Направо към съдържанието

Сърбия

Редактиране
от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Сръбия)
Република Сърбия
Република Србија / Republika Srbija
      
Химн: Боже правде
Местоположение на Сърбия (зелено) и Република Косово (светлозелено)
Местоположение на Сърбия (зелено) и Република Косово (светлозелено)
География и население
Площ77 474 km²[б 1]
Климатумерен
СтолицаБелград
Най-голям градБелград
Официален език
Религия90,6% християнство
—84,6% православни
—5,0% католици
—1,0% протестанти
3,1% ислям
1,1% нерелигиозни
5,2% други/без отговор
Демонимсърбин
Население (2022)6 690 887[1]
(на 105-о място)
Гъстота на нас.75,1 души/km²
(на 95-о място)
Градско нас.56,1%
(на 108-о място)
Управление
Формаунитарна парламентарна република
ПрезидентАлександър Вучич
Министър-председателМилош Вучевич
ОрганизацииООН, СЕ, ОССЕ и др.
Законодат. властНародна скупщина
История
Формиране 
Княжество780 г.
Кралство1217 г.
Царство1346 г.
Османска власт1459 – 1556 г.
Сръбска революция1804 – 1835 г.
Независимост13 юли 1878 г.
Кралство Сърбия1882 г.
Част от Югославия1918 – 2006 г.
Независима републикаот 5 юни 2006 г.
Икономика
БВП (ППС, 2022)157,4 млрд. щ.д.[2]
(на 78-о място)
БВП на човек (ППС)22 900 щ.д [2]
(на 66-о място)
БВП (ном., 2022)65,7 млрд. щ.д.[2]
(на 84-то място)
БВП на човек (ном.)9560 щ.д.[2]
(на 75-о място)
ИЧР (2019)0,806 (много висок)
(на 64-то място)
Джини (2019)33,3[3] (среден)
Прод. на живота75,8 години
(на 65-о място)
Детска смъртност5,5/1000
(на 151-во място)
Грамотност96,4%
(на 60-о място)
ВалутаСръбски динар (RSD)
Други данни
Часова зонаCET (UTC+1)
Лятно времеCEST (UTC+2)
Формат на дататадд.мм.гггг
Автомобилно движениедясно
Код по ISORS
Интернет домейн.rs .срб
Телефонен код+381
ITU префиксYTA-YUZ
Официален сайтwww.srbija.gov.rs
  1. ↑ Без Косово, което е признато от България.
Сърбия в Общомедия

Република Сърбия (на сръбски: Република Србија или Republika Srbija) е държава в Югоизточна Европа. На север Сърбия граничи с Унгария, на изток – с Румъния и България, на юг – със Северна Македония и с частично признатата държава Косово, на югозапад – с Черна гора, а на запад – с Босна и Херцеговина и Хърватия. Столицата ѝ е Белград.

Страната е членка на ООН, Съвета на Европа и ЦЕФТА, стреми се към членство в Европейския съюз и пази военен неутралитет.[4][5]

География

[редактиране | редактиране на кода]
 Основна статия: География на Сърбия
Релефна карта на Сърбия с включена територията на Република Косово.

Основната част – 80% от територията на Сърбия се намира на Балканския полуостров, а 20% – в Панонската низина. Общата дължина на границите на страната е 2114,2 km.

Общата ѝ площ е 77,47 хил. km², от които: Сърбия – 55,97 хил. km² и Войводина – 21,51 хил. km²; Територията на Косово и Метохия е 10,89 хил. km². Северната част на страната заема Среднодунавската равнина, а останалите са заети от ниски и средно високи планини – Повлен, Беляница, Златибор, Чемерна, Копаоник, Сува планина, граничните Шар планина и Кораб планина с най-висок връх Черни (2764 m). В страната има над 15 върха с височина над 2000 m. Преобладаващият в страната климат е умерено-континентален.

Средни температури за януари: от 3 °C до 9 °C, за юли от 18 °C до 25 °C, валежи: 400 – 800 mm в Среднодунавската равнина, до 1500 mm във високите части.

Планинският релеф на Сърбия е изпъстрен с множество каньони и пещери. Планинските области се отличават с малка плътност на населението и добре запазена природа. Страната е богата на води, по което се отличава от България. Най-големите плавателни реки са Дунав (588 km), Сава (206 km), Тиса (168 km) и отчасти Велика Морава (185 km). Други големи реки са Западна Морава (308 km), Южна (Българска) Морава (295 km), Ибър (272 km), Дрина (220 km) и Тимок (202 km). Най-голямо изкуствено езеро в Сърбия е Джердап, чиято площ в сръбска територия е 163 km².

Сърбия има 5 национални парка – Джердап, Копаоник, Тара, Шар планина и Фрушка гора.

Сърбия се намира на Балканския полуостров. Северната ѝ част е заета от плодородната Войводина – там се отглеждат различни земеделски култури, като пшеница, царевица, тютюн, коноп, зеленчуци, плодове, захарно цвекло и др.

Градове

[редактиране | редактиране на кода]

Най-големите градове в Сърбия са: Белград (1 687 132), Нови Сад (341 625), Ниш (260 237), Крагуевац (179 417), Лесковац (144 632) и Суботица (141 554).

История

[редактиране | редактиране на кода]
 Основна статия: История на Сърбия
Белградски пашалък (Смедеревски санджак) с анексираните територии през 1830 – 1833

Славянската прародина на сърбите е Лужица. Сръбските племена се заселват като федерати на Византия в т.нар. същински сръбски земи.

Първите данни за сръбска държавност са от 7 век по времето на династията на Властимировичите. През 9 век сърбите приемат християнството на мястото на славянския политеизъм. Основател на средновековната сръбска държава, наричана още Велико княжество Сърбия, е Стефан Неманя, велик сръбски жупан, живял през 12 век. През 1217 г., под управлението на Стефан Първовенчани, Сърбия се сдобива със статут на кралство, а в 1346 г. за няколко десетилетия прераства в царство, при управлението на цар Стефан Душан. В периода 1521 – 1804 г. сръбските земи са под властта на Османската империя.

През 1804 г. сръбският народ, както и останалите народи в Европа през това време, започва да изгражда модерна държава и под водачеството на Георги Петрович, известен и като Карагеорги (Караджордже), започва борба за независимост. От 1813 до 1903 г. начело на сръбското движение за независимост и държава, е династията на Обреновичите, която сменя династията на Караджорджевичите, потомци на Георги Петрович-Карагеорги.

Първата конституция на Сърбия е приета на 15 февруари 1835 г.

Сърбия обявява война на България на 14 ноември 1885 г. поради Съединението на Княжество България и Източна Румелия, което нарушава Берлинския договор и променя баланса на силите на Балканите. Крал Милан I, уверен в лесния си успех и виждайки заплаха за сръбските интереси и амбиции за разширение, предприема тази стъпка. Австро-Унгария подкрепя Сърбия, за да ограничи руското влияние на Балканите. Вътрешните проблеми в Сърбия също играят роля, като кралят се опитва да укрепи своята позиция чрез война. Войната завършва с унизителна загуба за Сърбия и българска победа и Букурещкия мирен договор, който потвърждава Съединението.[6]

През 1918 г. Сърбия и сръбската кралска династия става основател на Кралство на сърби, хървати и словенци, а по-късно става съставна част на социалистическата югославска федерация от шест републики. От 1992 г., след разпадането на СФРЮ, чак до 2003 г., Сърбия заедно с Черна гора, образуват Съюзна република Югославия. През 2003 – 2006 г. Сърбия е съставна част от Държавната общност на Сърбия и Черна гора. След референдум през 2006 г. Черна гора се отделя от съюза и вече е независима република. На 15 февруари 2008 г. бившият сръбски автономен окръг Косово обявява независимост.

Държавно устройство

[редактиране | редактиране на кода]
 Основна статия: Държавно устройство на Сърбия
 Основна статия: Политически партии в Сърбия

На 29 октомври 2006 г. с референдум е приета нова Конституция на Република Сърбия, която замества приетата през септември 1990 г. Законодателният орган на Сърбия е еднокамарен парламент – скупщина с 250 депутати, които се избират за четиригодишен мандат. Държавен глава на Република Сърбия е президент, който се избира за петгодишен мандат на всеобщи преки избори. Висш орган на изпълнителната власт е министерски съвет начело с министър-председател, който се избира от парламента, след предложена от президента кандидатура. Председателят на Министерския съвет формира правителство, което се одобрява от парламента.

Административно деление

[редактиране | редактиране на кода]
 Основна статия: Административно деление на Сърбия
 Основна статия: Окръзи в Сърбия
Сърбия и Косово

В състава на Република Сърбия влиза автономната област Войводина с главен град Нови Сад. На 17 февруари 2008 г. представителите на албанското етническо мнозинство в Косово (автономна област съгласно сръбската конституция от 2006 г.[7]) я обявяват за независима държава – акт, непризнат от Сърбия и част от международната общност. Редица страни, сред които и България, признават Косово за независима държава. Всъщност правителството в Белград запазва известна степен на контрол само върху анклавите, населени със сърби.[8]

С понятието Централна Сърбия се обозначава територията на Република Сърбия между Войводина и Косово. Тя не представлява отделна административна единица и се намира под прякото управление на централните органи на властта.

Сърбия се дели на 30 окръга: в Сърбия – 18, вкл. гр. Белград, във Войводина – 7, в Косово и Метохия – 5.

Окръзите се делят на 187 общини, от тях в Централна Сърбия – 115, в Косово и Метохия – 22 и във Войводина – 50.

Население

[редактиране | редактиране на кода]
 Основна статия: Население на Сърбия

По данни на преброяването от 2011 г., което изключва Косово и Метохия, в Сърбия има 7 120 666(2)[9]
души население.

Етнически състав

[редактиране | редактиране на кода]

Република Сърбия (Централна Сърбия и Войводина) без Косово и Метохия:

Централна Сърбия (представлява ядрото на сръбската държава)

Религия

[редактиране | редактиране на кода]

Най-разпространената религия в Сърбия е православното християнство, следвано (ако не се взема под внимание Косово) от католицизма, исляма и протестантството. Част от сърбите са атеисти.

-Конфесионален състав

  • християни – 79,7%, (от тях православни – 93,1%, католици – 4,7%, протестанти – 1,6%, униати – 0,6%)
  • мюсюлмани – 18,5%,
  • други – 1,8%

Българи в Сърбия

[редактиране | редактиране на кода]

основна статия: Българи в Сърбия

Официално самоопределили се като българи през 2002 г. в Сърбия са 20 497 души, живеещи в източната част на страната по границата с България.

Това са територии, отнети от България по силата на Ньойския мирен договор.

Икономика

[редактиране | редактиране на кода]
 Основна статия: Икономика на Сърбия
Нова бизнес сграда в Белград

Сърбия е промишлено-аграрна страна с пазарна икономика. Брутният вътрешен продукт (ППС) на страната за 2011 г. е 83,4 милиарда щатски долара,[10] а на глава от населението той е 11 255 щ.д. (6178 щ.д. по номинална стойност[10]), което прави Сърбия страна със средни доходи на населението.[11] До икономическата криза през 2009 г. това е най-бързо развиващата се балканска икономика, отбелязваща ръст от средно около 6% между 2005 и 2007 г., достигайки до 8,7% за 2008 г. Въпреки това БВП на глава от населението продължава да е едва 37% от средния за Европейския съюз.[12]

Сръбската икономика претърпява колапс в началото на деветдесетте години на 20 век. На Сърбия са наложени общи санкции от Съвета за сигурност на ООН 1992 г. Голям дял от санкциите са премахнати през 1996, 2000, 2001 и 2005 г., когато е напълно нормализирана търговията със САЩ. Страната има споразумение за свободна търговия с ЕС. Високата безработица (14% за 2010[13]), инфлацията и отрицателният външнотърговски баланс продължават да бъдат проблеми за сръбската икономика. Главни икономически партньори на Сърбия са Европейският съюз, бившите югославски републики, Русия и страните от ОНД.

Страната има значителни запаси от полезни изкопаеми – руди на цветни метали, хромити, въглища, нефт, олово, цинк. Хомолските планини са богати на медна руда. Северният дял на Банат е богат на нефт и природен газ. Развита е черната и цветната металургия, машиностроенето, химическата, целулозно-хартиената, текстилната и хранително-вкусовата промишленост.

Селско стопанство

[редактиране | редактиране на кода]

Сърбия има 6 милиона хектара обработваеми земи, от които 85% са частна собственост.[14]

Основните земеделски култури са пшеница, царевица, слънчоглед, захарно цвекло, коноп, зеленчуци, плодове и лозя. Най-плодороден земеделски край е Войводина. Там се отглежда жито, царевица, и соя. В Шумадия е развито овощарството и лозарство. Животновъдството е развито в Рашка и Източна Сърбия, и е съсредоточения върху едър рогат добитък, свине, овце и птици.

Транспорт и инфраструктура

[редактиране | редактиране на кода]
 Основна статия: Транспорт в Сърбия

Сърбия има една от най-старите авиолинии, Jet Airways открита през 1927 г.[15] В Сърбия има 3 международни летища: Белград, Ниш, Вършац, както и едно в Косово – Прищина.

През Сърбия тече река Дунав, важен плавателен коридор, който пресича Централна Европа до Черно море. Освен Дунав плавателни реки са още Сава, Морава и Тиса. Важни транспортни коридори, преминаващи през територията на Сърбия са: Ибърската и Адриатическата магистрали, магистралата Белград-Ниш и жп. линията Белград – Бар. Сърбия заема стратегическо място на границата на Балканския полуостров и Централна Европа, като събира няколко паневропейски транспортни коридора, сред които най-важен е коридор № 10.

Политика

[редактиране | редактиране на кода]
Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.

На 21 януари 2014 г. официално започват преговорите за членство на Сърбия в Европейския съюз. Сръбската държава се стреми към изпълняване на условията за присъединяване до 2018 г. и да може да влезе в Съюза за следващия финансов период, започващ от 2020 г.[16]

Култура

[редактиране | редактиране на кода]

Език

[редактиране | редактиране на кода]

Официален език е сръбският език (от групата на славянските езици). Други използвани езици са албански и унгарски. Във Войводина освен сръбския официални езици са унгарски, словашки, хърватски, румънски и русински.

Що се отнася до местната общност, езикът получава официален статус там, ако делът на говорещите достигне определено ниво. В резултат на това унгарският има официален статут в 30 общини във Войводина, словашки в 13, румънски в 9, руски в 8, хърватски в 3, чешки в 1. Само в някои общности в Централна Сърбия други езици имат официален статут.

Официалната азбука в страната е кирилицата, която се използва в държавните учреждения и документи. Успоредно с нея се използва латиницата, която е по-предпочитана и е станала полуофициална (използва се в реклами, надписи, субтитри в телевизионни предавания и др.). Пътните указателни табели са надписани на кирилица и латиница.

Празници

[редактиране | редактиране на кода]
  • 1 януари – Нова година
  • 7 януари – Коледа
  • 13 януари – Православна (Сръбската) Нова година
  • 27 януари – Ден на духовността
  • 15 и 16 февруари – Ден на държавността
  • 1 и 2 май – Празник на труда
  • 28 юни – Ден на сърбите, паднали за родината

Държавни символи

[редактиране | редактиране на кода]

Химнът на Република Сърбия е същият като стария химн на Кралство Сърбия „Боже справедливи“, но с малки промени в текста.

Гербът на Република Сърбия е гербът на Кралство Сърбия от 1882 г. и представлява бял двуглав орел с щит на гърдите, на които са изобразени четири очила, а над главата на орела има корона на династията на Неманичите.

Република Сърбия има национално знаме, което е с три водоравни ленти: червена, синя и бяла. Наред с националното знаме има и държавно знаме, което е същото като националното с тази разлика, че на синьото поле е изобразен гербът на Република Сърбия.

Парична единица – динар (RSD) = 100 пари.

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ ec.europa.eu
  2. ↑ а б в г World Economic Outlook Database, October 2018 // Международен Валутен Фонд. Посетен на 3 февруари 2019.
  3. ↑ Gini coefficient of equivalised disposable income – EU-SILC survey // Евростат. Посетен на 15 юни 2020.
  4. ↑ www.becei.org, архив на оригинала от 1 април 2016, https://web.archive.org/web/20160401011510/http://becei.org/evropski%20forumi%20u%20pdf-u/Evropski_forum_No._4,_2008.pdf, посетен на 24 юли 2011 
  5. ↑ Serbia submits EU membership bid // BBC News. 23 декември 2009. Посетен на 6 април 2010.
  6. ↑ Сръбско българската война от думите на сърбин живял по онова време
  7. ↑ Устав Републике Србије Архив на оригинала от 2008-05-01 в Wayback Machine., чл. 182 (посетен на 24.5.2008)
  8. ↑ Reuters, Defiant Serbia conducts elections in Kosovo (23.5.2008); The New York Times, Formally Proposes Ethnic Partition of Kosovo (23.5.2008); BBC News, Could Balkan break-up continue?; BBC News, Serbia 'retakes' Kosovo rail line (23.5.2008)
  9. ↑ РЗС | Публикације по врстама – Саопштења за јавност // Statistical Office of Serbia. Архивиран от оригинала на 2013-12-03. Посетен на 19 ноември 2011.
  10. ↑ а б IMF World Economic Outlook Database, September 2011 // International Monetary Fund, 2011. Посетен на 21 септември 2011.
  11. ↑ Upper-middle-income economies // The World Bank.
  12. ↑ GDP per capita in PPS // Eurostat. Посетен на 25 юни 2009.
  13. ↑ Unemployment rate rises in Serbia // EMG.rs. Посетен на 28 април 2010.
  14. ↑ web.archive.org, архив на оригинала от 11 май 2011, https://web.archive.org/web/20110511191518/http://www.siepa.gov.rs/attach/FruitIndustryInSerbia.pdf, посетен на 11 май 2011 
  15. ↑ JAT Airways hopes to regain market dominance in Eastern Europe, CEO says – International Herald Tribune, архив на оригинала от 14 юни 2008, https://web.archive.org/web/20080614181344/http://www.iht.com/articles/ap/2008/06/14/business/EU-FIN-ECO-Serbia-JAT-Airways.php, посетен на 14 юни 2008 
  16. ↑ Busse, Nikolas. Serbien drängt es in die europäische Familie // www.faz.net. Frankfurter Allgemeine Zeitung GmbH 2014, 21 януари 2014. Посетен на 5 февруари 2014. (на немски)

Албания • Босна и Херцеговина • България • Гърция • Косово1 • Румъния2 • Северна Македония • Словения2 • Сърбия • Турция2 • Хърватия2 • Черна гора

Бележки: 1 Обявява независимост от Сърбия на 17 февруари 2008 г. и е призната от 110 държави членки на ООН; 2 Разположена основно извън Балканите;
Членове
Наблюдатели
     Портал „География“         Портал „География“          Портал „Сърбия“         Портал „Сърбия“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Сърбия&oldid=12320213“.