Злати войвода (село)
Тази статия е за селището Злати войвода. За личността вижте Злати войвода (хайдутин).
| Злати войвода | |
  Злати войвода  Злати войвода | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 1094 души[1] (15 март 2024 г.) 46,8 души/km² |
| Землище | 23,358 km² |
| Надм. височина | 207 m |
| Пощ. код | 8875 |
| Тел. код | 04511 |
| МПС код | СН |
| ЕКАТТЕ | 30990 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Сливен |
| Община – кмет | Сливен Стефан Радев (ГЕРБ; 2015) |
| Кметство – кмет | Златомира Стоянова (ВЪЗРАЖДАНЕ) |
Злати войвода е село в Югоизточна България. То се намира в община Сливен, област Сливен. В землището му се намира курортът Сливенски минерални бани.
География
[редактиране | редактиране на кода]Злати войвода е село в Югоизточна България. Разположено е на магистралния път София-Бургас, близо до Сливенските минерални бани. Намира се на 17 km от Сливен и 270 km от София.
В близост до селото минава р. Тунджа, има един напоителен канал и четири микроязовира.
История
[редактиране | редактиране на кода]До 1968 г. името на селото е Джиново.[2] При избухването на Балканската война в 1912 г. 2 души от Джиново са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[3]
По данни селището съществува повече от 3000 години, което се потвърждава от намиращата се в близост селищна могила „Текето“. Един или два пъти селото е било размествано на сегашното място и при местността „Махленски гробища“ край река Тунджа. На север от селото се намира „Кале баир“, където личат средновековни укрепления. Тук са били намерени стари монети.
Съгласно преданието това селище е било много старо. Името му е турско и отчасти побългарено. Според някои, то е от Джин-Али, който бил турски хермит и живял на мястото на днешното село в гората. Самотността на този мохамедански отшелник накарало околните българи и турци да му прикачат прякора Джин, което ще рече Дух на злите същества. Село Джиново от средата на 17 век е принадлежало на татарските султани Гереевци. На запад от селото, по пътя за Нова Загора, се намира „Сатма чешма“, където е бил убит сливенския войвода Злати Кокарчоолу през 1810 г.
През 1968 г. селото е преименувано в Злати войвода.
Обществени институции
[редактиране | редактиране на кода]- Училище
Училището е със 139-годишна история. В селото има и целодневна детска градина. Училището е открито през 1873 г. в приспособен стар плевник.
През 1879 г. е построена нова сграда, подходяща за училище, оформена с двор и ограда. През 1922 г. е открита прогимназия и фелдшерски пункт. Година по-късно, селото е свързано с телефон.
- Читалище
В късната есен на 1924 г. е основано читалище „Просвета“ от местни учители и група прогресивни селяни. От 1968 г. читалището се помещава в нова многофункционална сграда, която се оформя и утвърждава като културно-просветен и обществен център.
За своята 50-годишна дейност читалището е наградено с орден „Кирил и Методий" 2 степен. А за 80-годишнината, с решение на настоятелството, са връчени грамоти на всички самодейци и на техните художествени ръководители. През годините читалището видоизменя формите си на дейност в съответствие с желанията и интересите на хората, но запазва мястото и ролята си на притегателен център за всички нуждаещи се от изяви и духовни потребности. Прочутото „джиновско хоро“ носи името на селото. През 1968 г. Филип Кутев посещава читалището, харесва изпълнението на местните кавалджии и записва мелодията.
Икономика
[редактиране | редактиране на кода]През 1925 г. в селото е образувана потребителна кооперация и е открит магазин.
Едно от първите ТКЗС за страната е основано в с. Злати войвода – 1945 г. Основният поминък на населението е свързан с производството на плодове и зеленчуци, като много хора са заети и в промишлеността на гр. Сливен. Село Злати войвода е известно в страната и чужбина с „Долината на прасковите“.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.grao.bg
- ↑ Мичев, Николай, Петър Коледаров. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878-1987“, София, 1989.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 842.
| |||||||||||||