Бял кладенец (област Сливен)
За другото българско село вижте Бял кладенец (Област Хасково).
| Бял кладенец | |
  Бял кладенец  Бял кладенец | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 127 души[1] (15 март 2024 г.) 3,58 души/km² |
| Землище | 35,762 km² |
| Надм. височина | 147 m |
| Пощ. код | 8961 |
| Тел. код | 04526 |
| МПС код | СН |
| ЕКАТТЕ | 07778 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Сливен |
| Община – кмет | Нова Загора Галя Захариева (ГЕРБ; 2023) |
Бял клàденец е село в югоизточната част на България, община Нова Загора, област Сливен.
География
[редактиране | редактиране на кода]Село Бял кладенец се намира на около 43 km юг-югозападно от областния център град Сливен, около 25 km юг-югоизточно от общинския център град Нова Загора и около 19 km източно от град Раднево. Разположено е в Старозагорското поле на Горнотракийската низина, на около километър северно от северозападния ръкав на язовир Овчарица. Селото е с равнинен релеф; надморската височина в центъра му е около 158 m.
Общински път от Бял кладенец на северозапад прави връзка в село Млекарево с второкласния републикански път II-55, който води: на север – през град Нова Загора до връзки с първокласния Подбалкански път и нататък отвъд Стара планина в близост с град Дебелец с първокласния републикански път I-5; на юг – през селата Новоселец и Полски Градец до връзка при град Свиленград с автомагистрала „Марица“.
Землището на село Бял кладенец граничи със землищата на: село Еленово на север; село Прохорово на североизток; село Скалица на изток; село Овчи кладенец на югоизток; село Ковачево на югозапад; село Радецки на запад; село Новоселец на северозапад.
В землището на Бял кладенец има три язовира – „До село“, „водоем Скендера (Скендера – 230)“ и „Скендер дере“.[2] В землището на селото попада и част от язовир Овчарица.
На 6 – 7 km юг-югозападно от Бял кладенец, край западния бряг на язовир Овчарица, е разположена ТЕЦ „Марица изток 2“.
История
[редактиране | редактиране на кода]След Руско-турската война (1877 – 1878 г.) по Берлинския договор 1878 г. селото – тогава с име Ак бунар – остава в Източна Румелия; присъединено е към България след Съединението 1885 г.. Село Ак бунар е преименувано на Бял кладенец през 1906 г.[3]
Като най-ранно известно местоположение на селото се сочи обширната местност Мусабегли (Муса Бегли) – западно и южно от селския гробищен парк[4], намираща се на около 2 km южно от сегашното (края на 20 и началото на 21 век) негово местоположение. Селото напуска това място в края на 17 век поради епидемия от чума и се премества на около половин километър на север в местността Юрта. Поради кърджалийските нападения през 1792 – 1816 г. селото се премества повторно – на сегашното си място.
В турско време на километър южно от днешното село имало 10 къщи, които съставлявали турската махала, която административно се числяла към Елховско, а Ак бунар, което наброявало до 120 български къщи към Новозагорско. Селото е било винаги българско. Второто си име получава от кладенеца, който се намира северно от днешното село. Неговата коруба е направена от бял каменен блок. Селската черква е строена 1834 г., а училището е отворено около Кримската война. През 1869 г. Левски идва в Сливен, където създава комитет. Желю Бояджиев бил назначен за агитатор в Новозагорска околия. Той и други агитатори идвали в Ак Бунар, вследствие на което бил създаден комитет. В местния комитет влизали Колю Ников, Димитър Желев Калчев, Дечо Димов и Господин Стоянов Мартинов. Събранията ставали в къщата на Колю Ников. За нуждите на комитета били събирани помощи и храна. Минчо Колев Ников, син на последния е Опълченец на Шипка в Освободителната война – и е записан в руските регистри.
По време на Освободителната война турците изгорили селото. След войната всички селяни, които били от други села, но заселени в Ак бунар преди тази война, не се завърнали отново и селото се заправило само с 60 къщи.
Население
[редактиране | редактиране на кода]Населението на село Бял кладенец, наброявало 1205 души при преброяването към 1934 г. и 1359 към 1946 г., намалява до 553 към 1992 г. и 122 (по служебен документ на НСИ от 2021-12-31) към 2021 г.[5]
При преброяването на населението към 1 февруари 2011 г., от обща численост 207 лица, за 203 лица е посочена принадлежност към „българска“ етническа група.[6] В същото време там има значителна група тракийски калайджии, които започват да се заселват в селото през 60-те години на XX век.[7]
Населението изповядва източноправославно християнство.
Обществени институции
[редактиране | редактиране на кода]Село Бял кладенец към 2023 г. е център на кметство Бял кладенец.[8][9]
В село Бял кладенец към 2023 г. има:
- действащо читалище „Светлина – 1929“;[10][11]
- православна църква „Свети Димитър“;[12]
- пощенска станция.[13]
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Добри Добрев (1926 – 2004), български партизанин, офицер, генерал-лейтенант
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.grao.bg
- ↑ Държавна агенция за метрологичен и технически надзор. Община Нова Загора; язовири „До село“, „водоем Скендера (Скендера – 230“ и „Скендер дере“, село Бял кладенец. Към 2 август 2023 г.
- ↑ Електронна библиотека по архивистика и документалистика. Раздел: „Книги“. Речник на имената и статута на населените места в България (1878 – 2004). Автор: Николай Мичев. БЯЛ КЛАДЕНЕЦ (Ак бунар) ..., Сл (Справка към 4 август 2023.)
- ↑ Поземлен имот с кадастрален идентификатор 07778.32.314 по данни към 4 август 2023. Република България. Агенция по геодезия, картография и кадастър. КАИС – Портал за електронни услуги Кадастрална карта на България: активиране на „Виж“ → Ключови думи: (вписване на кадастрален идентификатор) → активиране на „ТЪРСИ“ (визуализира съответния поземлен имот в кадастралната карта) → в лентата с инструменти активиране на „i“ (информация за обект) → след щракване във визуализирания поземлен имот се извежда прозорец с данни за имота).
- ↑ Национален регистър на населените места. Справка за населението на с. Бял кладенец, общ. Нова Загора, обл. Сливен
- ↑ Етнически състав на населението на България – 2011 г., село Бял кладенец, община Нова Загора, област Сливен
- ↑ Еролова, Йелис и др. Етничност, религия и миграции на циганите в България. София, Парадигма, 2013. ISBN 978-954-326-206-9. с. 19.
- ↑ Справка за събитията за кметство Бял кладенец
- ↑ Интегрирана информационна система на държавната администрация, Административен регистър, област Сливен, кметство Бял кладенец // Архивиран от оригинала на 2023-08-05. Посетен на 2023-08-05.
- ↑ Детайлна информация за читалище „Светлина – 1929“, село Бял кладенец, община Нова Загора, област Сливен
- ↑ Информационна карта за 2022 г., читалище „Светлина – 1929“, село Бял кладенец, община Нова Загора, област Сливен
- ↑ Българска православна църква, Структура, Епархии, Старозагорска епархия, Храмове, Новозагорска духовна околия, храм „Св. Димитър“ – с. Бял кладенец.
- ↑ Български пощи, Пощенски станции, област Сливен, 8961 Бял кладенец // Архивиран от оригинала на 2019-11-29. Посетен на 2023-08-05.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Топографска карта, мащаб 1:100000 Картен лист: K-35-065
- Топографска карта, мащаб 1:50000 Картен лист: K-35-065-1. Актуалност 1980 г. Издание 1985 г.
- Горнотракийска низина. Географска карта
- Източна Румелия. Карта
- Опознай.bg. Храм „Свети Димитър“ – с. Бял кладенец.
| ||||||||||
