Глуфишево
Глуфишево | |
Общи данни | |
---|---|
Население | 707 души[1] (15 март 2024 г.) 47,1 души/km² |
Землище | 15,022 km² |
Надм. височина | 174 m |
Пощ. код | 8866 |
Тел. код | 04519 |
МПС код | СН |
ЕКАТТЕ | 15206 |
Администрация | |
Държава | България |
Област | Сливен |
Община – кмет | Сливен Стефан Радев (ГЕРБ; 2015) |
Кметство – кмет | Георги Кънев |
Глуфишево е село в Югоизточна България. То се намира в община Сливен, област Сливен.
Етимология
[редактиране | редактиране на кода]Името на селото произлиза от корена глух, поради което понякога е наричано Глухишево. С подобен корен е името на друго сливенско село – Глушник.[2]
История
[редактиране | редактиране на кода]Селище или друг вид археологически обект вероятно възниква през новокаменната епоха в по-ниските части на землището на селото.[3] В землището на селото са откривани множество археологически находки, сред които лемежи и монети от времето на Юстиниан I.[4] Близо до селото са открити останките на постоянно укрепление с две четвъртити кули.[5]
Крепостта се датира от II век от Христа по основите на зида на кулата. Тогава е управлението на така наречените," Петимата добри императори"! Можем да отнесем строежа на крепостта по време на управлението на император Публий Адриан, защото той нарежда построяването на Адрианопол ( Одрин ),в периода 126-136г.,а и започва изграждането на вътрешната пътна мрежа с цел да се укрепят връзките между различните територии на империята по заповед на императора са ремонтирани и подобрени пътищата и съобщенията, реформирана е и дейността на държавната поща. Та крепостта над селото е възможно да е една възлова пощенска станция свързваща кореспонденцията между градовете Адрианопол(Одрин) с Никополис ад Иструм, Филипопол, Диоклецианопол, Августа Траяна, Кабиле и Аполония Понтика. Охранявана е от една максимум две войскови Манипули. Според опазените основи на върха се вижда, че по тези места е съществувало едно пространствено укрепление от две четвъртити кули от които южната има 72 кв.. зидове с 1,30 м дебелина. От това място се види Сливенска област връх Чумерна Източния Балкан и Зайчи връх .Това укрепление види се че е служило за защита на селище което се е на на югозападната страна от укреплението. По тези места се намират тухли, керемиди, човешки кости , конски и свински зъби пръстени и др. Стари монети които често се намират по тези места са римски и византийски на императорите Максимий Юстиниан и др.[6]
- ↑ www.grao.bg
- ↑ Табаков, Симеон. История на град Сливен. 1911. с. 567.
- ↑ Ценни археологически находки са открити край с.Глуфишево // Sliven-News, 6 ноември 2023.
- ↑ Лишев, Страшимир. За проникването и ролята на парите във феодална България. БАН, 1958. с. 21.
- ↑ Шкорпил, Карел, Шкорпил, Владислав. Нѣкои бѣлѣжки вьрху археологическитѣ и историческитѣ изслѣдования в Тракия. 1885. с. 46.
- ↑ Шкорпил, Карел, Владислав. Нѣкои бѣлѣжки вьрху археологическитѣ и историческитѣ изслѣдования в Тракия. 1885. с. 46.47. Пловдив, Областна печатница, 1884. с. 46 и 47 страници.
Показване на по-малко
Култура
[редактиране | редактиране на кода]В селото се намира народно читалище „Изгрев-1936“.[1]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Канал 6, 20 декември 2024.
|