Направо към съдържанието

Глуфишево

Глуфишево
България
42.5471° с. ш. 26.3197° и. д.
Глуфишево
Област Сливен
42.5471° с. ш. 26.3197° и. д.
Глуфишево
Общи данни
Население707 души[1] (15 март 2024 г.)
47,1 души/km²
Землище15,022 km²
Надм. височина174 m
Пощ. код8866
Тел. код04519
МПС кодСН
ЕКАТТЕ15206
Администрация
ДържаваБългария
ОбластСливен
Община
   кмет
Сливен
Стефан Радев
(ГЕРБ; 2015)
Кметство
   кмет
Георги Кънев

Глуфишево е село в Югоизточна България. То се намира в община Сливен, област Сливен.

Името на селото произлиза от корена глух, поради което понякога е наричано Глухишево. С подобен корен е името на друго сливенско село – Глушник.[2]

Селище или друг вид археологически обект вероятно възниква през новокаменната епоха в по-ниските части на землището на селото.[3] В землището на селото са откривани множество археологически находки, сред които лемежи и монети от времето на Юстиниан I.[4] Близо до селото са открити останките на постоянно укрепление с две четвъртити кули.[5]

Крепостта се датира от II век от Христа по основите на зида на кулата. Тогава е управлението на така наречените," Петимата добри императори"! Можем да отнесем строежа на крепостта по време на управлението на император Публий Адриан, защото той нарежда построяването на Адрианопол ( Одрин ),в периода 126-136г.,а и започва изграждането на вътрешната пътна мрежа с цел да се укрепят връзките между различните територии на империята по заповед на императора са ремонтирани и подобрени пътищата и съобщенията, реформирана е и дейността на държавната поща. Та крепостта над селото е възможно да е една възлова пощенска станция свързваща кореспонденцията между градовете Адрианопол(Одрин) с Никополис ад Иструм, Филипопол, Диоклецианопол, Августа Траяна, Кабиле и Аполония Понтика. Охранявана е от една максимум две войскови Манипули. Според опазените основи на върха се вижда, че по тези места е съществувало едно пространствено укрепление от две четвъртити кули от които южната има 72 кв.. зидове с 1,30 м дебелина. От това място се види Сливенска област връх Чумерна Източния Балкан и Зайчи връх .Това укрепление види се че е служило за защита на селище което се е на на югозападната страна от укреплението. По тези места се намират тухли, керемиди, човешки кости , конски и свински зъби пръстени и др. Стари монети които често се намират по тези места са римски и византийски на императорите Максимий Юстиниан и др.[6]

  1. www.grao.bg
  2. Табаков, Симеон. История на град Сливен. 1911. с. 567.
  3. Ценни археологически находки са открити край с.Глуфишево // Sliven-News, 6 ноември 2023.
  4. Лишев, Страшимир. За проникването и ролята на парите във феодална България. БАН, 1958. с. 21.
  5. Шкорпил, Карел, Шкорпил, Владислав. Нѣкои бѣлѣжки вьрху археологическитѣ и историческитѣ изслѣдования в Тракия. 1885. с. 46.
  6. Шкорпил, Карел, Владислав. Нѣкои бѣлѣжки вьрху археологическитѣ и историческитѣ изслѣдования в Тракия. 1885. с. 46.47. Пловдив, Областна печатница, 1884. с. 46 и 47 страници.

Показване на по-малко

В селото се намира народно читалище „Изгрев-1936“.[1]

  1. Канал 6, 20 декември 2024.