Тракийски калайджии
Тракийски калайджии | |
Общ брой | 18 000 |
---|---|
По места | България |
Език | влашки цигански |
Религия | православие |
Сродни групи | цигани в България |
Тракийските калайджии са етническа група, част от циганите в България. Броят им се оценява на около 18 хиляди души,[1] главно в Старозагорско, Новозагорско и Ямболско.[2]
Тракийските калайджии са последният остатък от по-голямата в миналото циганска група на влахичките (също влахоря, лахо, лахории), които идват на Балканите от Влашко и Молдова през XVII – XVIII век, говорейки влашки цигански.[3] През следващите столетия повечето влахоря са асимилирани от йерлиите.
Калайджиите запазват и в наши дни културната си обособеност, православната си религия и ендогамията в рамките на общността.[2] До принудителното усядане на циганите в България през 1958 година, а частично и след това, водят чергарски живот.[2] Още в номадския си период те използват многократно определени места на пребиваване, а след усядането им се концентрират в определени селища.[2] Използват самоназванието влахоря, като понякога се самоопределят и като български цигани, разграничавайки се от останалите цигани, които наричат фичири („мръсни“, „бедни“).[2]
Тракийските калайджии са известни със своите събори, провеждани край Стара Загора на Тодоровден и Цветница.[2] Те са ключово обществено събитие за географски разпръснатата общност, включително като средство за поддържане на ендогамните ѝ традиции.[2] По тази причина, както и заради спазвания от калайджиите обичай баба хак, тези събори са повърхностно определяни от медиите като „пазари на булки“.[2][1]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б https://www.dw.com/bg/българия-да-си-вземеш-булка-на-пазара/a-43176924
- ↑ а б в г д е ж з Еролова 2013, с. 19.
- ↑ Стоянова 2017, с. 389 – 390.
- Цитирани източници
- Еролова, Йелис и др. Етничност, религия и миграции на циганите в България. София, Парадигма, 2013. ISBN 978-954-326-206-9.
- Стоянова, Пламена. Циганите в годините на социализма. Политиката на българската държава към циганското малцинство (1944 – 1989). София, Парадигма, 2017. ISBN 978-954-326-298-4.