Направо към съдържанието

Дядово

Дядово
България
42.4355° с. ш. 26.0182° и. д.
Дядово
Област Сливен
42.4355° с. ш. 26.0182° и. д.
Дядово
Общи данни
Население526 души[1] (15 март 2024 г.)
31,3 души/km²
Землище16,836 km²
Надм. височина135 m
Пощ. код8918
Тел. код04523
МПС кодСН
ЕКАТТЕ24760
Администрация
ДържаваБългария
ОбластСливен
Община
   кмет
Нова Загора
Галя Захариева
(ГЕРБ; 2023)
Кметство
   кмет
Дядово
Ивайло Миндов
(РЗС)

Дя̀дово е село в югоизточната част на България, община Нова Загора, област Сливен.

Село Дядово се намира на около 38 km югозападно от областния център град Сливен, около 7 km южно от общинския център град Нова Загора и около 17 km север-североизточно от град Раднево. Разположено е в Старозагорското поле на Горнотракийската низина, в прехода му към северозападните поли на Светиилийските възвишения, откъм левия (източния) бряг на река Блатница (до 1942 г. с име Азмака). Климатът е преходно-континентален; почвите в землището са преобладаващо наносни и лесивирани[2].[3] Надморската височина в центъра на селото при сградата на кметството е около 137 m, нараства на изток до около 150 m, а на запад към реката намалява до около 125 m.

През селото минава третокласният републикански път III-554, който на север прави връзка с автомагистрала „Тракия“ и продължава през село Езеро до град Нова Загора, а на юг през селата Богданово и Любенова махала и градовете Раднево, Гълъбово и Симеоновград до връзки с автомагистрала „Марица“ и първокласния републикански път I-8.

Землището на село Дядово граничи със землищата на: село Езеро на север; село Радево на изток и югоизток; село Богданово на юг; село Загорци на югозапад и запад; село Стоил войвода на запад.

В землището на Дядово има 3 микроязовира.[4]

Населението на село Дядово, наброявало 787 души при преброяването към 1934 г. и 866 към 1946 г., намалява до 441 (по служебен документ на НСИ от 2021-12-31) към 2021 г.[5]

При преброяването на населението към 1 февруари 2011 г., от обща численост 460 лица, за 223 лица е посочена принадлежност към „българска“ етническа група, за 96 – към „турска“, за 136 – към „ромска“, за 2 – „не отговорили“, а за „други“ и „не се самоопределят“ не са посочени данни.[6]

На изток и североизток от Дядово, в северозападната част на Светиилийските възвишения, има кариера за добив на доломит, намираща се в неговото и на село Езеро землища (поземлени имоти с кадастрални идентификатори 24760.63.75, 24760.7.122, 27111.106.385, 24760.7.56 и други в съседство или близост с посочените; по данни към 10 август 2023 г.).[7] Кариерата е била обслужвана транспортно от демонтирана вече „глуха“ железопътна линия, която се е отклонявала (поземлен имот с кадастрален идентификатор 69314.83.293[7]; по данни към 10 август 2023 г.) от минаващата западно от Дядово железопътна линия Симеоновград – Нова Загора, заобикаляла е селото от юг и изток и е завършвала близо до административната сграда на кариерата (поземлен имот с кадастрален идентификатор 27111.35.264; по данни към 10 август 2023 г.).[7]

След Руско-турската война (1877 – 1878 г.) по Берлинския договор 1878 г. селото – тогава с име Деде кьой – остава в Източна Румелия; присъединено е към България след Съединението 1885 г.. Село Деде кьой е преименувано на Дядово през 1906 г.[8]

Начално училище в село Дядово – за което архивните данни са оскъдни – има, вероятно, от 1905 г.[9] От 1944 г. до 1970 или 1971 г., когато вероятно е закрито, то носи името „Иван Вазов“.[10]

Земеделското спестовно-заемно сдружение „Кариера“, основано през декември 1925 г. в село Дядово, действа от октомври 1926 г. Целта и задачите на сдружението са: кредитиране на членовете му за стопанските им нужди; спестовност; доставка на стоки за потребление. През 1928 г. сдружението се преименува на Кредитна кооперация „Кариера“ и носи това наименование до 1948 г. Кооперацията изкупува всички селскостопански произведения, доставя стоки за нуждите на селото, открива банково представителство и застрахователно дружество. До 1952 г. тя се нарича Всестранна кооперация „Кариера“, след което се преименува на Потребителна кооперация „Кариера“. По нареждане на Районния кооперативен съюз – Нова Загора, на чието подчинение е до 30 юни 1953 г., кооперацията преминава в Градската потребителна кооперация „Наркооп“ – Нова Загора, а на 30 декември 1959 г., съгласно извършената административна реорганизация на окръзите, преминава към Потребителната кооперация в село Стоил войвода.[11]

Обществени институции

[редактиране | редактиране на кода]

Село Дядово към 2023 г. е център на кметство Дядово.[12][13]

В село Дядово към 2023 г. има:

Културни и природни забележителности

[редактиране | редактиране на кода]

Селищната могила при Дядово е една от най-големите в Югоизточна Европа. Разположена е в югозападния край на селото. Културните слоеве представят непрекъснат живот в продължение на повече от 7000 години – неолит, халколит, бронзова и желязна епоха, късна античност и Късно средновековие. Проучени са средновековно селище с некропол от 9 – 12 век, късноантична крепост; открити са находки от късната бронзова и ранната желязна епоха (средата на второто – средата на първото хилядолетие пр.Хр.). От ранната и средната бронзова епоха (края на четвъртото – началото на второто хилядолетие пр.Хр.) са разкрити 16 строителни хоризонта. През средната бронзова епоха (началото на второто хилядолетие пр.Хр.) селището променя планировката си поради съществени промени в организацията на религиозния и политическия живот, превръща се в център на система от селища в района. В югоизточната част на могилата е обособена цитадела с кръгъл план, оградена от ров, облицован с камъни, и външни концентрични ровове. Открити са павирана с камъни улица, ансамбъл от култови сгради, апсидни[19] жилищни постройки, пещи, огнища и зърнохранилища, предмети на бита и култа, калъпи за изливане на бронзови предмети и други. От 1977 г. се проучва от български екип в сътрудничество с Нидерландия, от 1985 г. – от българо-японска експедиция.[3]

От палеорнитолога проф. Златозар Боев са открити в праисторическото селище от ранно-бронзовата епоха костни останки от 3 вида птици – пъдпъдък (Coturnix coturnix), голяма дропла (Otis tarda) и домашна кокошка (Gallus gallus f. domestica). Находките от домашна кокошка са едни от най-древните в страната и доказват наличието на птицевъдство по онова време в тези земи. В средновековното селище и некропола той е установил и останки от местен див колхидски фазан (Phasianus colcicus colchicus), гургулица (Streptopelia turtur), както и такива от домашна кокошка.[20]

Селото е родното място на строителните предприемачи братя Диневи.

  • Борис Д. Борисов. Ранновизантийската крепост до с. Дядово, Новозагорско и мястото ѝ в ранновизантийската укрепителна система. – Във: Великотърновският университет „Св. св. Кирил и Методий“ и българската археология – 1. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий“-Велико Търново, 2010.
  • Boev, Z. 2006. Avian remains from the Early Bronze Age settlement near Dyadovo village (vicinity of the town of Nova Zagora (Stara Zagora Region, SE Bulgaria) – Historia naturalis bulgarica, 17: 133 – 135.
  1. www.grao.bg
  2. ГЕОграфия'21. Научно-методическо списание / Списанието / Архив: 2005, № 5 / География. Н. Нинов, Таксономичен списък на почвите в България според световната система на ФАО. Наносни почви (алувиални, алувиално-ливадни) (Fluvisols). Лесивирани почви (Luvisols) // Архивиран от оригинала на 2022-05-18. Посетен на 2023-08-13.
  3. а б Голяма енциклопедия „България“, том 5, стр. 1914, Книгоиздателска къща „Труд“, София, 2012 г.
  4. Държавна агенция за метрологичен и технически надзор. Община Нова Загора; язовири „Дядовски“, „Под архиологически разкопки (Под архиологическите разкопки-341)“ и „Катевски (Катевски-263)“, село Дядово; към 2023 г.
  5. Национален регистър на населените места. Справка за населението на с. Дядово, общ. Нова Загора, обл. Сливен
  6. Етнически състав на населението на България – 2011 г., село Дядово, община Нова Загора, област Сливен
  7. а б в Република България. Агенция по геодезия, картография и кадастър. КАИС – Портал за електронни услуги Кадастрална карта на България: активиране на „Виж“ → Ключови думи: (вписване на кадастрален идентификатор) → активиране на „ТЪРСИ“ (визуализира съответния поземлен имот в кадастралната карта) → в лентата с инструменти активиране на „i“ (информация за обект) → след щракване във визуализирания поземлен имот се извежда прозорец с данни за имота).
  8. Електронна библиотека по архивистика и документалистика. Раздел: „Книги“. Речник на имената и статута на населените места в България (1878 – 2004). Автор: Николай Мичев. ДЯДОВО (Деде кьой) ..., Сл (Справка към 10 август 2023.)
  9. Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Сливен – 32, фонд 367К „Начално училище – с. Дядово, Сливенско (1905 – 1944)“; Характеристика на документите. Списък с описи.
  10. Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Сливен – 32, фонд 771 „Народно начално училище „Иван Вазов“ – с. Дядово, Сливенско (1944 – 1971)“; Промяна в наименованието на фондообразувателя. Характеристика на документите. Списък с описи.
  11. Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Сливен – 32, фонд 253К „Кредитна кооперация „Кариера“ – с. Дядово, Сливенско (1925 – 1944)“; История на фондообразувателя.
  12. Справка за събитията за кметство Дядово, общ. Нова Загора
  13. Интегрирана информационна система на държавната администрация, Административен регистър, област Сливен, кметство Дядово
  14. Детайлна информация за читалище „Развитие – 1931“, село Дядово, община Нова Загора, област Сливен
  15. Информационна карта за 2022 г., читалище „Развитие – 1931“, село Дядово, община Нова Загора, област Сливен
  16. Българска православна църква, Структура, Епархии, Старозагорска епархия, Храмове, Новозагорска духовна околия, храм „Св. Възнесение“ – с. Дядово[неработеща препратка]
  17. Български пощи, Пощенски станции, област Сливен, 8918 Дядово (временно закрита) // Архивиран от оригинала на 2019-11-29. Посетен на 2023-08-13.
  18. Регистър на детските градини»Област Сливен»Община Нова Загора»Село Дядово»Целодневна детска градина
  19. Речник на българския език. АПСЍДА ж. 2. Архит. Полуцилиндрична или многостенна изпъкнала част на постройка, засводена с четвъртит купол.
  20. Боев, З., 2004. Средно- и къснохолоценски птици от находища в източната част на Горнотракийската низина (Южна България). – Historia naturalis bulgarica, 16: 123 – 132.