Самуилово (област Сливен)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Самуилово.
| Самуилово | |
  Самуилово  Самуилово | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 2305 души[1] (15 март 2024 г.) 132 души/km² |
| Землище | 17,484 km² |
| Надм. височина | 155 m |
| Пощ. код | 8865 |
| Тел. код | 04519 |
| МПС код | СН |
| ЕКАТТЕ | 65303 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Сливен |
| Община – кмет | Сливен Стефан Радев (ГЕРБ; 2015) |
| Кметство – кмет | Красимир Кръстев (ГЕРБ) |
Самуилово е село в Югоизточна България. Намира се в община Сливен, област Сливен.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото се намира на 12 km южно от Сливен, близо до река Тунджа. Това е едно от големите села в областта с население 2800 жители. Селото е разположено между две реки – на юг от него е река Тунджа, а на запад – река Асеновска. Добре развити са овощарството (праскови, ябълки) и зърнопроизводството.
История
[редактиране | редактиране на кода]Първите писмени сведения за селото датират в изследвания от 40-те години на ХХ век.
Данни за наличие на селищно образувание дава открита в двор на селото и датирана към I-II век плоча в чест за изграден храм, гласяща „Истилиян Йонидис управител на Йония направи този храм в чест на великата майка по време на консула Траян 107 – 117 година“. Надписът се съхранява от частно лице.
В архивите на БАН с. Самуилово (тогавашно Турсунлии[2]) се споменава през 1609 година и малко по-късно – през 1666 година – в книгата „Наименования на българските селища в турските документи“.
Селището приема името Самуилово през 1934 година.[2] До административните реформи през 80-те години на миналия век населеното място е било община.
Обществени институции
[редактиране | редактиране на кода]В селото функционират ОУ „Хр. Ботев“, ЦДГ „Слънчо“, НЧ „Светлина 1928“, здравна служба, поща, както и няколко малки фирми.
За училище на територията на селото се споменава в трудовете на д-р Симеон Табаков, като от извършени проверки в архивите е установено, че такова има от 1874 година. Настоящото ОУ носи името „Христо Ботев“ и е построено през 1950 година. То разполага с 320 дка земи, които отдава под наем.
Читалището е създадено през 1928 г. по инициатива на учителя Деньо Георгиев и носи името „Светлина“. Към читалището има библиотека още от създаването му, като към момента разполага с фонд от над 8000 тома книги. През 40-те години на ХХ век, към читалището е създадена театрална трупа, като през 60-те години към нея вече има групи за възрастни и деца. Дейността за запазване и съхранение на народностните традиции и обичаи е и основата за създаване на смесен битов хор през 50-те години. През 1975 година се учредява детска музикална школа. Към читалището действат четири групи, които участват в регионални, общински и международни фестивали, прегледи, събори и концерти.
Църквата в селото е построена през 2010 г. с дарения и носи името „Св. св. Константин и Елена“.
Културни и природни забележителности
[редактиране | редактиране на кода]Селото е известно с парка от защитени вековни дъбови дървета и голямата колония от бял щъркел, гнездящ в короните им. Създаден е музей на щъркела, посещаван най-вече от деца и ученици. Той е оборудван с информационни табла, снимков материал, компютри и в него може да бъде намерена всякаква информация за живота и различните видове щъркели. Първоначално музеят е разположен в кабинет в кметството на селото, но по-късно е изместен в сградата на лятната естрада, намираща се в парка. В парка има разположени платна и табели, които също дават информация за живота на щъркелите.[3][4]
В парка на селото е изграден паметник на загиналите във войните жители. Има и футболен клуб – „Самуил“, който играе в А окръжна футболна група.
Стопанство
[редактиране | редактиране на кода]В селото основно е застъпено животновъдството и растениевъдството. Има и няколко цеха за производство на фуражни смески, както и такъв за производство на въжета. Възможни са инвестиции в селското стопанство, екология и туризъм, свързан с наличието на голямата колония от бял щъркел, гнездящ в короните на защитените вековни дъбови дървета.
Стратегия за развитие
[редактиране | редактиране на кода]Населеното място се нуждае от значителни инвестиции за:
- подмяна и разширяване на водопроводна мрежа;
- изграждане на канализационна мрежа за отпадни води със съответната пречиствателна станция;
- изграждане на инфраструктурата на парка и площите, предвидени за озеленяване (залесяване, тротоарни площи, алеи, детски площадки, система за поливане, огради и др.);
- изграждане на инфраструктура на гробищния парк (алеи, парцели, водоснабдяване и др.);
- ремонт на уличните настилки и тротоарни площи на улици в селото;
- разширяване на ОУ „Христо Ботев“;
- изграждане на обходен път, обслужващ преминаващия през селото трафик от леки и тежкотоварни автомобили.
Редовни събития
[редактиране | редактиране на кода]Съборът на селото се провежда на 3 юни, когато се чества денят на Св. св. „Константин и Елена“ (по стар стил).
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]Съществуват значителни проучвания за историята на селото, извършени от учителя по история в местното училище Петър Желев и журналиста Желязко Желев.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.grao.bg
- ↑ а б Мичев, Николай. Речник на имената и статута на населените места в България 1878-2004. София, Петър Берон Изток-Запад, 2005. ISBN 954-321-071-3.
- ↑ Субашева, Даниела. Откриват Музей на щъркела // DARIK News, 27 декември 2005 г. Посетен на 25 октомври 2016 г.
- ↑ Василева, Щиляна. В село Самуилово долетяха първите щъркели за тази година // БНР, 4 март 2016 г. Посетен на 25 октомври 2016 г.
| |||||||||||||