2254/24.07.1992 г. на Сливенския окръжен съд то е вписано в търговския регистър като ТКЗС „Георги Димитров“ в ликвидация, което пък от 19 май 1995 г. е служебно заличено от регистъра.[20]
Обществени институции
[редактиране | редактиране на кода]Село Съдиево към 2023 г. е център на кметство Съдиево.[21][22]
В село Съдиево към 2023 г. има:
- действащо читалище „Никола Йонков Вапцаров – 1926“;[23][24]
- действащо общинско основно училище „Христо Ботев“;[25]
- православна църква „Свети Иван Рилски“;[26]
- пощенска станция;[27]
- Детска градина „Дъга“.[28]
Културни и природни забележителности
[редактиране | редактиране на кода]Редовни събития
[редактиране | редактиране на кода]Празник на селото е 19 октомври – храмов празник на църквата.
Други
[редактиране | редактиране на кода]-
Църква „Св. Иван Рилски“
-
Читалище „Никола Вапцаров“
-
Училищният двор
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.grao.bg
- ↑ ГЕОграфия'21. Научно-методическо списание / Списанието / Архив: 2005, № 5 / География. Н. Нинов, Таксономичен списък на почвите в България според световната система на ФАО. Наносни почви (алувиални, алувиално-ливадни) (Fluvisols). Лесивирани почви (Luvisols)).
- ↑ а б в г Голяма енциклопедия „България“, том 11, стр. 4315, Съдиево. Книгоиздателска къща „Труд“, София, 2012 г.
- ↑ Държавна агенция за метрологичен и технически надзор; община Нова Загора, село Съдиево: „Водоем (местност Тончев кладенец, ПИ 000101)“; към 2023 г.
- ↑ Република България. Агенция по геодезия, картография и кадастър. КАИС – Портал за електронни услуги Кадастрална карта на България: активиране на „Виж“ → Ключови думи: (вписване на кадастрален идентификатор) → активиране на „ТЪРСИ“ (визуализира съответния поземлен имот в кадастралната карта) → в лентата с инструменти активиране на „i“ (информация за обект) → след щракване във визуализирания поземлен имот се извежда прозорец с данни за имота).
- ↑ Национален регистър на населените места. Справка за населението на с. Съдиево, общ. Нова Загора, обл. Сливен.
- ↑ Етнически състав на населението на България – 2011 г., село Съдиево, община Нова Загора, област Сливен
- ↑ Светилища в България. Каталог на култовите места в България. Гробница Злата могила – Съдиево
- ↑ ARIADNE portal. Zlata Mogila Tumulus 2005 Справка 18 октомври 2023 г.
- ↑ Български крепости > Обекти в България > Югоизточна Българя > област Сливен > община Нова Загора > „Село Съдиево – крепост Вядица / Яница / Нова Загора“. Справка 18 октомври 2023 г.
- ↑ Електронна библиотека по архивистика и документалистика. Раздел: „Книги“. Речник на имената и статута на населените места в България (1878 – 2004). Автор: Николай Мичев. СЪДИЕВО (Кад кьой, Източно Съдиево) (Справка към 13 октомври 2023.)
- ↑ Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Габрово – 32, фонд 176К „Народно основно училище – с. Съдиево, Сливенско (1868 – 1944)“; Промяна в наименованието на фондообразувателя. История на фондообразувателя
- ↑ Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Габрово – 32, фонд 507 „Народно основно училище „Христо Ботев“ – с. Съдиево, Сливенско (1944 – )“; Промяна в наименованието на фондообразувателя. История на фондообразувателя
- ↑ Регистър на институциите в системата на предучилищното и училищното образование. Действащи институции. Основно училище „Христо Ботев“, село Съдиево, община Нова Загора, област Сливен Справка към 14 октомври 2023 г.
- ↑ Министерство на културата. Читалища, Публичен регистър. Област Сливен, община Нова Загора, село Съдиево. Име на читалище: „Никола Йонков Вапцаров 1926“ Справка към 14 октомври 2023
- ↑ Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Габрово – 32, фонд 310К „Народно читалище „Пробуда“ – с. Съдиево, Сливенско (1928 – 1944)“. Справка към 14 октомври 2023.
- ↑ Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Габрово – 32, фонд 56К „Църковно настоятелство при храм „Свети Иван Рилски“ – с. Съдиево, Сливенско (1936 – 1948)“; История на фондообразувателя
- ↑ Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Габрово – 32, фонд 198К „Кредитна кооперация „Житен клас“ – с. Съдиево, Сливенско (1925 – 1944)“; История на фондообразувателя
- ↑ Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Габрово – 32, фонд 812 „Потребителна кооперация „Житен клас“ – с. Съдиево, Сливенско (1944 – 1968)“; Промяна в наименованието на фондообразувателя. История на фондообразувателя
- ↑ Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Габрово – 32, фонд 297 „Трудово кооперативно земеделско стопанство – с. Съдиево, Сливенско (1948 – 1958, 1985 – 1995)“; Промяна в наименованието на фондообразувателя. История на фондообразувателя
- ↑ Справка за събитията за кметство Съдиево, общ. Нова Загора
- ↑ Интегрирана информационна система на държавната администрация, Административен регистър, област Сливен, кметство Съдиево
- ↑ Детайлна информация за читалище „Никола Йонков Вапцаров – 1926“, село Съдиево, община Нова Загора, област Сливен
- ↑ Информационна карта за 2022 г., читалище „Никола Йонков Вапцаров – 1926“, село Съдиево, община Нова Загора, област Сливен
- ↑ Министерство на образованието и науката – Регистър на институциите в системата на предучилищното и училищното образование, Действащи институции. Основно училище „Христо Ботев“, село Съдиево, община Нова Загора, област Сливен
- ↑ Българска православна църква, Структура, Епархии, Старозагорска епархия, Храмове, Новозагорска духовна околия, храм „Св. Иван Рилски“ – с. Съдиево
- ↑ Български пощи, Пощенски станции, област Сливен, 8923 Съдиево // Архивиран от оригинала на 2019-11-29. Посетен на 2023-10-17.
- ↑ Община Нова Загора. Официален административен УЕБ сайт. „В с. Съдиево, общ. Нова Загора беше открита нова детска градина в цветовете на дъгата“ Архив на оригинала от 2023-10-02 в Wayback Machine. Към 17 октомври 2023 г.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Топографска карта, мащаб 1:100000 Картен лист: K-35-053
- Топографска карта, мащаб 1:50000 Картен лист: K-35-053-1. Актуалност 1980 г. Издание 1985 г.
- Горнотракийска низина. Географска карта
- Сърнена Средна гора. Географска карта
- Източна Румелия. Карта
- Chessko.net. Информация за страница Съдиево
|